Свръхплътна планета чупи рекорди в системата K2-360

Екип от изследователи наскоро направи изненадващо откритие в планетарната система К2-360, намираща се на няколкостотин светлинни години от Земята. Изследователите откриха екзопланета, която поставя под въпрос сегашното мислене за скалистите планети: K2-360 b. Тази „свръхкраткопериодна“ суперземя има изключителни характеристики, които я правят най-плътната планета от този тип, откривана някога. Планета с по-голяма плътност от Земята, K2-360 b е планета, която обикаля около звездата си само за 21 часа, много по-бързо от Земята. С радиус около 1,6 пъти по-голям от този на нашата планета, тя може да изглежда малко по-голяма. Масата ѝ обаче е впечатляваща: тя е почти 7,7 пъти по-голяма от масата на Земята. Накратко, тази планета събира почти осем земни маси в кълбо, което е едва по-голямо от нашата планета. Тази комбинация от размери и маса превръща K2-360 b в планета с изключително висока плътност, подобна на тази на оловото. Тази характеристика я отличава от всички останали известни досега свръхземни планети. Поради това тя е ценен обект на изследване за астрономите, които се опитват да разберат как се формират и развиват скалисти планети в екстремни условия. Вероятно покрит с магма Поради изключително близката си орбита до звездата си този свят е подложен на интензивна топлина, което кара астрономите да предполагат, че може да е покрит с океан от магма. Планетата, която сега е изградена изцяло от скали, може също да е претърпяла сложна еволюция.

Възможно е първоначално тя да е имала плътна атмосфера, подобна на тази на Уран или Нептун, но звездата постепенно да я е унищожила. В резултат на това планетата е загубила газообразния си слой, оставяйки само плътно, скалисто ядро. Такава е вероятно съдбата на повечето планети, намиращи се в близост до своята звезда. След милиарди години еволюция остават само плътни скалисти ядра. За да обясни изключителната плътност на K2-360 b, изследователският екип смята, че планетата има гигантско желязно ядро. То съставлява около 48% от общата маса, което е почти четири пъти повече от масата на Земята по отношение на съдържанието на желязо. Това ядро вероятно е заобиколено от скалиста мантия, а повърхността на планетата може да е покрита със слой магма поради интензивната топлина, която получава от своята звезда. Ролята на втората планета, К2-360 c В тази система има и втора планета, К2-360 c, която обикаля по-бавно, веднъж на 9,8 дни. Въпреки това, за разлика от K2-360 b, тя не преминава пред звездата си от нашата гледна точка, което предполага, че орбитите им са наклонени.

Според динамичните модели на изследователите K2-360 c може да е изиграла важна роля за придвижването на K2-360 b до сегашната ѝ орбита, която е изключително близо до звездата ѝ. Този процес, известен като „миграция с висок ексцентрицитет“, може да обясни защо вътрешната планета на K2-360 b е променила орбитата си от много елиптична на свръхбърза кръгова орбита. Това явление се дължи на гравитационно взаимодействие между двете планети, което може да е променило съответните траектории на тези небесни тела.