top of page

По сестрински за Кубинските пури Tres Lindas



Ивон и Ивет Родригес са еднояйчни близначки, израснали в Южен Маями Хайтс, Флорида. Някои наричат двете жени "първите дами" на пурите, защото са сред първите жени, които пускат собствена марка пури в САЩ.Това е титла, която те признават, но не претендират непременно за нея, защото са наясно с важната и историческа роля, която жените играят в производството на пури от няколко поколения.


"Жените са тези, които свиват [пури]. Жените винаги са имали огромна роля в тази индустрия", казва Ивон.


"Във всяка пура има пот на жена", добавя Ивет. "Жените винаги са участвали, просто никога не са били показвани."



Цигарите отдавна се разглеждат като част от доминирания от мъже начин на живот, но не може да се отрече неразделната роля, която жените са играли в производството на пури през годините. Сестрите Родригес виждат това в действие по време на пътуване до Куба. Там във фабриките жените произвеждат пури. Те участваха в много от различните процеси, свързани с производството на пури - от почистването на тютюневите листа до свиването на крайния продукт. Това, което сестрите Родригес осъзнават, е, че тези жени, които виждат да работят във фабриките, са афрокубински жени, но техният принос към занаята често остава незабелязан и непризнат. Историите им са останали неразказани.


Ивон и Ивет Родригес са родени в семейството на Рафаел и Нерида Родригес. Родителите им са родени в Куба - страна, известна със силните си и дълбоки корени в производството на тютюн, пури и ром. Куба е известна и с деспотичното си правителство, което принуждава много кубинци да възприемат манталитета "с всички възможни средства". Тази решимост подтиква много кубинци да станат предприемачи, тъй като те се стремят да правят всичко необходимо, за да се грижат за себе си и за семействата си. Решителността и желанието за постоянство са качествата, с които Ивон и Ивет са израснали и които са вдъхновили собствения им предприемачески стремеж. Рафаел и Нерида не се различават от тях. Рафаел е кубински гражданин, който дезертира по време на пътуване до Панама. Нерида също бяга от Куба през 1969 г. с един от известните полети за свобода. Решителността на Рафаел и Нерида и цялостната им упоритост вдъхновяват децата им да станат предприемачи и творци, които сами решават проблемите си.


"Родителите ми могат да поправят всяка дреболия", обяснява Ивет. "Баща ми беше професионален футболист в Куба. Сега той е като майстор дърводелец. Работил е по лодки тук, в Маями. Години наред сме израснали притежавайки лодка, а той прави всичко от всичко. Ние също имаме това в себе си. Хобито ни като деца беше да създаваме и да превръщаме всичко в бизнес".



Друг важен член на семейството, който ще формира и оформи двете сестри в това, което са днес, е тяхната баба Есперанса. Докато майка им винаги е мислела за бизнеса и рядко е била виждана без свеж маникюр и характерното си изгладено бельо, баба им почти никога не е била виждана без пура и е била това, което сестрите описват като малко по-сурова. Въпреки че тези две жени са били противоположни в някои случаи, те са научили Ивон и Ивет какво означава да бъдеш феминистка и винаги да приемаш наследството си. Когато двете сестри порастват, те възприемат все повече от това, на което са ги научили родителите и баба им, и намират различни начини да го прилагат в професиите и бизнеса си.


Еволюцията на страничния бизнес

Поемането на рискове никога не е било проблем и за двете сестри. И двете се насочиха към предприемачеството, когато навлязоха в работната сила и потърсиха удовлетворение от професиите си. И двете сестри също така са имали кариера в журналистиката и са получили дипломите си от Университета на Флорида. След като завършва колежа, Ивон продуцира и редактира видеоклипове за Телемундо, а Ивет става репортер за WSVN 7News в Маями. По-късно Ивет създава собствена фирма за връзки с обществеността, а Ивон прекарва 10 години като видеомонтажист. Тя непрекъснато работеше, но подобно на много предприемачи, достигна до момента, в който работата за себе си ставаше все по-привлекателна.


