Войниците са се окопали на позициите си югоизточно от Покровск, когато започва руското нападение. През следващите 20 часа артилерията обстрелва окопите им, като се редува с десетки делтапланери, изстреляни от руска територия. Когато украинците бяха принудени да се оттеглят, новомобилизираните руски резерви нахлуха в позициите им и бързо се окопаха.„Никога не съм виждал подобно нещо“, казва Виталий Миловидов, офицер от украинските въоръжени сили. „Не знам как можем да си върнем такива позиции.“Докато Америка отива на избори, украинската армия, която толкова много зависи от щедростта на Вашингтон, е изправена пред най-тежката битка от руската инвазия досега, губейки територии на изток с най-бързи темпове, откакто самият Киев е заплашен. Разполагането на хиляди севернокорейски войници вкара нов взривоопасен компонент в конфликта, като Москва е все по-уверена в помощта на чуждестранните си съюзници.
Нарастващите удари на безпилотни самолети по украинските градове увеличават призрака на още една горчива зима, след като преговорите за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура бяха прекратени, когато украинските сили пресякоха руската граница в Курск. Това нахлуване, предприето отчасти с цел да се осигури разменна монета в преговорите, за които Доналд Тръмп заяви, че ще сложат край на войната за 24 часа, само по себе си се провали, като поне една трета от завзетата територия вече е отново в руски ръце.Докато светът очаква кой ще заеме Белия дом, малко са държавите, в които залогът е толкова голям, колкото в Украйна, която е на повече от половината на третата година от войната. Никой в Украйна вече не говори за пълна победа над нашествениците. „Това ще приключи с преговори“, каза Миловидов.
Запитан обаче за готовността на Москва да разговаря миналата седмица, президентът Зеленски отговори: „Това зависи от изборите в Съединените щати“. Ако бъде избрана, се очаква Камала Харис да продължи подкрепата на предшественика си за Украйна. И все пак ангажиментът на президента Байдън напоследък не е достатъчен в очите на Киев. Пътуването на Зеленски до Вашингтон, въоръжен с т.нар. план за победа, включващ молба за разрешение за използване на западни ракети с далечен обсег за поразяване на цели на руска територия, получи хладен отговор.Зеленски поне си осигури среща с Тръмп, първата от пет години насам след неловката среща в Овалния кабинет след разкриването на телефонен разговор, в който Тръмп го е притискал за мръсотия относно сделките на Байдън в Украйна. Едва миналия месец Тръмп обвини Зеленски, а не Путин, за инвазията, очерняйки украинския лидер като „един от най-големите търговци, които някога съм виждал. Всеки път, когато той идва, ние му даваме 100 млрд. долара. Кой друг е получавал толкова пари в историята?“
Миналата седмица обаче Зеленски заяви, че Америка е доставила само малка част от приетия през април пакет за военна помощ в размер на 61 млрд. долара, което усложнява възможността на Украйна да планира това, което ще се случи след изборите.В интервю през юли Тръмп даде първата подсказка за това как ще се опита да прекрати войната бързо, като каза на Зеленски, че няма да получи нищо повече, ако не преговаря, и информира Путин, че Зеленски ще получи каквото иска, ако Москва не се съгласи да говори. Но нищо не подсказва, че Москва е готова да седне на масата. Миналата седмица Зеленски предупреди Вашингтон какво е заложено на карта.
„Следващият президент на САЩ може да засили или отслаби подкрепата за Украйна“, каза той. „Ако тази подкрепа отслабне, Русия ще завземе повече територии, това ще ни попречи да спечелим тази война. Истинското желание на Съединените щати да прекратят тази война бързо е от решаващо значение. Но [териториите на] Украйна не подлежат на преговори. Нашата конституция не ни позволява да се откажем от законните си земи“.В Донецк, където украинските войници се сражават с „една от най-мощните руски офанзиви от началото на пълномащабната инвазия“, според главнокомандващия генерал Сирски, започват да мислят за немислимото.„В разговорите във връзка с това се появява въпросът: какво ще правим, ако нашите партньори спрат да ни подкрепят“, пита един млад войник. „Много хора от моето подразделение идват от окупираните в момента територии. Въпросът не е, че искаме да го направим. По-скоро става въпрос за това, че ако нещата са отчайващи, какво ще правим? Какво ще стане, ако това се случи?“Тя се зачуди на глас дали суетата на Тръмп може да бъде обърната в полза на Украйна, ако той се върне в Белия дом. „САЩ играят огромна роля в това, което се случва в Украйна в момента, и няма да е пресилено да се каже, че ще играят огромна роля в начина, по който светът ще изглежда утре“, каза тя. „Така че аз просто наистина се надявам, че който и да стане президент, ще има предвид, че това е неговият шанс да определи начина, по който светът ще изглежда през следващите десетилетия. Просто се надявам тази идея да надделее над краткосрочните интереси“.Серхий Дибров, журналист, служещ във въоръжените сили, разположен на Курския фронт, се притесняваше от непредсказуемостта на Тръмп, макар да отбеляза, че Украйна не винаги е процъфтявала с демократ в Белия дом - включително с президента Обама, който според него „си е затворил очите“ за завземането на Крим от Путин. Оръжията, дадени от администрацията на Байдън, са широко разглеждани като твърде малко и твърде късно - достатъчно, за да се задържи в борбата, но недостатъчно, за да спечели.„Америка не изглежда много силна в света в момента“, каза той. „Те не изпълниха обещанията си на толкова много места. Погледнете Афганистан. Може би ще решат да преосмислят външната си политика с всякакви държави“.
Украйна може да се наложи да направи същото. „Трябва да се замислим за нови съюзи“, каза Дибров, като отбеляза как Украйна се е превърнала в полигон за опасен нов съюз на разбойнически сили, с пристигането на севернокорейски войски в Курск, около окупирания от Украйна град Суджа, както и с китайските и иранските оръжия в ръцете на Русия. Южна Корея изпраща екип за военна връзка в Киев и за първи път активно обмисля предоставянето на смъртоносна помощ.„В миналото Южна Корея е била много внимателна по отношение на подкрепата. Сега това може да се промени“, каза Дибров. „Кой би си помислил, че Втората корейска война ще започне не на 38-ия паралел, а в Суджа?“
Kommentare