Когато през август миналата година Южна Африка беше домакин на срещата на страните от БРИКС, в нея липсваше един от основните играчи. Владимир Путин не се виждаше никъде, освен на видео. Причината беше проста: като страна, подписала устава за създаване на Международния наказателен съд, Южна Африка щеше да бъде задължена да арестува г-н Путин, който е обвинен от МНС във военни престъпления в Украйна. Това беше силно напомняне за символиката в международната политика: великият диктатор беше сведен до ролята на укриващ се беглец.
Едва ли е изненадващо, че тазгодишното събрание е Казан, безопасно се провеждаше в огромните владения на г-н Путин. Все пак дори срещата на върха в Казан нямаше да има голяма тежест, ако останалите лидери се притесняваха да се асоциират с военопрестъпник, позоваваха се също само на видеа но не се явяват лично. За съжаление, присъствието на Си Дзинпин, президента на Китай, едва ли е било под въпрос, както и това на Нарендра Моди, министър-председателя на Индия, въпреки реалния сблъсък със срещата на върха на Общността на нациите. Но един португалски социалистически политик, който по настоящем е лидер на ООН е този, който изми кръвта от ръцете на г-н Путин и го върна на световната сцена. Антониу Гутериш, генералният секретар на Организацията на обединените нации, също бе в Казан, предоставяйки легитимност на един тиранин или исторически напомняйки на срещата на Чембърлейн със Хитлер, преди света да влезне в голямата война.
Гутериш беше заснет от радостни руски държавни медии, докато опитваше местни ястия. Генералният секретар потвърди ангажимента си за „справедлив мир“ за Украйна, който да зачита териториалната цялост на страната. Но за г-н Путин действията, а не думите са важни. Със самото си присъствие г-н Гутериш осигурява утеха на лидер преследван от международното право.
Дори довода, че това е посещение за мир е напълно абсурден. Разбира се, един ден ръководителят на ООН може да бъде призован да преговаря сериозно с г-н Путин за Украйна. Това би било легитимно използване на времето му. Това, което не е, е да е в угода на един диктатор, който отчаяно се опитва да избегне международната изолация и статута на парий. За г-н Путин БРИКС е възможност да покаже на света, че 32 месеца след непровокираното му нахлуване в съседна страна западните опити за налагане на тази изолация - в дипломатически и икономически план - са се провалили. Срещата на върха със сигурност създава това впечатление. Освен петте страни от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, в списъка на присъстващите държави са включени Египет, Етиопия, ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран - една банка, която не се отличава с демократична легитимност.
Макар Казан да е удовлетворителен за г-н Путин, дългосрочният бенефициент е неговият покровител - Китай. Единствено Пекин сред участниците притежава потенциала да пренастрои световния ред в своя полза и да намали господството на Съединените щати и техните съюзници. В съответствие с тази дългосрочна игра президентът Си използва срещата на върха, за да предупреди срещу ескалацията на войната, която цинично поддържа. Междувременно г-н Моди се стреми да не подхранва възприемането на БРИКС като антиамерикански блок. Г-н Путин няма да бъде притеснен от тези уговорки. Той отбеляза дипломатическа победа: повече от 30 лидери приеха традиционния руски поздрав с хляб и сол. Присъствието на г-н Гутериш оставя най-горчив вкус.
Противоречията
На пръв прочит, визитата на Антониу Гутериш бе звучна плесница която бе принуден да изтърпи президента на Украйна Зеленски. С присъствието си в Казан Гутериш обезсмисли Устава на ООН, според който ООН и нейните държави членки трябва да поддържат международния мир и сигурност, да спазват международното право, да постигат „по-висок жизнен стандарт“ за своите граждани, да решават „икономически, социални, здравни и свързани с тях проблеми“ и да насърчават „всеобщото зачитане и спазване на правата на човека“.
В момент, когато „специалната военна операция“ на Путин в Украйна е в разгара си, посещението на ръководителя на ООН в Казан задава въпрос, за отношението към агресор и жертва. Не по малко значим е фактът, че Гутериш не присъства на първата мирна конференция за Украйна, в Швейцария, прави предложеното посещение в Русия още по-объркващо. Трудно е подобна визита да бъде изтълкувана в положителен за Украйна смисъл.
