Автор: Илиян Кузманов
23/09/2024
Напоследък руските власти все по-често призовават за по-голямо ограничаване на правата на имигрантите. На 4 септември Вячеслав Володин, председател на Държавната дума (долната камара на руския парламент), предложи да се забрани на нискоквалифицираните работници мигранти да довеждат семействата си в Русия. На следващия ден Дмитрий Медведев (бивш министър-председател и президент на Русия), заместник-председател на руския Съвет за сигурност, предложи нещо подобно. Той призова да се забрани влизането в Русия на семействата на мигрантите, които идват за сезонна работа. „Ние, разбира се, няма да можем да преодолеем индивидуалните тенденции там, но какво може да се направи: ако един човек идва при нас за сезонна работа - защо, по дяволите, влачи семейството си със себе си?“ Медведев каза.
В същото време прокремълският онлайн вестник „ Комсомолская правда “ съобщи, че Държавната дума планира да приеме законопроект на крайнодясната Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР), който предвижда ограничения за влизането и престоя на семействата на нискоквалифицирани работници.
Освен това депутатите от ЛДПР са предложили да се премахне безплатното образование за децата на имигрантите и да се въведат такси, като твърдят, че има сериозен недостиг на места в училищата заради децата чужденци, както и ниски резултати в училище, защото децата чужденци слабо владеят руски език.Няколко депутати от партията „Нов народ“ също направиха редица предложения по отношение на мигрантите в Русия. Владислав Даванков (един от лидерите на „Нов народ“, депутат в Държавната дума и кандидат на партията за президентските избори през март) предложи да се повиши 2,5 пъти таксата за разрешително за работа, което позволява на мигрантите, които са в Русия без виза, да работят в страната, до 250 000 рубли годишно (2800 щ.д.), което е изключително голяма сума за всеки работник в бившия Съветски съюз. Понастоящем разрешителното за работа струва 8000 рубли (90 щ.д.) на месец.Друг депутат от „Новите хора“, Сардана Авксентиева, изпрати искане до Министерството на вътрешните работи с две предложения. Едното от тях се отнася до задължителното предоставяне на биометрични данни за всички чужди граждани. Досега задължение за предоставяне на биометрични данни имаха само гражданите, пристигнали за период от поне 90 дни. Другото предложение се отнася до задължението всички мигранти, пребиваващи за повече от 90 дни, да получат документ за владеене на руски език, познаване на руската история и основите на руското законодателство. Понастоящем само тези, които искат да получат разрешение за работа, са задължени да получат документ за владеене на руски език. Това се отнася не само за тези, които вече са в Русия, но и за тези, които само планират да пътуват до страната. Ако тестът за владеене на езика не бъде издържан, ще последва депортиране от страната без възможност за повторно влизане. В много региони на Русия това заплашва хиляди работници имигранти, които играят съществена роля в икономиката.Заслужава да се отбележи, че Авксентиева, предлагайки да се затегне изпитът по руски език за имигрантите, е допуснала девет пунктуационни, стилистични и семантични грешки в искането си до министерството.
С указ, подписан от губернатора на Новосибирск Андрей Травников през Април, на мигрантите е забранено да работят като таксиметрови шофьори и да продават напитки и тютюневи изделия. Според указа на Травников компаниите в региона са длъжни да уволнят работниците мигранти, които карат таксита или продават тютюн и напитки, в рамките на 60 дни. Преди това в девет руски региона бяха наложени ограничения срещу мигрантите, работещи в определени професии. През 2015 г. руското правителство предостави на регионалните власти правото да забраняват чуждестранните работници за срок до една година, за да регулират местните пазари на труда и да дават приоритет на руските граждани при наемането на работа.
Основи на Съвременият Руски Национализъм
През последното десетилетие развитието на Русия показва признаци на радикализация и нарастващо разделение между етническите руснаци и неруските граждани и чужденци. Наследството от Великата отечествена война е основен аспект на руската идентичност, но ксенофобията, расовата омраза и крайнодесният национализъм проникнаха в различни слоеве на руското мултиетническо и мултикултурно общество. Броят на националистическите организации, действащи в Руската федерация, може би е достигнал 53, като 22 от тях са ултранационалистически, а 8 са напълно забранени. Понастоящем половината от световните крайно десни радикали пребивават на територията на Руската федерация, което представлява сериозно предизвикателство както за руското общество, така и за европейския мир и сигурност.
