top of page

Платон, Тантричен Будизъм и Хипи Революцията


Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че платоническата и тантрическата са две различни форми на любов, в своята същност те имат много общи черти и можем да твърдим, че платоническата любов е тантрическа любов.


Тантрическият будизъм е традиция, която се фокусира върху мистичните практики и концепции като път към просветлението. Тъй като тантрическият будизъм обикновено се свързва с ваджраянските секти на тибетския будизъм, той често се нарича и ваджраяна. Тантрическите техники включват дишане, йога и медитация, които могат да увеличат сексуалната енергия. Често срещано погрешно схващане за тантрическия секс е, че той включва диви, необуздани сексуални преживявания. Макар че тантрическите техники могат да ви отворят за нови усещания, това е колкото умствена, толкова и духовна практика. На няколко хиляди километра в Древна Гърция се развива учението на Платон, един от най-известните древногръцки философи, той разглежда темата за любовта, приятелството и страстта, като представя своите възгледи върху това как любовта и приятелството могат да ни въздигнат до върховния идеал на красотата и мъдростта.


Философските възгледи на Платон могат да се разглеждат като западна алтернатива на Будизма, предлагаща духовен път към мъдростта отвъд земните привързаности. Диалозите му често приличат на отговорите на въпросите на Буда, което води до концепцията за "вечната философия" - философия, основана на ангажираност с трансцендентното. Платон изглежда като непокорен ученик, който предава прозренията на своя учител Сократ, поставяйки началото на реактивния процес в западната философия между вечния рационализъм и нихилистичния емпиризъм. Неговият догматичен етернализъм предизвиква скептична реакция у Аристотел, която се повтаря от последователите и на двата подхода.


В политическо отношение Платон може да се разглежда като фашист, който иска да наложи идеята си за съвършеното царство и любов със сила над неохотното население. Но за да се разбере сложността на Платоновите позиции, е важно да се прави разлика между по-ранните "Сократови" диалози и по-късните "Платонови", които разкриват по-късните метафизични възгледи на Платон. Още в тези ранни диалози се проявяват най-важните черти на неговия етернализъм, които се засилват едва в по-късните години. От будистка гледна точка тези философски слабости и противоречия могат да се разглеждат като дължащи се на неспособността да се разбере напълно един недуалистичен подход, който би могъл да придаде по-голяма последователност на проблясъците на прозрение, открити както у Сократ, така и у Платон. Но може би е нужно съвременно движение като разтърсилото света Хипарство, което комбинира и Тантрическият Будизъм и Идеалите на Плато, за да разберем основите на философията, която е събирателна точка на Изтока и Запада.


Хипи движението и философията на Платон имат много общи идеи и ценности. И двете се стремят към постигане на хармония, мир и справедливост в света. Въпреки че времето, в което живеем, е различно от древногръцката епоха, влиянието на Платон върху хипи движението е оставило неоспорими отпечатъци върху бунтарите обърнали се към древните знания за да възродят съвременният свят. Неговите идеи продължават да вдъхновяват и мотивират хората да търсят по-добро общество и да стремят към истинска свобода и справедливост. Боб Дилън и другите икони на хипи движението продължават да ни напомнят за важността на тези идеали и да ни вдъхновяват да ги преследваме в нашия собствен живот.

Общи черти между платоническата и тантрическата любов

Будизмът и платонизмът имат различни произходи и исторически контекст. Будизмът се появява в Индия през 6-5 век пр.н.е. с основателя си Сидхартха Гаутама, който става Буда. Това е религия и философия, които се фокусират върху просветление и освобождение от страданието чрез осъзнаване на истинската природа на реалността.

Платонизмът, от друга страна, е философска традиция, основана от древногръцкия философ Платон през 4 век пр.н.е. Той разработва теорията за "непроменливите идеи" и подчертава важността на разума и познанието за достигане до истинското благо и моралност.