Министерството на външните работи на Украйна упрекна Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за това, че е приел покана от руския президент Владимир Путин за среща на върха на БРИКС, като същевременно не е участвал в „мирна среща на върха“ за войната в Украйна. „Генералният секретар на ООН отхвърли поканата на Украйна за първата глобална среща на върха за мир в Швейцария“, заяви министерството в публикация в социалната медия X. „Той обаче прие поканата за Казан от военния престъпник Путин. Това е погрешен избор, който не допринася за развитието на каузата на мира. Той само накърнява репутацията на ООН.“
На фона на страните ходове на Гутериш спрямо Украйна и Москва, е още по странна на пръв поглед партията му срещу Израел.
Израел призовава Гутериш да подаде оставка
Тел Авив се нахвърли върху острата критика на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за израелската операция в Газа, като поиска оставката му и отказа виза на ръководителя на хуманитарните въпроси на ООН Мартин Грифитс. А от своя страна свързани с ООН институции предприеха радикални стъпки срещу премиера на Израел, обвинявайки Нетаняху във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Първоначално Гутериш заяви, че „ужасяващите атаки“ на Хамас срещу Израел на 7 октомври не могат да оправдаят „колективното наказание на палестинския народ“. Ръководителят на ООН поиска незабавно прекратяване на огъня и посочи „явните нарушения на международното хуманитарно право, на които сме свидетели в Газа“.
Гутериш добави: „Нищо не може да оправдае умишленото убиване, раняване и отвличане на цивилни граждани - или изстрелването на ракети срещу цивилни цели. Към всички заложници трябва да се подходи хуманно и да бъдат освободени незабавно и без условия.“ След това в обръщение към ООН генералният секретар заяви, че нападението срещу Израел не е станало „във вакуум“ и е последвало „56 години задушаваща окупация“ за палестинския народ от страна на Израел.
„Те видяха как земята им постоянно е поглъщана от селища и измъчвана от насилие“, каза Гутериш за палестинския народ. Те са видели как „икономиката им е задушена; хората им са разселени, а домовете им - разрушени. Техните надежди за политическо решение на тежкото им положение са изчезнали“. Посланикът на Израел в ООН Гилад Ердан заяви, че Гутериш трябва да подаде оставка, като нарече речта „шокираща“ и заяви, че генералният секретар „разглежда клането, извършено от нацистките терористи на Хамас, по изкривен и неморален начин“.
През май 2024 година прокурорът на Международният Наказателен Съд Карим Хан поиска от съда да издаде заповеди за арест на премиерът на Израел Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант във връзка с предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа. Съдът де юре не е част от ООН, но де юре е, създаден е с Римския статут, договорен в рамките на ООН. Целта на Обединените Нации бе да създаде независим съдебен орган, различен от ООН. Римският статут е резултат от дълъг процес на разглеждане на въпроса за международното наказателно право в рамките на ООН.
Малко предисловие относно Израел
По време на речта си в Деня на паметта на жертвите на Холокоста през 2017 гоина, новият генерален секретар на ООН Антонио Гутериш направи нещо интересно. Вместо да се ограничава само с осъждането на холокоста в Европа, Гутериш предпочете да посочи много други исторически прояви на антиеврейски предразсъдъци и да даде логично историческо обяснение на едно от най- страшните престъпления в човешката история:
Би било опасна грешка да се смята, че Холокостът е просто резултат от лудостта на група престъпни нацисти. Напротив, Холокостът е кулминацията на хилядолетна омраза и дискриминация, насочени към евреите - това, което днес наричаме антисемитизъм. Имперски Рим не само разрушава храма в Йерусалим, но и превръща евреите в парии по много начини. Нападенията и издевателствата се задълбочават с триумфа на християнството и разпространението на идеята, че еврейската общност трябва да бъде наказана за смъртта на Исус - абсурд, който спомага за предизвикването на кланета и други огромни престъпления срещу евреите по света през следващите векове.
