Предполагаемата смърт на Евгений Пригожин, загадъчния лидер на групата "Вагнер", разтърси международната общност. Частен самолет, превозващ 10 души, се разби трагично в Тверска област, северно от Москва. Сред пътниците, посочени в списъка на пътниците, е Евгений Пригожин, известният лидер на групата "Вагнер". Самолетът е пътувал от Москва за Санкт Петербург, когато спираловидно излиза от контрол и пада в полето. В резултат на катастрофата загиват всички хора на борда, включително членовете на екипажа и седемте пътници, един от които е Пригожин. Точната причина за катастрофата остава неясна и разследването продължава. Смущаващи видеозаписи заснеха самолета, който се спуска по спирала, но не е подаден сигнал за бедствие или аварийна ситуация. Въпреки предположенията, че катастрофата е умишлен акт или резултат от ракетен удар, до момента не са представени убедителни доказателства, освен свидетелствата на различни очевидци. Обстоятелствата около инцидента само задълбочиха мистерията около предполагаемата смърт на Пригожин.
Роденият през 1961 г. Пригожин бързо придобива известност благодарение на близките си връзки с руското правителство, по-специално с президента Владимир Путин. Той натрупа състояние чрез държавни поръчки и навлезе в сферата на частните военни поръчки. Групата "Вагнер", основана от Пригожин през 2014 г., бързо се превърна в забележителен участник в конфликти по целия свят. Въпреки че руското правителство отрича каквато и да е официална връзка с групата, нейни бойци често са изпращани в подкрепа на съюзниците на Москва, включително в Сирия, Либия и Централноафриканската република. Съединените щати дори наложиха санкции на Групата "Вагнер", обвинявайки я в чудовищни действия, докато Пригожин категорично отхвърли тези обвинения.
След неговият бунт и поход срещу Москва неотдавна възникнаха въпроси относно местонахождението на Пригожин и бъдещето на групата "Вагнер". Появиха се противоречиви съобщения, като някои предполагаха, че Пригожин е напуснал Беларус скоро след споразумението, докато други твърдяха, че е останал в страната. Последната му известна публична поява е във видеоклип, пуснат от неразкрито място в Африка, където се твърди, че Групата на Вагнер набира нови членове. Но въпросите бяха за кратко, защото на пръв поглед изглежда че дългата ръка на Путин демонстрира как безцеремонно се справя с каквато и да е форма на неподчинение, дори когато зад това е заложена на карта цялата изключително важна дейност на Вагнер, най- вече в Африка. А и екзекуцията се случи точно по време на срещата на БРИКС, малко след проваленото кацане на Луната и точно в деня в който Индия за разлика от Русия успя. В този момент Путин се нуждаеше да покаже поне каквато и да е сила и увереност, за да съхрани малкото останало лице на режима си.
Предполагаемата смърт на Евгений Пригожин напомня че в тоталните системи, място за свободни личности няма, защото всичко е подчинено на огромният държавен апарат. Кой беше Евгений Пригожин, как стигна до толкова много власт, и то в ръцете на един бивш затворник и продавач на хот дог в Русия и какво се случи на единственият вдигнал 50, 000 на Бунт срещу Путин, навярно ще остане завито в мистерия, въпреки че толкова много се знае.
Кой е Евгений Пригожин и какви са отношенията му с Путин?
Роден през 1961 г. в град Ленинград - сега Санкт Петербург, Пригожин има труден старт в живота, тъй като губи баща си в ранна възраст. В тийнейджърските си години се насочва към престъпността, първоначално към кражбите, но бързо преминава към по-тежки престъпления. През 1981 г., на 20-годишна възраст, е осъден на 12 години затвор за кражба и измама. През 80-те години на миналия век е вкаран в затвора за това, че е нападнал жена на улицата. Прекарал е доста години в затворническата система на Съветския съюз. Според документа Пригожин "редовно" нарушавал условията на затвора до 1985 г., когато в изолатора започнал да "чете интензивно". През 1988 г. Върховният съд на Русия намалява присъдата му на 10 години, като отбелязва, че той е "започнал да се поправя". За да печели пари, той иска да бъде преместен в жилищна колония за работа с дървен материал, което в документа се характеризира като "изключително тежък труд". Пригожин е помилван през 1988 г. и освободен през 1990 г. Той излиза от затвора по време на перестройката и гласността - периодът през 90-те години, когато Русия се отваря към света след години на изолация по времето на комунизма. Тогава той започва да продава хотдог на бълхарски пазар в Ленинград заедно с майка си и доведения си баща.