Будизмът и Платонизмът имат съществени различия във вижданията си. Една от основните разлики е във възприятието за себеотрицание. Платонизмът се стреми да изгради по-добро "аз", докато Будизмът смята самоотрицанието за целта и средството за трансформация. Докато Платонизмът се фокусира върху съзидателни техники за изграждане на по-добро "аз", Будизмът насърчава отказването от самото себе си и постигането на безличност. За Будизма, самоотрицанието е необходимо за освобождение от страданието и постигане на просветление.


Въпреки различията във вижданията си, Будизмът и Платонизмът имат и много общи сходства. Едно от тях е разбирането, че материалният свят е преходен и несъвършен. И двата философски подхода приемат, че реалността, която възприемаме с чувствата си, е привидна и че истинската реалност се намира извън този свят. Освен това, както Будизмът, така и Платонизмът вярват, че познанието и осъзнаването на истината са от съществено значение за моралното преображение и постигането на съвършенство. За двете философски традиции, познанието на реалността е ключово за промяната на приоритетите и желанията ни.


Платоническата любов е известна със своята духовна природа. Тя се основава на връзката между двама души и поставя акцент върху духовната интимност, а не физическата. В платоническата любов, двама души се свързват на ниво на душата и търсят едно в друго духовно удовлетворение и разбиране. Тантрическата любов, от друга страна, се фокусира върху физическата интимност и експериментирането с енергията. В тантрическата любов, партньорите се стремят да постигнат по-високо ниво на съзнание чрез физическата близост и сексуалната енергия. Те използват различни техники и практики, за да усетят и се свържат с енергията на партньора си и да постигнат по-голямо духовно осъзнаване.


Независимо че акцента върху духовната и физическата интимност се различава, платоническата и тантрическата любов се преплитат в някои аспекти. Една от тях е фокусът върху енергията и съединението на двама души. И в двата случая, партньорите се стремят да постигнат по-високо ниво на свързаност и споделяне на енергията помежду си. Вместо да ги разглеждаме като две отделни форми на любов, можем да ги видим като взаимно обогатяващи се аспекти на една цялостна любовна връзка. Интегрирането на духовната и физическата интимност може да ни помогне да постигнем по-дълбоко ниво на свързаност и споделяне с партньора си. Съществуват различни практики и техники, които могат да помогнат да разберем свързването на платоническата и тантрическата любов. Една от тях е практиката на медитацията, която може да ни помогне да се свържем със себе си и с партньора си на духовно ниво, демонстрирайки че над физическите усещания се поставят духовните.


Платон за Любовта, Приятелството и Страстта

Платон разглежда любовта като мотивация, която ни подтиква да се опитаме да познаем и разгледаме красотата в нейната същност. Той смята, че този процес започва със запознаването с физическата красота и постепенно преминава към цененето на духовната красота. Той разглежда приятелството като важен аспект на човешката екзистенция. Той смята, че приятелството е израз на взаимност и доверие между хората, като в диалога "Лисис" страстта играе важна роля във неговото възникване и развитие. Платон разглежда страстта като сила, която може да ни вълнува и да ни подтиква към действия, но също така може да ни заблуди и да ни отклони от истината. Според него идеалната любов е свързана с представата му за идеалния свят - свят, в който всичко е съвършено и красиво. В този идеален свят, любовта не се отнася само до физическо привличане, а представлява връзка, която е вечна и разумна. За него, красотата е нещо, което е вътрешно и вечно. Той смята, че красотата не може да бъде измерена с физически параметри, а е свързана с идеята за съвършенство и хармония.


Платон разглежда приятелството като важна част от нашето съществуване и развитие. Той смята, че това е връзка, която ни помага да растем и да се развиваме като личности, това според него е пътят към мъдростта и познанието.

