В стряскащ обрат на събития президентските избори в Румъния претърпяха неочакван завой с изправянето на чело на Калин Джорджеску, независим кандидат с проруски симпатии. Изборите, които бяха очаквани като решаващ момент в демократичния път на Румъния, сега повдигнаха сериозни въпроси за политическото бъдеще на страната и съюзите ѝ със Запада. Изненадващият резултат не само шокира румънската нация, но и предизвика разнородни реакции от страна на международните наблюдатели.
В нощта на резултатите от първия тур Калин Георгеску се превърна в лидер, побеждавайки утвърдени кандидати и основни политически фигури. Неговата победа беше неочаквана за повечето политически анализатори, предвид противоречивите му възгледи и статута му на аутсайдер. Георгеску водеше кампания, в която съчетаваше националистическа реторика със силни анти-ЕС и анти-НАТО настроения, представяйки се като защитник на румънския суверенитет и независимост. Резултатите от изборите подчертават нарастващото влияние на популистките и националистическите движения в Източна Европа, което поражда опасения за стабилността и бъдещето на демократичните институции в региона.
Политическата среда в Румъния е белязана от значителни промени през последните години, като се наблюдава преход към по-популистки и националистически настроения. Политическата история на страната се характеризира с борба между традиционните партии и нововъзникващите движения, които оспорват статуквото. Георгеску, като бивш служител на ООН, има богата лява експертиза, служител с опит в областта на инициативите за опазване на околната среда и устойчивото развитие. Политическата му позиция се характеризира със смесица от националистическа и социалистическа реторика, която привлича маргинализираните избиратели, или както са наричани в про- руските източници „избиратели разочаровани от неолибералната политика“. В изборния процес участваха както утвърдени кандидати, така и нови претенденти. Но не неговата експертиза или опозиция се оказаха решаващи, изборите в Румъния бе белязана от влиянието на социалните медии върху изборните резултати.
Кампанията на Джорджеску използва платформите на социалните медии, за да засили посланията си. Използването на TikTok му позволи да се свърже с по-младата аудитория, популистката му реторика изпълнена с омраза намери отклик сред онези, които бяха накарани да се чувстват разочеровани от традиционните медии и имаха нужда от отдушник. Използването на кратки, увлекателни видеоклипове помогна на Георгеску да се свърже с демографска група, която обикновено е по-малко ангажирана с традиционните политически процеси, както и с такива които предпочитат лесно смилаемо емоционално съдържание кореспондиращо с вътрешният им гняв и недоволство. Кампанията на Джорджеску се съсредоточи върху националистическа и проруска реторика, като критикуваше ЕС и НАТО и обещаваше да намали зависимостта на Румъния от вноса. Посланията му се харесаха на избирателите, които търсеха промяна и по-голям национален суверенитет. Посланията на Георгеску намериха възприемчива аудитория, особено в селските райони и сред младежите. Способността му да се възползва от разочарованието и стремежите на тези демографски групи изигра решаваща роля за неговия изборен успех.
Анализ на новинарския портал G4Media.ro съобщава, че броят на последователите на Георгеску в TikTok е нараснал преди първия кръг благодарение на рязкото увеличаване на хаштаговете с неговото име по време на. Профилът му в TikTok, който има над 65 000 последователи и 1,3 милиона харесвания, е набрал още 30 000 последователи през последната седмица на кампанията. Видеоклипът, с който обяви кандидатурата си, отбеляза рязък скок на гледанията си от 500 000 на над 800 000. Китайската TikTok е място за хора със сродни политически възгледи в Румъния. Платформата избира и Диана Șоѕоасе, член на Европейския парламент и лидер на екстремистката партия S.O.S. Румъния. Șoșoacă споделя антиукраинската, антиевропейската и антинатовската позиция на Джорджеску. В общи линии, със шумното си излизане на политическата сцена в Румъния, соцлиалните медии пораждат в Европа крещяща нужда от цялостна ревизия и задълбочен анализ на неочакваната победа на Челин Джорджеску.
Противоречиви позиции и възгледи на Калин Джорджеску
Челин Джорджеску е работил като висш служител в ООН, където е участвал в различни инициативи в областта на околната среда и устойчивото развитие. Ролята му включва работа по проекти, насочени към насърчаване на устойчивостта и справяне с екологичните предизвикателства. Възгледите му често съвпадат с националистическите и антиглобалистките настроения, което още тогава поражда противоречия сред колегите му и международната общност. Например, като служител на ООН той критикува глобалистките политики, които според него подкопават националния суверенитет. Джорджеску беше подложен на сериозни критики заради откритите си позиции, които се разглеждаха като подкопаващи усилията на ООН за насърчаване на глобалното сътрудничество и устойчивото развитие. Тази критика се отрази на репутацията му в организацията и сред международните му колеги. Като цяло Джорджеску е изразявал подкрепа за някои социалистически политики, особено за тези, които наблягат на националния суверенитет и икономическата независимост. Той се застъпва за политики, които дават приоритет на интересите на националната държава пред глобалистичните програми. Тази смесица от идеологии в последствие му помогна да спечели подкрепата на различни слоеве от населението, които се чувстват изоставени от традиционните политически партии.
