Тази година няколко глобални събития предизвикаха вълнообразни ефекти в Южна Азия. Засилването на руската война в Украйна нанесе щети - най-вече по-висока инфлация - на няколко икономики, сред които Непал и Пакистан. През март саудитско-иранското сближаване отвори повече дипломатическо пространство за страните от Южна Азия да се ангажират с двата съперника. Планът за изграждане на огромен транснационален коридор за свързаност даде възможност на Индия да засили търговските си връзки с Близкия изток и Европа. И накрая, войната между Израел и Хамас, започнала през октомври, породи нови дипломатически опасения и опасения за сигурността в Южна Азия, която е дълбоко ангажирана със стабилността в Близкия изток.
С тези пробиви и кризисни ситуации, които се разиграват по света, е лесно да се пренебрегнат големите сюжетни линии в самата Южна Азия през 2023 г. През 2023 г. се откроиха четири истории - от кацането на Индия на Луната до напрежението преди изборите в Бангладеш през януари.
Индия каца на Луната
През август Индия осъществи меко кацане на Луната, като стана едва четвъртата страна, която прави това - и първата, която каца на южния лунен полюс. Постижението е моментът, в който Индия е настъпила, и демонстрира научните и технологичните постижения на космическата агенция на страната, която е изстреляла стотици спътници от създаването си през 60-те години на миналия век. То също така допринесе за една голяма година за индийския министър-председател Нарендра Моди: През 2023 г. Индия зае престижния пост на председател на Г-20 и беше домакин на Световната купа по крикет.
Кацането на Луната обаче имаше някои тревожни последици. То изкристализира асиметрията на властта между Индия и други държави в Южна Азия, които не могат да мечтаят за кацане на Луната. Освен това сега Индия може да види, че съревнованието ѝ с Китай се простира далеч отвъд Земята. При все това кацането ще създаде и възможности за Ню Делхи да разшири космическото сътрудничество с Вашингтон, особено след като се присъедини към инициираните от САЩ споразумения "Артемида".
Пакистан експулсира 1,7 млн. афганистанци
Една от най-големите хуманитарни кризи в региона през тази година беше провокирана от решението на Пакистан от ноември да експулсира всички имигранти без документи, включително 1,7 млн. афганистанци, около 600 000 от които избягаха от Афганистан след завладяването на страната от талибаните през 2021 г. Исламабад посочи причини за този ход, свързани с вътрешната сигурност, но вероятно е имал за цел да окаже натиск върху талибаните да направят повече за ограничаване на присъствието на антипакистански терористи, базирани в Афганистан.
Талибаните, които вече се борят с огромни икономически и хуманитарни предизвикателства и не са в състояние да приемат стотици хиляди завърнали се, осъдиха експулсирането. Както стъпката на Пакистан, така и отговорът на талибаните подчертаха сериозността на напрежението между дългогодишните съюзници - напрежение, изострено от рязкото увеличаване на терористичните нападения в Пакистан, извършвани от базирани в Афганистан бойци, свързани с талибаните.
Това контрастира с друг регионален дипломатически сюжет през тази година: В същото време в Пакистан се наблюдават и други проблеми, свързани със засилващите се отношения на Индия с талибаните, на които Ню Делхи някога гледаше като на враждебен фактор. През ноември афганистански дипломати, лоялни към правителството отпреди идването на талибаните, закриха афганистанското посолство в Ню Делхи, позовавайки се на липсата на индийска подкрепа. Няколко дни по-късно талибански служители поеха ръководството на дипломатическите мисии на Афганистан в Индия.
САЩ обвиняват Индия в опит за извънсъдебно убийство
През ноември американските власти разсекретиха обвинителен акт, в който подробно се описва заговор за убийство на сикхски сепаратист в Ню Йорк, за който се твърди, че е организиран от индийски правителствен служител. Съединените щати осуетиха плана, но американските служители все още трябваше да се изправят пред възможността близък стратегически партньор да е направил опит за транснационална репресия на американска земя. Отношенията между САЩ и Индия са достатъчно силни, за да издържат на този шок, но той разклати доверието, заложено в партньорството им.
Обвиненията срещу Индия подчертаха една регионална тенденция: Демокрацията в Южна Азия пострада през 2023 г. В Пакистан и Бангладеш длъжностните лица засилиха репресиите срещу инакомислието, включително арестуваха и вкараха в затвора лидери и поддръжници на опозицията. През септември доклад на ООН обвини Шри Ланка в "дефицит на отчетност", в резултат на който не се вземат мерки срещу нарушенията на правата на човека и злоупотребите с власт. В Афганистан пък талибаните отказаха да облекчат забраните за образование на момичетата и увеличиха ограниченията върху заетостта на жените.
САЩ отново затягат гайките на Бангладеш
През май Държавният департамент на САЩ обяви нова политика на визови ограничения за Бангладеш, целяща да накаже онези, които възпрепятстват провеждането на свободни и честни избори; страната отива на избори на 7 януари. До септември политиката беше приложена и насочена към неназовани лица. Ограниченията бяха въведени през година, в която американски официални лица многократно подчертаваха значението на свободните избори в Бангладеш; с тази политика Бангладеш стана единствената страна в Южна Азия, освен Афганистан, към която САЩ приложиха принудителни мерки през последните няколко години.
Визовите ограничения насочиха вниманието към непоследователната позиция на Вашингтон по отношение на демокрацията в Южна Азия. Вашингтон изгради политиката си за Бангладеш на базата на демократични принципи, като в същото време не казва публично почти нищо за репресиите срещу инакомислието в Пакистан и отстъплението от демокрацията в Индия през 2023 г. Тъй като до изборите в Бангладеш остават само няколко седмици, изглежда, че действията на САЩ не са се отплатили: Опозицията ще бойкотира изборите и използва блокади и насилие срещу правителството, което от края на октомври е арестувало хиляди опозиционни лидери и поддръжници.
Comments