Тръмп поставя началото на бурна нова ера за световната икономика

Епохата на все по-свободна и широка международна търговия, изградена върху система, основана на правила, за чието създаване допринесоха Съединените щати, рязко приключи. На 2 април, по време на театрално събитие в Белия дом, президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе серия от мащабни мита, които ще засегнат почти всяка чужда държава. В известен смисъл изявлението му не беше изненада: от момента на встъпването му в длъжност бизнесът и финансовите анализатори знаеха, че Тръмп ще повиши търговските бариери. Но мащабът и обхватът на митата потвърдиха най-лошите им опасения. С един замах Вашингтон сериозно ограничи международната търговия.

Като обоснова тази нова ера на митата, Тръмп твърди, че Съединените щати са жертва на нелоялни търговски практики. Както в много от идеите на Тръмп, в твърденията му има повече от зрънце истина. Китай например се възползва от правилата на Световната търговска организация, за да получи достъп до пазарите на други държави за своя износ, като същевременно ограничава достъпа до собствените си пазари. Пекин също така е използвал широки субсидии и други мерки, за да повиши глобалната конкурентоспособност на китайските компании, включително като е принуждавал чуждестранни фирми да предават технологии.

Но вместо да поправи правилата, от които някои търговски партньори на САЩ се възползваха, Тръмп предпочете да взриви цялата система. Той се зае с търговията с практически всички големи търговски партньори на САЩ, като не пощади нито съюзниците, нито съперниците си. Да,Китай сега е изправен пред високи мита, но също и Япония, Южна Корея и Тайван. Дългогодишните, взаимноизгодни икономически отношения и геополитически съюзи са без значение.

Много хора се надяват, че тарифите на Тръмп ще се окажат ефимерни - че изправен пред спада на акциите и покачването на цените, Вашингтон ще отмени ограниченията. Възможно е Белият дом да понижи някои от ставките, особено след като държавите лобират за изключения. Но реалността е такава, че ерата на свободната търговия едва ли ще се завърне. Вместо това всички пазарлъци между Тръмп и други държави ще оформят една зараждаща се икономическа система, определяна от протекционизъм, напрежение и сделки. Резултатът няма да бъде повече работни места, както обещава Тръмп. Той ще бъде сътресение за всички и то за години напред.

ЛОША МАТЕМАТИКА

Според Тръмп Съединените щати се нуждаят от огромни мита, за да коригират търговските си дисбаланси. В това схващане няма много логика. Вярно е, че Съединените щати имат търговски дефицит с повечето държави, но в този факт няма нищо лошо. Напротив, той просто означава, че другите държави са ефективни в производството на стоки, които американските потребители искат, така че американците купуват повече от тях, отколкото обратното. Въпреки това Тръмп смята, че всяка държава, която има двустранен търговски излишък със САЩ, по дефиниция мами и че са необходими реципрочни мита, за да се изравнят нещата.

За да реши какви мита да наложи, Тръмп уж изчислява всички начини, по които държавите мамят - включително чрез мита, нетарифни бариери и валутни манипулации - за да изчисли общата „тарифа“, която всяка държава налага на САЩ. На практика това означаваше да се раздели търговският дефицит на САЩ с дадена държава на количеството стоки, които тя изнася за САЩ. (Тези изчисления удобно изключват търговията с услуги - като туризъм, образование и бизнес услуги, при които Съединените щати имат излишък с повечето от търговските си партньори). След това Тръмп великодушно предостави на всяка държава отстъпка от 50 %, като наложи реципрочни мита върху вноса на стоки, равняващи се на половината от тази мярка.

За да видите как работи това на практика, погледнете Китай. През 2024 г. Съединените щати имат търговски дефицит с тази страна в размер на 295,4 млрд. долара, а внасят китайски стоки на стойност 438,9 млрд. долара. Така Тръмп изчисли, че Китай има ефективна митническа ставка от 67% върху вноса от САЩ - или 295,4 млрд. долара, разделени на 438,9 млрд. долара. По този начин Тръмп определи реципрочни мита върху вноса на САЩ от Китай в размер на 34% (половината от 67%). Изглежда, че тази цифра се прибавя към вече въведените 20-процентни мита, което възлиза на обща митническа ставка от 54% върху вноса от Китай, но кой брои?

Съединените щати и Южна Корея имат споразумение за свободна търговия, но Южна Корея има търговски излишък със Съединените щати. Следователно, по логиката на Тръмп, те трябва да мамят. Според изчисленията на Белия дом Южна Корея прилага приблизително 50-процентно мито върху износа от САЩ. В резултат на това Тръмп наложи 26-процентно мито върху вноса от Южна Корея.

А какво да кажем за страните, с които Съединените щати имат търговски излишък? Съединените щати изнасят повече стоки за Австралия и Обединеното кралство, отколкото внасят от тези държави. Със сигурност това показва, че Съединените щати са измамникът в тези две отношения. Но според Белия дом само другите държави мамят. Всъщност тези две държави все още са засегнати от десетпроцентни мита. Някой може да попита: защо в такива случаи се прилагат каквито и да било мита? Отговорът, изглежда, е: „Защо не?

