Япония приема сравнително малко посетители всяка година, особено в сравнение с горещите места за почивка в световен мащаб. Статистически погледнато, тя може би изобщо не е обект на свръхтуризъм.
През 2023 г. страната с население от около 125 млн. души ще приеме 25 млн. международни туристи. Това е 0,2 туристи на глава от населението. Съотношението достигна своя връх през 2019 г. - около 0,25.
Франция, със 100 млн. посетители годишно, получава 1,5 туристи на глава от населението; Гърция - 3,4; Португалия - 2,5; и Испания - 1,8. За да достигне европейското ниво на туризъм, Япония ще трябва да приема още 100 млн. души годишно.
"Япония не разполага с твърде много чуждестранни туристи", казва Тери Лойд, основател на Japan Travel.
В някои отношения това е несправедливо сравнение.
Свободата на движение в Европейския съюз и ефективният наземен транспорт и транспорт на къси разстояния улесняват бързото преминаване на границата в региона, което увеличава броя на пристигащите чужденци.
Малката географска площ на Япония и фактът, че тя представлява планинска верига от острови, също са фактори, които допринасят за възприемането на свръхтуризма, тъй като на разположение е много по-малко земя за настаняване на посещаващите я хора, отколкото в страните, които са по-големи и с по-равнен терен.
Все пак цифрите, постигнати в Япония, не са никак необичайни, а нивото на загриженост за туризма, което достигна трескава степен през последните месеци, е забележително предвид относително скромния приток.
Редица страни, разнообразни по отношение на местоположението, географията и релефа, приемат повече посетители на глава от населението, без да се стига до такива смущения, каквито се наблюдават в Япония.
Исландия получава 5,7 посетители на глава от населението, а Малайзия - 0,85 международни пристигания на местен жител. За Нова Зеландия това съотношение е около 0,6.
Усещането за свръхтуризъм в Япония може отчасти да е функция на темпа на промяна.
Страната премина от 6,2 млн. пристигащи международни посетители през 2011 г. до 31,9 млн. през 2019 г., отчасти благодарение на интензивните усилия за официална реклама. Това беше туристическа революция, която хвана голяма част от страната неподготвена и която беше шок за системата по отношение на инфраструктурата и самото общество.
В някои специфични райони "капацитетът на посетителите" може да е достигнат, казва Даниел Гшвинд, професор в Института по туризъм към университета "Грифит" в Австралия.
Услугите и транспортните мрежи могат да се окажат натоварени, а социалната структура - подложена на натиск.
"Може ли общността да поеме толкова много посетители и все още да поддържа начина на живот, който хората идват да видят на първо място, или този начин на живот е напълно заличен?" Гшуинд пита.
Местата, които са в центъра на вниманието на социалните медии - тези, за които се твърди, че са най-инстаграмни - е по-вероятно да бъдат завладени от чуждестранни гости.
"Да речем, че определена гледна точка пред планина или на езеро или река се популяризира като "it" кадър, изведнъж тези места могат да бъдат препълнени", казва Гшвинд.
Кръстовището за скреж в Шибуя, Амейоко в Уено и храмът Сенсоджи в Асакуса, както и техните околни райони, са претъпкани от чуждестранни посетители, много от които са привлечени към тези места от публикации в интернет. Някои места за наблюдение на планината Фуджи са известни с това, че са пълни с хора, както и храмът Кийомидзу и редица други популярни места в Киото.
"Инфраструктурата на страната е изградена за 150 милиона души или повече и според мен все още има достатъчно капацитет да ги приеме. Проблемът е, че всички чуждестранни туристи отиват на едни и същи места по едно и също време", казва Лойд.
Възможно е на някои места Япония да изпитва свръхтуризъм, а на други да наблюдава обратното.
Голяма част от страната остава сравнително празна поради обезлюдяването и стадния инстинкт на туристите, водени от социалните медии. Селските райони на Япония, второстепенните и третостепенните градове, по-малко модните префектури и дори някои квартали на Токио се отличават с липсата на външни посетители.
"Има толкова много места в Япония, които предлагат преживявания, подобни на тези в Киото", казва Лойд.
В един скорошен ден на по-малко от километър от туристическите струпвания в Уено редица живописни храмове стояха почти празни. Наблизо, в зеления кампус на Токийския университет, беше типично тихо.
През 2023 г. пет префектури - Акита, Ямагучи, Тоттори, Фукуи и Шимане - съобщават за по-малко от 100 000 нощувки на чуждестранни гости. За сравнение, в Токио те са 43 милиона, в Осака - 18 милиона, а в Киото - 12 милиона.
Определението за свръхтуризъм подлежи на обсъждане. Става ясно, че става дума не толкова за абсолютни или относителни цифри, колкото за цялостното въздействие върху обществото.
Според привържениците на туризма, по този показател дори и най-натоварените части на Япония се справят добре. Те казват, че не става въпрос толкова за това, което се случва отделно, а за нетната полза, която мястото извлича от дейността.
"Мисля, че тази идея за пренаселеност... съществува. Но дали това е толкова сериозен проблем за Киото? Не мисля, че е толкова сериозен", казва Лойд.
"Колкото и да се оплакват хората от пренаселеността в Киото, мога да ви кажа, че дилърите на Порше и Мерцедес в Киото правят процъфтяващ бизнес. Има много хора, които се възползват от това, което се случва там."
Японското правителство се стреми към 60 милиона посетители до края на десетилетието, което би довело до около 0,5 посетители на глава от населението, което все още е малко по европейските стандарти.
Comments