Френският президент Еманюел Макрон иска да създаде "стратегическа двусмисленост", като открито обсъди идеята за изпращане на западни войски в Украйна, но бе толкова двусмислен, че предизвика объркване и раздразнение сред някои съюзници. Коментарите на Макрон на пресконференция късно вечерта, след като беше домакин на среща на западни лидери, за да мобилизира подкрепа за Украйна, се вписваха в репутацията му на дипломатически разрушител, който обича да нарушава табута и да предизвиква конвенционалното мислене.
В понеделник вечерта Макрон отказа да изключи възможността за разполагане на западни ботуши в Украйна, с което оспори преобладаващото мнение, че подобна стъпка би увеличила сериозно риска от глобална война между НАТО и Русия.
Коментарите му може да се окажат прозорливи и да проправят пътя за по-голямо пряко участие на Запада във войната в Украйна срещу руската инвазия някога по-късно. Но те също така рискуват да подкопаят точно това, което Макрон се опита да засили със срещата в Париж - единството между западните съюзници на Украйна, докато силите на Киев се борят да удържат руските войски две години след началото на войната.
Белият дом заяви, че няма да изпрати войски в Украйна. Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша и Чешката република също бързо се дистанцираха от идеята. Междувременно Кремъл заяви, че подобна стъпка ще направи директния конфликт между НАТО и Русия "неизбежен". Френски официални лица бяха изпратени да обяснят, че Макрон е искал да стимулира дебат и че обсъжданите идеи са включвали небойни войски в роли като разминиране, защита на границите или обучение на украинските сили.
"Трябва да обмислим нови действия в подкрепа на Украйна. Те трябва да отговарят на много специфични нужди, имам предвид по-специално разминирането, киберзащитата, производството на оръжия на място, на украинска територия", заяви френският външен министър Стефан Сежурн пред депутатите.
Френско-германско напрежение
Коментарите на Макрон също така рискуват да изострят напрежението между Франция и Германия, чиито отношения са в основата на европейското политическо сътрудничество. Той напомни на Берлин за първоначалното му нежелание да изпрати нападателни оръжия на Украйна, като отбеляза, че преди две години някои държави са искали да изпратят само "спални чували и каски". През последните седмици германски официални лица обвиниха Франция, че не изпраща достатъчно военна помощ на Украйна.
Западен служител заяви, че Макрон е "разтресъл някои клетки и е предизвикал някои главоболия" сред членовете на НАТО. Служителят заяви, че този ход може да усложни дебатите в САЩ по законопроекта, заседнал в Конгреса, който ще осигури около 60 млрд. долара помощ за Украйна - ако събуди опасения за ескалация на войната. Дипломат от Европейския съюз заяви, че резултатът от коментарите на Макрон е "какофония между съюзниците за сметка на доверието". Френски дипломатически източник обаче заяви, че ако Западът остане на сегашния си курс на даряване на оръжия и помощи и отправяне на декларации за подкрепа, "ще утешим президента Путин в неговото впечатление, че сме слаби"."В действителност ние поемаме голям риск с тази игра за всички нас в Европа, а именно да видим, че Русия печели."
Някои официални лица, особено в Източна Европа, подкрепиха идеята, че Западът трябва да направи своите изчисления и червени линии по-малко предсказуеми за Путин. "Времена като тези изискват политическо лидерство, амбиция и смелост да се мисли нестандартно. Инициативата, която стои зад вчерашната среща в Париж, заслужава да бъде обмислена", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис. Един източноевропейски дипломат заяви: "Наистина смятам, че това, което каза (Макрон), е полезно. То също така демонстрира пред нашето обществено мнение спешността на въпроса и това, което е заложено на карта".
Варианти на масата
Генерал Оно Айхелсхайм, най-високопоставеният нидерландски военен, заяви, че Макрон вероятно е искал да даде ясно да се разбере на Путин, че нито една опция не е извън ограниченията. "Трябва да поставите всички варианти на масата", каза той по време на посещение в оръжеен завод в Чешката република. "Това е крайният вариант и не мисля, че страните от НАТО все още са много склонни да го направят. Но никога не се знае какво ще се случи във времето." Посещението на Айхелсхайм в оръжейния завод подчерта най-неотложната нужда на Украйна - от боеприпаси, които да попълнят силно изчерпаните запаси за поддържане на борбата срещу руската инвазия.
На срещата в Париж Макрон даде знак, че се отказва от френската опозиция срещу използването на средства от ЕС за чешката инициатива за глобално пазаруване с цел закупуване на артилерийски боеприпаси за Киев. Някои европейски служители предположиха, че това е много по-важен приоритет от разговорите за западни ботуши на терен. "Радвам се, ако Франция обмисля как да подкрепи по-силно Украйна, но ако мога да направя предложение, тогава изпратете повече оръжия", заяви германският вицеканцлер Роберт Хабек. Втори източноевропейски дипломат заяви, че откритото обсъждане на изпращането на западни войски показва колко тежко е станало положението на Украйна. "Фактът, че сега това е на масата, означава, че е много, много по-лошо, отколкото си мислехме, че е", каза дипломатът.
Commentaires