Сестрите Родригес навлизат в бизнеса с пури през 2013 г., въпреки че продуктът им е пуснат на пазара едва година по-късно. Навлизането в производството на пури е нещо повече от поредната бизнес възможност за сестрите. Пурите отдавна са част от семейството и културата им. Пурите заемат важно място в тяхната история и те са чували разкази за пурите от своите родители и баби и дядовци. Всяка от сестрите е имала свой собствен опит, който в крайна сметка ги е отвел в света на пурите.


Ивет често пътувала до страни като Коста Рика, Хондурас и Никарагуа. По време на едно от пътуванията си до Никарагуа тя се запознава с колега кубинец, който живее в Маями, но също така притежава собствена фабрика. Идеята да започне бизнес с пури обаче идва от Ивон. Тя тъкмо напускала корпоративния свят, докато Ивет работела в сферата на връзките с обществеността и помагала на бизнеса да се разраства чрез отразяване и медийно внимание - работа, която обичала и казва, че "убивала". И двете сестри пушели пури и често се отбивали в магазините за пури. Тогава в главата на Ивон светва лампичка: Може би следващата й голяма стъпка в кариерата е била пред тях през цялото време.


"Погледнах навътре и се запитах: "Какъв е бил животът ми досега? Пурата винаги е била в живота ми. Твърдим, че кубинските деца се раждат с пура, домино и чаша ром или кафе в ръка. Така сме израснали. Търсех вътре в себе си това, което знам, нещо по-присъщо за мен".


Тогава Ивон представя идеята и възможността на сестра си. Тя беше обмислила тази идея до такава степен, че знаеше всичко - от името на компанията до това колко линии пури трябва да има и какви трябва да са нейните смеси.


"Един ден тя ми се обади и каза: "Слушай, мисля, че трябва да направим марка пури", обяснява Ивет. "И името трябва да е Tres Lindas Cubanas Cigars. Tres Lindas Cubanas е стара кубинска песен, която обичаме. Това е много стара кубинска песен от времето на баба ми. Насилствено ни я набиваха в главите, докато растяхме. В общи линии "Tres Lindas Cubanas" означава "три красиви кубински момичета". Знаем, че кубинците са с най-различен тен и че всяка кубинска жена е прекрасна. Всяка жена по света е прекрасна, но знаете ли, кубинските жени получават малко повече сол", казва тя със смях. "Приехме това като празник на всеки цвят на кожата - всеки цвят на кожата от по-тъмния до по-светлия - и всяка от пурите, които правим, е специална по свой собствен начин и никоя не е по-добра от другата."


Преди официалното стартиране на компанията Ивон вече знае какви ще бъдат трите смеси и какво ще направи всяка от тях различна от останалите. La Negrita щеше да бъде мадуро, La Mulata щеше да бъде хабано, а La Clarita щеше да бъде каннектикътска смес. Когато й представят идеята, Ивет започва да я разглежда от гледна точка на връзките с обществеността. Най-големите й въпроси бяха: Как ще привлекат вниманието, от което се нуждае тази марка пури? Как биха могли да я представят на медиите? Как да им я представи? Благодарение на опита си в сферата на връзките с обществеността тя е получавала информация в пресата за някои от най-неизвестните предприятия, така че беше сигурна, че с правилния подход ще успее да привлече вниманието, от което се нуждае Tres Lindas Cubanas.


Друго предизвикателство, с което се сблъскват, е проблем, с който се сблъскват и много други стартиращи предприятия. Знаели са, че има много неща, които могат да се направят в маркетингово отношение, за да се повиши осведомеността за новата им марка пури, но не са имали пари, за да реализират тези идеи. Когато стартираха, нямаше много възможности за реклама. Това беше преди блоговете и социалните медии и единственият начин за реклама и популяризиране на тютюневи изделия беше пускането на реклама в списание - опция, която нямаше финансов смисъл за сестрите Родригес в началото на бизнеса им.


"Започнахме с нисък бюджет и не искахме инвеститори, защото това щеше да създаде нова ситуация, а аз не бях в настроение", обяснява Ивон. "Що се отнася до търговските медии, те струват много и са огромна инвестиция."


"Трябваше да имаш реклама - нямаше много блогове или нещо подобно", добавя Ивет. "Аз казах: "Не, трябва да минем по този път. Аз знам какво работи. Вместо да им представяме [пурите], ние споделяме историята. Ако се интересуват от историята, те също ще я споделят."

Comments


bottom of page