В ново проучване, ръководено от д-р Родриго Чиан Кирога, ръководител на екипа, който изучава невронните механизми на възприятието и паметта в Изследователския институт на Hospital del Mar, за първи път се наблюдава как невроните в човешкия мозък съхраняват спомени независимо от контекста, в който са придобити. Резултатите от изследването, публикувани в списание Cell Reports, потвърждават, че невроните са в състояние да разпознават обекти или хора независимо от контекста, което позволява формирането на по-сложни и абстрактни връзки. Според учените това явление може да е една от основите на човешката интелигентност. Досега подобни изследвания са провеждани само върху животни и резултатите от тях се различават значително от данните, получени в новото изследване. Например при плъховете невроните са реагирали по различен начин в зависимост от това дали обектът се е намирал на едно или друго място. Това предполага, че спомените се съхраняват в различни групи неврони в зависимост от контекста. Изследването на д-р Киан Кироги обаче показва, че при хората невронните реакции към определени понятия остават същите, дори ако контекстът се променя. Например невроните реагират по един и същи начин на спомен за човек, независимо от това къде е видян човекът. „Основният принцип на невронното кодиране при хората е противоположен на това, което се наблюдава при други видове. Това има важни последици за разбирането на човешката интелигентност“, отбелязва д-р Киан Кирога.
Уникални данни за функционирането на отделните неврони
Изследването се основава на данни от девет пациенти в Аржентина и Обединеното кралство, страдащи от рефрактерна епилепсия. При лечението им са имплантирани електроди, които позволяват на учените да наблюдават активността на отделни групи неврони. Това е позволило да се получат точни записи на невронните реакции, което досега е било невъзможно с помощта на функционален магнитен резонанс (фМРТ), който не може да разграничи активността на отделните неврони. На пациентите били показани две истории, в които един и същи човек се появява в различен контекст, като историите били придружени от изображения. Чрез наблюдение на активността на отделните неврони изследователите успяват да определят кои групи неврони са били активирани и как са реагирали в двете истории. Оказало се, че ако даден неврон реагира на изображение на човек, реакцията му остава една и съща и в двата контекста. Освен това, когато пациентите сами разказвали историите, същите неврони се активирали няколко секунди преди да споменат главния герой, като това се случвало по един и същи начин и в двата случая.
Абстрактното мислене като основа на интелигентността
„Хората съхраняват спомените си много по-абстрактно, отколкото другите животни. Можем да мислим за понятия или обекти в по-абстрактни термини, независимо от контекста, в който са били научени“, обяснява д-р Киан Кирога. Той предполага, че тази способност може да е една от основите на човешката интелигентност. „Тя ни позволява да правим по-сложни и абстрактни асоциации и изводи, отколкото ако сме принудени да мислим за всяко понятие в конкретен контекст“, добавя ученият. С други думи, хората са в състояние да „деконтекстуализират“ спомените си, което им позволява да създават по-абстрактно мислене. Изследването е първото, което наблюдава подобно невронно поведение при хора. Резултатите от него противоречат на предишни открития за мозъчните функции при животните, като подчертават уникалността на човешката интелигентност. Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания в тази област ще помогнат за по-доброто разбиране на естеството на човешкото мислене и памет, а също така могат да имат важно значение за лечението на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер.
コメント