Войната на Русия в Украйна и възможността Доналд Тръмп да спечели втори мандат направиха все по-наложително прецизирането на съдържанието на стратегическото партньорство между Европейския съюз и НАТО, което досега беше предимно декларативно. Резултатите от неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вашингтон, отнасящи се до сътрудничеството на алианса с Европейския съюз, бяха пропуснат шанс и не доведоха до напредък в отношенията.
Сигурността и отбраната на Европейския съюз постепенно напреднаха в области, които преди това бяха запазени за НАТО, като развитие на отбранителни способности, военни операции и предоставяне на гаранции за сигурността на своите членове. Това доведе до нарастващи призиви за тясно партньорство между алианса и съюза. С течение на времето партньорството между НАТО и ЕС се превърна в централен компонент на по-широкото управление на европейската сигурност и постепенно се появи скрито разделение на труда. И все пак, въпреки осезаемия напредък, постигнат през последното десетилетие, все още съществува значително разминаване между политическата реторика (заложена в съвместните декларации за двустранно сътрудничество през 2016, 2018 и 2023 г.) и ежедневната практика. Някои твърдят, че „скептицизмът на НАТО по отношение на навлизането на ЕС в областта на отбраната е дълбок“ поради опасения, свързани с конкуренцията. Подобно усещане преобладава и сред някои държави от ЕС, които се опасяват, че твърде тясното сътрудничество с НАТО ще подкопае собствената политика за сигурност на Европейския съюз, като го остави зависим от Съединените щати.
И все пак, след като военните действия на европейския континент се възобновяват през февруари 2022 г., а приоритетите на САЩ в областта на сигурността се пренасочват към Индо-Тихоокеанския регион, необходимостта от стратегическо партньорство, достойно за своето име, никога не е била по-належаща. Липсата на такова партньорство заплашва да подкопае сигурността на трансатлантическия съюз - не на последно място, защото рискът от дублиране на усилията при липса на тясно сътрудничество е нещо, което никоя от страните не може да си позволи поради недостиг на ресурси.
В настоящата среда за сигурност, характеризираща се с еволюиращи предизвикателства като киберзаплахите и хибридната война, които не се вписват идеално в традиционните военни или граждански категории, няма да има точно разделение на труда между Европейския съюз и НАТО. И двете организации неминуемо ще се изправят на пътя на другата.
Като се опираме на неотдавнашното изявление на Европейския съюз за необходимостта от приемане на нов перспективен документ, обхващащ целия спектър на сътрудничеството между ЕС и НАТО, предлагаме три конкретни идеи за новото ръководство на НАТО и ЕС за това как да се направи партньорството оперативно. Първо, да се създаде съвместна мисия за военно обучение в подкрепа на Украйна. Второ, да се създаде по-добро разделение на труда между Европейския съюз и НАТО в подкрепа на развитието на отбранителната промишленост, включително чрез законодателни и финансови механизми. Трето, да се повиши оперативната съвместимост на въоръжените сили между европейските и неевропейските съюзници от НАТО, включително чрез военнотранспортни коридори, засилена военна логистика и увеличени усилия за обучение.
Стратегическо партньорство, което заслужава името си
Агресията на Русия срещу Украйна промени из основи динамиката между Европейския съюз и НАТО. От една страна, войната в Украйна направи заплахата от военно нахлуване в Европа по-реална, което принуди и двете организации да увеличат усилията си, за да осигурят безопасността на своите членове. Тя също така накара европейските членове на НАТО да увеличат разходите си за отбрана, към което американските лидери отдавна се стремят. През 2024 г. за първи път бюджетите за отбрана на европейските съюзници от НАТО ще възлизат на 2% от общия им брутен вътрешен продукт. От друга страна, първостепенната тежест на военната помощ на Вашингтон за Киев изостри съпротивата на части от американския истаблишмънт, които твърдят, че Индо-тихоокеанският регион - особено предизвикателствата, отправяни от Китай - трябва да бъде основен приоритет за сигурността на САЩ. Този възглед се прояви, наред с другото, в противопоставянето на републиканците срещу продължаването на помощта за Украйна и в изявленията на Тръмп за плановете му да прекрати помощта за Украйна и да намали участието на САЩ в НАТО.