Антинатовска и антилиберална позиция
Критиката му към НАТО е като извадена от съвременните учебници по пропаганда на Кремъл. Джорджеску разглежда Северно- атлантическият пакт за сигурност като инструмент на западния империализъм. Той твърди, че присъствието на НАТО подкопава националния суверенитет и насърчава конфликтите, а не мира. Позицията му намира отклик сред онези, които са скептични към западните военни съюзи и тяхното въздействие върху националната сигурност. Освен това Джорджеску се противопоставя на либерално-демократичните ценности, като се застъпва за по-авторитарен и националистически подход към управлението. Неговата антилиберална позиция включва противопоставяне на политики, които насърчават мултикултурализма и отворените граници. Тази позиция резонира с някои европейски социалистически фракции, като тези в България(БСП), които са скептични към западните съюзи и се застъпват за по-голяма национална автономия.
Джорджеску е свързван с крайно десни идеологии, включително симпатии към нацизма. Неговата реторика често включва националистически и ксенофобски елементи, които намират отклик сред екстремистките групи. Обвиняван е, че популяризира идеи, които съответстват на крайно десни движения, включително антисемитски и расистки възгледи. Джорджеску е правил изявления, които предполагат отричане на Холокоста, което допълнително го приобщава към крайно десни и неонацистки групи. Тези възгледи предизвикаха възмущение и осъждане от различни среди, включително организации за защита на правата на човека и политически опоненти. Въпреки че пропагандира консервативни християнски ценности, присъединяването на Георгеску към крайно десни идеологии и отричането на Холокоста подчертава противоречията в политическата му позиция и твърда идеологическа база с новото европейско крайно дясно, което е силно повлияно от реториката и позициите на Русия.
Организацията на обединените нации често е критикувана за позицията си по отношение на Израел, като някои я обвиняват в пристрастност към страната. Възгледите на Георгеску съвпадат с тази критика, което допълнително усложнява позицията му в ООН. Той открито критикува израелската политика, като се присъединява към пропалестинските и антиизраелските настроения. Освен това проруската позиция на Георгеску е очевидна в неговата политическа реторика и действия. Той подкрепя геополитическите стратегии на Русия, включително съюзите ѝ с противоречиви режими, което контрастира с официалните позиции на ООН по тези въпроси. Подкрепата му за Русия включва застъпничество за по-тесни връзки между Румъния и Русия, както и насърчаване на руските интереси на международни форуми.
Позиции на Калин Георгеску срещу ваксините
По време на COVID-19 пандемията, Călin Georgescu публично изразява скептицизъм по отношение на ваксините, като се присъединява към антиваксиналната реторика и поставя под въпрос безопасността и ефикасността на ваксините. Позицията му намери отклик сред определени сегменти от избирателите, особено сред тези, които не вярват на правителството и на основните медицински съвети. Този скептицизъм се превърна в централна тема в кампанията му, като му помогна да се свърже с избиратели, които се чувстваха маргинализирани от преобладаващите разкази за общественото здраве.
Здравните специалисти изразиха загриженост относно потенциалното отрицателно въздействие на антиваксърските позиции на Джорджеску върху броя на ваксинациите и инициативите в областта на общественото здраве в Румъния. Неговата реторика е допринесла за колебанието относно ваксините, което представлява риск за усилията, насочени към контролиране на разпространението на COVID-19 и други инфекциозни заболявания. По смущаващ начин, неговата позиция отразява друг популист намиращ подкрепа както сред социалисти, така и сред крайно десните, президента на България, Румен Радев, имащ същата роля върху ваксинирането в страната си, с антиваксърските си позиции. Но като цяло, антиваксиналната реторика на Георгеску е отражение на руските кампании за дезинформация, които целяха да подкопаят доверието в западните ваксини, като същевременно популяризираха руската ваксина Sputnik V като по-добра алтернатива. Тези кампании имаха за цел да се възползват от съществуващото разединение и поляризация в западните общества.
Дезинформационата кампания срещу ваксинирането доведе до формирането на групи по интереси в платформите на социалните медии. Тези групи, първоначално фокусирани върху скептицизма по отношение на ваксините, по-късно бяха кооптирани в националистически и проруски наративи. Тази промяна беше улеснена от използването на емоционално заредено съдържание и управлявано от алгоритми куриране на съдържание, което засили посланията, предизвикващи разделение. Преходът от скептицизъм по отношение на ваксините към по-широки политически и националистически програми подчертава силата на социалните медии при формирането на общественото мнение и политическия дискурс.
