Китайската ограда е прокарана в Хималаите с бодлива тел и бетонни стени, които отделят Тибет от Непал. Тук, на едно от най-изолираните места на земята, китайските камери за сигурност наблюдават заедно с въоръжените стражи в охранителните кули.
Високо в Тибетското плато китайците са издълбали на склона на хълма послание с дължина 600 фута: „Да живее Китайската комунистическа партия“, изписано с йероглифи, които могат да се прочетат от орбита.
Точно от другата страна на границата, в непалския окръг Хумла, жителите твърдят, че на няколко места по тази далечна граница Китай навлиза в непалска територия.
Непалците имат и други оплаквания. Китайските сили за сигурност оказват натиск върху непалските етнически тибетци да не показват изображения на Далай Лама, тибетския духовен водач в изгнание, в непалските села близо до границата, казват те. А с неотдавнашното разпространение на китайските бариери и други защитни средства един народ също е разделен. Потокът от хиляди тибетци, които някога са се спасявали от репресиите на китайското правителство, бягайки в Непал, почти напълно е изчезнал.
Въпреки това лидерите на Непал отказват да признаят китайския отпечатък върху страната си. Идеологически и икономически обвързани с Китай, последователните непалски правителства пренебрегват доклад за установяване на фактите от 2021 г., в който подробно се описват различни нарушения на границата в Хумла.
„Това е новата Велика китайска стена“, казва Джеван Бахадур Шахи, бивш главен министър на провинцията в района. „Но те не искат да я видим.“
Оградата на Китай по ръба на непалския окръг Хумла е само един сегмент от мрежа от укрепления, дълга хиляди километри, която правителството на Си Дзинпин изгради, за да укрепи отдалечени райони, да контролира бунтовническо население и в някои случаи да навлезе в територии, които други държави смятат за свои.
Ускореното изграждане на укрепления, ускорено по време на Ковида и подкрепено от десетки нови гранични селища, налага паноптикума на Пекин за сигурност в отдалечени райони. Освен това той оказва силен натиск върху по-бедните и слаби съседи на Китай.
Китай граничи по суша с 14 други държави. Огромната граница на страната, както по суша, така и по море, остава до голяма степен мирна, докато китайската икономика се разраства и става втората по големина в света. Но по време на мандата на г-н Си Пекин преразглежда териториалните си граници, което води до малки сблъсъци и открити конфликти.
„При управлението на Си Дзинпин Китай удвои усилията си за утвърждаване на териториалните си претенции в спорните райони по периферията си“, казва Брайън Харт, сътрудник в проекта „Китайска власт“ на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Погледнато поотделно, всяко действие по границите на Китай - укрепване на границите, оспорване на територии и навлизане в спорни зони - може да изглежда само постепенно. Но общият резултат е поразителен.
Близо до източните си морски граници, в международно признатите филипински води, Китай превърна коралов риф във военна база. На крайната си западна сухопътна граница Китайската народноосвободителна армия навлезе в спорна планинска територия, споделяна със съседите от Южна Азия.
Две дузини войници от Индия и Китай, които са ядрени сили, загинаха в ръкопашен бой на голяма височина през 2020 г. При друг граничен сблъсък две години по-късно бяха ранени още войници.
Укрепването на границите на Китай е основна причина Министерството на отбраната на САЩ в своя доклад за военната мощ на Китай през 2023 г., да заяви, че Китай е „възприел по-опасни, принудителни и провокативни действия в Индо-тихоокеанския регион“.
Променящият се пейзаж на сигурността привлича вниманието на световните сили и води до нови съюзи. Малките държави, свързани с Китай, като Непал, са уязвими, дори когато омаловажават или отричат граничните спорове от страх да не загубят икономическото благоволение на Пекин.
„По-слаби държави като Непал - каза г-н Харт, - са изправени пред огромен натиск поради огромната разлика в силата на Китай.“
„Ако Китай не понесе разходи за посегателствата върху най-слабите си съседи, Пекин ще бъде още по-окуражен да заплашва държавите в региона“, добави той.
