Поредният антиправителствен протест в някога спокойната пакистанска столица е приключил и Саира Бано е готова да си върне града.
В продължение на четири дни Исламабад беше напрегнато бойно поле, след като поддръжници на затворения бивш министър-председател Имран Хан навлязоха в града.
Столицата, в която живеят 2,4 млн. души, се превърна в „контейнерен град“, тъй като властите подредиха над 700 контейнера, за да блокират ключови пътища и да поддържат реда. Училищата и магазините бяха затворени, интернет услугите бяха прекъснати, а по пътищата имаше хиляди полицейски служители, които проверяваха минувачите.
„Това не е Исламабад, в който съм израснала“, казва г-жа Бано, учителка, която трябваше да отмени занятията си в три последователни дни. „Навсякъде, където погледнах, имаше барикади и контейнери. Чувстваме се изолирани и обезпокоени в собствения си град.“
Денят на интензивни сблъсъци във вторник между поддръжниците на г-н Хан и силите за сигурност завърши с прибързано отстъпление на висшето ръководство на партията му, включително съпругата му Бушра Биби, която обеща да остане на мястото на протеста „до последния си дъх“.
Рано в сряда привържениците на партията бяха изтласкани от площад „Д-Чоук“ в Исламабад, който беше определена като крайна точка на шествието. Али Насир Ризви, началник на полицията в града, заяви, че 954 протестиращи са били арестувани, след като не са спазили забраната за провеждане на публични събрания между неделя и вторник.
В продължение на месеци задържането на г-н Хан подклаждаше политическото напрежение в цялата страна. Поддръжниците му твърдят, че няма да спрат да агитират за освобождаването му по така наречените от тях скалъпени обвинения.
Но за жителите на Исламабад прекъсванията на почти ежемесечните митинги в подкрепа на г-н Хан предизвикват все по-голямо разочарование. Хората са изморени от честите затваряния и ограничения - това, което мнозина наричат нежелан нов начин на живот.
„Някога Исламабад беше един от най-спокойните градове в страната, но през последните години стана много по-неспокоен“, казва Шабир Фарук, служител в градската управа.
„В момента, в който хората усетят и най-малкия признак на хаос, те се подготвят, защото властите блокират града без колебание“, казва г-н Фарук. „Някои се отправят към близките си родни места, а други започват да се запасяват с храна и стоки от първа необходимост.“
Собствениците на магазини заявиха, че са били силно засегнати от протестите.
„Икономиката на Пакистан и без това е в лошо положение и бизнесът вече върви бавно“, казва Навид Али, който продава компютърни стоки близо до D-Chowk, наричан още Democracy Chowk. „В тази ситуация не можем да си позволим затваряне на бизнеса за няколко дни.“
Пътниците също страдат от последиците. През последните дни пътуването между Исламабад и други градове стана почти невъзможно заради транспортните контейнери, които блокират пътищата и магистралите.
45-годишният Асгар Али, който е на посещение при роднини в Лондон, разказва, че за да стигне до летището в Исламабад, е изтърпял петчасово изпитание с две коли и ходене пеша от район в съседна провинция.
„Правителството трябва да намери по-добър начин да се справя с протестите“, казва г-н Али. „Не можем да продължаваме да живеем по този начин.“
Партията на г-н Хан, Pakistan Tehreek-e-Insaf, или P.T.I., твърди, че няколко нейни работници са били убити или ранени по време на протеста поради „безразборната стрелба“ с оръжие и използването на сълзотворен газ от страна на властите. Министърът на информацията на Пакистан Атаулла Тарар отрече полицаите да са стреляли по протестиращите.
Група от петима поддръжници на Хан, които се крият в къща в Исламабад, за да избегнат полицейските репресии, заявиха, че сблъсъците между полицаи и протестиращи са се засилили във вторник следобед.
„Облаци дим покриха района, след като органите на реда изстреляха безброй сълзотворни газове и гумени куршуми“, каза Джибран Ахмед, студент в университет. „Хората бягаха във всички посоки.“ Той признава, че сред хаоса някои протестиращи са вдигнали бутилки със сълзотворен газ и са ги хвърлили обратно по полицията.
Политическите анализатори и дори поддръжниците на г-н Хан все повече поставят под въпрос ефективността на протестите. Управляващите се заканиха, че няма да отстъпят и на йота, а цикълът от размирици не показва никакви признаци, че ще доведе до осезаеми резултати.
„Протестите в Пакистан нямат победители“, пише Майкъл Кугелман, директор на Института за Южна Азия към Центъра „Уилсън“ във Вашингтон, в X .
Според него репресиите от страна на военните и правителството само са разгневили обществото, докато П.Т.И., отстъпвайки, не е постигнала почти нищо, след като е направила грандиозни изявления за решимостта си да се бори докрай. И Пакистан отново е бил отклонен от спешните си икономически предизвикателства и предизвикателства, свързани със сигурността.
„Всеки месец работници от цялата страна се събират в Исламабад, понасяйки суровите репресии на правителството с надеждата, че г-н Хан ще бъде освободен“, казва г-н Ахмед, поддръжник на П.Т.И., който се е укрил в Исламабад. „Но всеки път усилията ни се оказват напразни. Това започва да изтощава работниците и да ги обезсърчава.“
Въпреки че до сряда сутринта протестиращите бяха разпръснати, атмосферата в Исламабад остана напрегната, а политическата несигурност хвърляше дълга сянка. Много жители се опасяват, че всеки момент може да избухне нова вълна от размирици, която отново да наруши ежедневието.
„Имам чувството, че цикълът е безкраен, докато г-н Хан не бъде освободен“, казва г-жа Бано. „Просто искаме да живеем живота си без този постоянен хаос.“
Comments