Сред африканските и карибските държави се засилва подкрепата за създаването на международен трибунал за жестокостите, свързани с трансатлантическата търговия с поробени хора, като САЩ подкрепят групата на ООН, която е в основата на тези усилия.
Миналата година беше предложено създаването на трибунал по модела на други специални съдилища, като например Нюрнбергския процес срещу нацистките военнопрестъпници след Втората световна война. Сега то набира популярност в рамките на по-широкото движение за обезщетение за робството, разкрива репортаж на Ройтерс, базиран на интервюта с десетина души.
Идеята за специален трибунал, официално препоръчана през юни от Постоянния форум на ООН за хората от африкански произход, е проучена допълнително от африкански и карибски регионални органи, казва Ерик Филипс, заместник-председател на Комисията за обезщетение за робство към Карибската общност (КАРИКОМ), която обединява 15 държави членки.
Обхватът на трибунала не е определен, но в предварителен доклад форумът на ООН препоръчва той да се занимава с обезщетения за поробване, апартейд, геноцид и колониализъм.
Застъпниците, включително в рамките на КАРИКОМ и Африканския съюз (АС), който обединява 55 държави от целия континент, работят за постигане на по-широка подкрепа за идеята сред членовете на ООН, каза Филипс.
Специалният трибунал на ООН би помогнал за установяването на правни норми за сложни международни и исторически искове за обезщетение, казват поддръжниците му. Противниците на репарациите твърдят, наред с другото, че съвременните държави и институции не трябва да носят отговорност за историческото робство.
Дори поддръжниците му признават, че създаването на международен трибунал за робството няма да е лесно. Съществуват "огромни пречки", казва Мартин Окуму-Масига, генерален секретар на Форума на съдиите и юристите в Африка (AJJF), който предоставя на АС съвети, свързани с обезщетенията. Пречките включват получаването на съдействие от държавите, които са участвали в търговията с поробени хора, както и правната сложност на намирането на отговорните страни и определянето на средствата за правна защита.
"Тези неща са се случили преди много години, а достъпът до исторически документи и доказателства може да е труден и дори да се провери", казва Окумо-Масига.
За разлика от Нюрнбергския процес, никой от пряко замесените в трансатлантическото робство не е жив.
Запитан за идеята за трибунал, говорител на британското външно министерство признава ролята на страната в трансатлантическото робство, но заявява, че тя не планира да изплаща обезщетения. Вместо това грешките от миналото трябва да бъдат преодолени чрез извличане на поуки от историята и справяне с "днешните предизвикателства", каза говорителят.
Въпреки това защитниците, които отварят нов раздел за репарации, казват, че западните държави и институции, които продължават да се възползват от богатството, генерирано от робството, трябва да бъдат държани отговорни, особено като се има предвид продължаващото наследство от расовата дискриминация.
Трибуналът би помогнал да се създаде "официален запис на историята", казва Брайън Кагоро, зимбабвийски адвокат, който се застъпва за обезщетения от повече от две десетилетия.
Според проучвания на ООН расизмът, обедняването и икономическата изостаналост са свързани с дългогодишните последици от трансатлантическото робство от Съединените щати до Европа и африканския континент, отваря се нов раздел.
"Тези наследства са живи и здрави", заяви Клайв Люис, британски депутат от Лейбъристката партия и потомък на хора, поробени в карибската държава Гренада.
Чернокожите хора "живеят в по-бедни и по-замърсени райони, хранят се по-зле, имат по-лоши образователни резултати... защото структурният расизъм е вкоренен дълбоко".
НИГЕРИЯ В ПОДКРЕПА
Предложението за трибунал беше обсъдено през ноември на среща на върха за репарациите в Гана, на която присъстваха лидери от Африка и Карибите.
Срещата на върха в Гана завърши с ангажимент, отваря се нов раздел, да се проучат съдебните пътища, включително "варианти за съдебни спорове".
Най-многолюдната африканска държава, Нигерия, подкрепя стремежа за създаване на трибунал, заяви външният министър Юсуф Туггар пред Ройтерс през февруари, като заяви, че страната ще подкрепи идеята, "докато тя стане реалност".
В Гренада, където стотици хиляди хора са били поробени, министър-председателят Дийкън Мичъл "напълно подкрепя", заяви негов говорител, описвайки трибунала като инициатива, ръководена от Цариградската общност.
Филипс заяви, че работата по създаването на трибунала ще трябва да се осъществи чрез системата на ООН и да включва разговори с държави, включително Португалия, Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия и Дания, които са участвали в търговията с поробени хора в Карибския басейн и други региони.
Не можа да се установи колко държави в Африка и Карибския басейн вероятно ще подкрепят идеята. Сред най-яростните защитници на трибунала е Джъстин Хансфорд, професор по право от Университета Хауърд, подкрепен от Държавния департамент на САЩ да работи във форума на ООН. Той заяви, че идеята ще бъде обсъдена на третата сесия на форума, започваща на 16 април, на която се очаква да присъстват 50 или повече държави. След това Хансфорд планира да пътува до Африка, за да лобира за допълнителна подкрепа, с цел да повдигне предложението с по-силна подкрепа по време на Общото събрание на ООН през септември, каза той пред Ройтерс.
"Голяма част от работата ми сега е да се опитам да помогна за превръщането му в реалност", каза той за трибунала, като заяви, че може да отнеме от три до пет години, за да се задейства. Филипс заяви, че целта е да се събере достатъчно подкрепа до 2025 г. Съединените щати, които финансират форума на ООН, "ще вземат решение относно трибунала, когато той бъде разработен и създаден", заяви говорител на Държавния департамент на САЩ. "Въпреки това Съединените щати твърдо подкрепят" работата на форума, добави говорителят.