Същото се случи и в моята страна, Португалия, като достигна своя връх със заповедта на крал Мануел от XVI в. за изгонване на всички евреи, които отказваха да се покръстят. Това беше отвратително престъпление и акт на огромна глупост. То причини огромни страдания на еврейската общност - и лиши Португалия от голяма част от динамиката на страната. Не след дълго страната навлиза в продължителен цикъл на обедняване.
„Историята продължава да се движи напред - продължи Гутериш, - но антисемитизмът продължава да се връща."
На фона на последното му изявление по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН през 2023 година, че „нападенията на Хамас не са се случили във вакуум“, речта му от 2017 година вече има съвсем различно звучене. Логиката на риториката на Гутериш вече изглежда по съвсем различен начин. Според него всяко действие е в следствие на много други събития. Омразата може да продължава столетия и хилядолетия, но зад това винаги има логични и разумни обяснения според председателя на ООН. Днес, когато радикализма е в пълен подем в Европа и всеки има своята история националната идентичност, Европейската идентичност, Християнството и основният враг в лицето на имигрантите и глобализма които виждат редица радикали.
Друг е въпроса че за съжаление, че Гутериш представя само първата част на една история, но не разказва мотивите които са се крили за омразата и преследванията над еврейте. Той не казва също какви са били обвиненията(пропагандните внушения) на национал социалистите в европа през първата половина на 20 век. А те са били анти глобалистки, анти либерални, базирани на етническа основа и отправени към бизнес и финансовите елити в Европа свързани най- вече със САЩ, същевременно адвокатстващи за силна централизирана и всеобхватна държава, контролираща всеки аспект от живота на своите граждани. Стряскащо, но тази реторика доминира новият радикален и социалистически спектър в Европа и фрапантно напомня на много основни точки във възгледите на самият Гутериш.
Отнопшението към САЩ
Изтекли разузнавателни документи сочат, че САЩ са смятали, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е бил „твърде сговорчив“ към Русия, докато се е опитвал да поднови инициативата „Черноморско зърно“, съобщи Би Би Си.
Сделката с посредничеството на ООН и Турция , подписана за първи път през юли 2022 г., е от първостепенно значение за спиране на рязкото покачване на световните цени на храните. Износът на зърно от Украйна беше блокиран от Русия през първите месеци на пълномащабната инвазия преди сключването на сделката.
На 18 март министърът на инфраструктурата Олександър Кубраков обяви удължаването на сделката за зърно, което позволи на Украйна да изнася милиони тонове селскостопански продукти през Черно море за още 120 дни.
Новината дойде, след като руски официални лица многократно заплашваха да се оттеглят от сделката, заявявайки, че ще я подновят само ако бъдат изпълнени определени условия и че са „готови“ да я удължат само за 60 дни.
Според БиБиСи документите показват, че Гутериш е бил толкова ангажиран с подновяването на сделката, че действията му през февруари уж са били близо до „подкопаване на по-широките усилия да се потърси отговорност от Москва за действията й в Украйна“. Офисът на Гутериш отрече твърдяното в документите, съобщи CNN на 13 април. „Генералният секретар е на тази работа и е в полезрението на обществеността от дълго време. Той не е изненадан от факта, че хора го шпионират и подслушват личните му разговори“, заявиха от офиса на Гутериш, цитирани от CNN. Според изявлението частните разговори на Гутериш са били „изопачавани“. От цялата ситуация, негативите бяха поети от САЩ и тайните служби шпиониращи лидера на Обединените Нации, но документите разкриват колко крехва в действителност е архитектурата на която стои ООН.
Анти капитализъм и анти глобализъм...
Позицията на Гутериш относно северно атлантическата архитектура прозира изключително ясно от брифинга на генералният секретар на ООН относно приоритетите през 2023 година. "Продължава да съществува крайно богатство и крайна бедност. Пропастта между имащите и нямащите разделя обществата, държавите и света. Огромните геополитически разделения подкопават глобалната солидарност и доверие. Този път е задънена улица....Когато най-богатият 1% е завладял почти половината от цялото ново богатство през последното десетилетие... Нещо фундаментално не е наред с нашата икономическа и финансова система. Глобалната финансова архитектура е в основата на проблема. тя би трябвало да е средството, чрез което глобализацията да носи ползи за всички. И все пак тя се проваля."