Външният министър на Непал Арзу Рана Деуба заяви в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че не е получавала оплаквания за проблеми по границата с Тибет и че правителството се е съсредоточило повече върху южната граница с Индия, където живеят повече непалци.
„Всъщност не сме мислили много да разглеждаме северната граница, поне аз не съм го правила“, каза тя.
Строго секретен доклад
Разстоянието от Симикот, столицата на окръг Хумла, до пограничното село Хилса е 30 мили. Но пътуването до границата с Тибет отнема повече от 10 часа през неравния, каменист терен. Хумла не е свързан с националната пътна мрежа на Непал. Автомобилите и тежките машини трябва да бъдат доставяни със самолет.
Хималайските проходи в Хумла достигат почти 16 400 метра височина. Смъртоносната височинна болест може да настъпи бързо. Именно в този район, най-бедния и най-слабо развития в Непал, преди три години пътуваха членовете на мисия за установяване на фактите, съставена от служители на непалското министерство на вътрешните работи, държавни инспектори и полицейски служители.
Въоръжени с карта от 60-те години на миналия век, когато Непал и Китай официално се споразумяват за границата си, те се опитват да установят дали официалната картография се разминава с реалността на място. Членовете на мисията се отправят на походи до отдалечени гранични стълбове. Те разговарят с пастири на якове и тибетски будистки монаси.
В крайна сметка те представиха своя доклад пред кабинета на Непал. И след това докладът изчезна. На обществеността не беше позволено да го види. Дори на високопоставени служители и политици е бил отказан достъп, твърдят няколко души, участвали в процеса.
Завесата на секретност се разпростира и върху историческата карта, която мисията донесе със себе си. Служителите на геодезическия отдел заявиха, че са били предупредени, че споделянето ѝ може да бъде нарушение на сигурността - странно предупреждение за карта, достъпна в американските архиви.
Копие от доклада, получено от „Таймс“, показва, че правителствената мисия е документирала поредица от малки гранични нарушения от страна на Китай. Също така в доклада се изразяват опасения за по-обширните геополитически намерения на Китай и опасения да не се разстрои могъщият съсед на Непал.
Непал е малък, без излаз на море и слабо развит, с население от 30 милиона души. Правителството му се оглавява от комунист, който тази година замени бивш маоистки бунтовник на поста министър-председател. По отношение на идеологията и икономиката Непал силно се ориентира към Китай, въпреки че остава в орбитата на близката Индия.
В доклада се казва, че на няколко места в и около Хилса Китай е изградил укрепления и друга инфраструктура, включително телевизионни камери за затворен кръг, които се намират или в Непал, или в буферната зона между двете държави, където строителството е забранено по силата на двустранно споразумение. Китайският граничен персонал е превзел непалски напоителен канал, захранван от река Карнали, се казва в доклада, въпреки че китайците са се оттеглили при посещението на непалската мисия.
Китайските сили незаконно са попречили на етническите тибетци, живеещи в непалски райони в близост до границата, да пасат добитъка си и да участват в религиозни дейности, се казва в доклада. Подобни ограничения внасят екстериториална заплаха в кампанията на г-н Си за репресии в Тибет.
В доклада се препоръчва Непал и Китай спешно да решат различни гранични спорове, но двустранният механизъм за решаване на гранични проблеми, който включва съвместни инспекции, е в застой от 2006 г. насам.
Н. П. Сауд, външен министър на Непал до март, заяви в интервю за „Таймс“, че двустранните „гранични срещи се провеждат често“.
Но един от заместниците на г-н Сауд заяви пред The Times, че повече от 17 години не е имало гранични инспекции. Запитан за това, г-н Сауд промени изявлението си.
„Мога да споделя с вас, че съвместният инспекционен екип ще заработи скоро“, каза той. „Не мога да ви кажа точното време, докато то не бъде финализирано.“
Г-н Сауд заяви, че не знае защо докладът от Хумла не е бил оповестен публично.
„Границата на една държава“, каза той, “не е въпрос на секретност.“
Г-н Сауд заяви, че Непал не може да вземе решение относно валидността на доклада, докато не се възобновят съвместните инспекции.