Дефиниция на Душевен партньор и Безсмъртната душа според Платон

В търсене на дълбока връзка и душевна хармония, много хора се стремят да открият своя душевен партньор. Идеята за душевния партньор възниква от вековете и се пресъздава в различни религиозни и философски учения. Както един от най-известните философи, свързани с тази концепция, е Платон. В своите произведения, Платон споделя своята теория за безсмъртната душа и нейната връзка с понятието за душевен партньор. Според Платон, душата е безсмъртна и съществува преди и след смъртта на физическото тяло. Тя е отделна от материалния свят и принадлежи към света на идеите или формите. Душата е вечна и непроменлива, докато физическото тяло е временно и променливо. Платон разглежда душата като носител на знанието и моралните ценности и я смята за по-важна от физическото същество.

Във великото си произведение "Федон", Платон разглежда безсмъртието на душата чрез няколко аргумента. Един от тях е аргументът за произхода от противоположностите. Платон твърди, че всичко, което възниква, произлиза от противоположностите. Така че, ако смъртта е противоположност на живота, значи живите са произлезли от мъртвите и обратно. Той заключава, че душите на мъртвите трябва да съществуват някъде, откъдето се прераждат.

В "Симпозиум", Платон разглежда идеята за душевния партньор. Той описва душевния партньор като човек, към когото се чувствате близък и свързан на душевно ниво. Душевният партньор споделя вашите ценности, интереси и мисли. Това е човекът, с когото можете да споделите всичко и да се чувствате напълно разбрани. Според Платон, душевният партньор е този, който може да ви помогне да постигнете пълното развитие на душата ви. Той е човекът, който ви вдъхва вдъхновение и ви помага да откриете истинското си аз. Душевният партньор ви помага да се развивате духовно и да постигнете вътрешна хармония и мъдрост.

Въпреки величието и влиянието на Платоновата философия, неговата теория за безсмъртната душа и душевния партньор не е без критики. Някои критици твърдят, че Платон предполага дуализъм - разделение между душата и тялото, което не е научно доказано. Според тях, аргументите на Платон се основават на философски предположения, а не на емпирични доказателства. Други критици твърдят, че идеята за душевния партньор е твърде идеализирана и не се основава на реалния живот. Като понятието за душевен партньор може да бъде трудно да се намери в практиката и да се поддържа в дългосрочни връзки.


Какво е платоничен секс?

Платоничният секс и платоничните връзки са концепции, които се фокусират върху партньорството и сътрудничеството, вместо на физическата или сексуална интимност. Те се основават на платоничната философия, която произлиза от името на древногръцкия философ Платон, който смятал, че истинската любов е духовна и умствена, а не физическа.


Платоничният секс се отнася до сексуална активност, която не включва физическа или сексуална интимност. Това може да включва действия като взаимни ласки, самозадоволяване, гледане на порно или разговори за секс, без да има физически контакт или сексуална стимулация. Партньорите в платоничния секс се наслаждават на емоционалната и психологическа връзка, която се развива през сексуалния опит, без да има физическа желание или активност.

Какво е платонична връзка?

Платоничната връзка е вид партньорство, което не се основава на сексуална или физическа интимност. Вместо това, партньорите в платоничната връзка се стремят да се свържат на емоционално и умствено ниво. Те споделят дълбоки разговори, интереси и ценности, но без да има физическо привличане или сексуална връзка. Платоничните връзки могат да се сблъскат с определени предизвикателства поради своята уникална природа. Едно от основните предизвикателства е разбирането и приемането от страна на обществото. Много хора им е трудно да разберат и приемат идеята за партньорство, което не включва сексуална интимност.


Освен това, в платоничните връзки може да възникнат и други предизвикателства, свързани с комуникацията и разбирането. Партньорите трябва да бъдат ясни и открити един с друг относно своите граници и очаквания, за да поддържат здрава и успешна връзка.


Платоничният секс и партньорството

В платоничните връзки и платоничния секс партньорите се фокусират върху партньорството и сътрудничеството, вместо на физическата или сексуална интимност. Те създават силна емоционална и умствена връзка, която се основава на споделяне на интереси, ценности и дълбоки разговори.


