ООН постигна споразумение за финансиране на борбата с климатичните промени в размер на 300 милиарда долара в очакване на Тръмп

САЩ, Европа и още няколко богати държави се споразумяха да утроят финансирането, което предоставят за проекти за борба с изменението на климата в развиващите се страни, до поне 300 млрд. долара годишно до 2035 г., с което изразиха ангажимента си към Парижкото споразумение за климата въпреки очертаващото се препятствие - предстоящото президентство на Доналд Тръмп.

Кампанията на Тръмп обеща да изтегли САЩ от Парижкото споразумение, а администрацията му, подкрепена от контролираните от републиканците Камара на представителите и Сенат, вероятно ще намали финансирането на САЩ за климата през следващите няколко години, което подхранва съмненията относно способността на Америка да изпълни споразумението от Баку, поне в краткосрочен план. Това оказва натиск върху Европа да помогне за запълване на дупката, оставена от САЩ, в момент, когато държавните бюджети на континента са свити от разходи за въоръжаване на Украйна и възстановяване на армиите им срещу заплахата от Русия.

По-богатите членове на блока на развиващите се страни - Китай, богатите на петрол държави от Персийския залив и няколко други - се съгласиха на ограничени стъпки, които биха могли да помогнат за преодоляване на изоставането. В окончателното споразумение се отбелязва „доброволното намерение“ на развиващите се страни да позволят техният дял от финансирането на борбата с изменението на климата, предоставено от Световната банка и други многостранни банки за развитие, в които те са акционери, да се отчита при постигането на новата цел за финансиране.

Развиващите се страни не възразиха срещу споразумението преди приемането му в пещерния конферентен център в Баку, но веднага след това изразиха възмущение. Те искаха до 2030 г. годишната цел за финансиране да надхвърли 1 трилион долара годишно.Член на индийската делегация заяви, че Мухтар Бабаев, азербайджанският служител, който председателстваше конференцията, е пренебрегнал молбата ѝ да направи изявление, преди да закрие дебата.„Разочаровани сме от резултата, който ясно показва нежеланието на страните от развитите страни да изпълнят своите задължения“, заяви индийският делегат Чандни Райна. „Индия не приема предложението за цел в сегашния му вид....

Целта е твърде малка, твърде далечна. Тя е 2035 г., твърде далеч.“Страните с по-високи доходи в развиващия се блок отхвърлиха исканията на западните държави да се ангажират с предоставянето на средства за борба с изменението на климата на по-бедните държави. Това би размило категориите развити и развиващи се, определени в първия договор на ООН за климата от 1992 г. - разделение, което според западните държави вече няма смисъл. В този договор и в Парижкото споразумение се казва, че само развитите държави са длъжни да предоставят средства за борба с изменението на климата.На теория развиващите се страни с по-високи доходи имат право да получават такива средства съгласно договорите на ООН за климата, но на практика тези страни все повече инвестират в проекти за зелена енергия в други развиващи се страни. От 2016 г. насам Китай е предоставил около 25 млрд. долара за финансиране на борбата с изменението на климата на по-бедните държави, заявиха китайски официални представители.Светът е изправен пред нарастващи разходи от екстремни метеорологични условия, които учените свързват с последиците от изменението на климата. Тази година вероятно ще бъде най-топлата в историята. Според учените от Европейския съюз, занимаващи се с въпросите на климата, тя вероятно ще бъде и първата, в която средните температури ще надхвърлят с 1,5 градуса по Целзий тези от прединдустриалната епоха - ключов праг, определен в Парижкото споразумение. Температурите са толкова високи, че учените не могат да ги обяснят, дори ако се отчете натрупването на парникови газове в атмосферата.

Учените твърдят, че горещините през изминалата година са довели до разрушителни метеорологични явления по целия свят - от мощните урагани, които връхлетяха САЩ, до проливните дъждове в Европа, като същевременно са изострили сушата на места като басейна на река Амазонка.

Споразумението от Баку ще покрие само малка част от разходите на по-бедните страни за адаптиране към изменението на климата и преминаване към чиста енергия. Длъжностни лица заявиха, че сметката може да възлезе на трилиони долари годишно след 2030 г.Развитите страни се борят да съберат средства, за да постигнат предишната цел, поставена през 2009 г.: 100 млрд. долара годишно до 2020 г. Те я изпълниха с две години закъснение през 2022 г., като изпратиха 115 млрд. долара на развиващите се страни. Това включва пряка правителствена подкрепа, както и финансиране от частния сектор, което се основава на правителствените инвестиции.Западните държави лобираха пред Китай, Саудитска Арабия и други държави с по-високи доходи от развиващия се блок да им помогнат. От 1992 г. насам емисиите на въглероден диоксид в Китай рязко нараснаха и сега те са най-големите в света с една трета от общото количество в световен мащаб. Емисиите на Китай са толкова големи, че кумулативните му емисии от началото на индустриалната ера досега надхвърлят тези на 27-те държави от ЕС.В последните часове на преговорите преговарящите се сблъскаха с остри разногласия относно размера на новата финансова цел. САЩ, Европа и други развити държави предложиха до 2035 г. да се отпускат 300 млрд. долара годишно. Държавите от развиващия се блок настояваха за 500 млрд. долара.

Президентството на Тръмп остана на заден план по време на преговорите. Това оказваше натиск върху преговарящите да сключат сделка, докато дипломатите от администрацията на Байдън бяха на място. Представители на САЩ заявиха, че искат да постигнат сделка, която, дори да бъде отхвърлена от Тръмп, да може да бъде приета от бъдеща демократична администрация.

„Не съм сигурна, че догодина ще имаме по-добро положение заради геополитическата ситуация“, каза Ана Тони, преговарящ по въпросите на климата от страна на Бразилия, която ще бъде домакин на срещата на върха догодина.Елон Мъск, когото Тръмп постави начело на съкращаването на правителствените разходи, вече даде знак, че финансирането на борбата с изменението на климата може да се окаже на масата. Той ретуитна публикация, в която посочи служител на Международната корпорация за финансиране на развитието, една от основните федерални агенции, които насочват финансирането на климата към развиващите се страни, като имащ една от „многото фалшиви работни места“ във федералната бюрокрация.