Много е писано за необходимостта от взаимно допълване и разделение на труда, тъй като нито НАТО, нито Европейският съюз могат да се справят със заплахите за сигурността само въз основа на собствените си активи и способности. Въпреки това строгото разделение на компетенциите не е нито възможно, нито желателно. Двете организации вече разшириха дейността си в традиционната територия на другите, като Европейският съюз развива отбранителните си способности, а НАТО - гражданските инструменти. Заплахи като кибератаките, тероризма и хибридната война размиха традиционните граници между вътрешната и външната сигурност, предизвиквайки нарастваща необходимост от решаване на въпроси, свързани със сигурността, чрез различни инструменти. Следователно известна степен на бюрократична конкуренция е неизбежна, тъй като ролята и отговорностите на Европейския съюз и НАТО неизбежно ще се припокриват. Тя обаче може да бъде преодоляна чрез приоритизиране на взаимното допълване и оперативната съвместимост на ресурсите и операциите на двете организации. Освен това дублирането на ресурсите, особено по време на война, все още е несъмнено по-добро от липсата на активи.
Следователно партньорството между Европейския съюз и НАТО е най-добрият начин за ефективно управление на единен набор от сили и ресурси, като например национални бюджети за отбрана, персонал и военни способности. Основната цел на такова партньорство не е да се разпределя работата възможно най-ефективно, а по-скоро да се използват и развиват силните страни на двете организации.
Съществуват различни идеи за това как да се развие партньорството. Някои експерти твърдят, че стратегическо партньорство може да се постигне чрез укрепване на европейския стълб в НАТО и че всъщност Съединените щати трябва гласно да насърчават тези усилия по практически и геополитически причини. Тази концепция обаче остава политически чувствителна. Съюзниците, които не са членки на ЕС, се опасяват от по-решителния глас на членовете на ЕС в НАТО, а страните от източния фланг се опасяват, че това може да доведе до отделяне от САЩ, което би подкопало тяхната сигурност. Други твърдят, че Европейският съюз трябва да даде приоритет на изграждането на своя военен капацитет за независими действия, особено в непосредственото съседство на Европа, и че подобна европейска стратегическа отговорност ще укрепи НАТО.
Три стълба на партньорството между Европейския съюз и НАТО
И все пак има прагматичен път напред. Предлагаме подход, основан на три стълба, съсредоточен върху Украйна, отбранителната промишленост и оперативната съвместимост на силите. Тези предложения не са насочени към строго разделение на труда между Европейския съюз и НАТО. Вместо това те включват относителните финансови, оперативни и законодателни предимства на Европейския съюз, за да се увеличи европейският принос към НАТО, без да се отделя от Съединените щати.
Координиране на усилията в подкрепа на Украйна
Най-важната област на стратегическо сътрудничество между Европейския съюз и НАТО в момента е координирането на усилията за подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу Русия. Срещата на върха на НАТО във Вашингтон донесе три важни събития, що се отнася до ангажираността на алианса в координирането на подкрепата за Украйна. НАТО частично пое от Съединените щати ролята на координатор на доставките на смъртоносно оборудване за Украйна чрез програмата на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението за Украйна. НАТО също така обяви ангажимент за дългосрочна помощ за сигурността на Украйна в размер на 40 млрд. евро в рамките на следващата година за предоставяне на военно оборудване, помощ и обучение на Киев и създаде Съвместен център за обучение и подготовка на анализатори, първата съвместна институция на НАТО и Украйна.
За да се постигне така необходимата съгласуваност на усилията в подкрепа на Украйна, тези начинания трябва да се изпълняват в тясна координация с вече съществуващите мерки на ЕС. В момента се провеждат две операции по сигурността, ръководени от ЕС - Консултативната мисия на ЕС в Украйна, която подкрепя реформите в гражданския сектор и сектора за сигурност на Украйна, и Мисията на ЕС за военна помощ, в рамките на която се обучават украински войници. Отделните действия на Европейския съюз и НАТО трябва да бъдат координирани по отношение на целите, принципите и мерките. Прилагането на стандартите на НАТО при обучението на украинците чрез Консултативната мисия на Европейския съюз в Украйна е от съществено значение в тази насока. За да се увеличи ефектът на синергията и да се оптимизират ресурсите, следва да се обмисли възможността за съвместна мисия на ЕС и НАТО за обучение, която да се основава на опита на Консултативната мисия на ЕС в Украйна. Такава операция следва да се основава на адаптирано споразумение „Берлин плюс“, което позволява на Европейския съюз да използва активите и способностите на НАТО за операции, в които Алиансът не би трябвало да участва с военни сили.