Тарифите сами по себе си няма да заличат общия търговски дефицит на САЩ - освен ако страната не се изолира напълно от международната търговия. Това е така, защото търговският дефицит е всъщност разликата между вътрешните спестявания и инвестициите. Съединените щати продължават да бъдат добро място за инвестиране, но процентът на частните спестявания е нисък, а правителството има огромни бюджетни дефицити. Ако Тръмп наистина иска да балансира търговската сметка, по-добре би било да предприеме мерки за насърчаване на националните спестявания. И дори ако Съединените щати нямат общ търговски дефицит, те вероятно ще продължат да имат търговски дефицити с някои държави и излишъци с други. Двустранните търговски дисбаланси са просто естеството на международната търговия.

Тръмп разглежда митата и като инструмент за съживяване на американското производство. Но тази полза е спекулативна, ще настъпи в далечното бъдеще и е превъзхождана от очевидните разходи. Тарифите на Тръмп обхващат толкова широк спектър от продукти и търговски партньори, че неизбежно ще имат неблагоприятни последици за икономиката на САЩ - като разходите за смущенията ще бъдат понесени от американските потребители и предприятия в практически всеки сектор.

Отраслите със сложни вериги на доставки, преминаващи през няколко държави, като например автомобилостроенето, ще бъдат изправени пред най-тежки последици. Но всеки бизнес, който се е възползвал от ефикасни и рентабилни вериги за доставки (а това са повечето от тях), сега ще трябва да се ограничи, за да намали излагането си на рискове, свързани с търговската политика и геополитиката. Това неминуемо ще доведе до повишаване на цените за потребителите, тъй като предприятията отдават приоритет на устойчивостта, а не на ефективността. Дори селскостопанските продукти, машините и оборудването, както и високотехнологичните стоки, които САЩ изнасят, ще бъдат неблагоприятно засегнати благодарение на ответните мита, наложени от търговските партньори на Вашингтон.

ТОЧКА, ОТ КОЯТО НЯМА ВРЪЩАНЕ

Останалата част от света все още реагира на съобщението на Тръмп. Но страните вероятно ще реагират с комбинация от ответни мерки, успокояване и диверсификация. Всеки от тези подходи е свързан с предизвикателства.

На първо място, разгледайте възможността за ответни мерки срещу Съединените щати. Множество държави вече обещаха да наложат мита върху американски стоки в отговор на провокациите на Тръмп. Техните граждани също са разгневени. Канадските потребители бойкотират американските продукти, а туристите от останалата част на света вероятно ще избягват Съединените щати. Но ответните мерки носят своите разходи, тъй като увеличават несигурността относно световната търговия, което вреди на бизнес инвестициите.

Умиротворяването е свързано с по-малко рискове и със сигурност е в интерес на всяка страна, засегната от митата, да преговаря с Тръмп. Двустранната търговия не може да бъде балансирана за една нощ, но страните могат да обещаят да купуват повече стоки от САЩ и да намалят бариерите пред този внос. Тръмп оправда предишните кръгове на митата с по-широки съображения за националната сигурност, като ги използва като инструмент, за да накара страните да ограничат незаконната имиграция и притока на незаконни наркотици; търговските партньори на САЩ биха могли да предложат да предприемат смели мерки, за да спрат тези бедствия да достигат до американските брегове. В края на краищата Тръмп обича сделките, така че всяка страна ще трябва да намери начин да му позволи да обяви победа (което той ще направи във всеки случай). И все пак, дори и другите държави да обещаят да купуват повече американски стоки, малко вероятно е търговските им излишъци със САЩ да се свият достатъчно бързо, за да се харесат на президента, оставяйки ги отворени за допълнителни наказателни мерки. А ако американската икономика започне да се задъхва заради митата, Тръмп неминуемо ще хвърли още по-голяма вина върху останалия свят.

Други държави, особено тези, които вече имат силни търговски отношения, може би ще заобиколят изцяло Съединените щати. Например Китай, Япония и Южна Корея могат да се опитат да се предпазят колективно от последиците от американските мита, като засилят взаимните си търговски връзки. Но всяка от тези страни разчита в голяма степен на износа, за да захранва икономиките си, и е засегната от слабо вътрешно търсене. Огромният свръхкапацитет на Китай и слабото търсене на вносни стоки по-специално заплашват другите две икономики. В резултат на това тези страни вероятно ще се предпазят от пълно отваряне на пазарите си за износа на другата страна. От своя страна европейците дадоха знак, че са готови да работят с други държави в областта на търговията. Но те не искат да се превърнат в дъмпингов център за износа на други държави.

Независимо от това, изправени пред ограничения достъп до американските пазари и по-слабото потребителско търсене в САЩ, останалите страни по света ще търсят диверсификация на експортните пазари, търговски споразумения, които изключват Съединените щати, и други подходи, за да се предпазят от задаващата се глобална търговска война. Но в действителност те могат да направят само толкова много. Всъщност, дори и Съединените щати да се откажат от широкообхватните и значителни мита, които Тръмп обяви, щетите за бизнеса и доверието на инвеститорите вече са нанесени. Вашингтон хвърли сянка върху бизнес инвестициите и потребителското търсене, което може да доведе до рецесия в американската икономика - и да повлече със себе си останалата част от световната икономика.

Съединените щати се отказаха от ролята си на бастион на свободната търговия и вместо това водят до възраждане на протекционизма, което ще навреди на потребителите и бизнеса по целия свят. Ако тези мита останат в сила, Тръмп ще остане в наследство не като умен бизнесмен, а като разрушителен и раздразнителен пречка за икономическия напредък.