Какво е новото? Талибаните започнаха кампания срещу незаконната индустрия за производство на наркотици в страната, като събират наркомани, унищожават полета с опиумен мак и канабис и арестуват някои търговци. Водена от религиозна идеология, инициативата им е насочена срещу гръбнака на афганистанската неформална икономика и поминъка на бедните в селските райони.
Защо това е важно? Забраната намали драстично отглеждането на марихуана, но произведените в Афганистан наркотици все още се предлагат на световния пазар, тъй като търговците продължават да продават запасите, а някои земеделски стопани се противопоставят на забраната. Репресиите на талибаните влошиха икономическите перспективи на земеделските стопани и работниците в селските райони, които имат малко други възможности за заетост. Жените са особено засегнати.
Какво трябва да се направи? Талибаните трябва да бъдат снизходителни към най-бедните земеделски производители, докато прилагат забраната. Инициативата за борба с наркотиците е в интерес на много чуждестранни участници, като създава възможности за донорите да подкрепят икономическото стабилизиране на Афганистан. Лицензираните култури няма да осигурят достатъчно работни места, така че фокусът трябва да бъде поставен върху създаването на работни места в неселскостопанските отрасли.
Започнала скоро след като си върнаха властта през 2021 г., кампанията на талибаните срещу наркотиците намали драстично отглеждането на опиумен мак и преобърна икономиката на Афганистан, свързана с наркотиците. Водени от идеологията, усилията на талибаните за борба с наркотиците включват обкръжаване на употребяващите наркотици, изкореняване на посевите и затваряне на наркопазарите. Прилагането на закона от страна на талибаните оказва влияние върху поминъка на милиони хора, особено на бедните работници и жените в селските райони. Междувременно богатите търговци се възползват от високите цени, като продават наличните си запаси. Много земеделски стопани са се преориентирали към култури като пшеница, но се борят с намалените доходи. Бъдещето на забраната е несигурно; въпреки че талибаните са твърдо решени да я прилагат, тя може да се срине под тежестта на икономическите трудности. Чуждестранните донори, които могат да спечелят много от намаляването на производството на наркотици в Афганистан, трябва да използват ентусиазма на талибаните за борба с наркотиците и да насърчават законния икономически растеж. Междувременно талибаните трябва да се погрижат за благосъстоянието на най-бедните фермери и да приложат поетапен подход към забраната.Прилагана с нарастваща сериозност, кампанията на талибаните за борба с наркотиците оказва сериозно влияние върху страна, която се нарежда сред най-големите доставчици на незаконни наркотици в света. Основният акцент е поставен върху опиума, който е основна част от селскостопанския сектор на Афганистан. Прилагането на закона започна бавно, но стана все по-строго. Силите на талибаните започнаха с лесни цели, като вкараха употребяващите наркотици в затвори и рехабилитационни центрове. След това предупредиха земеделските стопани да не отглеждат опиумен мак, чиято смола са събирали в продължение на векове. Когато това не помогна, талибаните изпратиха бойци, които да се изправят срещу селяните и да унищожат реколтата им. В резултат на това, по оценки на ООН, отглеждането на опиум е намаляло с 95 % - повече от всяка друга кампания за борба с наркотиците в най-новата история. Талибаните започват да оказват натиск и върху трафикантите, въпреки че някои от тях са подкрепяли движението им в продължение на десетилетия. Неотдавна фактическите власти затвориха наркопазарите и арестуваха стотици дилъри.
По оценки на ООН спирането на отглеждането на опиум е засегнало поминъка на почти седем милиона души.