Тантрически Духовни Сексуални Отношения


Тантрата дълго време е признавала откритите взаимоотношения, но с цели, различни от очакваните. Тъй като много хора смятат Тантрата за необичаен вид отвратителен секс, те предполагат, че всички тантрически взаимоотношения са открити и че целта е единствено сексуално мотивирана. Този пътеводител ще развали тези митове и ще ви предостави кои, какви, кога, защо и как открити взаимоотношения и бракове според тантрическата философия и подход.


Тантрическото взаимоотношение е уникално в това, че и двамата партньори са посветени на автентичен духовен път. Като индивиди те имат редовна духовна практика във формата на тантра йога, медитация и очистване. Те също правят духовни практики заедно във формата на йога или духовна сексуалност, опитвайки се да разбират своята истинска цел и мисия като хора, като никога не губят от поглед това дори сред ежедневните си отговорности и взаимоотношенията си. Духовността, а не свободният секс е в основата на всичко, което правят, включително любовта, брака, секса, отглеждането на деца и кариерата им. И двамата партньори считат еволюцията на душите си и повишаването на своята осъзнатост за главни приоритети. Те са цели и завършени, както в рамките на взаимоотношението, така и извън него.


Връзката не определя кои са те, тя само подобрява това, което са и ги приближава до тяхната истинска същност. Като това вътрешно себеопознаване може да включва различни експерименти със своята сексуалност и хедонистичен лайфстайл. Но най- важното е че те са едно с Божественото и разбират, че връзката с партньора им е един от най-големите инструменти, с които разбират своите духовни цели и ги помагат в техния личен растеж, като между тях съществува дълбока и проникновена безусловна любов.


Тантрическото взаимоотношение не е открито взаимоотношение по дефиниция. Тантрическа двойка може да избере да отвори взаимоотношението си или може да реши да остане моногамни завинаги. Това е 100% тяхното решение. Това е важна точка, която искам да подчертая. За да го изразя по друг начин, открито взаимоотношение не е по своята природа тантрическо, и тантрическо взаимоотношение не трябва да бъде открито, за да бъде тантрическо.


Партньорите в тантрическа двойка избират да отворят връзката си само когато има здрава основа и зрял духовен компас за двамата. Те разбират, че оптималното време за отваряне на връзката е, когато техните отношения са на най-доброто си и най-силното си състояние, а не когато има проблеми, въпроси или предизвикателства. Добре се разбира, че отварянето на връзката твърде рано, преди двамата партньори да са готови може да доведе до загиването на тяхната връзка.


За хората изповядващи тази житейска философия, неща като ревност, несигурност, притежателност и прикрепеност се считат за замърсявания на ниво на ума и сърцето и са препятствия на духовния път. Защото Тантрата цели преодоляването на страховете и съответно един от най-съществените, този от напускането на партньора. Така че посредством дълбокото себеопознаване, човек не само не е приема партньора си за принадлежност, но и разкрива себе си и желанията си чрез сексуална разкрепостеност.



Отхвърляне на Егото и Отворените Отношения в Тантрическата Връзка



От тантрическа гледна точка истинската и безусловна любов може да се появи само когато човек успее да преодолее примамките на егото и да надмине тези по-ниски вибрации на емоции и умствени състояния. Някои тантрически двойки смятат, че не могат да преодолеят тези неща в моногамна динамика, поне не толкова бързо, колкото двойката би искала. Това може да е особено вярно в случая на дългосрочни връзки, където владеят хабитуални модели на взаимодействие. Моногамията осигурява мрежа от сигурност и увереност, от която много хора жадуват. И въпреки че в моногамните връзки могат да се развият много красиви качества, за някои двойки те изглеждат ограничаващи в план на личен растеж и духовни възможности.

