Референдум на ръба
В Молдова се проведе първият тур на президентските избори и референдум за включване на европейския курс в конституцията на страната. Резултатите от двата вота са донякъде изненадващи.
Референдумът е важен в два аспекта. Той е важен от символична гледна точка, тъй като има за цел да запише в конституцията курса на Молдова към Европейския съюз. В същото време референдумът служи като политически инструмент, който да помогне на Мая Санду да мобилизира повече свои избиратели на изборите.
Социологическите проучвания показват, че мнозинството от населението на Молдова подкрепя европейския курс. В самата страна обаче в подкрепа на референдума гласуваха малцинство. Допълнителни гласове дойдоха от молдовската диаспора, която традиционно е проевропейски настроена. Така до последния момент не беше ясно какви ще бъдат резултатите.
Централната избирателна комисия на Молдова все още трябва да преброи 1,5 % от бюлетините, което няма да повлияе на крайния резултат. Към момента леко мнозинство от 50,09% е гласувало „за“ присъединяване към ЕС.
Няколко фактора допринесоха за този резултат.
„Първо, имаше такива, които бяха против, а именно основният проруски електорат. Руската федерация активно работеше за разширяване на своята база, основно чрез сплашване на молдовците. Те обвързаха бъдещия устрем към ЕС с НАТО, като предполагаха, че военните бази ще последват. Това ескалира ситуацията и провокира включването на Молдова във войната“, казва политическият анализатор и управляващ партньор в PGR Consulting Group LLC Руслан Рохов.
Значителна роля изиграха и предизборните „мрежи“, създадени от молдовския олигарх Илан Шор, който в момента е в изгнание. По данни на молдовската полиция той е изградил мрежа от около 130 000 избиратели, които е трябвало да гласуват за проруския кандидат, което представлява около 10% от всички избиратели. Тези „мрежи“ очевидно са увеличили броя на гласувалите срещу европейския курс на Молдова на референдума.
Референдумът разкри и друга важна тенденция. Повече от 732 000 души гласуваха „за“ референдума, докато над 635 000 души гласуваха за Мая Санду.
„Подкрепящите“ промените в конституцията, които да включват проевропейска насока, са с около 100 000 повече от гласувалите за Мая Санду. С други думи, 100 000 граждани на Молдова са гласували на референдума за измененията, но не са гласували за действащия президент“, казва Рохов.
Референдумът наистина ще запише проевропейския курс на Молдова в конституцията, но няма да повлияе на реалния процес на присъединяване.
За да стане Молдова член на ЕС, тя трябва да премине през сложна процедура, включваща както вътрешни реформи, така и съгласието на държавите - членки на ЕС, за нейното присъединяване. По този начин остава ключов въпрос: кой в крайна сметка ще бъде на власт в Молдова и в каква посока ще поведе страната?
Рискове на втория тур
Досегашният президент Мая Санду не успя да събере достатъчно гласове, за да спечели на първия тур, въпреки че се класира на първо място.
Последните проучвания на общественото мнение сочеха нейното лидерство, като 30-35% от избирателите в страната бяха склонни да я подкрепят. По време на гласуването тя спечели някои гласове от тези, които бяха дошли да участват в референдума, както и от диаспората, която съставлява около 15% от избирателите и като цяло е по-проевропейски настроена. След преброяването на 98,51% от гласовете, Мая Санду получи 42,07%.
Тя ще се изправи на втория тур срещу кандидата на социалистите Александър Стояногло, който събра над 26,27%. Преди изборите рейтингът му се колебаеше около 10-15%.
Забележително е, че в родния си окръг досегашният президент се класира едва на трето място с 23,5%.
При тези обстоятелства за Санду ще бъде изключително трудно да бъде преизбрана за втори мандат, още повече че тя не разполага с допълнителни източници на гласове. Подкрепата за Санду на втория тур може да дойде единствено от избирателите на кандидатите Октавиан Джику и Андрей Настасе, които получиха по-малко от 1% от гласовете. Референдумът като технология за повишаване на избирателната активност проработи само на първия тур, а на втория Санду няма да разполага с този „бонус“.
От друга страна, избирателите, които гласуваха „против“ референдума, ще имат допълнителна мотивация да участват във втория тур, за да блокират ефективно европейския курс чрез смяна на ръководството на страната.
„Предполагам, че тези, които гласуваха „против“ референдума и в резултат на това го намериха за неуспешен (тъй като искаха да заявят своята опозиция, но претърпяха поражение), ще се мобилизират за участие във втория тур на изборите. Това са над 730 000 гласа, което е повече от гласовете, които Мая Санду получи на първия тур“, казва Рохов.
„Мрежите“ вероятно ще останат влиятелни и на втория тур. Очаква се Стояногло да получи подкрепа и от други кандидати със значителен рейтинг.
Според Рохов при тези условия е малко вероятно опозицията да оспори резултатите от референдума, тъй като изборните резултати откриват възможности за блокиране на европейския курс, докато е на власт.
Екипът на Мая Санду ще трябва бързо да намери начин да подобри позицията си. На 21 октомври сутринта тя направи кратко обръщение. Тя заяви, че има „ясни доказателства“, че престъпни групи, работещи съвместно с чуждестранни сили, враждебни на интересите на Молдова, са се опитали да купят 300 000 гласа.
„Тяхната цел е била да подкопаят демократичния процес. Намерението им беше да всеят страх и паника в обществото... Очакваме окончателните резултати и ще реагираме с твърди решения“, заяви президентът на Молдова.
Какви обаче ще бъдат тези решения, остава неизвестно. Не е ясно и дали те ще окажат някакво влияние върху резултатите от втория тур на изборите.
Comments