Също така, когато се планира дългосрочна подкрепа за Украйна, е необходимо да се вземат предвид реформите, които Украйна трябва да извърши, за да се подготви за членство в НАТО и Европейския съюз. Тясната координация на тези процеси е от съществено значение, особено като се имат предвид ограничените възможности и ресурси на украинската администрация, натоварени от продължаващата война. За тази цел следва да се създаде работна група НАТО-ЕС, състояща се от служители на двете организации и представители на Украйна, която да гарантира напредъка на необходимите реформи.
Съответно нараства необходимостта от по-добра координация на финансовата помощ за Украйна. Парични потоци вече текат по двустранни канали и в рамките на Механизма за Украйна - създадения от ЕС пакет за финансова помощ в размер на 50 млрд. евро за 2024-27 г. в подкрепа на възстановяването, реконструкцията и модернизацията на Украйна. Това, което прави новото обещание на НАТО съществено в този контекст, е неговият дългосрочен характер, който е много необходим и приветстван от Украйна. И все пак, като се има предвид недостигът на финансови ресурси, който става все по-сериозен с продължаването на войната, разходите на ЕС и НАТО трябва да бъдат координирани, за да се постигне максимална ефективност.
Военновременна икономика: Укрепване на европейската отбранителна индустрия
Тъй като войната в Русия разкри недостатъците на европейската отбранителна индустрия, породени от години на недостатъчни разходи, увеличаването на нейния капацитет е от решаващо значение за ефективното функциониране на двете организации. И все пак все още не виждаме достатъчно взаимно сътрудничество в тази сфера извън декларативните изявления за това, че НАТО „предприема взаимни стъпки с Европейския съюз за засилване на съгласуваността и взаимното допълване на съответните усилия и съответната работа.“ Сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост между Европейския съюз и НАТО трябва да балансира съображенията за икономическа конкурентоспособност и стремежа на Европа да произвежда повече сама. Но все още може да се направи повече, за да се разгърне ефектът на синергията и да се извлече полза от присъщите на двете организации силни страни. Съюзът трябва да продължи да използва своите финансови и законодателни механизми, като заложи реални парични средства, необходими за ефективното насърчаване на съвместното закупуване на оръжия и боеприпаси. Тази задача е възложена на новосъздадения комисар на ЕС по въпросите на отбраната, но дали държавите-членки на ЕС ще осигурят необходимите финансови ресурси за стимулиране на съвместното снабдяване, остава несигурно. Този проблем може да бъде частично решен чрез по-голямо участие на групата на Европейската инвестиционна банка, която е финансовото звено на Европейския съюз, в инвестициите за укрепване на колективните отбранителни способности на ЕС. Освен това членовете на ЕС трябва да се подготвят за военновременна икономика, в която отбранителната индустрия трябва да поема повече рискове.
В същото време, докато Европейският съюз стимулира развитието на способностите, НАТО следва да остане отговорна за целите и стандартизацията на способностите. Както каза бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг: „Не може Европейският съюз и НАТО да представят два противоречащи си списъка с цели за способности на Германия, Дания или Полша. Така че планирането на отбраната ... трябва да се определя от една и само от една институция“ . Що се отнася до усилията за стандартизация, тяхната ефективност все още е недостатъчна. Тъй като НАТО играе водеща роля в тази област, Европейският съюз, използвайки законодателните си механизми за съвместно финансирани способности, следва да подкрепи тези усилия, като задължи своите членове да спазват правилата, установени от НАТО. Досега това не се е случило.
