Судан се разпада

След две години разрушителни сражения гражданската война в Судан достигна нестабилно равновесие. От началото на 2025 г. суданските въоръжени сили и съюзническите милиции постигнаха значителни успехи срещу Силите за бързо реагиране (RSF), мощната милиция, обвинена в геноцид, докато двете фракции се борят за контрол над страната. Към края на март суданските въоръжени сили (SAF) си върнаха столицата Хартум, превзеха президентския дворец и изчистиха по-голямата част от града от бойци на RSF. Въпреки това е малко вероятно SAF да победи RSF напълно: милицията продължава да контролира около една четвърт от територията на страната, предимно в западната част. От своя страна, РБС изглежда малко вероятно да успее да си върне загубените територии в източната, северната и централната част на страната и сега концентрира усилията си върху укрепването на контрола си над обширния регион Дарфур. През последните няколко седмици сраженията започнаха да затихват, но отново се засилват в столицата на провинция Северен Дарфур, Ел Фашер, последната останала крепост на САФ в западната част на Судан.

Тъй като фронтовете на войната изглеждат до голяма степен определени, историческият прецедент сочи, че сега е идеалният момент за прекратяване на огъня или дори за мирни преговори. В много предишни конфликти в Африка патовата ситуация на бойното поле насърчи международните актьори да настояват за преговори, както се случи през 2005 г., когато подкрепените от САЩ преговори сложиха край на втората суданска гражданска война след повече от две десетилетия на сражения между южните бунтовници и Хартум. Всъщност може дори да изглежда, че де юре разделянето, подобно на отделянето на Южен Судан през 2011 г., би могло да бъде най-малко лошият вариант. Суданският народ определено се нуждае от почивка: последният конфликт опустоши страната, като остави след себе си 150 000 мъртви, близо 13 милиона разселени и до 25 милиона души, изложени на сериозна продоволствена несигурност или глад.

Но в случая с настоящата гражданска война в Судан всяка надежда, че преговорите, ако бъдат започнати, ще доведат до траен мир, е илюзорна. Конфликтът задълбочи съществуващите етнически и регионални различия; жестокостите, извършени по-специално от РСФ, направиха преговорите неприемливи за много от поддръжниците на САФ. Същевременно, широк кръг от участници, включително мощни чужди държави, имат интерес фракциите, които подкрепят, да останат възможно най-силни. Това затруднява изработването на мирно споразумение, което да доведе до създаването на едно правителство.

Историята обаче ясно показва, че всякакъв вид териториално раздробяване също няма да доведе до стабилност. Отделянето на Южен Судан не успокои конфликта, който разкъсва региона; то просто премести боевете, тъй като бунтовническата група, която се бореше срещу Хартум, се раздели и фракциите й започнаха да се бият помежду си. Ако враждуващите страни продължат да отказват примирие или мирни преговори, това може да доведе до ситуация, подобна на тази в Либия и Йемен: фактическо разделение, при което Судан остава цял само на хартия. В различни части на страната ще се установят враждуващи центрове на властта, а много от групите, които се сражават днес, заедно с нови, които вероятно ще се появят, ще продължат да се борят.

ДЪЛГИ РАЗДЕЛИ

Настоящата гражданска война в Судан далеч не е прост двустранен конфликт. Тя започна като сблъсък между две фракции в рамките на силите за сигурност на страната – SAF, под командването на Абдел Фатах ал-Бурхан, и RSF, водена от Мохамед Хамдан Дагало, известен още като Хемедти. Бурхан и Хемедти се обединиха, за да свалят гражданското преходно правителство, което се появи след свалянето на дългогодишния судански диктатор Омар ал-Башир през 2019 г., но след това се обърнаха един срещу друг през април 2023 г.

В течение на две години разривът между тях се превърна в много по-голяма война, в която се включиха многобройни судански групи и добре финансирани чуждестранни покровители като Египет, Иран, Русия, Саудитска Арабия, Турция и Обединените арабски емирства. Възникнаха нови милиции, които се присъединиха към всяка от фракциите, а по-старите въоръжени групи се присъединиха към САФ или РСФ. По-старите групи включват големи племенни и регионални милиции, като Суданската освободителна армия (SLA) и Движението за справедливост и равенство (JEM), и двете базирани в региона Дарфур и свързани с SAF, както и Суданското народно освободително движение-Север (SPLM-N), дългогодишна бунтовническа сила, която се е съюзила с RSF.