„Докато не потвърдим доклада“, каза той, “как можем да повдигнем въпроса на международно ниво с друга държава?“
Г-жа Деуба, която замени г-н Сауд на поста министър на външните работи, заяви, че не знае за доклада или за китайската ограда по границата.
Посолството на Китай в Катманду отказа да коментира.
Китайското правителство твърди, че е сила, която подкрепя мира в региона. В статия в ръководения от партията вестник People's Daily Пан Юе, ръководител на Националната комисия по етническите въпроси, написа миналата година, че Китай „никога не се е стремял да завладява или разширява териториите си, никога не е колонизирал съседни държави“.
Историята се сблъсква с подобно национално митотворчество. През 1979 г. китайски войски нахлуват за кратко във Виетнам, който Китай някога е контролирал в продължение на хилядолетие. От основаването на Китайската народна република през 1949 г. Китай и Индия са водили две гранични войни.
Г-н Шахи, бивш главен министър на провинция Хумла, заяви, че усилията му да разгласи китайските гранични намеси са били активно възпрепятствани.
„Китайците казват на нашето правителство, а след това правителството казва на мен: „Ако говориш за този граничен въпрос, тогава те ще спрат търговията, ще спрат всичко“, каза той. „Кой, по дяволите, може да ми каже това за нашата земя?“
Разделена свещена земя
Граничната ограда, разделяща Хилса от контролирания от Китай Тибет, разцепва не само народи, но и векове. От китайска страна модерните сгради имат стъклени атриуми, бронираните превозни средства се плъзгат по асфалтираните пътища, а прожекторите пламтят в нощното небе. За разлика от тях, Непал изглежда като заклещен в една отминала епоха. В студа се сгушват схлупени подслони. Няма и сантиметър асфалт или надеждно електричество.
Китайската страна е била почти толкова отдалечена, а уединението е нарушавано единствено от потока поклонници към планината Кайлаш, която е свещена за четири религии. Но като част от настъплението си към земите, населени с етнически малцинства, китайското правителство изгради нова инфраструктура в Тибет и съседния регион Синдзян.
Мигрантите от етническото мнозинство Хан в Китай се стичат, включително в тибетския град Пуранг близо до границата с Хилса. Новото високопланинско летище в Пуранг, което е инженерно постижение, служи както за граждански, така и за военни цели, като част от транспортната мрежа, която осигурява на Народноосвободителната армия лесен достъп до граничните райони. Само на 20 мили от него се намира кръстопътят между Китай, Непал и Индия.
Пекин смята голяма част от контролираната от Индия територия по протежение на тибетско-индийската граница за своя, като я нарича „Южен Тибет“. На границата с малкия Бутан Китай претендира за още спорна земя и е изградил селища там.
Китайският фокус върху Тибет отразява не само геополитически амбиции. Правителството на г-н Си наблюдава брутални усилия за умиротворяване на етническите малцинства. Високотехнологичното наблюдение на тибетците и укрепването на границата почти прекъсна пътя им за бягство към Непал, където също живеят етнически тибетци.
Според жителите на Хилса китайските полицаи и граничари редовно преминават в Непал, без да преминават през нормалните имиграционни процедури. Те сплашват етническите тибетци в Непал и са заловили някои от малкото тибетци, които са успели да избягат в Непал, казва Лхаму Лама, администратор на село в област Хумла.
Офицер от непалската паравоенна полиция в Хилса заяви, че миналата година неговият командир е помолил китайците да се оттеглят от район, който според официалната карта от 60-те години на миналия век не е бил китайска земя. Китайците така и не са отговорили, казва офицерът, който не желае името му да бъде използвано, тъй като не е упълномощен да говори пред медиите.
„Китай е голям и могъщ, така че може да прави каквото си иска“, казва Пема Уангму Лама, която е родена в Тибет, но сега живее в Непал. „Дори и Хилса да бъде погълната един ден, кой ще знае или ще се интересува какво се случва тук?“
Comments