През май грузинският парламент прие закон за „прозрачност на чуждестранното влияние“ на фона на мащабни протести. Новото законодателство изисква грузинските медии и неправителствени организации, които получават повече от 20 % от годишното си финансиране от чужбина, да се регистрират в държавата като субекти, „преследващи интересите на чужда сила“. Законът срещна остра критика, която подтикна десетки хиляди грузинци да излязат на улицата. Противниците на закона - включително грузинският президент Саломе Зурабишвили, която се опита да наложи вето - го нарекоха „законът на Русия“ заради приликата му със законодателството на Кремъл, насочено срещу т.нар. чуждестранни агенти. От 2012 г. насам Москва използва собственото си законодателство за чуждестранните агенти, за да преследва независими неправителствени организации, медии и граждани, които критикуват политиките на руското правителство, а много грузински лидери на гражданското общество разглеждат новия закон като заплаха за гражданските права и пречка пред перспективите на Грузия за присъединяване към Европейския съюз.
Сами по себе си законите за наблюдение и предотвратяване на вредно чуждестранно влияние не са антидемократични. Всъщност законите, които ограничават скритата, деструктивна намеса във вътрешната политика, могат да действат като жизненоважни механизми за гарантиране на устойчивостта на демокрациите. В Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати например има добре разработени закони за чуждестранните агенти, които не предизвикват обществен отзвук и не възпрепятстват свободата на сдружаване. Проблемът възниква, когато държавите използват неясно формулирано законодателство, за да заклеймяват несъгласието и да нарушават правата на човека. Законите за чуждестранните агенти са особено опасни в ръцете на антидемократични режими, които ги използват, за да потискат критиката и да задушават гражданското общество, най-вече НПО и независимите медии.
Служители на „Грузинска мечта“, популистката коалиция, която има мнозинство в грузинския парламент и доминира грузинската политика от 2012 г. насам, защитават закона като усилие за привеждане на грузинските политически практики в съответствие с други западни държави: през април например грузинският министър-председател Иракли Кобахидзе заяви, че законът „ще помогне за европеизирането на неправителствените организации и техните донори“. Истината обаче е, че законът прилича повече на законодателство, прието от правителства, които се стремят да репресират, а не да защитават гражданското общество, по-специално на т.нар. закон за прозрачност, който беше в сила от 2017 до 2021 г. в Унгария.
И има основания да се опасяваме, че „Грузинска мечта“ ще приложи законодателството по начин, който заклеймява НПО. В Грузия работят над 10 000 НПО. Като развиваща се страна Грузия е с ограничени ресурси и според проучване на Азиатската банка за развитие от 2020 г. нейните групи на гражданското общество получават над 90 % от финансирането си от чужбина. Но тези НПО играят решаваща роля в опазването на околната среда, насърчаването на правата на жените и децата, защитата на свободата на словото и воденето на борбата срещу корупцията.
В сравнение с някои от постсъветските си съседи през последните 20 години Грузия постигна изключителен напредък в икономическото и демократичното си развитие. През 2016 г. в доклад на Държавния департамент на САЩ се заявява, че тя е преминала „от почти фалирала държава през 2003 г. към сравнително добре функционираща пазарна икономика“, а в края на 2023 г. дългата кампания на Грузия за присъединяване към ЕС напредва, когато Европейската комисия предоставя на страната официален статут на кандидат за членство. Но страната е подложена и на силен натиск от страна на Русия, която не иска да види как още една бивша сателитна държава се отдалечава от нейната орбита.
В сравнение с предходното твърдо проевропейско правителство, „Грузинска мечта“ се стреми да начертае среден път, като се стреми да кандидатства за членство в ЕС, но също така се стреми да не отчуждава Кремъл и понякога се опитва да имитира руския стил на управление. Същевременно свободите, с които се ползват грузинските граждани и групите на гражданското общество, бавно, но постоянно намаляват и ако не срещне ефективна съпротива, този закон може да се окаже повратна точка за младата демокрация в Грузия. От години „Грузинска мечта“ преследва местните НПО и медии, а сега безскрупулните политици могат да използват новия закон като оръжие за по-нататъшно потискане на обществената критика и обезкуражаване на НПО да търсят финансова подкрепа в чужбина. Тази динамика рискува да компрометира ефективността на гражданското общество в Грузия, да унищожи шансовете на Грузия за присъединяване към ЕС, да засили сферата на влияние на Русия- и да подкопае волята на народа.
