Мъжете не могат да се справят с много задачи; жените не могат да устоят на пазаруването; англичаните имат чувство за хумор, а германците - не; философите прекарват живота си в гледане на пъпа; на политиците не може да се вярва; а държавните служители са скучни. Стереотипи, предубеждения, предразсъдъци - те са повсеместни. Понякога са досадни, понякога смешни, а понякога унищожителни. За философите те са най-голямото предизвикателство.
Философията има своите демони, с които трябва да се бори. Тъй като винаги са поставяли акцент върху ангажимента за постигане на истината, философите бързо са откривали препятствията, които са им пречили да изпълнят това задължение. Въпреки че не винаги са могли да постигнат съгласие относно произхода, обхвата и определението на предразсъдъците, те, във всичките им форми, се очертават като един от техните заклети врагове.
Първите философски разсъждения за предразсъдъците започват в класическата епоха. Цицерон говори за предразсъдъка (praeiusticium) като за противоположност на истината, свързана с грешката. Той обаче пояснява, че вместо да бъде резултат от невежество, предразсъдъкът се ражда от манипулация. В юридически контекст той обяснява, че това означава, че съдебните заседатели са слушали определен разказ за даден случай отново и отново, така че след като се проведе съдебен процес, адвокатът, който защитава тази версия на случая, има много малко работа, за да ги убеди в истинността на думите си.
Просвещението поставя особен акцент върху проблема с предразсъдъците. За съжаление, то изпуска от поглед ценното прозрение на Цицерон за връзката между манипулацията и предразсъдъка. Предразсъдъците започнали да включват цяла гама от погрешно придобити позиции. Франсис Бейкън стига дотам да твърди, че нашето естествено разбиране е „фалшиво огледало“ на света, тъй като предразсъдъците са естествено състояние, към което всички сме склонни: „Човешкото разбиране, когато веднъж е възприело едно мнение (или като възприето мнение, или като приемливо за него), привлича всички останали неща, за да го подкрепят и да се съгласят с него. И макар че има по-голям брой и тежест на примерите, които могат да бъдат открити от другата страна, все пак то или ги пренебрегва и презира, или чрез някакво различие ги оставя настрана и ги отхвърля, за да може чрез това голямо и пагубно предопределение авторитетът на предишните му заключения да остане непокътнат.“
„Предразсъдък“ (préjugé) става модерен термин преди и по време на Френската революция, инструмент за осъждане както на религиозната традиция, така и на социално-политическото статукво. Волтер илюстрира разликата между предразсъдъка и зрялата преценка: „Но благодарение на предразсъдъците вие ще уважавате човек, облечен в определени дрехи, който върви сериозно и същевременно говори. Родителите ви са ви казали, че трябва да се огънете пред този човек; вие го уважавате, преди да разберете дали заслужава уважението ви; пораствате с възрастта и знанията си; забелязвате, че този човек е шарлатанин, съставен от гордост, интерес и хитрост; презирате това, което сте почитали, и предразсъдъкът отстъпва на преценката.“ Френските революционери не споделят този оптимизъм, че със съзряването си ще надраснем предразсъдъците. Те приемали, че с „предразсъдъци“ се обозначават всякакви грешки на ума, които в най-лошия случай можели да бъдат изкоренени само с помощта на гилотината!
С облекчение ще научите, че повечето мислители на Просвещението са предпочитали по-малко кървави начини за справяне с предразсъдъците. Имануел Кант прави разлика между предварителни мнения и предразсъдъци. И двете са чисто субективни, но няма нищо лошо в това да се формира предварително мнение по даден въпрос, стига то да бъде признато като такова, като вид текуща работа. Проблемът с предразсъдъците е, че те са предварителни мнения, които се приемат за окончателни заключения. Предразсъдъкът обаче не е само интелектуална грешка, а има и сериозен морален компонент. Кант ни казва, че предразсъдъкът е позиция, която заемаме по отношение на „обобщен друг“, морален клиент, който трябва да бъде взет предвид в нашето мислене. Чрез въображението трябва да можем да разберем перспективата на този „друг“. Следователно да се освободи от предразсъдъци е възможно само за човек, който „лесно може да разгледа въпроса от съвсем различна гледна точка“, който може да преодолее своя „логически егоизъм“ и да релативизира личния си интерес.
Ако предразсъдъците могат да бъдат преодолени, не може ли те да бъдат избегнати напълно? Следвайки Мартин Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер показа, че всяко разбиране е „постоянно детерминирано“ от това, което той нарича предварително разбиране. В крайна сметка, казва той, всяко разбиране винаги е „отражение на дадено предварително разбиране“. Това означава, че винаги, когато трябва да разбера някого или нещо, аз подхождам към него с определено предварително разбиране. Защо това е толкова неизбежно? Причината не се крие в някаква генетична предразположеност, а в собственото ни минало. Предразсъдъците се основават на нашата „историческа реалност“; с други думи, ако имате минало, имате и предразсъдъци.
Този брой на „ Философия сега“ започва със сборник статии, които разглеждат предразсъдъците, гостоприемството към непознати и различните начини, по които ние като човешки същества се възприемаме един друг. И така, какви са поуките, които трябва да се извлекат тук? Повечето, макар и не всички, философи изглежда вярват, че предразсъдъците е невъзможно да бъдат избегнати от когнитивна гледна точка, но че те могат да бъдат преодолени по рационален и/или морален начин - макар че това може да е по-трудно, отколкото си мислим. Както винаги, необходимо е критично мислене. И след като правилно приложим критичното мислене, скоро ще видим, че макар да е вярно, че мъжете не могат да се справят с много задачи, жените могат да устоят на пазаруването. ... Предразсъдъци, moi?
Comments