Когато министър-председателят Киър Стармър се срещна с Доналд Джей Тръмп на вечеря в Тръмп Тауър на 26 септември, това беше част от британската очарователна офанзива за подхранване на отношенията между един ляв лидер и един десен потенциален президент. Така че, когато преди раздялата г-н Тръмп се обърна към г-н Стармър и му каза: „Ние сме приятели“, според човек, участвал във вечерта, това не остана незабелязано.
Дали ще останат приятели, може да се предположи.
В продължение на месеци, предшестващи политическото завръщане на г-н Тръмп - и в опияняващите дни след потвърждаването на победата му - чуждестранните лидери отново се втурнаха да се присламчват към него. Техните емисари се опитваха да намерят хора в орбитата на г-н Тръмп или в мозъчни тръстове, които се очаква да имат влияние при определянето на политиките на втората администрация на Тръмп.
Някои лидери, като например президентът на Украйна Володимир Зеленски, подготвят предложенията си, за да привлекат транзакционния характер на г-н Тръмп; други, като министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо, изпратиха екипи от служители в Съединените щати, за да посетят десетки републикански лидери с надеждата, че те могат да смекчат най-радикалните инстинкти на г-н Тръмп по отношение на налагането на мита.
Историята показва, че много от тези усилия за изграждане на мостове ще се провалят. До края на първия си мандат г-н Тръмп се разсърди на няколко лидери, с които започна в добри отношения. Протекционистичната му търговска политика и нежеланието му за сключване на съюзи - в съчетание с непостоянната му личност - подхраниха сблъсъците, които пренебрегнаха отношенията, които лидерите се бяха постарали да изградят.
„Имаше две погрешни схващания за Тръмп“, каза в интервю Малкълм Търнбул, бивш министър-председател на Австралия. „Първото беше, че той ще бъде различен на поста си, отколкото беше в предизборната кампания. Второто беше, че най-добрият начин да се справим с него е да му се подмазваме“.
През януари 2017 г. г-н Търнбул проведе известен враждебен телефонен разговор с г-н Тръмп относно това дали Съединените щати ще спазят споразумението от времето на Обама за приемане на 1250 бежанци, на което г-н Тръмп се противопостави (в крайна сметка Съединените щати ги приеха). Г-н Търнбул заяви, че по-късно е намерил други общи позиции с г-н Тръмп, като дори го е разубедил да не налага мита върху някои австралийски експортни стоки.
Разликата този път, каза г-н Търнбул, е, че „всеки знае точно какво ще получи. Той е изключително транзакционен. Трябва да сте в състояние да докажете, че определен начин на действие е в негов интерес“.
Много преди изборите лидерите започнаха да очакват победата на Тръмп, като го търсеха. Г-н Зеленски се срещна с него в Ню Йорк през същата седмица като г-н Стармър. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху пътува до имението на г-н Тръмп в Палм Бийч, Флорида, „Мар-а-Лаго“, през юли, както и министър-председателят на Унгария Виктор Орбан.
Популист, чийто автократичен стил е модел за някои от движението MAGA на г-н Тръмп, г-н Орбан е може би най-близо до разгадаването на кода с г-н Тръмп. Двамата се срещат и разговарят редовно по телефона; те се хвалят един друг в нещо, което се е превърнало в общество на взаимно възхищение.
Г-н Тръмп е казвал, че г-н Орбан е „много велик лидер, много силен човек“, когото някои не харесват само защото „е твърде силен“. Г-н Орбан, от своя страна, е възхвалявал г-н Тръмп като единствената надежда за мир в Украйна и за поражение на „пробудените глобалисти“.
Как да убедим Тръмп
Убеждаването на г-н Тръмп, че приоритетите на Украйна са в негов собствен интерес, е в основата на лобистката стратегия на г-н Зеленски. Скептицизмът на г-н Тръмп по отношение на военната подкрепа за Украйна срещу Русия е добре известен: той твърди, че би могъл да сложи край на войната за един ден, може би дори преди встъпването си в длъжност, въпреки че не е казал как. Анализаторите се опасяват, че той ще принуди г-н Зеленски да сключи мирно споразумение с президента Владимир В. Путин, което ще затвърди териториалните придобивки на Русия в Украйна.
