Александър Дугин на среща на НБП (снимка от архива)
април 29, 2005 14:50 GMT
От Виктор Ясман
Националболшевишката партия (НБП), която е най-старата радикална младежка организация в Русия, е създадена през 1994 г. от радикалния писател Едуард Лимонов, идеолога на евразийството Александър Дугин (който скоро напуска партията), рок музикантите Егор Летов и Сергей Курихин, както и други личности от контракултурата.
Въпреки че според собствената ѝ статистика НБП има 30 000 до 50 000 членове и клонове в 24 ключови руски региона, както и в балтийските страни и други бивши съветски държави, партията няма официален статут, тъй като властите упорито отказват да я регистрират. Тя разполага с мрежа от регионални и международни уебсайтове и изисква от новите си членове да притежават умения за работа с интернет.
Лидерът на НБП и нейна култова фигура е 62-годишният Едуард Лимонов - човек с необичайна история и един от малкото руски политици, които нямат връзки със съветския и постсъветския управляващ елит. Роден в Харков, Украйна, Лимонов е бил член на съветския литературен ъндърграунд през 60-те години на миналия век. През 1974 г. емигрира в Съединените щати, където се сближава с американски троцкисти и анархисти. Именно там написва своя бестселър "Това съм аз, Еди" (Eto ya, Yedichka), който е преведен на 15 езика.
Скоро Лимонов се премества в Париж, където става член на френските авангардни литературни салони и обединява усилията си с френски и европейски леви и неодесни политически радикали, включително с лидера на френския Национален фронт Жан-Мари Льо Пен. В края на 80-те години на ХХ век започва да публикува свои статии в национално-патриотичната преса в Съветския съюз, а през 1992 г. се връща в Русия. През 1994 г. Лимонов започва да издава екстремисткия ултранационалистически вестник "Лимонка", който бързо започва да привлича различни групи млади хора, разочаровани от трудностите на реформите и озлобени към Запада.
"Това беше опит, и то доста успешен, да се мобилизира най-страстната и интелектуално недоволна част от обществото".
Въоръжен с политическия си опит на Запад, Лимонов предлага създаването на "революционна партия от нов стил", която би могла да привлече младите хора с комбинация от екстремистка ултранационалистическа пропаганда и "пряко действие", практикувано по време на маоистките студентски протести във Франция и други европейски страни през 1968 г. Лимонов предлага новата партия да се нарича "Националболшевики", тъй като смята, че комунизмът като дума е компрометиран от реакционната политика на Комунистическата партия, която той обвинява и за "загубата на СССР".
Докато Лимонов става лидер на НБП, неин главен идеолог е Александър Дугин (вж. http://www.rferl.org/specials/russianelection/bio/dugin.asp), главният знаменосец на неоимпериалистическата доктрина на евразийството. Дугин също така беше привърженик на идеята за "консервативна революция", която да противопостави Евразия на атлантическите сили Великобритания и САЩ. Дугин е бил и редактор на партийния вестник "Лимонка".
Поглеждайки назад към дейността на НБП през 90-те години на ХХ век, лидерът на контролирания от конкурентната комунистическа партия Млад ляв фронт Иля Понамарев заяви на 4 април пред kreml.org, че "организацията изобщо никога не е била и не е младежко движение".
"Това е постмодернистичен естетически проект на интелектуални провокатори (в положителния смисъл на думата), в който са участвали много ярки и нетривиални личности като Едуард Лимонов, Александър Дугин, Сергей Курихин и [анализаторът] Станислав Белковски", каза Понамарев. "Това беше опит, и то доста успешен, да се мобилизира най-страстната и интелектуално недоволна част от обществото (за разлика от комунистическата партия, която използваше социалните и икономическите протести на левия електорат). За тази мобилизация НБП използва странна смесица от тоталитарни и фашистки символи, геополитическа догма, леви идеи и национално-патриотична демагогия."
През 1998 г. Дугин и неговите последователи напускат НБП. След напускането на Дугин НБП бързо преминава към лявото крило на политическия спектър на Русия, обвинявайки Дугин и неговата група, че са фашисти. Оттогава НБП започва да има големи проблеми с Федералната служба за сигурност (ФСБ), тъй като специалните служби винаги са подкрепяли евразийската философия на Дугин. Или, както твърди 102-годишният ветеран от външното разузнаване на КГБ Борис Гудз в книгата "Гениите на разузнаването" от 2004 г., евразийството е измислено през 20-те години на ХХ век от ОГПУ, предшественик на КГБ. Вследствие на това ФСБ разглежда всички противници на евразийството, включително НБП, като врагове.
Конфликтът между ФСБ и НБП се изостря от тактиката на "прякото действие", при която активисти на НБП публично нападат хора, които смятат за символи на режима или за вътрешни или чуждестранни съюзници на Кремъл. Любимата тактика на НБП беше да хвърля майонеза или домати по видни обществени фигури. От 1998 г. насам на такива атаки от страна на НБП са подложени хора като бившия министър-председател Михаил Касянов, генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, председателя на Централната избирателна комисия Александър Вешняков и кинорежисьора Никита Михалков, а бившият съветски президент Михаил Горбачов и британският принц Чарлз са удряни в лицето с букети цветя.
