Докато продължават политическите преговори за съставяне на ново тайландско правителство, става все по-вероятно за министър-председател да бъде номиниран компромисен кандидат от партията "Пхеу Тай". На 13 юли тайландският парламент гласува против утвърждаването на лидера на Движение "Напред" Пита Лимджароенрат, въпреки че неговата партия спечели мнозинство на националните избори през май. Този резултат пренебрегва желанието на избирателите, които в преобладаващата си част гласуваха за опозиционните продемократични партии, които се застъпваха за реални промени в тайландското общество, включително за потенциална реформа на закона за лесе магесте, който защитава монархията от контрол.
Този компромис ще гарантира, че едно военно настроено правителство на малцинството няма да вземе властта, а за някои реформаторски настроени тайландци избягването на тази възможност е достатъчно постижение. За други този компромис няма да е достатъчен. Някои поддръжници на партията "Движение напред" се опасяват, че партията "Пхеу Тай", която подкрепя демокрацията, но има по-малко прогресивни възгледи, може да се отцепи и да сформира правителствена коалиция без нея. Този ход обаче би довел до силна делегитимация на партията в очите на обществото; това би било краят на Pheu Thai като популярна партия и вероятно краят на партията като цяло.
Като пренебрегва искането на тайландските избиратели за промяна, което е дори по-силно, отколкото беше показано на националните избори през 2019 г., управляващата върхушка играе много опасна игра. За да запази властта, управляващата върхушка вече по същество забрани на Пита Лимджароенрат да участва в политиката; тя може да забрани и самото Движение "Напред", както направи с "Бъдеще напред", или все още може да се опита да сформира правителствена коалиция без нито една от продемократичните партии.
Всеки от тези ходове вероятно би подпалил Тайланд. Ако истаблишмънтът продължи да пренебрегва електората, поддръжниците на Движение Напред вероятно ще излязат на улицата - и дори има вероятност от голям хаос, както през 1992 г., когато правителството отговори на масовите протести с кърваво потушаване. Този сценарий би означавал демократична гибел за Тайланд.
Comments