Бих желал да започна рубрика, с която да провокираме диалог между различни хора, подчертавайки, че най-важната черта на една демокрация е любовта към различното мнение, индивида и неговата възможност да се изразява. Първият ми гост е бъде Маргарита Иванова, един от най-добрите майстори на керамиката в Пазарджик. Кратка справка в Галерия Възраждане в Пловдив ни казва, че Маргарита завършва керамика в класа на Професор Джуров, след което има 17 самостоятелни изложи и многобройни други, както и 11 монумента в различни Български градове. Председател е на Съюза на Художниците в Пазарджик, член е на Съюза в Пловдив, както и член на немската Creativ-Kreis-International, обединяваща артисти от цял свят. Но важното в случая е че Маргарита е представител на Новото Ляво в Българската политика. Тя е не само представител на младото поколение в социалистическите редици, но и на изкуството, което според нея трябва да бъде ментор на политиците. Желанието ми ще бъде представители на всички политически спектри да се включат в един различен дебат дали на живо, на запис или на страниците на най- свободната медия в Пазарджик. Като искам да подчертая, това което правим е единствено и само, за да бъдем обективни като никакви форми на субективност в нашето отразяване няма да бъдат толерирани. Желаем ли да върнем тези, които емигрираха?- (нямам предвид децата и внуците на средната аристокрация, която няма възможност да им подсигури живота навън и ги връщат да ни управляват.) Добре е българите да се върнат, така или иначе в България имаме нужда от повече население и най-вече специалисти, които да се върнат. Трябва да се намерят механизмите така че да се върнат тука, защото при по-голямо население имаме и повече специалисти. И много по-добро качество. Как смяташ, че можем да ги задържим в България? Те ли трябва да се адаптират или трябва да донесат нещо ново? Какво ти е отношението към новото, към различното, към нетрадиционното? Задържането – единият вариант е студентите, които завършват в България, така или иначе държавата е платила за тяхното обучение, дори и те да са платили някакви такси, но те не са на 100% платено обучение, държавата ги поема. Тоест, те трябва да бъдат задължени да останат в България, за да изработят в общи линии похарченото от държавата за тях. Или да си платят обучението и тогава да напускат страната. Но аз смятам, че трябва да бъдат задържани в България, където ще успеят да се впишат в общото, ще могат да работят и да бъдат от добрите специалисти в България. Те трябва да се адаптират, когато се върнат или да донесат нещо ново с тях? Аз мисля, че като са работили известно време в чужбина те са поне научили някакви нови технологии и нещо ново, като организация или начин на работа. Аз мисля, че те биха могли да донесат едни добри практики отвън и да се интегрират тук в страната. Тоест да бъдат проводници на нещо добро, на нещо качествено. Каквото ти е отношението към новото, към различното и не традиционното? Различните поколения по различен начин подхождат към новите неща, но ако новите неща, които влизат, като технологии и организация допринасят за по-добри неща и по-добро качество на това което ще се прави, да. Но ако те почват да пречат и тежат. Аз например виждам компютъризирането в банките колкото повече навлиза по-сложна и тежка става системата в тях. За омразата и нетолерантността в нашето общество – етническа, сексуална, расова, религиозна (дори и политически убеждения, различно мнение)… Разбираме ли какво означава свободен човек? Омразата се получава може би от това, че прекалено много даваме превес на определена група хора, за сметка на друга. Хубаво е хората да бъдат толерантни един към друг, но когато законово стимулираме една група, за сметка на групата. Ако всички си спазват закона, така както е обозначен в конституцията, тогава нещата ще си бъдат балансирани и всичко ще си бъде наред. Какво означава свобода? Защо сме на 112 място по свобода на пресата? Имат ли вина политиците? Свободният човек е свободен и може да прави всичко, но трябва да се съобразява с етическите норми на държавата, на обществото, в което живее и съответно да си спазва законите. Законовите норми или Не Писаните норми на една държава трябва да се спазват? Етичните и законовите и едното и другото. Стараем се да се вписваме в обществото, без да нарушаваме нещата в обществото. То това е свободата, не това аз да крещя по улиците и да преча на другите. Защо сме на 112 място по свобода на пресата? Имат ли вина политиците? Аз не знаме как определят свободата на пресата, защото в нито една страна няма свобода на пресата. Така или иначе, като че ли на журналистите им се казва какви теми, в какви граници и какво да пишат. Аз много се съмнявам, че има абсолютно свободната медия, която може да си пише каквото си поиска… За съжаление журналистите се съобразяват, защото хляба е по-важен от свободата. Какво означава политика? Политиците са, за да ни служат или управляват? За мен политика е малко по-различно от това което говорят, че е мръсна работа. Ако всички хора, които искат да помогнат на обществото си, на населението, което живее в дадена държава. Значи той може да работи и развива различните политики, за да бъде добре на хората. Жалко е че някъде се случват разни схеми и те не работят в интерес на държавата, а работят в обратния интерес – собствения, личния. Политиците са, за да ни служат или управляват? Май политиците трябва да управляват, но и да служат на народа. То така или иначе трябва да има някакво управление. Не можем да оставим