Тези групи по интереси бяха повлияни от наративи, позициониращи Русия като единственото жизнеспособно решение на икономическите предизвикателства пред Европа, особено по отношение на газовата зависимост. Моралният упадък на Европа и провалът на либералните елити също бяха подчертани, като Русия беше представена като спасител на консервативните християнски ценности. Кампанията на Георгеску се възползва от тези разкази, за да получи подкрепа от избирателите, които се чувстват разочаровани от настоящата политическа и икономическа система.
Ролята на социалните медии в европейските избори и възходът на радикалите, подкрепящи Русия
Русия се доказа като експерт в дезинформационната война. Кремъл умело използва платформите на социалните медии и изкуствения интелект, за да разпространява дезинформация, създавайки объркване и недоверие сред избирателите. Тези кампании често включват фалшиви новини, манипулирани изображения и подвеждащи разкази, за да повлияят на общественото мнение. Целта е да се дестабилизират западните демокрации и да се насърчат проруските кандидати и политики. В Германия, Италия и Франция руската дезинформация допринесе за възхода на радикалните партии. Тези партии често заемат проруски позиции, критикуват ЕС и НАТО, като същевременно насърчават националистически и изолационистки политики. Влиянието на руската дезинформация се прояви в последните избори и политически движения в тези страни.
Чрез засилване на въпросите, предизвикващи разделение, и подкрепа за крайнодесни групи Русия получава непряка политическа подкрепа или иначе казано, се превърна в активен участник в политическите процеси на воюващите със нея съюзници в НАТО. Тази стратегия отслабва основните политически партии и дестабилизира демократичните процеси, но като цяло е създадена като модерно оръжие за социален и политически саботаж. Отново за справка може да бъде взета България, която от началото на КОВИД пандемията е без стабилно правителство, превръщайки своят антиваксър президент, с дълбоки про Руски симпатии в единствен избор за избирателите.
Социалните медии улесниха разрастването радикалните партии на протеста, имащи един общ враг като цяло, подобно на национал социалистическата реторика(по сходен начин в средата на миналият век обединила социализъм и национализъм) от средата на 20- ти век – либералните и финансови институции на Запада. Тези групи често се присъединяват към антизападната реторика на Русия и се възползват от засилването на техните послания онлайн. Възходът на тези екстремистки групи ясно показа че целта е фрагментиране на основният враг на Русия- Европа. В Ирландия и Обединеното кралство подкрепяните от Русия кампании за дезинформация подхраниха социални вълнения и бунтове. Тези усилия имат за цел да дестабилизират обществата и да подкопаят доверието в демократичните институции. Разследванията разкриха координирани усилия на руски участници да се възползват от социалното и политическото напрежение в тези държави.
Според много анализатори, Руската машина за дезинформация стои и зад кампанията на Джорджеску, като успя да засили посланията му и дискредитира опонентите му. Подкрепяните от Русия акаунти и ботове се ангажираха с неговото съдържание, като увеличиха обхвата и доверието в него. Тези координирани усилия помогнаха на Георгеску да спечели популярност и легитимност сред избирателите. Според тях, комбинираното влияние на TikTok и руската дезинформационна машина допринесе за неочаквания успех на Джорджеску на първия тур на изборите. Способността му да мобилизира значителна част от електората чрез социалните медии беше ключов фактор за победата му. Използването на социалните медии позволи на Георгеску да заобиколи традиционните медийни канали и да се свърже директно с избирателите, подчертавайки трансформиращата сила на цифровите платформи в съвременните политически кампании. Но проблема е много по голям от дестабилизацията на Румъния.
В краткосрочен план, възходът на Калин Георгеску има значителни геополитически последици, особено за европейската сигурност. Неговата проруска позиция и националистическа реторика може да промени външната политика на Румъния, като потенциално отслаби съюзите ѝ с Европейския съюз и НАТО. Тази промяна може да подкопае стабилността и сигурността в региона, тъй като Румъния е ключов играч в подкрепата на усилията на Запада срещу руската агресия. Все пак стратегическото значение на Румъния като съюзник на САЩ и нейната роля за регионалната стабилност не могат да бъдат надценени. В страната се намират значителни военни съоръжения на НАТО, включително военновъздушната база „Михаил Когълничану“ на Черно море, която е от решаващо значение за операциите на НАТО. Позицията на Румъния като коридор към Черно море и нейната надеждност в сравнение със съседните държави я правят жизненоважен съюзник в региона. Но дългосрочните последици от възхода на Георгеску за Румъния, Европа и международните съюзи са много по дълбоки. Преминаването към по-националистическа и проруска позиция може да дестабилизира региона, да отслаби единството на ЕС и да постави под въпрос стратегическите цели на НАТО. По-широките последици за международните съюзи и баланса на силите в Европа ще зависят от това как другите държави ще реагират на променящия се политически пейзаж в Румъния6.
Comments