Последната ракета, изстреляна от свързаните с Иран хути, която беше насочена и достигна централната част на Израел, е едно от ключовите събития, чиято тежест не може да се измерва само с липсата на жертви. Изстреляната наскоро ракета земя-повърхност, изстреляна от Йемен и способна да достигне центъра на израелската територия, е показателна за поредното зловещо развитие на обстановката в областта на сигурността в Близкия изток. Хутите, които водеха локални сражения в Йемен или предприемаха нападения срещу съседни държави, включително Саудитска Арабия и ОАЕ, сега разшириха операциите си и нападнаха Израел в този нов развой на конфликта. По време на инцидента нямаше жертви, въпреки че изстреляната ракета се приземи в необитаем район, но последиците са мащабни.
Този удар показва способностите на хутите в технически аспект, особено в проектирането и изстрелването на ракети с голям обсег. В продължение на години те получават военна и логистична помощ от Иран, който освен това участва в процеса на изграждане на оръжейните запаси на Хамас. Изстрелването на ракети срещу Израел разкри факта, че Иран не ограничава използването на марионетни сили до ограничени или регионални сблъсъци, а тези сили са част от голям план за дезориентация на иранските съюзници по неконвенционални начини. Контролната зона на действие на хутите, с подкрепата на Техеран, сега достига директно до Израел и това извежда иранско-израелския конфликт на друго ниво извън по-познатите театри на действие - Ливан, Сирия или Ирак.
Това, което увеличава значението на това развитие, е фактът, че това не беше многократен ракетен удар от многобройните ракети, които могат да бъдат изстреляни, а един, внимателно насочен залп. Дори в рамките на Израел вероятно са били използвани най-съвременни системи за противовъздушна отбрана, каквито малко държави притежават, за да се противопоставят на идващата ракета и въпреки това тя се е приземила на територията на Израел. Това води до следните въпроси по отношение на готовността на израелския апарат за сигурност да се справи със заплахи от далечни разстояния от неочаквани места като Йемен. Хутите, които в миналото не са били считани за пряка опасност за израелците, увеличиха списъка на противниците, които трябва да бъдат оценявани от израелските стратези - военни и политически.
В този конкретен удар много ясно се виждат пълномощията на Иран. Той винаги е смятал Израел за свой основен враг в Близкия изток и сега продължава да изследва силата и решимостта на Израел чрез своите пълномощници. Снабдяването на хутите с ракетни технологии не е толкова изненадващо за Иран, тъй като то ефективно пречи на израелските военни да се съсредоточат върху действителната иранска заплаха. Това не е много окуражаващо за Израел, тъй като не е задължително Иран да се конфронтира директно с него; въоръжавайки организации като хутите, той намалява проблемите на израелското отбранително ведомство в многостранна война. По-специално Иран цели да докаже, че има капацитет да дестабилизира не само преките си съседи, но и държавите от други региони, като използва за тази цел своите недържавни участници.
За Израел тази ракетна атака е показателна за новопоявила се слабост. Въпреки че Израел вложи огромни ресурси в проекти като „Железен купол“, „Прашка на Давид“, „Стрела“ и т.н., тези системи бяха разработени главно за противодействие на заплахите, които представляват „Хамас“ в Газа, „Хизбула“ в Ливан или напоследък свързаните с Иран милиции в Сирия. Ситуацията, която беше създадена от ракета от Йемен, разширява отбранителната линия на Израел и го поставя пред проблем, идващ от съвсем друга посока. Не може да се подценява психологическото въздействие, което подобен удар би предизвикал в Израел, дори и да няма убити хора. Следователно той подкрепя упорито постулираното убеждение, че всяка част на Израел е податлива на нападение от страна на неговите партньори.
Този удар има и последици за региона като цяло. Той показва засилването на конфликта между Иран и Саудитска Арабия чрез посредници, като се използва Йемен като театър. От доста време Саудитска Арабия и ОАЕ са основните мишени на ракетните атаки и нападенията с дронове на хутите, но включването на Израел в този конфликт може да промени нещата. Фактът, че хутите могат да достигнат до Израел, ще накара държавите от Персийския залив да променят стратегиите си, както и принадлежността си. Сега, когато някои от държавите от района на Персийския залив, които по-рано нормализираха отношенията си с Израел, се противопоставят под една или друга форма на Иран, споразуменията от Абрахам може да придобият нова стойност.
Подобно събитие може да доведе до още по-голяма интеграция между Израел и държавите от Персийския залив. Способността на хутите да атакуват дълбоко в израелската територия може да даде възможност на Саудитска Арабия и ОАЕ да установят по-добро сътрудничество с Израел във военната област и в областта на разузнаването. Това може да се случи: да сложи край на конфликта на интереси между САЩ и Иран и да даде по-добър шанс на региона да измисли по-координиран начин за справяне с близкоизточната сила, която от години предизвиква противоречия. Без да го осъзнават, хутите може да са дали тласък на нов вихър на стратегическо въстание, при което няколко разнородни участници се обединяват с общ враг.
Именно от тази гледна точка се виждат последиците от подобен удар, които засягат не само Израел и държавите от Персийския залив. В глобален план нападението бележи нарастваща тенденция на участие на недържавни участници в дневния ред на сигурността на различните държави. Тези досегашни местни бунтовнически групировки като хутите вече са в състояние да трансформират глобалната система. Способността им да предприемат бомбардировки на далечни разстояния внася допълнителен фактор в и без това нестабилната политическа среда, като по този начин усложнява дипломатическите средства за решаване на конфликта. Тъй като тези недържавни участници стават все по-сложни, те могат да се изправят срещу държавните военни сили и отбранителни рамки, което внася още един слой нестабилност в световната сигурност.
Ще се наблюдава доколко Израел ще реагира в първите моменти или седмици след ракетния удар. Остава да се определи дали ще реши да отмъсти директно на хутите или косвено на Иран. Все пак това събитие може да се окаже повратна точка, която да наложи промяна в концепцията за отбрана на Израел. Вероятно ще се наложи да се обмислят допълнителни сценарии за ангажиране на неконвенционални врагове с помощта на продължителни удари. Това не е само военен, но и политически въпрос, който израелците трябва да обмислят, докато участват в ескалацията и се отнасят към други играчи в Близкия изток и извън региона.
По този начин ракетният удар на хутите по централната част на Израел е с предупредителен характер. Той означава повишаване на капацитета на недържавните участници в операциите на далечни разстояния и повишаване на дела на Иран в заплитането на конфликтите в региона. За Израел и неговите приятели това е груб предупредителен сигнал, че фронтът на войната се разширява и опасностите се променят. Бъдещето на сигурността в Близкия изток следователно ще се определя от това доколко тези държави се вписват в новия световен ред, в който става много трудно да се прави разлика между държавни и недържавни участници, регионални и глобални конфликти.
Comments