МЕХАНИКА НА ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО
Законодателството за чуждестранните агенти се появява за първи път в Съединените щати през 1938 г. като механизъм за противодействие на нацистката и комунистическата пропаганда. Оттогава този вид закони са претърпели значително развитие, но подобно законодателство продължава да бъде от съществено значение за защитата на демокрациите срещу тайно политическо лобиране от страна на чужди държави и разпространяване на дезинформация в интерес на чуждестранни участници. Дали един закон за чуждестранните агенти защитава или застрашава обществата, зависи от степента на свобода на действие, която законът предоставя на държавата, както и от яснотата на формулировката на закона. Американският Закон за регистрация на чуждестранните агенти и австралийският Закон за схемата за прозрачност на чуждестранното влияние, въведени през 2018 г., задължават федералните органи да предоставят доказателства, че дейностите на потенциалните чуждестранни агенти се извършват от името на чуждестранен възложител и са насочени към насърчаване на интересите на чуждестранния възложител. Неспазването на американския закон FARA се наказва с наказателна глоба до 250 000 щатски долара или пет години затвор; неспазването на австралийското законодателство за чуждестранните агенти също може да доведе до глоби и затвор.
Грузинският закон обаче има повече общо с руския закон и по-специално с унгарския закон, отколкото със законодателството за чуждестранно влияние в Съединените щати или Австралия. Руският закон позволява на Кремъл да поставя етикет „чуждестранен агент“ на физически лица и организации, без да посочва чуждестранния принципал, в чийто интерес те работят, и без да предоставя каквито и да било доказателства, като например информация за финансирането, които да ги свързват с някое чуждестранно образувание. Законът за чуждестранните агенти, наложен в Унгария през 2017 г., е почти толкова драконовски. Този закон беше приет в контекста на дългогодишна кампания, започната от дясното правителство, оглавявано от унгарския министър-председател Виктор Орбан, за подкопаване на доверието в унгарските НПО, независимите медии и гражданското общество като цяло. Той изискваше организациите, които са привлекли повече от 27 000 долара годишно чуждестранно финансиране, да се регистрират като „организации, получаващи подкрепа от чужбина“. Той също така предвижда, че групите, които не се регистрират, ще бъдат глобявани и евентуално разпускани. През 2021 г. унгарският парламент отмени закона, след като Съдът на Европейския съюз постанови, че той нарушава правото на свобода на сдружаване и въвежда дискриминационни и неоправдани ограничения върху чуждестранните дарения за организациите на гражданското общество.
Подобно на унгарския си аналог - и за разлика от FARA - грузинският закон позволява НПО да бъдат етикетирани като „организация, осъществяваща интересите на чужда сила“ единствено заради получаването на чуждестранно финансиране, без да се изискват каквито и да било доказателства, че действат от името на чужди интереси. Грузинските организации на гражданското общество сега са изправени пред същите рискове, които Съдът на Европейския съюз изтъкна в решението си, осъждащо унгарския закон. По това дело съдът отбеляза, че ограничаването на възможността на организациите да получават чуждестранно финансиране ги прави „обект на задължения за деклариране и публикуване, които да създават негативен образ за тях“, и че държавните санкции представляват намеса в правото на свобода на сдружаване. По подобен начин грузинският закон създава пречки за НПО, получаващи чуждестранно финансиране - които представляват по-голямата част от НПО, работещи в Грузия - както и за медиите. Ако хилядите НПО в Грузия внезапно загубят чуждестранното си финансиране, ще бъде невъзможно да компенсират тези загуби в краткосрочен план.
Според унгарския закон организациите, които разчитат на външно финансиране, се считат за „организации, получаващи подкрепа от чужбина“. Грузинският закон отива още по-далеч, като поставя на такива групи още по-заклеймяващо определение: „организации, осъществяващи интересите на чужда сила“. Това означава, че тези организации са лишени от право на действие и не действат в интерес на грузинското общество, а са просто марионетки в ръцете на донорите. Управляващата партия „Грузинска мечта“ отдавна използва този вид реторика, за да очерня НПО. Новият закон само ще засили щетите, нанесени на репутацията на местните НПО и независимите медии.
Освен това грузинските организации ще бъдат подложени на административни тежести и непредвидими проверки, което ще затрудни значително работата им. Законодателството не само изисква тези организации да се регистрират в правителството. То им налага и допълнителни задължения за финансова отчетност, както и глоби в размер до приблизително 9000 долара за липса на регистрация - сериозна тежест за недостатъчно финансираните грузински НПО. Освен това законът предоставя на грузинското министерство на правосъдието правото да извършва произволни проверки на потенциални чуждестранни агенти. Неспособни да извършват стабилна и ефективна работа, НПО и медиите могат да загубят персонал, тъй като все по-малко хора са склонни да поемат професионалните рискове, свързани с работата за организации, считани за чуждестранни агенти. При тези условия на много от тях може да се наложи да прекратят дейността си.