В очите на тантрическата двойка отворено взаимоотношение е мъдрият път за еволюция. То изисква да се излезе от зоната на комфорт и мрежата на сигурност и да се изправите пред лимитиращите ви вярвания и недостатъци, за да постигнете себеизрастване.


Влиянието на Тантрическият Будизъм върху Хипи Движението


През 60-те години, група млади хора, известни като хипита, предизвикаха традиционните ценности на американското общество, като в последствие косвено променят целият свят. Те проповядваха мир, любов и свобода, отхвърлят материализма и конформизма. Въпреки че движението постепенно отслабна, неговият дух се задържа и в днешните модерни хипита. И един от най-големите влияния върху него е на Тантрическото будизъм.


Тантрическият будизъм и неговото влияние върху движението на хипитата

Тантрическият будизъм е практикуван в Индия и Тибет в продължение на хиляди години, но не постига "световно господство" до 60-те години. Хипитата - насърчавани от любов, мир, свобода, секс и наркотици - приемат Тантрическия будизъм като свой собствен, тъй като Буда приветства мира и единството, неговата философия бързо прониква в хипитата - като протест срещу войната или живеенето извън системата.


Тантрическият будизъм - промени през времето и практики

Тантрическият будизъм претърпява значителни промени през своята дълга история. От своето начало като аскетична духовна практика до превръщането си в една от най-практикуваните религии по света, Тантрическият будизъм преживява различни промени. Днес той включва разнообразни практики, някои от които са изненадващо модерни и адаптирани към съществуващите културни традиции. Въпреки това, свещените текстове остават важни в Тантрическото-будистко практикуване.


Тантрическият будизъм придобива популярност сред съвременните хипита, не само с радикалните си понятия относно свободната любов, но предлагайки им духовна практика с впечатляващ списък от ползи, което му печели последователи и днес. Будизмът въздейства на стрес, посредством култивирането на вътрешен мир и предлагането на по-съзнателна перспектива относно съществуването. Чрез участие в дейности като медитация, йога и практики на осъзнатост, хората могат да се справят с трудни емоции и да постигнат баланс. Медитацията, позволява да се насочи енергията към конструктивни мисли и позволява да се гледа на човешкото съществуване от отдалечена гледна точка, така че да не се принизява съзнанието с ежедневни дребни проблеми.


Платон и идеите на Хипи движението


Платон е известен със своите идеи за идеалите и формите. Той вярва, че зад всичко, което наблюдаваме в света, съществува по-висока идея или форма. Има идеална форма на красотата, истината и доброто. Това се вписва в основите на хипи движението, които се стремят към идеалите на мир, любов и хармония. Платон също така разглежда познанието като важно за човешкото съществуване. Той предлага, че истинското познание и мъдростта се постигат чрез философия и изследване на недостижимите принципи. Тази концепция също е лесно откриваема в хипи движението, което се стреми към самооткриване, духовно развитие и съзнаване на своята истинска същност. Платон разглежда идеята за идеално общество, в което хората живеят в хармония и справедливост, като описва в своето произведение "Държава" идеалната република, в която всеки член на обществото изпълнява своята роля и приноси за благото на общността. Тази идея за хармонично общество (community е общество на английски) те прилагат на практика в своите хипарски комуни, където демонстрират техните представи за равенство, свобода и справедливост. Като същевременно хипи обществата (комуните) позволяват на индивидуално ниво всеки да може свободно да разкрие своята същност и сексуалност.


Сексуалната революция на Хипитата през 60-те години на ХХ век променя радикално обществените представи относно свободната любов. През този период се революционизира отношението към пол и сексуалност, като се поставя по-голям акцент върху личната свобода и сексуалното освобождение. Движението за правата на ЛГБТ+ също набира скорост, като оспорва традиционните представи за пол и сексуалност. Тези обществени промени допринасят за по-широкото приемане на различните форми на любов и взаимоотношения. Като една от най-значимите характеристики на хипи културата са отворени отношения и живота в комуни.