По време на срещата им в Ню Йорк г-н Зеленски изтъкна, че защитата на Украйна е в икономически интерес на Съединените щати. Това е така, защото голяма част от американската военна помощ е от полза за собствените отбранителни предприемачи на страната - например Lockheed Martin, която произвежда ракетната система HIMARS, превърнала се в жизненоважно оръжие в украинския арсенал.
Украинските официални лица работят със съюзниците на републиканците във Вашингтон, за да разработят нови начини за структуриране на военната помощ, включително създаването на програма за заем на стойност 500 милиарда долара, която да помогне на Украйна да се защити. Това е идея на Майк Помпео, бивш държавен секретар и директор на C.I.A. в първата администрация на Тръмп, който може да заеме важна роля в новата администрация.
„Според мен трябва да заемем проактивна позиция“, каза Олександър Мережко, председател на комисията по външни работи на украинския парламент. „Това е особено важно и навременно, докато Тръмп започва да формира своята администрация и външнополитически екип и докато новият Конгрес започва да се формира.“
Г-н Мережко казва, че е прочел няколко книги за първия мандат на Тръмп, за да му помогнат да разбере как да се ориентира във възстановяването на Тръмп. Той е провел и две срещи - една във Вашингтон и една в Литва - с фондация „Херитидж“, консервативен политически институт, чиито редици са пълни с хора, служили в администрацията на Тръмп или в предизборните му екипи или в преходния период.
Г-н Зеленски и г-н Тръмп имат багаж: През 2019 г. телефонният разговор на г-н Тръмп с украинския лидер, в който американският лидер го призовава да разследва Джоузеф Р. Байдън младши, предизвика първата процедура по импийчмънт срещу него.
В сряда обаче г-н Зеленски си спечели желаното място близо до върха на списъка с доброжелатели на г-н Тръмп и поднесе на новоизбрания президент нестихващи похвали за това, което той нарече „историческа и съкрушителна победа“. „Беше много топъл разговор“, каза г-н Зеленски. Той не спомена, че г-н Тръмп е свързал по телефона с тях Елон Мъск, милиардерът от Силициевата долина, който подкрепи кампанията му.
Хвърляне на широка мрежа
Канада също е хвърлила широка мрежа, за да повлияе на бъдещата администрация. От януари миналата година г-н Трюдо изпраща министри от кабинета си на редовни посещения в Съединените щати, за да се срещнат с федерални и щатски служители и да популяризират стойността на обширните търговски отношения между САЩ и Канада.
Г-н Тръмп заяви, че иска всички вносни стоки да бъдат облагани с 10 % или по-висока тарифа. Това би било катастрофално за Канада. Пратениците на г-н Трюдо се опитваха да кажат на всеки, който искаше да слуша, че това ще бъде лошо и за Съединените щати. Те посетиха 23 щата, като се насочиха към републиканските лидери.
Самият г-н Трюдо е имал кръстосани отношения с г-н Тръмп. Някога двамата бяха доста сговорчиви, но се скараха заради митата, като през 2018 г. г-н Тръмп напусна срещата на Групата на 7-те в Канада и нарече г-н Трюдо „нечестен и слаб“. Но вицепремиерът на Канада Кристия Фрийланд поддържа добри отношения с Робърт Лайтхайзър, главния съветник на г-н Тръмп по въпросите на търговията, от съвместната им работа по преговорите за търговско споразумение, което да наследи НАФТА.
Г-жа Фрийланд заяви, че наскоро с г-н Лайтхайзър са обсъждали как потокът от китайски внос изчерпва производството в Съединените щати и вреди на работниците от средната класа. „Това е област, в която с посланик Лайтхайзър имаме много силно съгласие“, каза тя пред репортери.
