Сашко Павлов за Комунистическата Култура


Едно по-различно интервю на Илиян Кузманов с пловдивския скулптор, лингвист и преподавател в катедра „Английски език“ на ПУ „Паисий Хилендарски“ – Сашко Павлов. Той е един от най-добрите ни преводачи от и на английски език, автор на няколко книги, човек с невероятно чувство за хумор.

До 21 април в изложбеното пространство на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, фоайе на ет. 1, може да бъде видяна изложбата му. Работите представляват метална пластика върху камък. Всички приходи от продажбите отиват за отец Иван и Дома за сираци „Св. Николай“ при манастира „Св. Троица“ – с. Нови хан, за най-належащите им нужди.

С него ще си поговорим за културата и езика, празнословието и съдържанието, народопсихологията, таланта и „българския казан в Ада“.

На всичко отгоре, вие сте и писател?

Осъзнах в един момент, че Господ ми е дал дарбата да карам хората да се смеят. И от 20 години това правя – като ми дойде нещо забавно или смешно на акъла записвам го и като се събере повечко издавам го, хората четат, смеят се и аз съм щастлив. Гледам основно да събера достатъчно пари, за да мога да издам следващата книга, без да ощетявам семейния бюджет. Останалото, като събера повече правя изложба – целият приход от изложбата отива в помощ на отец Иван от Нови Хан. Имах да взимам едни хонорари от колега, превеждах му една – две странички н английски, но покрай КОВИД-а си замина, между другото, брилянтен физик. Има една негова теория, че енергията във вселената произлиза от вакуума, доказа го с разни формули, изпращахме за Щатите, дано пък да излезне да му ги признаят. И да е новият Айнщайн от България.

Като си говорим за наука. Защо лингвистиката е наука и имаме ли нужда от наука в говоренето, както и от култура?

Лингвистиката, ако говорим само като наука за езика не може да е наука, защото езика е измислен от хората, хората са нерационални създания, съответно езика е нерационален продукт. Можем само да го изследваме, изучаваме като обект на изучаване. Да то има някои закономерности, но в даден момент. Но непрекъснато се променя, той е като жив организъм. Днес е така, утре е иначе. Мен много ме е яд на нашите учени от БАН, които се опитват да диктуват на народа как да си ползва езика, как е правилното – няма правилно. Имаме това, което народа прави и те после трябва да минат да го изучват, както правят лингвистите в Англия и на тях не им харесват много работи, но какво от това. Не им харесва на граматиците народа вместо „she“ и „he“ да вика „they“, но това е – регистрират го, появява се по учебниците и се върви нататък. Това е като при моята дисциплина „Теория на превода“, така са я кръстили, която не е никаква теория, защото при една теория в науката, при определени обстоятелства трябва да има определени резултати. Което при превода – ако на 10 души дадеш един и същи текст ще получиш 10 различни превода – тоест няма как да има теория.

Какво мислиш за празнословието – в писането, във взаимоотношенията ни, говорим каквото ни дойде през устата, лъжем на поразия, по същия начин, както и пишем.

Аз съм много против празнодумието и празнослословието, но за съжаление в много сфери се е превърнало в норма. Във всички научни статии и сфери в България, защото се изисква обем, а не съдържание… като напишеш една статия от 5 страници, викат „Оооо това не е академично, трябва да е поне 10“. Какво да правиш, за да предадеш 10 страници ги пълниш или с примери или с празнодумие.

А отразява ли се на взаимоотношенията?

Отразява се, да. Имам една единствена колежка, която си пише с прости думи, в началото и викаха „ти си тъпа, проста и недоучена“, „не ги разбираш тия работи“, но като почна да пише на френски взеха да и викат „ти ни се подиграваш“, „се изхвърляш“… Има някакво отношение към такива хора, като мене, които се изразяват на обикновен български език, разбираемо за всички… Айнщайн ако си предаде работата, която е от 19 страници в България никога няма да стане доктор. Ще му кажат „Къде, бе, човек, тука 200/300 страници поне за докторантура.“. Върху неговите 19 страници после са написани хиляди отгоре….

В този контекст, в крайна сметка ние обикаляме света… Какво виждаме, какво връщаме, връщаме ли съдържание?

Не можеш да го върнеш, по-скоро се обогатяваш отвътре, добиваш обща представа за една чужда култура, без значение дали си видял хиляда музея в Рим или Мадрид. А и също така разбираш какво пият и ядат… За мен например „sushi“е глагол – суша си прането.

В тоя ред на мисли, какво смяташ за чуждицизирането на езика?

От сноби е това, пак от тия, които считат, че като се изразяват с англицизми са по-така хора, по-начетени или по-хубави, не знам. Аз знам повече английски от айде да не кажем 100 %, но от поне 99% от българите, уча го вече 65 години, и мога да се изразявам с англицизми, колкото си искам, но не го правя, защото съм българин, имам си богат език и то много богат. Тея дето ми разправят, че английският е по-богат от българския ще ме прощават. В българския език всяко съществително има по две умалителни. Едно време, като студент много се забавлявах като говорех с умалителни и така прякора ми от „Диего“ стана „Диежко“ и накрая остана само „Ежко“.

Добре, като ги слушаш как да говорят, дори по телевизията, дори нашите политици, как ти се струват?

Повръща ми се! То не са казуси, то не са алиенации, то не е креативност… чудо… щото си имаме наши думи.

И аз бих искал да ми направите един превод – Алековото, истерично „Булгар, булгар“ как ще ми го преведете?

Ха, ха, ха …. Мани, мани „Бай Ганьо“ е труден за превод… Има превод, между другото, една колежка, която се занимава със социолингвистика, беше направила изследване, че в някакво американско списание, 40-те години са го превеждали и превода е бил доста читав. Ама самата дума „бай“ е много трудна за превод…

Имаме ли нужда от това цялото „Булгар“ и тупане в гърдите?

Де да знам, май никаква файда няма, ония там отгоре са толкова геосурати и дебелокожи, че колкото и да му викаш Бай Ганьо той си остава такъв. Както има една приказка „селянина може да напусне селото, но селото не напуска селянина“, което пак е неправилно, защото от селото идва много хубавина, правилната дума е „селяндур“.

Какво можем да изнесем навънка, от гледна точка на култура?

За такава малка страна има нужда от много „промоция“. Имаме си един Радичков, например, те навремето го предлагаха за Нобелов лауреат, само че нали знаете за българския казан в Ада… нямало пазачи, защото ако някой си надигне главата, другите отдолу го дърпат и му викат „Ти, къде, бе?“, та в Съюза на българските писатели тогава са се надигнали…

Не са могли да се предложат всички заедно!?

Не… На мен ми е мъчно, защото всички на Балканите си имат нобелисти писатели, само ние нямаме. Сърбите си имат Нушич, турците Памук, македонците изкараха някакъв нобелист румънците имат… само ние си нямаме, мамка му…

Ама си имаме Съюз на българските писатели…

Ха-ха-ха-ха-ха… така е…. Все чуждото е по-хубаво от нашето, както го има и другото „Кой, тоя ли бе, аз съм **** сестра му.“ Важното е по някакъв начин да се оплюе другия и да се изкараш ти по-голям.

Автор: Илиян Кузманов