Хипи комуните са известни също така с отвореното си отношение към различни възрасти, раси, полове и сексуални предпочитания. Това включва отворени отношения, полиамория и свободна любов. Комуната създава пространство, където хората могат да бъдат свободни и да се изразяват без притеснения и осъждане. Те се стремят да живеят в хармония с природата и да намалят негативното си въздействие върху околната среда. Като ключовите характеристики на хипи комуните е липсата на лидерство. Решенията и регламентите се установяват демократично от различни избрани комитети. Това позволява на всеки член да има глас в процеса на вземане на решения и допринася за по-равнопоставено и справедливо общество, подобно на Републиката на Плато.


В Заключение

В заключение, можем да твърдим, че платоническата любов е тантрическа любов. Въпреки различията в акцента върху духовната и физическата интимност, тези две форми на любов са съединени в стремежа да постигнат по-високо ниво на свързаност и осъзнаване с партньора. Чрез интегриране на духовната и физическата интимност, можем да открием по-дълбоко смислово удовлетворение в нашите връзки и да се почувстваме пълноценно свързани с другия човек. Те се основават на партньорство, сътрудничество и емоционална връзка, вместо на физическа интимност, като Платоничният секс и Платоничните връзки представляват алтернатива на традиционните сексуални и романтични отношения.


Платон едновременно представя интересни идеи за безсмъртната душа и душевния партньор. Те отварят възможности за размисъл и разглеждане на дълбоките връзки между хората и тяхната душа. Въпреки критиките, тези концепции продължават да влияят на съвременната мисъл и да вдъхновяват хората да търсят смисъл и хармония във връзките си, като най-ярък пример за това е Хипи културата. Хипи движението може да се разглежда като модерна интерпретация на идеите на Платон. Те се стремят към една по-хармонична и справедлива общност, където хората се събират заедно, споделят идеи и променят света около тях. Това напомня за Платоновата идея за идеална република. Освен това, хипитата също развиват понятието за самооткритие и самоосъзнаване, което е в основата на Платоновата философия и по нейно подобие търсят пътя към истината и мъдростта, като се стремят към изграждането на общество, в което всички хора имат равни възможности и права, обществото в което всеки има възможност за разкриване на собственото си аз и индивидуалната сексуалност.




Източници:


Aristotle (trans. Thomson/Tredennick) (1976: revised ed.) Ethics Penguin, London Conze, Edward (1967) “Buddhist Philosophy and its European Parallels” from Thirty Years of Buddhist Studies Bruno Cassirer Hadot, Pierre (trans. Chase) (1995) Philosophy as a Way of Life Blackwell, Oxford Huxley, Aldous (1962) Island Chatto & Windus, London Irwin, Terence (1995) Plato’s Ethics Oxford University Press, Oxford Nussbaum, Martha (1986) The Fragility of Goodness Cambridge University Press, Cambridge/New York Penner, Terry (1973) “The Unity of Virtue” from Philosophical Review 82, p. 35-68 Plato (trans. Cornford) (1941) The Republic of Plato Oxford University Press, Oxford Plato (trans. Guthrie) (1956) Protagoras and Meno Penguin, Harmondsworth Plato (trans. Tredennick) (1959) The Last Days of Socrates Penguin, Harmondsworth Plato (trans. Lee) (1977) Timaeus and Critias Penguin, London Popper, Karl (1962 – 4 th Ed.) The Open Society and Its Enemies: vol.1 Plato Routledge, London Robinson, T.M. (1970) Plato’s Psychology University of Toronto Press, Toronto Ryle, Gilbert (1966) Plato’s Progress Cambridge University Press, Cambridge Soloviev, Vladimir (trans. Gill) (1935) Plato Stanley Nott, London Vlastos, Gregory (1994) Socratic Studies Cambridge University Press, Cambridge

Commentaires


bottom of page