Невротрансмитерът допамин е известен с ролята си в мозъчните мрежи, регулиращи удоволствието и възнаграждението.
Но много хора с разстройства, които засягат допаминовата система, като например болестта на Паркинсон или шизофренията, имат проблеми и със социалните способности. Те включват разпознаване или разбиране на емоциите и психичните състояния на другите - нещо, което учените наричат „теория на ума“.
Тези социални затруднения могат да окажат значително влияние върху социалните взаимоотношения и качеството на живот на засегнатите лица. Въпреки това остава неясно дали тези предизвикателства са пряко причинени от дисбаланса на допамина или от други фактори, които съпътстват тези разстройства.
Сега нашето ново изследване, публикувано в PLOS Biology, показва, че липсата на допамин изглежда е пряка причина за социалните трудности. Това предполага, че един ден лекарствата, базирани на допамин, биха могли да помогнат и за лечението на социалните трудности при разстройства с допаминов дисбаланс.
Хората с болестта на Паркинсон често показват по-малко изражения на лицето, отколкото здравите хора. Другите могат да реагират на това по негативен начин, което в крайна сметка може да доведе до пълно оттегляне на страдащите от социални ситуации. А хората, които са социално оттеглени за дълго време, могат да се борят повече със социалните взаимодействия, тъй като нямат възможност да се упражняват (спомняте ли си колко трудно беше да се върнете в социалния свят след заключване?)
Това е едно от възможните обяснения защо хората с Паркинсон могат да изпитват трудности при разбирането на другите.
Това обаче не е единственото обяснение. Паркинсон е свързан със смъртта на допаминови неврони в мозъка. Затова някои учени подозират, че допаминът играе ключова роля в способността ни да разбираме другите.
Експериментален план
Нашето последно проучване провери това последно обяснение при 33 здрави лица. Направихме това, като дадохме на хората лекарство, предназначено да понижи нивата на допамин в някои части на мозъка, като блокира рецепторите, с които се свързва невротрансмитерът.
След това оценихме техните способности за теория на ума, като използвахме адаптация на класически научен експеримент. В оригиналното изследване, въвеждащо този експеримент, авторите наблюдават, че когато на хората се показват кратки видеоклипове с взаимодействащи си триъгълници, те с лекота приписват социални роли и психични състояния на движещите се обекти.
Ние използвахме подобни видеоклипове. Някои от тях бяха „взаимодействия на психични състояния“, които включваха един триъгълник, действащ върху или предизвикващ психично състояние в другия триъгълник, като например да го „изненада“. Имахме и контролни видеоклипове, включващи по-прости, основани на действия взаимодействия, като например един триъгълник следва друг. Това е чудесен начин да се изследва способността на хората да разбират другите, тъй като се изключват други фактори, които могат да повлияят на представянето на участниците, като например как те обработват езика или лицата.
Всички участници попълниха теста два пъти, веднъж след като получиха лекарството допамин и веднъж след като получиха хапче плацебо. Редът, в който са получили интервенциите, е бил рандомизиран.
Установихме, че приемането на лекарството в сравнение с плацебото намалява способността на участниците да обозначават точно и двата вида триъгълни видеоклипове. Това предполага, че допаминът е от решаващо значение за интерпретирането на социалните взаимодействия, независимо дали те включват разбиране на психични състояния (като изненада) или не (проследяване).
Интересно е, че тези участници, които са показали намалена способност за точно приписване на психични състояния на триъгълници, са били по-склонни да се затрудняват и с разпознаването на емоции ( измерено чрез друг тест, показващ човешка форма, която върви в гневни, тъжни и щастливи емоционални състояния) след приема на лекарството.
Това показва, че в мозъка може да има общ механизъм, който да е в основата както на разпознаването на емоции, така и на способностите за теория на ума. Възможно е допаминът да регулира тези способности чрез мрежата за възнаграждение, като ни насърчава да търсим онези неща, които ни карат да се чувстваме добре, и да повтаряме тези поведения. В социален контекст допаминът може да ни помага да обръщаме специално внимание на фините социални сигнали, предавани от други хора.
Нашите резултати показват, че хората, които страдат от допаминов дисбаланс, може да се затрудняват да разпознават адекватно социалните сигнали, предавани от другите. Но ние открихме и втора възможност. Освен ролята си в обработката на възнагражденията, за допамина е добре известно, че играе решаваща роля в движението. Ето защо основните симптоми на болестта на Паркинсон включват трудности в тази област, като например проблеми с инициирането на движения.
Предишни изследвания показват, че използваме (представи за) собствените си движения, за да разберем движенията на другите. Начинът, по който хората се движат, често е предупредителен знак за техните емоции и психически състояния. Обикновено се движим по-бавно и се прегърбваме, ако сме тъжни, и вървим по-бързо, ако сме щастливи.
Показахме, че хората по-добре интерпретират движенията на триъгълниците, когато те се движат по начин, подобен на техните собствени движения. Това предполага, че хората, които се затрудняват с движенията, може да им е по-трудно да интерпретират движенията на другите, а следователно и техните психични състояния.
Въпреки това наркотикът, който използвахме в изследването, ги накара да се движат по-бавно. Но това не оказа никакво влияние върху способността на участниците да интерпретират видеоклиповете с триъгълници.
Това вероятно се дължи на факта, че през целия си живот ние свързваме собствените си движения с определени психични състояния и използваме тези модели, за да разберем движенията на другите. Това означава, че ако някой ви даде лекарство, което временно променя движенията ви, вие все пак продължавате да използвате дългогодишните си модели, за да тълкувате действията на другите хора.
Но е възможно в по-късните етапи на болестта на Паркинсон дългосрочното изчерпване на допамина да промени съхранените модели на движенията им - което да затрудни тълкуването им у другите.
Възможни лечения
Смятаме, че тези нови прозрения представляват значителна стъпка напред в разбирането ни за неврохимичните основи на социалното познание.
Резултатите ни могат да ни помогнат да разберем по-добре социалните ефекти на допаминергичните лекарства, които се предписват на милиони хора всеки ден, включително на хора с Паркинсон и шизофрения. Хората с шизофрения, например, имат твърде много допамин в някои части на мозъка си. Изследванията сочат, че това може да доведе до проблеми с разбирането на другите, като балансираните нива са оптимални. Това, което досега не знаехме, е, че допаминовите блокери, предназначени за лечение на халюцинации и заблуди, могат да помогнат и за техните способности за мислене.
Надяваме се, че нашето изследване ще проправи пътя за бъдещи проучвания, насочени към разработването на нови терапевтични интервенции за хора, които трудно разбират другите. Освен за хората с Паркинсон и шизофрения, това може да е от полза и за редица други състояния, засегнати от допаминов дисбаланс, като например болестта на Хънтингтън или синдрома на Турет.
Comments