Уроците от руския исторически опит посочват, че руските управляващи и интелектуални елити често разчитат на „консерватизма“ като средство за антиреформаторски, реакционни и антидемократични сили. Това доведе до рязко нарастване на ксенофобията, антисемитизма и етническите погроми, които предопределиха руското историческо развитие в началото на ХХ век. Днес, когато Русия се стреми към евразийска интеграция и се сблъсква с разрастването на неруското население, историческият опит и настоящото ниво на ксенофобия не бива да се подценяват.
Разпадането на Съветския съюз, икономическото обедняване, политическата деградация и сепаратизмът бяха съпроводени от идеологически вакуум, който доведе до нарастващо недоумение относно бъдещата траектория на развитие. Войната в Югославия, нарастващото разочарование от Запада и войната в Югославия насърчиха антизападните настроения в руското общество и идеята за несъвместимост между либерално-демократичните норми и руската идентичност с ясно изразена историческа мисия.
Крайно десният национализъм в Русия има корени още в Съветския съюз, като традициите на крайно десния национализъм започват през 1980 г. Ултранационалистическото/ксенофобското движение през 90-те години на ХХ в. и началото на ХХ в. е представено от смесица от различни сили, включително неформални военизирани организации, открити неонацисти (скинхедс), леви екстремисти, православно-християнски националисти и национално-имперски групи.
В началото на 90-те години на ХХ в. „Руско национално единство“ (РНЕ) е най-видимият и добре организиран участник сред руските крайнодесни. Неговата милитаризирана подземна структура притежаваше атрибути и символи, подобни на тези, използвани в нацистка Германия, а лозунги като „Слава на Русия!“ отразяваха широко разпространените настроения и чувства в руското общество.
Друг клон, „нацистките бръснати глави“, нямаше основна организация, а беше представен предимно от различни непоследователни организации. Сред факторите, които допринасят за разрастването на тези групи, са Първата чеченска война, икономическият срив, рязкото спадане на нивото на образование и изкривеното разбиране за Втората световна война. Тези фактори създадоха благодатна почва за неизкушени ксенофобски идеологии, основани на грубо насилие, етническа омраза и нетърпимост. Към 2005 г. общият брой на нацистките скинари в Русия може да е достигнал 80 000 членове. Жертвите на неонацистките престъпници се броят на стотици, въпреки че точният им брой остава неизвестен поради това, че местната милиция не класифицира престъпленията като етнически мотивирани.
Националболшевишката партия (НБП) е известна със своите неоимпериалистически, открито ксенофобски и антилиберални дейности и идеология. Към 2005 г. ксенофобията, расовата омраза и етническите престъпления, извършвани от ултранационалисти в Русия, се превръщат в сериозна пречка и обект на международна критика, която Кремъл се опитва да смекчи.
През януари 2006 г. Владимир Путин признава, че антисемитизмът и рязкото нарастване на неонацистката идеология са представлявали сериозен проблем за Русия, а в доклада на Амнести се изразява недоволство от престъпленията с расов мотив в Русия. Реакцията на Кремъл на възхода на крайнодесните националисти в Русия от 2005 до 2011 г. беше сложна и непоследователна. Кремъл се стремеше да маргинализира зверските групи и да насърчава създаването на прослойка от „консервативни патриоти“, като същевременно използваше нарастващия антагонизъм със САЩ и европейските съюзници. Това доведе до появата на политическия проект „Родина“, младежкото движение „Наши“ и противоречиви фигури като А. Дугин, Сергей Кургинян, Михаил Леонтиев, Максим Шевченко, Николай Стариков, Александър Проханов и Наталия Нарочницка.
Тези идеи обаче не доведоха до очакваните резултати. Партия „Родина“ придобива по-голяма популярност, отколкото се предполагаше, а младежките „патриотични“ организации не освобождават руското общество от бушуващите ксенофобски настроения. От 2005 г. Русия преживява лавина от етнически престъпления, а расовите разногласия стават още по-очевидни. Освен това новопоявилите се организации придобиха черти на националистически групировки и започнаха активно да пропагандират етнонационалистически програми.
„Руският марш“ беше поредният опит за овладяване на крайнодясното движение, който се оказа откровено неонацистка акция, първоначално широко подкрепяна от официалните лица. Това събитие обхвана различни реакционни елементи в руското общество - от неонацисти, монархисти до неопагани и казаци.
Ролята на националистите в Русия се промени драматично, тъй като те заемаха маргинални позиции, но се превърнаха в удобен съюзник на различни политически сили, които се опитваха да манипулират общественото масово съзнание. Идеи като „Русия за руснаците“, „Да изчистим Москва от боклука“, „Слава на Русия!“, „Кажете „не“ на мигрантите от Централна Азия!“ и „Москва за московчани“ получиха експоненциална подкрепа.