След освобождаването си, през 1990 г., Пригожин започва, но не завършва фармацевтична специалност. Оженва се, има три деца и през по-голямата част от 90-те години управлява мрежа от хранителни магазини, се посочва в документа. В биографията на Пригожин се посочва, че посещението му в САЩ през 1993 г. го вдъхновява да стартира верига за бързо хранене в Русия, в резултат на което открива мрежа от над 100 павилиона за хот-дог и печели първия си милион долара. През следващите години Пригожин открива фабрика за производство на храни, бар и елитен ресторант на използван кораб, който според документа "веднага се превръща в най-модерното място в Санкт Петербург".
В крайна сметка той консолидира своите предприятия под името "Конкорд мениджмънт и консултиране": мрежа от ресторанти, компании за бързо хранене и строителни фирми, работещи по търговски обекти. През 2000 г. започва да обслужва руските политически лидери, точно когато Путин се възкачва на президентския пост.
"Месарят на Путин" и присъединяването към елита
"Към момента на президентските избори", се казва в документа, "Евгений Пригожин е успешен бизнесмен и един от най-добрите в своя бизнес сегмент". Обобщението на професионалните му постижения към този момент включва списък от три страници със световни високопоставени личности, за които е организирал вечери и приеми, и включва бележка, че "лично е обслужвал държавни глави". Сред гостите са бивши президенти на САЩ Джордж Буш и Бил Клинтън, министър-председателят на Великобритания Тони Блеър и тогавашният принц на Уелс Чарлз, както и президенти и кралски особи от десетки други държави. Сред поводите, обслужвани от Пригожин, са рожденият ден на Путин през 2003 г. и встъпването в длъжност на Дмитрий Медведев през 2008 г., който наследи Путин на президентския пост. През същата година, според документа, Concord е "признат за най-добрата руска марка".
В документа се отбелязва, че до 2012 г., когато Путин се завръща на президентския пост на избори, белязани от обвинения в измами, Пригожин е "политически безразличен". Документът предполага, че това се е променило, след като "клеветнически статии" от независимия руски вестник "Новая газета" са застрашили бизнеса на Пригожин и "са го принудили да продаде лични активи, за да го възстанови".
Пригожин е награден с орден "За заслуги към Отечеството", наред с други руски отличия. През 2016 г., отбелязва се още, той е включен в списъка със санкции на САЩ, а през 2018 г. заедно с Concord Management and Consulting е обвинен от специалния съветник Робърт Мюлер в намеса в президентските избори в САЩ. По искане на САЩ Интерпол издаде червена бюлетина с искане за ареста му, която отмени две години по-късно, като отбеляза, че "обвинението изглежда има политически характер".
Неговите компании печелят изгодни държавни поръчки, включително за осигуряване на училищен обяд, а само в Москва компанията му "Конкорд" печели сделки за милиони долари. В крайна сметка Пригожин става доставчик на храна за редица руски държавни концерни, включително за армията - сделка, за която хвърленият в затвора критик на Путин Алексей Навални твърди, че нарушава правилата за провеждане на конкурси.
Освен в ресторантьорския бизнес Пригожин инвестира и в мащабни строителни проекти. До 2015 г. компанията на бизнесмена Concorde е построила елитния жилищен комплекс "Северний Версай" в квартал Лахта. Всяко от близо петте дузини имения е построено в стила на петербургската архитектура от XVIII и XIX век. Не минало без конфликти - някои петербургчани смятали, че действията на предприемача затварят свободния проход към Лахтинския разлив. През 2016 г. "Конкорд" построява жилищния комплекс "Лахта Плаза" в близост до парка на 300-годишнината. Комплексът се състоеше от няколко жилищни сгради с бизнес апартаменти. Освен това беше съобщено, че структурите на Пригожин са участвали в организирането на почистването в казармите и училищата на Министерството на отбраната, както и в изграждането на военни бази в Белгородска и Омска област. Неговите компании са отговаряли и за поддръжката на военни лагери в други региони на страната. През 2019 г. най-важният актив в бизнеса на Пригожин - компанията Concord Catering Complex - се сдобива с нов съсобственик. Екатерина Росликова, адвокат от Томск, получи 50%. Коя е тя на Евгений, в откритите източници не се съобщава. По това време състоянието на Пригожин се оценява на 14,6 млрд. рубли. Името на Евгений Пригожин се свързваше с Агенцията за интернет изследвания, открита през 2013 г. в Санкт Петербург. Служителите на компанията твърдят, че задачите им включват писане на проправителствени коментари, критикуващи опозицията, в различни интернет ресурси. Компанията на бизнесмена беше популярно наречена "фабрика за тролове". Агенцията дори беше обвинена в намеса в политиката на САЩ - твърди се, че служителите са публикували провокативна информация в американските социални мрежи, която е повлияла на президентските избори през 2016 г., в резултат на които Доналд Тръмп стана новият президент на САЩ.