Въпреки че той пропуска да отбележи че Социалистическите страни отбелязват спад в стандарта на живот, докато дори най-бедните страни (включително бившите социалистически страни) отбелязват подобрение в момента, в който разхлабят юздите на икономиката и позволят на свободните пазари да процъфтяват. Един глобален план за преразпределение вероятно също няма да помогне много, а и ще бъде предимно за сметка на Съединените щати, които ще дадат още повече пари на ООН, за да ги прахоса в раздутите си бюрократични структури, по подобие на Брюксел. Гутериш се придържа в риториката си към неясни заключения, отказвайки да посочи факти или да предложи конкретни решения на смесицата от реални и въображаеми проблеми, които спомена. Гутериш каза, че повече от 1 милиард души в световен мащаб са излезли от крайната бедност - обзалагам се, че можете да се досетите как е станало това - но след това се оплака от несъществуващия проблем за неравенството в доходите.
Според генералният секретар на ООН Антонио Гутериш глобалните проблеми, могат да се решът с повече социализъм и зад това има много резон. Гутериш е бивш министър-председател на Португалия, социалист, който заяви, че пандемията от коронавирус е показала „лъжата, че свободните пазари могат да осигурят здравеопазване“ и оплака неравенството в доходите в реч, която беше част от годишната серия лекции на Нелсън Мандела. Той обвини развитите страни, че не споделят ресурсите си с по-слабо развитите, и призова за нов глобален курс, който да гарантира, че властта, богатството и възможностите се разпределят по-широко и справедливо на международно равнище. Дълбоката ирония в речта на Гутериш е, че ООН е отчасти отговорна за настоящите проблеми. Именно Световната здравна организация излъга за сериозността на вируса, повярва и доброволно разпространи китайската пропаганда и спомогна за разпространението на вируса в световен мащаб. Добавете малко допълнителна ирония за факта, че някои от най-възхваляваните социалистически здравни системи в Европа също бяха първите, които бяха претоварени от COVID-19, което доведе до много по-висока смъртност. За разлика от тях толкова обиждана здравна система на САЩ се справи добре с бурята.
Кой е Антонио Гутериш?... Социализъм, Социализъм, Държава... и нотка Китай
Антониу Гутериш, португалски политик и дипломат, заемал важни постове в правителството на страната си, в ООН и в Социалистическия интернационал, започна петгодишния си мандат с ангажимент за мултикултурализъм и хуманизъм в условията на глобален възход на десните националистически движения. Започва политическата си кариера като бързо изгряваща звезда в Португалската социалистическа партия малко след като през 1974 г. Революцията на карамфилите сваля 41-годишната фашистка диктатура в Португалия. В края на 70-те години на ХХ в. работи в кабинета на държавния секретар по промишлеността, като води преговори за влизането на Португалия в Европейската общност (която по-късно се превръща в Европейски съюз).
До 1988 г. Гутериш е лидер на социалистите в парламента, в опозиция на неолибералната Социалдемократическа партия. Три години по-късно той помага за основаването на Португалския съвет за бежанците, който служи като национален партньор на Върховния комисариат на ООН за бежанците - това е ранен показател за по-нататъшния му житейски път като защитник на бежанците.
Гутериш като цяло проповядва доста консервативни и анти либерални възгледи. Той е лидер на консервативното крило на португалските социалисти. В началото на 90те Социалистическата партия се разцепва по въпроса за либерализацията, а Гутериш оглави фракцията против абортите, която в крайна сметка спечели първият референдум. Въпреки първоначалната си попеда, те губят на вторият референду, либерализиращ абортите. Друг интересен момент е неговата позиция относно сексуалната свобода. Противно на позицията на партията си и след изваждането на хомосексуализма от списъка на психичните заболявания от Световната здравна организация през 1990 г., през 1995 г. Гутериш заявява, че „не харесва хомосексуализма“ и че това е „нещо, което го притеснява“. Въпреки че колкото и странно на пръв поглед да звучи, през 2001 г. той също така успешно настоява за декриминализиране на употребата на наркотици.