Докато кралете на подземния свят и едрите земевладелци процъфтяват при забраната, извличайки ползи от рязкото покачване на цените чрез продажба на запасите, много земеделски стопани са потърпевши. По оценки на ООН спирането на отглеждането на опиум е засегнало поминъка на почти седем милиона души. Малко вероятно е тези хора да намерят друга работа в застоялата икономика, обременена от санкциите. Фермерите са загубили около 1,3 млрд. долара годишно, или 8 % от БВП през 2023 г. Работата във фермите остава най-големият източник на заетост за афганистанските жени. Забраната ги засегна особено тежко, като се има предвид липсата на възможности при талибанския режим, който силно ограничава възможността им да работят. Икономическият шок се усложнява от ограничените възможности на талибаните да предлагат алтернативи на фермерите и работниците в селските райони. Много от тях преминаха към отглеждане на пшеница или памук, но трудно свързват двата края. Развитието на законно земеделие би изисквало повече напояване, хладилни съоръжения и по-добри пътища. Талибаните не разполагат с бюджет за изграждането на такава инфраструктура. Междувременно цената на опиума се покачва, което изкушава фермерите да пренебрегват забраната.Засега малцина се осмеляват да се противопоставят на талибаните. Фермерите спазват най-стриктно забраната в южната част на страната, където талибаните имат много поддръжници и където по-големите ферми произвеждат запаси от опиум, които могат да бъдат продадени след забраната. Все пак остават огнища на неподчинение, дори в родната провинция на талибаните Кандахар. В по-малките полета в планинските северни и източни райони съпротивата е по-широко разпространена. Въпреки че мерките на талибаните разтърсиха до основи сектора на наркотиците, бъдещето на забраната остава под въпрос. Някои експерти прогнозират, че икономическото ѝ въздействие ще принуди талибаните да отстъпят от политиката на подписване. Разбира се, възможно е и ръководството на талибаните да остане упорито и непоколебимо. Чуждестранните правителства могат да спечелят много от това, че Афганистан вече няма да залива световните пазари с наркотици. След като строгите ограничения на талибаните по отношение на правата на жените направиха режима одиозен за голяма част от външния свят, забраната на наркотиците предлага рядка възможност да се работи с новите власти по неотложен въпрос в полза на всички страни. Стратегията на талибаните за забрана на наркотиците, без да се осигурят алтернативни работни места, рискува мащабно разселване на афганистанци в селските райони и увеличаване на емиграцията, както и нарастващо отчаяние сред бедните. Донорите следва да подкрепят прехода към законен и справедлив растеж на икономиката, като по този начин се облекчи острата криза на бедността, пред която е изправена страната в момента. Някои от тях вече отпускат помощи за продоволствена сигурност и рехабилитация на употребяващите наркотици, но помощта далеч не е достатъчна. Ефективната подкрепа в национален мащаб би изисквала работа с режима на талибаните, което е политически трудно и за много западни политици е неприемливо. Тя обаче би помогнала на афганистанското цивилно население, особено на жените в селските райони.На първо място подкрепата би могла да се съсредоточи върху развитието на селските райони, подпомагане на селското стопанство, опазване на водите и инвестиции в селскостопанската преработка. Но реалността е такава, че селскостопанският сектор без наркотици няма да осигури достатъчно работни места, така че страната се нуждае от план за развитие, насочен по-широко към неселскостопанската заетост, включително за жените. Регионалните държави следва да подкрепят интегрирането на Афганистан в транспортните мрежи и търговските споразумения, както в свой интерес, така и за да стабилизират съседството си.Всичко това ще изисква време. Докато страната извърши болезнения преход от зависимостта от наркотиците като парична култура, талибаните трябва да проявят известна снизходителност. Макар че е малко вероятно да отстъпи от забраната, режимът трябва да спре поне по-инвазивните практики за изкореняване на наркотиците, като например претърсването на къщи. Възприемането на по-снизходителни практики, като например затваряне на очите за малки градински парцели с мак и канабис, би дало на най-бедните земеделски стопани по-голям шанс за оцеляване през следващите години. Фермерите, които продават малки количества опиум на цени, стотици пъти по-високи от тези, които се плащат за други култури, биха получили спасителен пояс, без да застрашават общите цели на забраната.
ความคิดเห็น