Създаването на групата "Вагнер"
Някога сенчест частен военен изпълнител (ЧВК) за когото се знаеше малко, а ролята на Пригожин се пазеше в строга тайна. Експертите смятат, че тя вероятно е била създадена, за да позволи правдоподобно отричане на военното участие на Русия в Украйна и Сирия. Според американския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) тя е частна собственост, но нейното управление и операции са "дълбоко преплетени" с руската военна и разузнавателна общност.
Групата привлече вниманието на света през 2014 г. по време на конфликта в Донбас, където подкрепи проруските сепаратисти при преврата, както и за подли атаки, разузнаване и събиране на разузнавателна информация по време на анексирането на Крим. Смята се, че "Вагнер" е действала и в държави в Африка - включително Мали, Мозамбик и Судан - където ЕС я обвини в нарушаване на човешките права. Преди това Пригожин отричаше каквито и да било връзки с Вагнер и дори започна съдебни действия срещу западни журналисти, които се опитаха да направят такава връзка.
Катеринга в Африка
Групата "Вагнер" се превърна в един от най-влиятелните инструменти на руската външна политика. Тя изигра значителна роля на бойните полета в Сирия и Украйна, а напоследък работи за разширяване на влиянието си в Африка. От 2017 г. насам групата действа в няколко африкански държави, като често предоставя на клиентите си пряка военна подкрепа и свързани с нея услуги по сигурността, наред с пропагандните усилия.
Въпреки че ЧВК са незаконни според руското законодателство, Кремъл използва "Вагнер", за да прокарва външнополитическите си интереси в Африка. "Основната цел на Русия в Африка на този етап е наистина да изгради дипломатическа подкрепа, която се надява да използва на места като ООН", казва Томас Греъм от CFR. "Групата на Вагнер се включи в Африка по свои собствени причини, [например] за печелене на частни пари. Но напоследък Кремъл смята, че това е полезно допълнение към това, което се опитва да прави по дипломатически път." През януари 2023 г. правителството на САЩ определя Вагнер като значима транснационална престъпна организация.
Къде в Африка действа тя?
Групата "Вагнер" е установила дейност в няколко африкански държави, където много от операциите ѝ са насочени към въпросите на сигурността. Тя често предоставя услуги за сигурност и паравоенна помощ и провежда кампании за дезинформация за проблемни режими в замяна на отстъпки за ресурси и дипломатическа подкрепа. Вагнер е най-активен в Централноафриканската република (ЦАР), Либия, Мали и Судан, които имат несигурни отношения със Запада поради колониалното наследство и присъщите политически различия.
С какво се занимава в Африка?
Услугите на Вагнер варират в зависимост от нуждите на клиентите му, които включват бунтовнически групи и режими, а финансирането му варира от директни плащания до концесии на ресурси. Бойни операции. Войските на Вагнер са подкрепяли африканските правителства в бойни операции срещу бунтовнически групи и обратно. През 2018 г. около хиляда войници на Вагнер влязоха в ЦАР, за да защитят правителството на президента Фаустин-Аршан Туадера срещу бунтовническите атаки срещу столицата Банги. В замяна на това дъщерните дружества на Wagner получиха неограничени права за дърводобив и контрол върху доходоносната златна мина Ндасима. По подобен начин през 2019 г. сили на Wagner Group бяха разположени в Мозамбик, за да помогнат в борбата със самопровъзгласилата се Ислямска държава в северната провинция Кабо Делгадо. Групата обаче не успява да овладее бунта и се изтегля от района след няколко месеца.
Подкрепа в областта на сигурността и обучението. Вагнер действа като служба за сигурност за уязвими режими. Групата е служила като част от личната охрана на Туадера и е помогнала за обучението на армията на ЦАР, за да се подготви за евентуални опити за преврат. От 2017 г. насам Вагнер действа в Судан, като обучава судански войски, охранява минерални ресурси и потиска несъгласието с правителството на президента Омар ал-Башир, всичко това в замяна на износ на злато за Русия. В много случаи подкрепата на Вагнер се допълва от официална руска военна помощ, като например в Мали, където въоръжените сили получиха бойни и наблюдателни самолети от Москва.
Централноафриканската република (ЦАР) е една от най-важните дестинации за руските ресурсни операции. "Вагнер" е активен в ЦАР от началото на 2018 г., като се фокусира върху добива на злато и диаманти, както и върху дървесината. Групата е получила разрешителни за добив на злато в големите рудници в ЦАР, сред които се отличава "Ндасима".