Основното с което ще се запомни времето на Гутериш като лидер на португалските социалисти е предаването на Макау на Китай, свързано с дългогодишни преговори и дълъг транзиционен перион. Като министър-председател той работи усилено за финализиране на деколонизацията на Португалия, като през 1999 г. отстъпва Макао на Китай и се бори за мироопазваща защита на ООН за бившата колония Източен Тимор, която отхвърли 24-годишната индонезийска окупация, подкрепяна от Запада.
Китай и Португалия
Като цяло в очите на Пекин Португалия не е просто средно голяма европейска държава, която ще приеме на държавно посещение върховния лидер на Китай. От 2004 г. насам тя е ангажирана в „стратегическо партньорство“ с Китайската народна република. Финансовата криза, която засегна Португалия в периода 2008-2013 г., послужи като катализатор на китайската офанзива, тъй като Лисабон, съгласно условията на външните кредитори, беше принуден да приватизира държавни активи. Към днешна дата китайските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизат на общо 12 милиарда евро, като варират от енергетиката (Galp, REN, Energias de Portugal-EDP) до транспорта (TAP), заедно със значително присъствие в застраховането (Fidelidade), здравеопазването (Grupo Luz Saúde), финансовите услуги, недвижимите имоти и медиите - и скоростта на тези инвестиции не изглежда да намалява.
Китайското държавно дружество China Three Gorges придоби мажоритарен дял от капитала на EDP, бившата държавна компания за електропреносна мрежа на страната, където в момента притежава 23,3% дял, придобит постепенно след спасителната програма през 2011 г. EDP притежава няколко дъщерни дружества в областта на възобновяемата енергия в Испания, Бразилия и САЩ. Освен това дружеството все още получава субсидии от португалското правителство. Опитът за придобиване повдигна въпроси в Европа и в Съединените щати. Въпреки че бразилските органи за защита на конкуренцията вече дадоха зелена светлина на операцията, настоящият посланик на САЩ в Португалия Джордж Глас разкритикува сделката, като предупреди, че „да имаш друга държава, която да контролира част от критичната ти инфраструктура“, е „опасен път“.
Министърът на икономиката Педро Сиза Виейра заяви че "китайските инвестиции са значителни през последните няколко години и ние ги приветстваме “, като се позова на здравословния темп на растеж на португалската икономика. През 2017 г. правителството облекчи инвестиционно правило, което преди това забраняваше на китайските компании да комбинират гласовете си в случай на оферта за поглъщане - което след въведената промяна улеснява както China Three Gorges, така и китайския ѝ партньор CNIC (които към момента притежават над 28% от EDP) да гласуват като акционери без ограничения, когато се стигне до решение за оферта за поглъщане.
Съвсем наскоро, когато Си се готви да кацне в Лисабон, бяха обявени редица нови инициативи, по-специално в Матосинхос и Пениш, където преди март 2019 г. ще бъде открита нова технологична лаборатория STARLab, финансирана съвместно от Португалия и Китай, която ще се съсредоточи върху изграждането на микроспътници и наблюдението на океана. Очаква се по време на държавното посещение да бъдат обявени още много проекти. През октомври миналата година португалският министър на външните работи спомена за приключването на меморандум за разбирателство между двете страни, съдържащ пет нови проекта за сътрудничество. Сред другите португалски стратегически активи дълбоководното пристанище Синеш - едно от многото европейски пристанища, които Китай иска да контролира - е ясна възможност, тъй като Пекин се опитва да свърже сухопътните и морските маршрути на своята „Инициатива пояс и път“, която вече получигласната подкрепа на португалските министри.
Китай в ООН Пролетари от всички страни обединявайте се!
Амбициите на Китай се простират далеч зад Португалия и търговията с Европа. Китай вижда в международни организации като ООН, платформи които могат да позволят на Китайската Комунистическа Партия да установи глобални позиции отговарящи на нарастващите им амбиции. Например „Инициатива пояс и път“ има и своят дигитален информационен аналог за Китай и отй минава през ООН. Амбицията на Китай да контролира и наблюдава потока от данни като част от „Пътя на цифровата коприна“, а ООН с удоволствие си сътрудничи с Пекин за финансиране и разработване на съвместни глобални центрове за данни, базирани в Китай.