За тези и други ненасилствени действия, които НБП нарича "кадифен терор", много от неговите активисти са арестувани и осъдени на сериозни присъди. Според уебсайта на НБП (http://nbp-info.ru) от създаването на партията над 100 нейни членове са били в руски затвори, а 47 все още излежават присъдите си или очакват съдебен процес.
През април 2001 г. самият Лимонов и група негови последователи са арестувани от ФСБ в Алтай по обвинения в тероризъм и подготовка на въоръжено въстание в Казахстан. Лимонов чака процеса в затвора до февруари 2003 г., когато е осъден на четири години затвор. По време на процеса Лимонов не се признава за виновен и иска да получи статут на политически затворник. "Ние не заслужаваме да ни наричат екстремисти. На Запад бихме заели място между "Грийнпийс" и "Амнести интернешънъл", бидейки легална партия и реална политическа сила", казва той, според informacia.ru.
В затвора Лимонов написва книгата "Другата Русия", в която се отказва от много от радикалните догми на националболшевизма и променя мнението си за миналото и бъдещето на Русия. Така например в средата на 90-те години активистите на НБП шокират хората, като скандират на публични места "Сталин, Берия, ГУЛАГ", но след личен опит със съвременните руски затвори Лимонов и неговите последователи престават да романтизират органите на държавната сигурност и започват да наричат Русия на президента Владимир Путин "полицейска държава".
Под натиска на депутати от Държавната дума Лимонов е освободен през юни 2003 г. и продължава политическата си еволюция към коалиция с демократичните сили и лявата опозиция срещу Кремъл. Продукт на тази еволюция е новата политическа програма на НБП, публикувана през 2004 г., която съдържа почти същите точки като тази на "Яблоко", например.
Според програмата, поместена на http://nbp-info.ru, новите цели на партията трябва да бъдат развитие на гражданското общество и ограничаване на държавната намеса в обществения и личния живот, улесняване на регистрацията и дейността на политическите партии, развитие на независими медии и допускане на критики към президента и правителството по контролираната от държавата телевизия, граждански контрол над правоохранителните органи и ФСБ, възстановяване на мрежата за социална сигурност, ограничаване на бюрокрацията и прекратяване на войната в Чечения.
От края на 2004 г. НБП протестира срещу отмяната на преките избори на губернатори и провалената реформа на монетизацията и ентусиазирано подкрепя Оранжевата революция в Украйна. На 11 април НБП заедно с Комунистическата партия, партията "Родина", партията "За достоен живот" на Сергей Глазев и с подкрепата на "Яблоко" организира инициативна група за провеждане на национален референдум за социални и политически реформи "с човешко лице", съобщават руските медии.
Ако политическата ориентация на НБП през последните няколко години се промени видимо, то тактиката на директните действия остана непроменена и стана още по-провокативна.
На 2 август 2004 г. група активисти на НБП нахлуват в кабинета на министъра на здравеопазването и социалното развитие Михаил Зурабов и го окупират за няколко часа, като искат оставката на Зурабов заради отговорността му за непопулярните реформи в сферата на социалните придобивки, съобщава уебсайтът на НБП. Използвайки тактиката на флашмоба, НБП призова своите привърженици да се съберат около офиса, за да подкрепят акцията. В крайна сметка ФСБ арестува повечето от участниците в акцията и на 12 декември седем активисти на НБП бяха осъдени на по пет години затвор за "превземане на държавен офис и масови безредици".
На 14 декември 2004 г. още по-голяма група членове на НБП окупира по същия начин стаята за посетители на президентската администрация в знак на протест срещу политическите реформи на Путин, съобщава nbp-info.ru. Тридесет и девет членове на НБП са арестувани и все още очакват съдебен процес. Те са обвинени в "опит за завземане на властта и организиране на масови безредици". Ако бъдат признати за виновни, те могат да получат от две до осем години затвор. Планирано е да бъдат изправени пред съда през август.
Междувременно НБП продължава да защитава "правото на народа на революция". Седмичникът "Лимонка", № 271, обявява на 16 април, че Русия е в навечерието на революция. "Народът се събуди по време на перестройката и заспа за известно време, а сега отново се събуди, за да открие какви морални чудовища го управляват. И те се бунтуват срещу тези чудовища. Моралните оплаквания срещу властта са основният двигател на цветната революция".
Някои политически анализатори смятат, че единственият вид революция, която може да се случи в Русия, е ляво-социалистическа и/или националистическо-патриотична революция. Ако това наистина е така, НБП, със своя 10-годишен опит в конфронтацията с властта, собствения си списък с политически затворници и тактиката на пряко действие, със сигурност ще бъде в окото на революционната буря.
Comments