top of page

Секс Работниците се Нуждаят от Права и Индустрия, а не от Спасяване!


Автор: Илиян Кузманов


Личният сексуален избор на пълнолетни лица по взаимно съгласие не трябва да се криминализира, нито да бъде обект на обществена политика, и това да не се променя, когато става въпрос за заплащане. Сексуалната работа е широка категория, която обхваща различни вариации за "развлечения за възрастни" и преки или непреки сексуални услуги.


В Германия Законът за проституцията от 2002 г. въвежда пълна легализация, която класифицира търговията със сексуални услуги като форма на труд и "работа като всяка друга". През 2017 г., след лобиране от страна на феминистки и свидетелства на полицейски служители за нарастващите нива на престъпност и насилие при законовия режим, правителството въвежда редица ограничения: сутеньорите вече нямат право да диктуват какви "услуги" да предоставят секс работниците на клиентите; собствениците на публични домове трябва да кандидатстват за лиценз; а клиентите са задължени да използват презервативи. С над 3000 публични домове в цялата страна и 500 само в Берлин, търговията със сексуални услуги в страната възлиза на повече от 11 милиарда паунда годишно.


В Съединените щати много форми на сексуална работа - например стриптийз клубовете и порнографските филми и видеоклипове - по принцип са законни. Но приемането на заплащане директно за сексуален контакт или няколко други забранени сексуални действия е криминализирано по силата на щатското или местното законодателство във всички окръзи в Невада, с изключение на няколко. Закупуването или опитът за закупуване на сексуални услуги също е незаконно, както и насърчаването на проституцията, извличането на печалба от нея или подпомагането ѝ по какъвто и да е начин, дори когато всички участници са пълнолетни лица по взаимно съгласие. И макар проституцията като такава да не е незаконна според федералното законодателство, пресичането на щатските граници с цел проституция е незаконно. ФБР, Министерството на вътрешната сигурност и други федерални агенции редовно участват в местни акции за залавяне на проститутки, често под мантията на борбата с трафика на хора.


Днес много представители на държавната администрация, активисти и медии използват термините "трафик на хора" и "трафик с цел сексуална експлоатация" като взаимозаменяеми с "проституция" и "сексуална работа", като прилагат първите към всяка сексуална дейност с търговска цел, независимо от самоличността на участниците или степента на тяхната лична воля. В същото време много хора чуват тези термини и си представят филмови трагедии, включващи отвличане, контрабанда, физическо задържане и още по-лоши неща.


Според американското законодателство трафикът на хора с цел сексуална експлоатация не трябва да включва нито един от тези по-тежки елементи - но все пак той се различава от търговския секс в по-широк смисъл. Федералният наказателен кодекс определя сексуалните действия с търговска цел като "всяко сексуално действие, за което на някое лице се дава или получава нещо ценно". За да се счита за трафик на хора с цел сексуална експлоатация, сексуалният акт с търговска цел трябва да включва някакъв елемент на принуда, измама или сила и/или лице под 18-годишна възраст.


Законите на САЩ за трафик на хора с цел сексуална експлоатация - включително приетият през 2018 г. "Закон за борба с онлайн трафика на хора с цел сексуална експлоатация" (FOSTA) - обикновено хвърлят твърде широка мрежа в поведението, определяно като трафик. FOSTA забранява притежаването, управлението или ръководенето на "интерактивна компютърна услуга ... с цел насърчаване или улесняване на проституцията на друго лице", като теоретично криминализира всяка уеб услуга, в която се рекламират или организират сексуални работници. От 2000 г. насам редица закони разшириха определението за трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като обхванаха не само хората, които умишлено причиняват вреда, и техните подбудители, но и всеки, който "набира, подмамва, укрива, транспортира, осигурява, получава, рекламира, поддържа, покровителства или привлича по какъвто и да е начин дадено лице; или се облагодетелства финансово или чрез получаване на нещо ценно от участие в начинание", включващо лица под 18 години и/или принудени или принуждавани. Широтата на тези закони ги прави готови за злоупотреби и има опасни последици за свободата на словото и гражданските свободи, като същевременно стимулира един вид полицейска дейност, която прави всички, които участват в сексуални услуги (включително жертвите), по-малко сигурни.


Общата идея със законите за трафик на хора с цел сексуална експлоатация обаче е правилна: трябва да криминализираме търговските сексуални действия, които са свързани с основни вреди, като злоупотреба с деца, физическо насилие или заплахи, и да отделим тези реални престъпления от доброволните дейности. Междувременно общите закони за проституцията трябва да бъдат заличени от книгите, а търговският сексуален обмен между пълнолетни лица по взаимно съгласие да бъде декриминализиран на всички нива.


