В рецензия за наскоро публикуваната книга "Антисемитски митове: Швайцер, Дейвид Хирш твърди, че е "стандартно погрешно тълкуване" на Маркс да се твърди, че "Маркс е бил антисемит". С това той се съгласява с Робърт Файн, който се опитва да "взриви мита" за антисемитизма на Маркс. Според професор Файн онези, които вярват в този "мит", са "неспособни" да четат Маркс или да разберат "ироничния стил" на писане на Маркс.
Каква истина има в този аргумент? Есето на Маркс "По еврейския въпрос", публикувано първоначално през 1844 г., съдържа следното:
Какво представлява светската религия на евреина? Хъкъринг. Какъв е неговият светски Бог? Money..... Парите са ревнивият бог на Израел, пред когото не може да съществува никакъв друг бог. Парите унижават всички човешки богове - и ги превръщат в стоки.... Сметките са истинският бог на евреина. Неговият бог е само илюзорната разменна сметка.... Химерната националност на евреина е националността на търговеца, на човека на парите като цяло.
Маркс твърди, че "в крайна сметка еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от юдаизма". Лари Рей обяснява: "Позицията на Маркс е по същество асимилаторска, според която в рамките на еманципираното човечество няма място за евреите като отделна етническа или културна идентичност." Денис Фишман казва: "Изглежда, че Маркс иска да каже, че евреите могат да станат свободни само когато като евреи вече не съществуват."
Британският журналист и историк Пол Джонсън твърди, че "втората част на есето на Маркс е почти класически антисемитски трактат, основан на фантастичен еврейски архетип и заговор за покваряване на света". Американската историчка Гертруда Химелфарб твърди, че не може да се отрече, че в есето си "По еврейския въпрос" Маркс изразява възгледи, които "са част от класическия репертоар на антисемитизма". И така нататък. Известният експерт по антисемитизъм Робърт Вистрич заявява (Soviet Jewish Affairs, 4:1, 1974), че "крайният резултат от есето на Маркс [По еврейския въпрос] е да засили по възможно най-остър начин един традиционен антиеврейски стереотип - отъждествяването на евреите с правенето на пари". В книгата си "Политическият дискурс в изгнание: Карл Маркс и еврейският въпрос , Денис Фишман коментира, че във втория раздел на есето си "Маркс сякаш справедливо се нагърбва с антиеврейски настроения". Дори антиционистът Жоел Ковел, за чиито политически възгледи обикновено нямам време, е казал:
Под антисемитизъм аз разбирам отричането на правото на евреина на автономно съществуване, т.е. на свободно определяне на собственото му битие като евреин. Следователно антисемитизмът включва враждебно отношение към евреина като евреин. Това е акт на насилие, насочен към едно съществено свойство на човечеството: утвърждаването на идентичност, която може да се разбира като социално споделено структуриране на субективността. Да се атакува свободното приемане на идентичност означава да се подкопае социалната основа на Аз-а. Ако се съди по тези критерии, OJQ [По еврейския въпрос] без съмнение е антисемитски трактат - което е важно, само във втората му част, "Die Fähigkeit". Никакъв опит да се прочетат тези страници като игра на думи не може да прикрие враждебността, която ги изпълва и е насочена именно срещу идентичността на евреина.
Всъщност мнението, че Маркс е бил антисемит, е толкова разпространено, че през 1964 г. Шломо Авинери, водещ коментатор на Маркс, заявява ("Маркс и еврейската еманципация", Journal of the History of Ideas, 1964 г.): "Това, че Карл Маркс е бил заядлив антисемит, днес се смята за общоприето явление, което почти никога не се поставя под съмнение." Въпреки мненията на множество коментатори, за професор Файн изказаните от Маркс възгледи не са антисемитски, а "остроумни" и "иронични". В "По еврейския въпрос" Маркс обсъжда "практическото господство на юдаизма над християнския свят". Не съм сигурен дали това е "остроумно" или "иронично". Може би професор Файн би искал да обясни. В есето на Маркс се съдържат и обвинения срещу еврейската религия, която според Маркс има "презрение към теорията, изкуството, историята и към човека като самоцел".
За чест на професор Файн, той не оправдава левицата: "съвременният политически антисемитизъм е творение както на левицата, така и на десницата", но това, което изглежда, че прави, е да разграничи левия антисемитизъм от Маркс. Улрике Майнхоф от марксистката Фракция на Червената армия задава въпроса "Как е възможно да има Аушвиц, какво е антисемитизъм?" и изказва мнението, че "Аушвиц означава, че шест милиона евреи са били убити и откарани на сметищата на Европа заради това, че са били това, което е било поддържано за тях - парични евреи". Според нея омразата към евреите всъщност е омраза към капитализма и следователно убийството на израелския олимпийски отбор на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. е не само оправдано, но и нещо, което може да бъде възхвалявано. Макар че обяснението на Майнхоф е перверзно, струва ми се, че подобно тълкуване може да бъде обяснено, ако разбирането за това как марксистите трябва да гледат на евреите се получи от есето на самия Маркс "По еврейския въпрос".