И накрая, европейците трябва да се стремят да осигурят по-голяма съгласуваност на резултатите между процеса на планиране на отбраната на НАТО и усилията, предприети от Европейската агенция по отбрана на ЕС. Като се отчитат вече въведените мерки, като например Групата за способности на ЕС и НАТО или фактът, че процесът на развитие на способностите на ЕС наскоро започна да взема предвид Процеса на планиране на отбраната на НАТО, е необходимо тези усилия да се засилят, за да се създадат допълнителни стимули за отбранителната промишленост в Европа да премине към режим на военно време. По-конкретно, Европейската агенция по отбрана, в тясно сътрудничество с НАТО, би могла да даде приоритет на разработването на стратегически помощни средства, включително стратегически лифт, презареждане с гориво във въздуха и оперативно разузнаване. Това би намалило недостига на европейски способности и прекомерната зависимост от американските средства. Предвид цената на тези критични способности, общоевропейското сътрудничество и съвместното възлагане на обществени поръчки, които са добре съгласувани с процеса на планиране на отбраната на НАТО, са най-ефективният начин.
Оперативна съвместимост на силите
И накрая, необходимо е да се постигне напредък по отношение на оперативната съвместимост на силите, особено в оспорвана среда, в която противниците си оспорват свободата на действие. Макар че НАТО в крайна сметка остава отговорна за колективната отбрана, за Европейския съюз е жизненоважно да направи повече в тази област. Например проектите, разработени в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество, целящи повишаване на оперативната готовност чрез подобряване на оперативната съвместимост и способностите на въоръжените сили в сухопътната, морската, въздушната и кибернетичната област, следва да засилят по-ефективно европейските сили в НАТО. Новият модел на силите на НАТО има за цел да поддържа 500 000 военнослужещи във висока степен на готовност - цел, която е постижима само със значително по-голямо участие на европейските съюзници. Значителният европейски принос е от съществено значение и за улесняване на необходимото прехвърляне на тежестта, като се гарантира, че европейските държави поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, както във финансово, така и в оперативно отношение.
Макар че подкрепата на сегашната американска администрация за НАТО остава „желязна“, Европа не може да я приема за даденост. Укрепването на европейската мощ в НАТО е най-добрият начин за „защита от Тръмп“ наалианса и за подготовката му за политическо и военно преминаване на САЩ към война в Индо-Тихоокеанския регион. Три конкретни стъпки ще повишат оперативната съвместимост на силите. Първата е ускоряване на работата по подобряване на военната мобилност в Европа. Това трябва да включва създаването на допълнителни военни транспортни коридори, подобни на този, който през януари 2024 г. стартира от Полша, Германия и Нидерландия. Чрез стандартизиране на процедурите в Европейския съюз и НАТО такива коридори ще позволят на войските и оборудването да се придвижват по-лесно през техните територии, за да се укрепи източният фланг на НАТО, но и да се засили военната и обучителната подкрепа за Украйна. На второ място е напредъкът в сътрудничеството в областта на военната логистика, по-специално съхранението, транспортирането и разпределението на горива. В тази област НАТО и Европейският съюз следва да си сътрудничат тясно, като използват силните си страни за създаване на устойчива верига за доставка на горива в цяла Европа. На трето място е да се провери под напрежение извършената работа по военната мобилност и логистика - редовно трябва да се провеждат съвместни обучения и учения, включително и военни учения на живо. Съвместните учения следва да включват и поуките, извлечени от текущото обучение с украинците.
Заключение
В днешния нестабилен пейзаж на сигурност стабилното партньорство между НАТО и ЕС е не просто желателно - то е наложително. Не липсват декларации за намерения, механизми за институционално сътрудничество и съвместни проекти. Това, което изглежда все още липсва, е политическа воля на най-високо равнище. Бъдещото ръководство на НАТО и ЕС - включително новият генерален секретар на НАТО , върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността и комисарят по отбраната на ЕС - трябва решително да даде приоритет на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Само чрез непоколебим ангажимент на най-високо политическо равнище това партньорство може да се превърне от реторика в истински стратегически съюз, способен да се изправи срещу сложните предизвикателства, които застрашават американската и европейската колективна сигурност.
Comments