Непоследователността и двусмислието в действията на Кремъл повдигат въпроси за толерирането и одобряването на различните разклонения на ксенофобията и расизма. Връщането на Владимир Путин на власт предизвика напрежение в руските националистически среди, като някои групи се противопоставят на тази идея. Етническите националисти, като „Движение Руснаци“, „Движение срещу незаконната миграция“ и „Руска национално-демократична партия“, изразяват загриженост за развитието на руското общество поради предполагаемата дискриминация на етническите руснаци. Алексей Навални, изтъкната фигура в неонационализма, се превърна във фигура на дисидент заради критиките си към корупцията и етническите фактори.
„Руската пролет“ имаше за цел да повиши популярността на Путин и да консолидира руското общество чрез поправяне на историческите несправедливости и създаване на „Руски свят“. Махмурлукът след Крим обаче започна да избледнява с икономическата криза и избухването на войната в Югоизточна Украйна. Руските ултранационалистически сили започнаха да възприемат продължаващия конфликт от две различни гледни точки, като мнозинството подкрепяше проруските бунтовници в Донбас, а някои фаворизираха Евромайдана поради предполагаемия му уклон към етнически национализъм.
Руските крайно десни националисти се сражават и от двете страни на фронтовата линия, а „реинтеграцията“ им в мирния живот може да даде непредсказуеми резултати. „Героите“ на войната в украинския югоизток, като Игор Стрелков (Гиркин), натрупаха видима подкрепа в радикалните кръгове, обвиняващи Кремъл в неспособност/нежелание да води последователна политика по отношение на „Новорусия“ и рускоезичното малцинство в Украйна. Възгледите на Стрелков съчетават имперско-православната линия и неизбежността на нова Русия по сталински/царски модел, като разглежда Владимир Путин като слаб и нерешителен лидер, а политическата опозиция - като национални предатели. Тази комбинация може да бъде опасна предвид историческия опит от първата половина на ХХ век.
Ролята на националистическата идеология в Русия след 2012 г. може да бъде разбрана както чрез вътрешни, така и чрез външни фактори. Агресивното възприемане на „външния свят“ и ясно изразените антизападни настроения допринесоха за променящата се роля на ксенофобските и ултранационалистическите групи и организации в Руската федерация. Две ключови дати за тази трансформация са Мюнхенската конференция през 2007 г. и войната между Русия и Грузия през 2008 г. Европейските ултранационалисти оказват подкрепа на руските външнополитически действия, насочени към реинтеграция на бившите съветски републики в сферата на влияние на Кремъл.
За много радикали в Европа Русия и Владимир Путин изглеждат единствените останали пазители на консерватизма, християнските ценности и самостоятелната външна политика. Радикалните сили се възхищават на В. Путин за това, че отправя предизвикателство към еднополюсния свят след Студената война, доминиран от САЩ. Предполагаемото твърдо подчинение на Чечения с помощта на решителни военни мерки осигурява погрешен образ на Русия в Европа. Кремъл е готов да влезе в тесни отношения с европейските крайни права, като използва руски националистически организации и лица за установяване и поддържане на тесни контакти. Този диалог е особено важен за Кремъл в страните, които са стратегически важни от гледна точка на енергийната сигурност. Въпреки това силното желание да се получи подкрепа от страна на европейските националисти може да е довело до редица погрешни изчисления.
На вътрешния фронт Кремъл вдъхнови нов проект, наречен „Антимайдан“, за да предотврати „цветните революции“ в Русия. Този проект обединява широк кръг от сили под знамената на „консерватизма“, „патриотизма“ и „недопустимостта на Майдана в Русия“. Основното оправдание на всякакви действия ще бъде размитото понятие „обществено благо“. Остава обаче неясно дали този нов проект означава пореден опит за използване на националистически сили за конкретни цели, или е начало на нова глава от руската история с дългогодишни традиции на авторитаризъм и репресии срещу опозицията. Но основен елемент от вътрешната мобилизация и поставянето и под знаменателя "обществено благо" са емигрантите, като събирателен образ на "Те, Чуждите" изправени срещу "Нас".