Нито САФ, нито РСФ твърдят, че водят война по идеологически причини. Въпреки че ръководството на САФ определи борбата си като несектантска битка за оцеляването на суданската държава, ислямистите доминират в най-висшите офицерски чинове от почти четири десетилетия. След като режимът на Башир въоръжи милициите Джанджауид, за да се противопостави на бунтовете на неарабските групи в Дарфур, през 2013 г. той официално организира тези милиции в РСФ. Въпреки че милициите, съставляващи РСФ, са обвинени в геноцид, РСФ сега присвоява твърденията за маргинализация и лишаване от права, които някога бяха изказани от етническите бунтовнически групи, които първоначално трябваше да бъдат ликвидирани.

В действителност обаче един от най-важните мотиви за настоящата война е огромното богатство на Судан от полезни изкопаеми и селскостопански продукти. Страната разполага с огромни запаси от злато и втората по големина площ обработваема земя в Африка, а както местни, така и чуждестранни интереси се борят за контрол над тези ресурси. Освен това по-малки фракции са се наредили зад едната или другата страна, за да водят по-локални борби за власт или да си осигурят лично богатство: лидерът на ДЕМ, Гибрил Ибрахим, например, се е присъединил към САФ, отчасти за да запази доходната си длъжност като министър на финансите на Судан.

На пръв поглед фактът, че гражданската война в Судан се води по-скоро от материални, отколкото от идеологически интереси, прави перспективата за постигане на споразумение по-реална, макар и трудно осъществима. Според една теория, ако всяка важна фракция получи нещо конкретно, което иска – ако концесиите за природни ресурси или постовете в кабинета бъдат разпределени по задоволителен начин между враждуващите страни – боевете биха могли да спрат. Хипотетично, военен пат също би могъл да накара враждуващите страни да седнат на масата за преговори. САФ разполага с повече войски и въздушна мощ. Но силите на РСФ са закалени в битки и опитни в тактиките на партизанската война, което им дава предимство в градските сражения, както показва способността им да удържат Хартум и други големи градове в продължение на две години. Бяха направени многобройни опити за преговори, включително официални преговори, водени от Саудитска Арабия и Съединените щати, и тайни преговори, улеснени от Египет и Обединените арабски емирства. Но всеки опит се провали.

ОТВЪН

Тези усилия за разрешаване на суданския конфликт не отчитат неговата динамика. Въпреки че никоя от страните не може да елиминира другата, както SAF, така и RSF са успели да постигнат и да запазят териториални придобивки, обхващащи части от страната, които техните вътрешни и международни поддръжници считат за най-важни. Дори и след като боевете започнаха да затихват, много от ключовите участници във войната не са склонни да се ангажират с споразумение, което би сложило край на потока от печалби, генерирани от техните военни машини.

Още в началото и двете страни потърсиха външна подкрепа за финансиране на военните си действия. Обединените арабски емирства поддържаха отношенията си с РСФ от 2015 до 2019 г., когато наеха войници от РСФ да служат като наемници в Йемен. За да си осигури коридор за износ на судански стоки, Абу Даби изпрати товарни самолети, пълни с мощно оръжие, дронове и бронирани превозни средства, до РСФ чрез своя клиент (и западен съсед на Судан) Чад. Египет, от своя страна, търси съюзник в Хартум, тъй като целта му е да си осигури влияние над Нил в лицето на усилията на Етиопия да упражнява власт над този жизненоважен воден път. За тази цел Кайро изпрати военна помощ на САФ и според някои информации е участвал в въздушни удари срещу РСФ. Египет разчита и на судански ресурси – често контрабандни – за да подкрепи своята пропадаща икономика.

Други страни също подкрепиха едната или другата страна. Въпреки че Саудитска Арабия публично се позиционира като миротворец, тя негласно застана на страната на САФ по време на предишните кръгове от преговори, отчасти поради регионалната си конкуренция с Обединените арабски емирства. САФ също така се обърна към Русия, която иска да установи военна база на Червено море, и наскоро си осигури дронове от Иран и Турция, двама участници, които също искат по-голямо влияние върху близките морски пътища.

За тези международни партньори неформалното патова ситуация не се различава много от договорения мир. Докато контролираните от всяка коалиция територии остават в общи линии определени, икономическите дейности, важни за тези покровители, могат да продължат без да се налага да се преговаря за политически трудно решение. А чуждестранните поддръжници могат да поддържат доходните си вериги за доставки без тежестите, свързани с правене на бизнес с легитимна държава (като регулации и тарифи) или с народни протести срещу извличането на ресурси, от което се облагодетелства малка елитна група.