"Ндасима" е един от най-големите златни рудници в ЦАР и се намира на около 60 км северно от града Бамбари. Групата "Вагнер" управлява операциите в рудника чрез своята фронтова фирма "Мидас Ресорсиз". Въпреки че е трудно да се оцени точното количество добито злато, се предполага, че "Вагнер" може да постигне годишни печалби от до един милиард долара само от дейността си в ЦАР.
Освен Централноафриканската република, "Вагнер" е активен и в други африкански страни. Групата е включена в дейности, свързани с добива на други природни ресурси като диаманти, нефт, газ, дървесина и други.
В Мали, "Вагнер" се занимава с добива на злато. Групата е получила разрешителни за добив на злато в големите рудници в страната и е започнала операции там от 2017 г. Дейността на "Вагнер" в Мали се извършва в сътрудничество с местните власти и е свързана с геополитическите интереси на Русия в региона.
Освен Мали, "Вагнер" е активен и в Судан и Либия. В Судан групата има интереси в добива на нефт и газ, които са от особена важност за руската икономика. В Либия "Вагнер" се занимава със снабдяването на лидери на местни въоръжени групировки с оръжие и оборудване, като същевременно се възползва от възможността за добив на нефт.
Кампании за дезинформация.
Пригожин е собственик и на Агенцията за интернет изследвания (IRA), онлайн "ферма за тролове", и на Асоциацията за свободни изследвания и международно сътрудничество (AFRIC), които са под санкции на САЩ и са работили заедно с Вагнер. Преди това IRA е възлагала работа на лица в Гана и Нигерия, които са се опитвали да разпалят политическите разделения в САЩ преди президентските избори през 2016 г., докато AFRIC е спонсорирала "фалшиво наблюдение на избори" в няколко африкански държави, включително Мозамбик и Зимбабве. Пригожин е обвиняван и в кооптиране на панафрикански движения с цел разпространяване на антифренски и антизападни послания.
Войната в Украйна или края на либерализма в Русия и възхода на Национализма
От началото на войната в Украйна Пригожин обвинява висшето руско военно ръководство, включително министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, в корупция и некадърност, които са довели до сериозни неуспехи на бойните полета в Украйна. Но Пригожин не е непременно критичен към руската армия като цяло. Всъщност той хвали някои командири, включително Сергей Суровикин, заместник-командир на силите, действащи в Украйна, и е призовал те да бъдат повишени на по-отговорни длъжности.
На 23 юни 2023 г. в канала Telegram на пресслужбата на Пригожин се появява половинчасов видеозапис, в който началникът на ЧВК "Вагнер" отново критикува действията на ръководството на Министерството на отбраната. По-конкретно той заяви, че "истинската цел на войната с Украйна е желанието на министъра на отбраната Сергей Шойгу да получи званието маршал и втората звезда на Герой на Русия", че "войната с Украйна е била необходима на олигарсите" и че "военното ръководство мами Путин". Скоро медиите съобщиха, че Пригожин е написал заявление до Следствения комитет срещу министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, като с 50, 000 въоръжени бойци се отправи към Москва да иска от Путин справедливост.
По време на бунта на Пригожин на него му бе предложена сделка от беларуския президент Александър Лукашенко, с която се оттеглят обвиненията срещу Пригожин и му се осигурява безопасно пътуване до Беларус в замяна на оттеглянето на силите му, потушава непосредствената криза. Въпреки че бунта не бе срещу Путин, а напротив търсеше неговата справедливост и въпреки че Пригожин отстъпи, това не можеше да заличи уронването на престижа на Путин. В държава построенна на принципите на мафията, в която единственият закон е на силния, Путин бе лишен от каквато и да е опция за реакция, въпреки че историята с Бунта на Пригожин имаше толкова романтични нотки и препратки към историята.
Бунта на Обречените в Япония и Пътя към WWII
На 26 февруари 1936 г. се състоя един от най-сериозните опити за държавен преврат в съвременната история на Япония. Група млади офицери от Японската имперска армия във възраст от 20 до 30 години водени от своите надворници направиха обречен бунт, не срещу Императора, а срещу старият ред който не позволяваше на Япония да се модернизира. Този инцидент стана известен като "Февруарско въстание" и е считан за най-големият опит за държавен преврат в съвременната японска история. Въпреки че превратът беше провален, той имаше дългосрочни последици за Япония и дори за световната история. Тяхната саможертва, до голяма степен трябваше да се възприеме от Императора като демонстрация пред него на тяхната убеденост във възгледите им, за които те бяха готови да заплатят с живота си. Опит който не успя, защото самият Император бе продукт на старата феодална политическа система.