Когато се разглеждат Маркс и неговите възгледи за евреите, трябва да се отиде по-далеч от прословутото му есе, трябва да се вземе предвид и неговата кореспонденция. Маркс използва бамбергите, за да им заеме пари, но показва презрение към тях. По унизителен начин той нарича бащата и сина "евреинът Бамбергер" или "малкият евреин Бамбергер". По подобен начин Шпилман, чието име се появява често в кореспонденцията между Маркс и Енгелс, е наричан "евреинът Шпилман". Когато е на почивка в Рамсгейт през 1879 г., Маркс съобщава на Енгелс, че в курорта има "много евреи и бълхи". В едно по-ранно писмо до Енгелс Маркс нарича Фердинанд Ласал "еврейски негър". Професор Файн не е обсъждал това, но аз не смятам подобни коментари за "остроумни" или "иронични", те са просто расистки.
Ако не игнорират подобни изрази, апологетите на Маркс дори ще се опитат да ги избелят. В съветското англоезично издание от 1942 г. "Карл Маркс и Фредерик Енгелс: (цитирана от Diane Paul, "'In the Interests of Civilization'."), подобна терминология не може да бъде пренебрегната и следната бележка (цитирана от Diane Paul, "'In the Interests of Civilization': Марксистките възгледи за расата и културата през XIX в.", Journal of the History of Ideas, 1981 г.):
Във връзка с употребата на думата "негър", която се среща в тази книга: Маркс е използвал думата, докато е живял в Англия, през миналия век. Думата няма същата конотация, каквато има сега в САЩ, и трябва да се чете като "негър", когато се среща в текста.
Изглежда, че извинението е в следния смисъл: "Да, използван е расистки термин, но се престорите, че вместо него е използван нерасистки термин." Това е просто нелепо оправдание и разкрива дълбочината, до която апологетите на Маркс ще стигнат.
Именно в статията му "Руският заем", публикувана в New-York Daily Tribune на 4 януари 1856 г., гротескният антисемитизъм в творчеството на Карл Маркс се проявява с пълна сила: Така всеки тиранин е подкрепян от евреин, както и всеки папа от йезуит. Всъщност въжделенията на потисниците биха били безнадеждни, а практичността на войната - изключена, ако нямаше армия от йезуити, които да задушават мисълта, и шепа евреи, които да обират джобовете.
... Истинската работа се върши от евреите и може да се върши само от тях, тъй като те монополизират машината на мистериите за отпускане на заеми, като съсредоточават силите си върху бартерната търговия с ценни книжа... Тук и там, и навсякъде, където се инвестира малко капитал в съдилищата, винаги се намира някой от тези малки евреи, готов да направи малко предложение или да отпусне малко заем. И най-умният разбойник в Абруци не е по-добре осведомен за местонахождението на твърдите пари в чантата или джоба на пътника, отколкото тези евреи за свободния капитал в ръцете на търговеца... Езикът, на който се говори, мирише силно на Вавилон, а парфюмът, който иначе се носи из мястото, никак не е от най-подходящите.
... Така тези заеми, които са проклятие за народа, разруха за притежателите и опасност за правителствата, се превръщат в благословия за домовете на синовете на Юда. Тази еврейска организация на лихварите е също толкова опасна за народа, колкото и аристократичната организация на земевладелците... Състоянията, натрупани от тези лихвари, са огромни, но все още предстои да се разкаже за злините и страданията, които по този начин са нанесени на народа, и за насърчението, което по този начин е дадено на неговите потисници.
... Фактът, че преди 1855 години Христос е изгонил еврейските лихвари от храма и че лихварите от нашето съвремие, опълчили се на страната на тиранията, отново се оказват предимно евреи, може би не е нищо повече от историческо съвпадение. Лихварите евреи в Европа правят само в по-голям и по-отвратителен мащаб това, което много други правят в по-малък и по-малко значим. Но само защото евреите са толкова силни, е навременно и целесъобразно да се разобличи и заклейми тяхната организация.
Един марксистки уебсайт е предоставил списък на статиите, написани от Карл Маркс между 1852 и 1861 г. за New York Daily Tribune. Не ме учудва, че "Руският заем" не фигурира в този списък. Когато апологетите на антисемитизма на Маркс изчерпват обясненията си, те просто игнорират думите му.
Yorumlar