В стремежа си да постигнат устойчиво развитие и да намалят вредите за околната среда мнозина се насочиха към потенциала за използване на възобновяема енергия, за да намалят използването на изкопаеми горива и въглеродните емисии. Усилията се полагат както от държавите, така и от корпорациите, което може да се види в случая на Съединените щати, където електрическите превозни средства в момента са във възход. Промяната може да се свърже с приетите от правителството на САЩ политики за налагане на ограничения на емисиите, произвеждани от превозните средства. Способността на електрическите превозни средства да намаляват въглеродните емисии се дължи на източника на енергия, който се генерира от литиеви батерии. Тъй като се състои от различни минерали, производството на литиеви батерии само по себе си представлява проблем поради процеса на извличане на тези минерали. Процесът сам по себе си е свързан с добив чрез използване на оборудване или, в много развиващи се страни, чрез пряк контакт от страна на работниците с помощта на занаятчийски инструменти като лопати. Това обаче води до последици за здравето и околната среда поради отделянето на частици при добива, което води до замърсяване на околната среда, както на водата, така и на въздуха. Да не говорим, че кобалтът сам по себе си произвежда токсичен прах, който причинява дълготрайни здравословни проблеми на хората, които влизат в пряк контакт с него, какъвто е случаят с повечето работници в развиващите се страни, поради което въпросът за добива на кобалт се превръща както в икономически, така и в екологичен и социален проблем.
Понастоящем в света има много кобалтови запаси, много от които се намират в африканския регион, но има една страна, в която се намират най-големите кобалтови мини, а именно Демократична република Конго. По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие в Конго се намират половината от световните запаси на кобалт . При по-нататъшния анализ на явлението ще използвам теорията за неравностойната размяна в съответствие със Saes, като акцентирам върху екологичния аспект. Теорията твърди, че развитите и развиващите се страни имат разлики във възможностите, основани на натрупването на капитал по отношение на икономическите отношения, което води до неравностойни отношения между развитите и развиващите се страни, особено по отношение на търговските отношения, както и на екологичната експлоатация в аспекта на добива на суровини. Това води до невъзможност развиващите се страни да оценят по-високо своите природни ресурси, като същевременно се сблъскват с вредни екологични проблеми поради липсата на бюджет и възможности за извършване на възстановителни дейности. Теорията също така подчертава дългосрочните последици от неравенството, които са зависимост от развитите страни и допълнителни вреди за околната среда.
В случая с Конго експлоатацията на кобалтовите запаси на страната за задоволяване на търсенето на световния пазар е довела до обедняване на местното население, като много от тях са били подложени на нечовешки условия на труд и заплащане, по-ниско от жизненото, което е довело до сериозни здравословни проблеми за много конгоанци и липса на възможност за достъп до по-добри медицински заведения. Социалното положение се влошава от принудителното разселване на много конгоанци поради все по-нарастващата експанзия на мултинационалните компании, които търсят все повече райони за кобалтови мини. Освен това установяването на незаконни мини допринася за влошаването на условията, пред които са изправени конгоанците, тъй като липсват мерки за безопасност, които да гарантират безопасността на работниците и да се избегнат трудови злополуки, като се има предвид, че през 2019 г. на територията на незаконна мина, собственост на чуждестранна ТНК, загинаха около 43 конгоанци поради свлачище. Конгоанците са изправени и пред заплахата от гладна смърт поради недостиг на храна вследствие на конфликта и влошаването на околната среда, които се случват в Конго. Замърсяването, причинено от добива на полезни изкопаеми, е довело до трудности при отглеждането на селскостопански продукти, тъй като е замърсило екосистемата, включително почвата, която се използва за отглеждане на селскостопански продукти.
Ситуацията е трудна за оправяне, тъй като Конго разчита до голяма степен на приходите, получени от чуждестранните инвестиции на ТНК и съответно на минната промишленост. Според доклад на Световната банка от 2008 г. тази индустрия е допринесла значително за растежа на БВП. Растежът очевидно ще се увеличи още повече през 2022 г., когато се очаква ръст от 8,9 %, предизвикан главно от минния сектор с 22,6 %, което означава, че сегашната ситуация с минното дело в страната ще се запази. Въпреки че има опити за възстановяване на околната среда от страна на правителството на Конго с проекта TRI DRC, това не е достатъчно, за да се подмлади разрушената околна среда в Конго, особено след като основният проблем не е разгледан или спрян поради големия му принос за икономиката на Конго.
Това обаче води до проблема с продължаващата експлоатация на Конго и неговия народ със съучастието на конгоанското правителство, което позволява експлоатацията, за да извлече най-голяма полза от нея. Освен това зависимостта на Конго от инвестициите в минната промишленост, идващи предимно от чуждестранни корпорации и ТНК, затруднява прилагането на мерки срещу експлоатацията на труда и околната среда поради страха от изтегляне на инвестициите от страната. Продължаването на зависимостта е в съответствие с теорията за екологично неравностойната размяна, тъй като чуждестранните инвестиции и ТНК дават ползи за икономическия растеж, но също така увреждат околната среда, без да са задължени да я възстановяват.
Да не говорим, че макар БВП на Конго да е нараснал през годините, това все още е развиваща се страна, която не разполага с достатъчно средства, за да поправи напълно вредите, нанесени на околната среда, а приходите на конгоанското правителство не са равни на приходите на чуждестранните корпорации от продажбата на преработения кобалт и други минерали, добити от Конго.Оттук нататък, за да се постигнат екологосъобразни превозни средства с цел устойчиво развитие и обещание за нулеви емисии, се жертват развиващи се страни като Конго, което се дължи на дългогодишната експлоатация както на конгоанския народ, така и на околната среда. По този начин въпросът за опазването на околната среда не може да бъде отделен от въпроса за експлоатацията и икономическата зависимост на развиващите се страни, заедно с деградацията на екосистемата на техните страни, която те изпитват в момента.
תגובות