Що се отнася до репарациите, "сложността на въпроса, правните предизвикателства и различните гледни точки на карибските държави представляват значителни предизвикателства", каза говорителят.
Ръководството на ООН вече се обяви в подкрепа на репарациите, които са били използвани при други обстоятелства за компенсиране на големи морални и икономически дългове, като например за японските американци, интернирани от САЩ по време на Втората световна война, и за семействата на оцелелите от Холокоста.
"Призоваваме за рамки за репарационно правосъдие, които да помогнат за преодоляване на поколенията на изключване и дискриминация", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш на 25 март в най-прякото си публично изказване по въпроса. Канцеларията на Гутериш не отговори на искането за коментар относно евентуален трибунал. "Нито една държава с наследство от поробването, търговията с поробени африканци или колониализма не е направила пълна равносметка на миналото и не е отчела изчерпателно въздействието върху живота на хората от африкански произход днес", заяви Лиз Тросъл, говорител на Службата на ООН за правата на човека, в отговор на въпрос за трибунала.
Миналата година Нидерландия се извини за ролята си в трансатлантическото робство и обяви фонд на стойност около 200 млн. долара за справяне с това минало. Говорител на Министерството на външните работи заяви, че то не е запознато с дискусиите около трибунала и не може да отговори на въпросите.
Френското правителство отказа да коментира. Правителствата на Португалия, Испания и Дания не отговориха на запитванията за коментар.
ИЩЦИ И ОТВЕТНИЦИ
Стремежът за създаване на трибунал отчасти произтича от убеждението, че исковете трябва да бъдат закрепени в правна рамка, каза Окуму-Масига от Форума на съдиите и юристите в Африка. Няколко институции, включително Европейският съюз, са стигнали до заключението, че трансатлантическото робство е било престъпление срещу човечеството. След Нюрнбергския процес през 40-те години на миналия век ООН официализира структурата на специалните трибунали - наказателни съдилища, създадени ad hoc за разследване на тежки международни престъпления, като например престъпления срещу човечеството.
Оттогава насам ООН е създала два: един за преследване на отговорните за геноцида в Руанда през 1994 г. и друг за преследване на военните престъпления, извършени в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век.
Трибуналите за Руанда и Югославия са създадени от Съвета за сигурност на ООН, но Международният наказателен съд, друг международен трибунал на ООН, е създаден с резолюция на Общото събрание, което е възможен път за трибунал за обезщетения за робството, казва Хансфорд.
Окуму-Масига заяви, че засегнатите държави, потомците на поробени хора и групите от коренното население биха могли да бъдат потенциални ищци, докато ответниците биха могли да включват държави и институции с исторически връзки с робството или дори потомци на поробителите.
Международният трибунал не е единственият възможен съдебен път.
На срещата на върха на страните от Карибския басейн през февруари тази година събралите се министър-председатели и президенти предложиха да се работи съвместно с Африканския съюз, за да се поиска консултативно правно становище на Международния съд относно обезщетенията чрез Общото събрание на ООН, заяви запознат с въпроса източник от КАРИКОМ.
Макмид Камара, основател на базираната в Акра група на гражданското общество Reforms Initiatives, която работи с АС по въпросите на репарационното правосъдие, заяви, че решенията за това кой път да се избере ще бъдат взети въз основа на това консултативно становище на МС.
ДВИЖЕНИЕ ЗА РЕПАРАЦИИ
От XV до края на XIX в. най-малко 12,5 млн. поробени африканци са били насилствено транспортирани с кораби, плаващи предимно под европейски, но също и под американски и бразилски флаг, и продадени в робство.
Преди да започне да настоява за премахване на робството, Великобритания транспортира около 3,2 милиона души - най-активната европейска държава след Португалия, която поробва близо 6 милиона души.
Тези, които оцеляват след жестокото пътуване, в крайна сметка се трудят на плантации при нечовешки условия в Северна и Южна Америка, най-вече в Бразилия, Карибския басейн и Съединените щати, докато други печелят от труда им.
Призивите за обезщетение започнаха от самите поробени хора.
"Те са бягали, издигали са глас в протестни песни, водили са войни на съпротива", казва Верен А. Шепърд, директор на Центъра за изследване на репарациите в Университета на Западна Индия.
По-късно движението е подкрепено от толкова различни среди, като лидера за граждански права на САЩ Мартин Лутър Кинг-младши и карибските растафарианци. През изминалата година някои от най-големите световни институции добавиха своя глас. Гана оглави усилията за получаване на африканска подкрепа за официално преследване на репарации, а Нигерия, Сенегал и Южна Африка също се включиха в каузата, казва Камара. Хансфорд и Филипс казват, че повечето дискусии са съсредоточени върху трансатлантическия трафик, а не върху по-старата трансахарска търговия с ислямския свят, при която според оценките са били транспортирани няколко милиона поробени африканци. Спори се за това какво на практика ще представлява обезщетението. Някои, включително в САЩ, настояват за индивидуални плащания на потомците на поробените хора. В план от 2014 г. КАРИКОМ призова за опрощаване на дългове и подкрепа от страна на европейските държави за справяне с общественото здраве и икономическите кризи.
Решението на Африканския съюз да се присъедини към КАРИКОМ даде нов тласък на кампанията, заяви Жасмин Микенс, базирана в САЩ стратежка на социални движения, която специализира в областта на репарациите. Сега АС разработва собствена бяла книга на Африка за това как може да изглеждат репарациите, каза Окуму-Масига.
"Имаме глобална общност, която подкрепя това послание", каза Микенс, който присъства на събитието в Гана. "Това е нещо, което това движение не е виждало никога досега."
Comments