Тъй като регистрираните НПО и медии придобиват статут на парии, основният губещ ще бъде грузинското общество. Законът е дълбоко непопулярен, а проучване на Международния републикански институт от април 2023 г. установи, че 89% от грузинците подкрепят присъединяването към Европейския съюз. През пролетта на тази година обаче, още преди предложеното грузинско законодателство да бъде подложено на гласуване, Европейският парламент прие резолюция, в която се посочва, че „присъединяването на Грузия към ЕС не трябва да бъде отваряно, докато този закон е част от грузинския правен ред“.
УРОК ОТ УНГАРИЯ
Краткият живот на унгарския закон все пак предлага урок за Грузия: съпротивата срещу репресивното законодателство на чуждестранните агенти е възможна, когато гражданското общество използва колективната си сила. От приемането на закона през 2017 г. до отмяната му през 2021 г. унгарските власти не посмяха да го приложат. Това бездействие може да се обясни с два фактора: мерките, предприети от европейските органи, и обществените кампании срещу закона както на национално, така и на международно равнище. Почти веднага след като унгарският парламент прие закона, Европейската комисия заяви, че законът съдържа „дискриминационни, необосновани и ненужни ограничения върху чуждестранните дарения за организациите на гражданското общество“ и започна съдебно производство срещу Унгария в Съда на Европейския съюз.
Европейският съд установи, че Будапеща не е успяла да докаже, че е имала справедливи и пропорционални основания да разшири държавната намеса в дейността на неправителствените организации. Това съдебно решение подпомогна усилията за отмяна на закона, тъй като Унгария е част от Европейския съюз; унгарските власти не можеха просто да пренебрегнат съдебното решение, опасявайки се от определени санкции, като например икономически санкции. На национално равнище унгарското гражданско общество помогна за оказване на натиск върху унгарския парламент за отмяна на закона, като заведе дело срещу закона в унгарския Конституционен съд, обясни опасностите от закона в медиите и подготви публични колективни изявления до Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет.
Въпреки че потенциалното присъединяване на Грузия към ЕС все още е далеч, Грузия е член на Съвета на Европа, главния орган за правата на човека на континента, и е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека, което дава на грузинските организации на гражданското общество правото да подават колективни искове срещу своето правителство в Европейския съд по правата на човека. Съдът вероятно ще се произнесе по делото с години, но почти сигурно в крайна сметка ще изиска от Грузия да премахне законите, които нарушават правото на гражданите на свобода на събранията и сдружаването, и да изплати обезщетение на засегнатите НПО и медии.
УСТОЙЧИВА ОПОЗИЦИЯ
Но внасянето на жалба сега би помогнало за привличане на международното внимание и натиск върху Тбилиси да промени курса си. Само няколко дни след приемането на закона група от около 30 грузински неправителствени организации заяви, че ще обжалва закона в международни съдилища, както и в Конституционния съд на Грузия. Много грузински неправителствени организации вече обявиха, че няма да приемат доброволно етикета „чуждестранен агент“.
Тинатин Хидашели, настоящ председател на Civic IDEA, неправителствена организация в Грузия, заяви, че повечето неправителствени организации няма да се съобразят със закона. „Ние ще направим така, че правителството да бъде много затруднено да направи нещо значимо срещу нас“, каза тя през юли. „Проблемът на закона е, че той остави много вратички и ние ще ги използваме интензивно.“ В интервю за „Гласът на Америка“ Ека Гигаури, изпълнителен директор на „Трансперънси интернешънъл“ в Грузия, се изрази още по-ясно. „Ние няма да се регистрираме“, каза тя. „За нас това е въпрос на достойнство.“
Борбата, водена от унгарското гражданско общество, показва колко устойчива трябва да бъде съпротивата срещу драконовските закони за чуждестранните агенти. През декември 2023 г., две години след отмяната на закона, Будапеща прие нов „закон за защита на суверенитета“, който критиците му веднага сравниха с руския закон за чуждестранните агенти заради широкия му език и заплахата, която представлява за правата на човека. През февруари Европейският съюз започна нова съдебна процедура срещу правителството на Унгария във връзка със закона, който позволява на властите да разследват и преследват лица, обвинени в подкопаване на суверенитета на страната.
Изявления като това на Хидашели показват, че грузинското гражданско общество няма да превърне статута на чуждестранен агент в „почетен знак“ или да прекрати дейността си. Напротив, грузинското гражданско общество е решено да предаде стойността, която има за грузинската общественост, както и да направи възможно най-прозрачна лъжливостта на официалната заклеймяваща реторика на поддръжниците на закона за чуждестранния агент.
Commentaires