Икономическата и Политическа Реалност
В Русия има около 12 милиона имигранти, което представлява почти 8% от общото население. Повечето работници имигранти идват от централноазиатските републики на бившия Съветски съюз - изключително бедни страни, които претърпяха още по-големи социални катастрофи от другите региони на бившия Съветски съюз в резултат на реставрацията на капитализма от страна на сталинистката бюрокрация. Таджикистан, най-бедната от бившите съветски републики, преживява гражданска война през 90-те години на ХХ век. Половината от БВП на страната се формира от паричните преводи на работниците имигранти, преобладаващата част от които са в Русия. В Русия те са подложени на брутални условия на експлоатация, което от своя страна служи за засилване на атаките срещу работническата класа като цяло. Но най-икономически фрапантното за Русия е че като правило стимулът за налагане на ограничения върху мигрантите идва от регионалните служители. Те твърдят, че мигрантите са отнели работни места на руски граждани и са намалили заплатите. Всъщност е точно обратното: икономиката е изправена пред такъв остър недостиг на работници, че заплатите бързо нарастват. Войната срещу мигрантите обаче продължава, тъй като явно е приета от властите като израз на патриотизъм.
Пандемията, войната в Украйна, възраждането на крайно дясната политическа реторика и репресиите срещу мигрантите означават, че Русия е все по-непривлекателна дестинация за работниците от Централна Азия. Вместо това някои от тях търсят други азиатски и европейски страни. Напълно наясно с дестабилизиращото им въздействие на крайно десните фракции, режимът на Путин не възприема изцяло най-крайните ксенофобски политики на националистическата реторика на олигархичните кланове. Като бонапартистки режим той лавира между различните слоеве на капиталистите. В съвременна Русия режимът маневрира между открито подкрепящата НАТО част от руския елит и крайната десница, между работническата класа и буржоазията, както и между националните интереси на руските капиталисти и интересите на западния така наречен в русия империализъм.
Въпреки това, особено след терористичната атака в Москва, режимът на Путин все повече легитимира и възприема тази антиимигрантска реторика, като се заиграва с надигащата се международна крайно дясна вълна, опортюнистки разбирайки че нарастващите атаки срещу имигрантите са международна тенденция. В САЩ тренд е крайният популизъм на Тръмп, в Германия антиимигрантските политики се подкрепят от всички големи партии, като Социалдемократическата партия (СДП), Зелените и Християндемократическата партия (ХДС) все по-открито се приспособяват към реториката и политиките на неофашистката Алтернатива за Германия (AfD). Във Франция втора сила са крайно дясните на Льо Пен, в Италия Мелони управлява, крайно дясното има своят стълб в лицето на Орбан...
В миналото Русия е била основната дестинация за работниците мигранти от Централна Азия. Дори и след пълномащабното нахлуване в Украйна - и набирането на чуждестранни мигранти във въоръжените сили - централноазиатците продължават да отиват в Русия. Нападението в залата Крокус е преломен момент. След нея трудовите мигранти се сблъскват с постоянни проверки на документите, набези на работното място, уволнения, закъснения на полети и многочасови опашки на границата с Казахстан. Ако бъдат задържани от служители на правоприлагащите органи, те могат да бъдат подложени на изтезания или да им бъде даден избор между военна повинност и депортиране. В кръстосания огън попадат дори дипломати. През април полицаи нахлуха в московския апартамент на помощник на посланика на Киргизстан, уж за да установят кой живее в имота. По това време съпругата и децата му са били вкъщи. Страхувайки се да не си навлекат гнева на Москва, правителствата на централноазиатските държави обикновено пренебрегват подобни ексцесии. Този път нарушенията бяха толкова сериозни, че официалните лица бяха принудени да предприемат действия, като Душанбе и Бишкек изпратиха протестни ноти. Таджикският президент Емомали Рахмон се застъпи за своите сънародници по време на срещата си с руския си колега Владимир Путин през май, като го призова да се бори с тероризма, а не с таджиките. Подходът обаче не се промени и това доведе до отлив на работници мигранти от Русия. От април насам броят на търсещите работа от Таджикистан в Санкт Петербург е намалял с 60 %, а броят на търсещите работа от Узбекистан - с 40 %. Санкт Петербург е на второ място след Москва по привлекателност за мигрантите.
В Заключение
Но каква е основната полза на Кремъл? Както и в други страни, руските политици съчетават тези атаки срещу демократичните права на имигрантите с ксенофобска реторика, като изтъкват предполагаемо нарастващия брой престъпления от страна на имигрантите, тяхната ниска квалификация и слабото им владеене на руския език.В контекста на продължаващата война всяко социално движение, независимо дали е от икономическо или особено от политическо естество, представлява огромна опасност за режима на Путин.С насърчаването на антиимигрантския шовинизъм режима се стреми да отклони вниманието на потенциалните точки на опасност. Като разделят обществото по национален, расов, езиков, религиозен или друг признак, те се стремят да прехвърлят отговорността за социалните бедствия (безработица, ниски заплати и др.) върху имигрантите и да засилят водещата роля на Путин като медиатор.
Commenti