Когато става въпрос за желанието на Китайската комунистическа партия да пренапише международните правила и да установи нови стандарти в ключови области, които да облагодетелстват контролираните от партията предприятия, ООН също изглежда не забелязва риска. Тя не разбира, че нарастващият брой китайски назначения начело на специализираните агенции на ООН - Международната организация за гражданска авиация, Организацията на ООН за международно развитие, Международната агенция по телекомуникации и Организацията по прехрана и земеделие - са предназначени да подкрепят интересите на китайското правителство за сметка на международните норми.
В случая с Международната агенция по далекосъобщения това беше добре отразено от Комисията за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай, която подробно описа как през последните няколко години Huawei е получила преференциален достъп и възможности да определя световни стандарти. Д-р Мелани Харт, директор по политиката за Китай в Центъра за американски прогрес, отбеляза, че Пекин е успял да използва и назначаването на китайски ръководител в агенцията, за да намали зависимостта си от чужда интелектуална собственост и да увеличи възнагражденията, които други държави плащат на Китай.
Освен че подкрепят Китайската комунистическа партия в надпреварата за контрол върху световните стандарти, тези назначения на китайското правителство успяват да преследват политически дневен ред в пряко противоречие със Стандартите за международната държавна служба, които гласят, че „в съответствие със своята клетва те не трябва да търсят, нито да приемат указания от което и да е правителство, лице или организация, външни за организацията“.
Да вземем друг пример с Фанг Лиу, който преди да оглави Международната организация за гражданска авиация, е работил на редица длъжности в Администрацията за гражданска авиация на Китай. По време на мандата си тя спря да кани Тайван на асамблеята на Международната организация за гражданска авиация, като се позова на спазването на политиката на ООН за „един Китай“. У Хунбо, който преди това е работил като служител в Министерството на външните работи на П.Р.К., преди да поеме ролята на заместник-генерален секретар на ООН по икономическите и социалните въпроси в периода 2012-2017 г., беше още по-малко изтънчен, когато през 2017 г. забрани на ръководителя на Световния уйгурски конгрес да присъства на форум на ООН, а след това се похвали с това по китайската държавна телевизия с думите: „Трябва решително да защитаваме интересите на родината“.
Разбира се, трудно е да се приписва вина на отделни китайски служители. Подобно на дипломатите-воини, тяхната основна грижа е да играят пред малка вътрешна аудитория от партийни кадри у дома и да гарантират, че интересите на Китайската комунистическа партия, на която служат, са на първо място. Достатъчно е да погледнем какво се случи с Мън Хунвей, бившия китайски ръководител на Интерпол, който беше отвлечен и вкаран в затвора по обвинения в корупция през 2018 г., за да разберем какво наказание грози китайските служители за отклонение от строгата партийна линия.
За няколко кратки години китайското правителство се възползва от западното недоволство в ООН. При липсата на активно участие, адекватно финансиране и ясна стратегия от страна на западните държави Китай успя да увеличи влиянието си, като увеличи контрола си върху специализираните агенции на ООН, разшири съюзниците си в Съвета на ООН по правата на човека.
В Заключение
Случаят Антонио Гутериш е събирателен образ на един огромен проблем пред който е изправена дефрагментирана Европа - нарастващото влияние на Китай. Зад тази дефрагментация, която е рефрен на на новите европейски радикали, прозират глобални интереси играещи срещу Евро Атлантическото единство и интереси. Разпокъсана Европа от крайно ляви и десни радикали, прегърнали анти финансови, анти глобалистки и анти капиталистки лозунги, стряскащо напомня на надигащите се социалисти, националисти и фашисти в първата половина на 20ти век.
В глобална переспектива, логично е Китай и гравитиращите около него авокрации да виждат във САЩ и атлантическият алианс конкурент и заплаха. Но това което правят европейските колаборатори е да отварят задни врати за Русия и Китай. Не случайно в тази геополитическа битка, странични жертви са Украйна и Израел, въпреки че главният въпрос е до кога посредством социалистическите приспиващи мантри, Европа ще върви по пътеката на ООН. Въпрос поставящ на дневен ред ужасните уроци от историята и вадещи нуждата от кардинална реформа на международната архитектура.
Comentários