Вътрешни и външни лица
Ангажирането на новата администрация на Тръмп е по-лесно за някои държави, отколкото за други. В продължение на няколко месеца израелски официални лица са давали брифинги за войната в Газа на Джаред Кушнер, зетя на г-н Тръмп, който е работил по въпросите на Близкия изток по време на първия му мандат, и Дейвид Фридман, който е бил посланик на г-н Тръмп в Израел, казаха двама израелски служители, които говориха при условие за анонимност, за да обсъдят чувствителните срещи.
Йоси Даган, лидер на израелски заселници, който водеше кампания в подкрепа на г-н Тръмп, вече е поканен да присъства на встъпването му в длъжност във Вашингтон, заяви говорителката на г-н Даган, Естер Алуш. Миналия месец г-н Даган беше домакин на г-н Фридман на събитие за популяризиране на книгата му „Една еврейска държава“.
Г-н Нетаняху, подобно на г-н Трюдо, е имал своите възходи и падения с г-н Тръмп. По време на първия си мандат г-н Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел и премести американското посолство там, което даде на г-н Нетаняху голяма победа. Но през 2020 г. г-н Нетаняху го разгневи, като поздрави г-н Байдън за победата му на президентските избори.
След посещението си в Мар-а-Лаго, което бе свързано със загражденията, г-н Нетаняху беше сред първите лидери, които се обадиха на г-н Тръмп в сряда за разговор, който израелското правителство определи като „топъл и сърдечен“.
Това беше сдържано в сравнение с формулировките, използвани от други лидери. Президентът на Кения, Уилям Руто, единственият африкански лидер, приет от г-н Байдън на държавно посещение, заяви, че победата на г-н Тръмп е признание за неговото „визионерско, смело и иновативно лидерство“.
Тайван, чието самоуправление е застрашено от все по-експанзионистично настроения Китай, е сред горещите точки в света, които най-много искат да спечелят вниманието на г-н Тръмп. През 2016 г. г-н Тръмп прие телефонно обаждане от Цай Инг-уен, тогавашен президент на Тайван, с което наруши конвенцията на САЩ срещу политическите контакти на високо равнище с Тайван, след като през 1979 г. Вашингтон прехвърли дипломатическото признаване на Пекин.
Това предвещаваше по-силна подкрепа за Тайван при г-н Тръмп. Но оттогава настроението му към острова се е охладило и засега няма признаци за разговор между него и настоящия тайвански президент Лай Чинг-те. Както г-н Лай, така и президентът на Китай Си Дзинпин изпратиха поздравителни послания до г-н Тръмп.
В Европейския съюз безпокойството от завръщането на г-н Тръмп също доведе до изпреварваща мозъчна атака. През последните седмици Бьорн Зайберт, главен съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, проведе сесии в малки групи с посланици, за да обсъди сценариите за следващата администрация. Те са се концентрирали върху г-н Тръмп и търговията, заявиха няколко европейски служители.
Европейските дипломати са реалисти по отношение на задачата, която стои пред тях. Но те се придържат към идеята, че с подходящ подход г-н Тръмп може да бъде повлиян.
Карън Пиърс, посланик на Великобритания в САЩ, каза: „В момента има много работа с Тръмп: „С президента Тръмп това е изкуството на възможното. Ако можете да обясните какво можем да направим заедно и как можем да подобрим нещата по значителен начин, тогава можете да постигнете напредък.“
Предшественикът на г-жа Пиърс на поста посланик, Ким Дароч, беше принуден да напусне поста си, след като британски вестник изтече негови дипломатически телеграми, критични към г-н Тръмп. Може би е разбираемо, че той гледа по-предпазливо на стойността на контактите с г-н Тръмп.
„От съществено значение е да го правим; не е добре да не го правим“, каза г-н Дароч. „Но съм скептичен, че ще го изместим по въпроси, по които той е поел публични ангажименти, независимо дали става дума за мита или за прекратяване на американските оръжейни доставки за Украйна.“
Comments