Преди много години имаше холивудски блокбастър, наречен „ Свободният Уили“. Филмът разказваше за кит, който се казваше... да, познахте. Изборът на име издаваше невинността на студиото по отношение на британския жаргон, тъй като плакатите предизвикваха у моите приятели пристъпи на кикот. Сюжетът обаче беше трогателна история за борбата на младо сираче да спаси кит от увеселителен парк.
Косатките са известни със своите социални умения, интелигентност и буквално огромни мозъци. В увеселителния парк Уили беше несвободен в смисъл, че не можеше да избере да се върне в океана, не можеше да се смеси с други косатки и не можеше да избегне гибелта, която собственикът на парка беше планирал за него. Хората реагират на филма, защото инстинктивно съчувстваме на нуждата на едно интелигентно същество да бъде свободно, да прави своя избор в съответствие със собствените си нужди и желания. Във филма ролята на Уили се изпълнява от косатка на име Кейко. Няколко години по-късно доброжелатели и морски биолози се включиха в продължителни и благородни усилия за връщането на Кейко в дивата природа. В крайна сметка той е пуснат на свобода в Северния Атлантик, но изглежда, че така и не успява да се интегрира напълно в групата на дивите косатки и постоянно търси човешка компания, докато не загива в резултат на това, че е последвал рибарска лодка твърде далеч във фиорд. Дали наистина е бил свободен?
Философите от векове спорят по свързания с това въпрос дали човешките същества (включително тези на име Уили) са наистина свободни. Според екзистенциалисти като Сартр и Симон дьо Бовоар всички ние сме неизбежно свободни. И все пак свободата ни е бреме, защото с нея идва и отговорността за нашите избори. Твърде честите ни опити да отречем свободата си и свързаните с нея отговорности не са нищо друго освен особен вид самозаблуда, която Сартр и неговите приятели наричат „лоша вяра“. Ние винаги имаме избор. Просто си спомнете това, когато някой насочи базука към домашния ви заек и ви каже да предадете всичките си блага.
Въпреки че твърдението на Сартр за радикална свобода може да изглежда неправдоподобно в много ситуации, собственият ни ежедневен житейски опит показва, че сме свободни, поне до известна степен, поне през повечето време. Непрекъснато преценяваме големи и малки решения, правим избори и след това преживяваме резултатите от тези избори, за добро или за лошо. Следователно малко са твърденията, за които разполагаме с по-богати доказателства от това, че сме свободни до известна степен. И така, къде е проблемът? Е, друго твърдение, за което също имаме изключително много доказателства, е, че едно нещо причинява друго. Това второ нещо предизвиква трето и така нататък. Лаплас пише през 1820 г: „Един интелект, който познава всички сили, действащи в природата в даден момент, както и моментните положения на всички неща във Вселената, би бил в състояние да обхване в една единствена формула движенията на най-големите тела и на най-леките атоми в света, при условие че интелектът му е достатъчно мощен, за да подложи всички данни на анализ; за него нищо не би било несигурно, бъдещето и миналото биха били пред очите му.“ Ако действията ни и целият развой на събитията могат дори по принцип да бъдат предсказани, можем ли все още да кажем, че правим избор? Въпросът е от голямо значение за усещането ни за това кои сме и за мястото ни в света. Ако всички наши избори са били предопределени още преди да се родим, не е ли нелепо да хвалим или обвиняваме хората за добрите или лошите неща, които правят? Затова мнозина твърдят, че детерминизмът би означавал край на етиката. Разбирате ли защо хората се вълнуват от свободната воля и детерминизма?
Нашите сътрудници в специалния раздел „Свободна воля“ на това списание разглеждат тези проблеми от всички гледни точки. Моят колега Грант Бартли безвъзмездно предостави своя статия, в която изследва какво е свободната воля - придружена от видеоклип. Мийнт Зан разглежда няколко версии на противоположния възглед - детерминизма, особено този на Спиноза. Не може ли обаче свободната воля и детерминизмът да са верни едновременно? Това е моето собствено мнение - че и двете описват едни и същи явления, но от различни гледни точки. Но компатибилизмът, подобно на вярата в свободната воля или в детерминизма, се среща в сто и една разновидности. Нурана Раджабова критикува компатибилистките идеи, които покойният Питър Строусън развива в своята великолепно озаглавена статия „Свобода и възмущение“. Фил Бейджър се опитва да изгради материалистична, компатибилистка основа на етиката, а Базил Гала разглежда ограниченията, наложени на свободния ни избор от възпитанието ни, личните ни обстоятелства и навиците и зависимостите, в които лесно можем да се препънем. Той казва, че можем да се освободим, но това не е лесно и трябва наистина да работим за това.
И тогава, тъкмо когато се освободите от горещината и праха на дебата за свободната воля, копнеейки може би за по-малко спорна тема, ще откриете статията за културата на отмяната от известния, неудържим и проницателен
Comments