СЛАБИ ВРЪЗКИ

Вероятно най-големите пречки пред постигането на договорено мир в Судан обаче са вътрешни. Всяка широка коалиция е опасно крехка, податлива на вътрешни борби и разцепления. Тъй като нито SAF, нито RSF имат строга етническа или сектантска идентичност или публично изразена идеологическа мисия, малко неща могат да задържат лоялността на по-малките съюзнически милиции освен ресурсите, които получават в момента. Войната вече бе белязана от високопоставени дезертиране, като това на Абу Акла Кайкал и неговите Судански щитови сили. Кайкал първоначално се присъедини към САФ, а след това дезертира към РСФ в средата на 2023 г., като се оказа ключова фигура за превземането от милицията на суданската провинция Ел Гезира в плодородния център на страната. Когато обаче САФ си върна контрола над региона в края на 2024 г., той отново смени лагера.

Опровергавайки опростените нарративи, които представят войните в Судан като спорове между араби и африканци, този конфликт надхвърли етническите граници, което прави всяка коалиция по-нестабилна. През октомври 2024 г., например, когато САФ си върна Ел Гезира, някои войници от САФ и свързани с тях милиции нападнаха неарабски етнически групи. В отмъщение и за да защитят други неарабски групи, силите на СЛА и ДЖЕМ в Ел Гезира влязоха в сблъсъци с арабски милиции, свързани със САФ, въпреки че тези две групи официално са съюзници на САФ.

Доколкото териториалният контрол на фракциите продължава да се променя в периферията, това може да доведе до нови дезертирания. Неотдавнашното оттегляне на РСФ от централен Судан подсказва, че милицията може да е готова да се откаже от тази територия, за да се съсредоточи върху укрепването на властта си в Дарфур. Това би оставило двете основни групи в Дарфур, съюзени със САФ – СЛА и ДЖЕМ – без никаква територия под свой контрол, което би направило дезертирането привлекателно. Тази сложна динамика затруднява мирните преговори, тъй като често не е ясно какво всъщност може да предложи всяка от страните.

Дори и да бъде постигнато краткосрочно примирие, голямото разнообразие от етнически групи и идеологически лагери, които са се съюзили с всяка от страните, означава, че възстановяването на социалното сближаване ще бъде още по-трудно. Дори преди гражданската война разнообразието от интереси в Судан беше сложно. След две години война различията се затвърдиха, а разделенията станаха по-емоционални.

БОРБА ЗА ИНТЕРЕСИ

Де факто разделянето на страната вече започва. Картата на териториалния контрол в Судан днес показва разделена страна, като западната част – с изключение на Ел Фашер, столицата на Северен Дарфур – е предимно под контрола на РСФ, а източната, северната и централната част на страната се контролират от САФ. През февруари в Найроби РСФ и нейните партньори подписаха преходно конституционно споразумение, което проправя пътя за обявяването на паралелно правителство над големите територии, които контролират.

Разделянето може да изглежда привлекателен резултат, но е изключително малко вероятно да доведе до траен мир. И коалицията на САФ, и тази на РСФ са крехки: новосъздаденият съюз на РСФ обединява странни съюзници – твърдо светската СПЛМ-Н и различни отцепили се фракции от суфитски религиозни ордени, за които светският характер е политически табу. Коалицията на САФ включва както светски въоръжени групи, така и ислямистки милиции, свързани с Мюсюлманското братство, но най-важните й международни покровители – Египет и Саудитска Арабия – са твърди противници на Братството. Освен това, всяка нова политическа структура няма да има съседни етнически граници. Проектът за управление на хетерогенни региони ще бъде изключително усложнен от слабите или липсващи държавни институции в Судан, особено в исторически маргинализираните територии, контролирани от РСФ. А ако страната се раздели още повече, двете нововъзникнали политически системи – едната без излаз на море – биха били много по-малко икономически жизнеспособни, отколкото ако останат обединени. Освен това, както САФ, така и РСФ се отказват от сухопътни сражения и вместо това се опитват да дестабилизират територията на своите съперници с въздушни удари или удари с дронове, което прави страната като цяло все по-неуправляема.

Парадоксално, високата степен на фрагментация, която прави толкова трудно постигането на обединено правителство в Судан, е същото, което прави нестабилно всяко решение, което разделя страната и установява множество правителства. В момента и двете широки коалиции биха имали затруднения да определят съседна територия, която те и техните поддръжници биха били готови да запазят, и други зони, които са готови да отстъпят. И предвид многобройните обвинения в военни престъпления, отправени срещу всяка от страните, нито един от двата съюза не може да се похвали с солиден мандат да управлява на територията, която контролира.

Тъй като конфликтът се дължи предимно на борба за регионална власт и ресурси, а не на по-широка политическа визия за страната, вероятно е съюзите да продължат да се променят, милициите да продължат да дезертират и да се образуват отцепили групи. За съжаление, вместо мир или разделение, най-вероятното бъдеще на Судан е по-голяма война.