Декриминализацията в контекста на сексуалната работа означава, че всички наказателни или граждански санкции за доброволно купуване или продаване на сексуални услуги ще бъдат отменени. По подобен начин договореностите, които са законни в други контексти - като например отдаването под наем на помещения на лица, предоставящи сексуални услуги, или предоставянето на интернет услуги за тях - също следва да бъдат декриминализирани. В езика на застъпниците декриминализацията се различава от легализацията, която обикновено се отнася до управлявана от държавата система за легален секс, извън която всяка проституция е незаконна. Такава е системата в Невада, където дори в окръзите с легална проституция все още е незаконно да се продава или плаща за секс извън няколко лицензирани публични дома, както и в много части на Европа, където проституцията извън определени обстоятелства все още носи наказателна отговорност.


Сексуалната работа между пълнолетни лица по взаимно съгласие трябва да бъде декриминализирана и тази липса на законови санкции не трябва да се ограничава до малък брой, действащи в рамките на държавните ограничения. Това не означава, че общите правила няма да се прилагат към секс работниците или секс бизнеса. Разбира се, изнасилването и насилието над деца все още ще бъдат незаконни в тези среди. Независимите сексуални работници, както много от тях правят и сега, ще спазват данъчните и регулаторните правила, които обикновено се прилагат за независимите изпълнители или самонаетите лица. Такива неща като публичен секс все още могат да бъдат забранени.


Това не означава също, че не могат да съществуват различни схеми за формализиране на сексуалните услуги. Държавните и общинските власти биха могли да решат да разрешат или да не разрешат "публичните домове". Браншовите асоциации биха могли да създадат някакъв вид система за лицензиране на сексуалните работници за тези, които желаят да участват в нея. Има много начини, по които технологиите могат да бъдат използвани, за да се направи опитът по-безопасен за секс работниците и техните клиенти. От либертарианска гледна точка ключовият елемент във всички тези неща е те да бъдат доброволни - т.е. основният акт на участие в сексуална дейност срещу нещо ценно извън тези формални системи да не бъде криминализиран. Криминализирането на сексуалната дейност извън някои тесни, дефинирани от държавата условия, просто пресъздава вредите, свързани със забраната в по-широк план.


"Сексуалната работа трябва да бъде декриминализирана, защото криминализирането на сексуалната работа нарушава правата на сексуалните работници и техните клиенти и има лоши последици", както пише професорът по етика и политическа философия Джесика Фланиган в книгата Debating Sex Work.


Забраната на проституцията е в основата на много от вредите за тези, които се занимават с нея. Както и при други форми на забрана, тя облагодетелства черния пазар, където няма нормална правна защита, лошите актьори не се открояват толкова вероятно, потенциално експлоатиращите трети страни са по-необходими, а действията, технологиите и други неща, които биха могли да направят сексуалната работа по-безопасна - независимо дали участващите в нея са там по желание или насила, или някъде по средата - са забранени. Това също така поставя хората в ненужен контакт с правоприлагащите органи, приканва хората и широката общественост към ненужно наблюдение в тяхно име, разхищава обществени ресурси, отнема време и усилия от борбата с неконсенсуалната дейност и подлага заловените на неща като полицейски тормоз, глоби, такси, затвор, криминални досиета, присъди, статут на сексуален престъпник и затворени възможности за цял живот - всичко това в името на предотвратяването на частна и взаимно договорена сексуална и икономическа дейност.


Не е необходимо да има малка либертарианска позиция по отношение на моралността на сексуалните услуги или желателността на участието в тях. По-скоро етичната, културната и религиозната сфера е тази, в която трябва да останат дебатите и угризенията относно сексуалната работа. Възползвайки се от популярния лозунг за правата на секс работниците, секс работата е работа и секс работниците се нуждаят от права, а не от спасяване. Либертарианската философия по отношение на сексуалната работа е морална позиция - в подкрепа на принципи като телесна автономия, индивидуален избор, равна защита и икономическа свобода, както и утилитарна позиция в полза на намаляването на вредите и безопасността на секс работниците. Проучване след проучване показва, че декриминализацията спомага за повишаване на безопасността на всички, които участват в сексуалните услуги, и че не е редно държавата да казва на пълнолетните лица, които са дали съгласието си, какво могат или не могат да правят насаме с други пълнолетни лица, които са дали съгласието си.


В световен мащаб всеки ден хиляди жени, мъже и деца са обект на трафик по света с различни експлоатационни цели. По оценки на Международната организация на труда (МОТ) в момента в света има 25 милиона жертви на трафик на хора. Мотивът на трафикантите - независимо от вида на трафика на хора, с който се занимават - е ясен: пари! По данни на МОТ трафикът на хора в световен мащаб генерира печалби в размер на 150 млрд. долара годишно. Този огромен ресурс, не само не позволява каквито и да е мерки срещу него, но и генерира други огромни проблем- корупция и неефективни държавни сектори. Създавайки една спирала от зависимости и корупционни практики, реално причинявайки съществена вреда на обществото.

Comentarios


bottom of page