В началото на 20-ти век Япония е страна, която претърпява сериозни промени. След излизането от средновековието, Япония започна да се развива като модерна нация. Въпреки това, военната структура и политическата система продължиха да бъдат основани на стари традиции и йерархични принципи.
През 19-ти век Япония се откри за света и започна да установява контакти с други държави. Този процес на откриване и модернизация беше силно повлиян от западните идеи и технологии. От друга страна, обществото и политическата система на Япония оставаха изключително консервативни.
През 1930-те години, Япония се намира в период на икономическа криза, както и останалият свят. Голяма част от населението беше засегнато от безработица и бедност. Същевременно, политическите партии и правителството не успяваха да предложат ефективни решения на проблемите. Това доведе до увеличаване на социалното неравенство и неудовлетвореността в обществото.
Младите нацисти видяха тези проблеми като възможност да вземат властта и да променят състоянието на Япония. Те се обединиха около идеята за "Възраждане" - масивна промяна в нацията. Младите нацисти бяха против политическата корупция и капитализма и искаха да възстановят традиционните ценности и влияние на императора.
Въпреки амбициозните млади националисти, превратът се провали. След атаките и убийствата, армията бързо възстанови реда и арестува участниците. Един от ключовите фактори за провала на преврата беше решителността на император Хирохито, който беше яростен, че хора, на които той имаше доверие, бяха убити или ранени. Императорът нареди на армията да потуши въстанието и да накаже участниците. След провала на преврата, младите нацисти бяха осъдени на смърт или тежки присъди след военен съд. Въпреки това, въздействието на преврата продължи да се усеща в Япония.
Февруарското въстание има дългосрочни последици за Япония. Вместо да доведе до промяна и реформи, то засили влиянието на армията в политиката. Армията продължи да се намесва в политическите въпроси и да налага своите интереси. Това в крайна сметка доведе до влизането на Япония във Втората световна война и нарастващото напрежение с другите държави. Превратът пропусна възможността за преразглеждане на връзката между политиката и военната власт. Той беше кръстопът в модерната японска история и оказа влияние върху събитията, които последваха. Младите националисти се бореха за промяна и възраждане на традиционните ценности, но техният опит беше преодолян от силите на старата политическа феодална система. Последва второ самоубийство на радикалните воени- влизането във Втората Световна Война. Самоубиистен акт който в действителност успя до голяма степен да доведе до справяне с традиционализма и феодализма в Япония и да и позволи да съумее да адаптира всички силни страни на САЩ и Западна Европа.
Икона на Обречените Националисти
В Русия, радикалният национализъм има нова икона и това е лидера на частната военна компания Вагнер. Дали армията ще съумее да тласне Русия в Световна Война? Надали, защото за разлика от Япония, в Русия тя е безъба, като това го демонстрира и Министъра на Отбраната Шайгу, който след Петъчно- Съботния метеж в Понеделник се появи на работното си място, на фронта, като порядъчен бюрократ.
Обществото в Русия, демонстрира тотален фалит. Фрагментираност на реакциите и липса на каквито и да е опозиционни сили. Метежниците от Вагнер, за разлика от Турция(където хората се изправиха срещу военните опитали се да свалят Ердоган), в Русия бяха посрещани като герои от жителите на Ростов, но в същото време докато тълпи се блъскаха за селфита със маскираните наемници, други ги критикуваха че трябва да са на фронта защото Русия има нужда от тях. И това се случваше в град който бе взет като заложник от Вагнер. След този обществен краш тест, Путин може да бъде на 100% спокоен, че този режим има дълго бъдеще, поне колкото Съветският режим. С малката разлика, че за разлика от тогава, на чело на страната са изключително прагматични, безкруполни и лишени от каквито и да е морални и идеологически подбуди елити, криещи се зад най- смъртоносната идеология- ултра национализма. Подробност, която чертае много тъмни дни за Европа и за Света.
Евгени Пригожин определено не е Робин Худ, образ какъвто се опитваше да му създадат, той е отговорен за смъртта на десетки хиляди в Украйна, Сирия и Африка. Но въпреки всичко със сигурност остава най-харизматичната фигура в днешна Русия, човек тръгнал от дъното и продължаваш да говори на езика на милионите обикновени руснаци, тънещи в мизерия благодарение на един самозабравил се елит. Определено ако има фигура в новата Руска история, събирателен образ на живота на обикновения руски човек с неговите перипетии, компромиси, успехи и стремежи, то това е Евгени Пригожин.
Comentarios