народа сам да се управлява, даже и да е народно събрание. Политиците трябва да зададат една правилна посока, която да работи за страната и съответно да се вслушват в хората. Просто, като отиват нагоре по стълбичката трябва да поздравяваш, защото надолу ще срещнеш същите хора. Трябва да не забравяш, че си отишъл там да работиш за народа, за твоите роднини, приятели, колеги и всички останали дето не ги познаваш, но те те познават. Свободен Пазар или Силна държава? От гледна точка на творец, тъй като пазара ни, икономиката ни е пазарна- изкуството не вирее в такъв пазар. Изкуството вирее, но качеството му пада надолу и не може да бъде онова изкуство, което възпитава добрата етика и качествената естетика в хората. Изкуството пада и се стига до нещо, което е бързо смилаемо и ниско качествено. В свободния пазар, а и в свободната икономика въобще тя държавата не се намесва. Тя всъщност по никакъв начин не подпомага. И там вече зависи конкуренцията как ще се случи между отделните такива производства. Това принципно си е така. Какво означава социализъм и какво означава капитализъм? То това е в думичката социум, точно това – мисълта за народа, обществото като цяло. Докато капитализмът си е за капиталите. Къде е народа? Еми той е онзи продукт, който е използван, за да произведе нещо. Ако може да го произведе за по-ниска заплата и достатъчно качествено, за да може капитала да печели. Обама или Орбан? Орбан. Отношението ти към глобализацията? Само фондове, финансирания и пари ли ни са нужни отвън, другото знаем ли си го? Въпросът е да не обединява всичко под един знаменател. Ние можем да виждаме как живеят другите държави, да внасяме добри практики, но би следвало държавата да запази своята идентичност. Тоест, да не се размива всичко и да става едно цяло. Отношение към природата и зеленото? Аз честно казано малко се ядосвам, защото последните години не се мисли достатъчно за природата на България и малко се унищожава. Ако има нужда някаква сеч да се прави, за оздравяване на гората, то заради това има горски, които разбират, какво да се изсече в горите. Трябва веднага да бъде залесено. Както и градовете, прекалено много бетон и малко зеленина. Зеленината това са дробовете на града, дробовете на държавата. България има една прекрасна природа, но тя се губи. Ето Черноморието. Чужденците идват ли и ще идват ли, при положени че там не може да се почива. Например Слънчев Бряг, бе едно много зелено място, което трябваше да се запази. И ако продължим с горите да ги изсечем и да ги заселим с хотел до хотел. Художествено Изкуство или художествена Индустрия? Значи с този либерален модел на икономика точно това се получава – художествена индустрия. Започва да прави едни неща, бързо смилаеми, лесно продаваеми. И художественото изкуство остава леко по настрана. Но това се случва и в музиката и театрите. Значи ние правим един концерт от фолк изпълнител, защото ще съберем по-голяма публика. Ама защо събираме по-голяма публика, защото то вече нивото и на публиката е паднало, заради лесно смилаемата музика. Когато имаш един двутактов повтарящ се ритъм е лесно смилаемо. А когато имаш нещо по-сложно, трябва да имаш образованост. Благодаря на Маргарита че бе първият ни гост в една рубрика, с която ще се постараем да покажем че ние можем да разговаряме и изказваме различни мнения придържайки се към учтивия и културен тон. Да, ние имаме идеология, различни мнения, дори и диаметрално различни, но ние имаме нужда от политика, а не от диктатура, а затова ни е нужна гражданска и политическа култура. Ние много говорим за промяна, но определено всичко се свежда до това да се докопаме до куфарчетата и евтините кюфтета в парламента. Говорим за българите от чужбина, за това че трябва да се върнат, но не разбираме че имаме много хора у нас които се чувстват чужденци в собствената си страна. В крайна сметка, въпросът опира, какво е отношението на нашия елит, към нас хората, дали ни приемат като хора или като ресурс, единици за производство и единици за консумация. Дали ние сме каквито бяхме по времето на един друг режим – част от математическа формула, част от едно социологическо и икономическо уравнение, което позволяваше на една шепа хора да живеят и бъдат щастливи като хора, а на нас всички останали ни заливаха с лозунги и мантри. Във всяка цивилизована страна политическият процес е естествен фундамент на демокрацията, както и разумният и аргументиран диалог между различните политически идеи. За съжаление у нас в последните години понятията се изродиха – демокрация за доста хора е негатив, асоцииращ се с толерантност водеща до разпад на обществото. Свободата се е превърнала в свободия и анархия, а желанията които се насаждат са за ред и дисциплина от соц тип. Различното е синоним на нещо извратено с определено психични отклонения в най- добрите тоталитарни традиции, когато всичко различно го лекуваха. Опозицията се е превърнала в омерзяване на врага, партизанстване което определено надминава това от 40-те години на миналия век. Което си е и естествено продължение на понятията Наши и Ваши. Черен ПР, в който „наше лошо нема“, както и „убаво чуждо също“. А диалогът от мечтата за parle (парламентаризъм) се е изродил във форма на пост комсомолска пропаганда, в която печели най-голямата изречена лъжа. Обещават се заплати, пенсии, закони, светло бъдеще в количество невиждано дори за няколко пленума по времето на едната партия. Бих желал да подчертая, че въпреки че се определям като активист във всичко, което правя, съм политически безпристрастен.
Comentarios