Преди почти десетилетие най-мощната бунтовническа групировка в Латинска Америка се съгласи да сложи оръжията си и да прекрати борбата си за сваляне на колумбийската държава. Споразумението с колумбийското правителство донесе на тогавашния президент Хуан Мануел Сантос Нобелова награда за мир.
Днес някогашните страховити Революционни въоръжени сили на Колумбия, или ФАРК, се занимават с политика и земеделие. Но тя остави вакуум, все по-често запълван от въоръжени банди, които разтърсиха Колумбия с жесток, подхранван от кокаин конфликт, бушуващ в няколко провинции на страната, където правителството има слаб или никакъв контрол.
Поне една въоръжена групировка присъства в близо 400 от 1100-те общини в страната, съобщи държавният омбудсман по правата на човека. Тази група и други милиции се бият помежду си, а понякога и с армията на Колумбия, особено в районите в близост до границите на страната и в други райони, в които се произвеждат наркотици.
Мирният пакт от 2016 г. трябваше да отвори пътя на правителството към изграждането на пътища и училища в отдавна занемарените райони, като същевременно предложи социални услуги и разположи полицаи и войници.
Вместо това демобилизацията на 13 609 членове на ФАРК отвори пътя за други въоръжени групировки, които в крайна сметка да навлязат в страната, окуражени от милиардите долари, които са на разположение благодарение на разпространението на листата на кока - базовото растение на кокаина.
Президентът Густаво Петро встъпи в длъжност през 2022 г., като обеща да разпространи мира и върху други въоръжени групировки чрез политика, наречена „пълен мир “, която обаче не успя да разоръжи нито една от милициите.
„Бяхме толкова щастливи, че най-накрая ще имаме мир, но той продължи само няколко години“, казва Нелсон Леал, бивш кмет, който преди две години е избягал от дома си в Тибу, район за отглеждане на кока, близо до границата с Венецуела. Той каза, че сега „управлява този, който има най-големите оръжия и най-много мъже“.
Службата на омбудсмана по правата на човека твърди, че от 2022 г. насам най-мощната въоръжена групировка в страната - „Кланът на залива“, е разширила присъствието си от 255 на 392 общини. Армията за национално освобождение, или ELN, вдъхновена от Куба бунтовническа групировка, която разполага с много от бойците си на границата с Венецуела или в тази съседна държава, сега е в 232 общини в сравнение със 189 през 2022 г. Други групи, съставени от бивши бойци на ФАРК, които не са участвали в мирните пактове, също са разширили обхвата си.
Фондация „Идеи за мир“, политическа група тук, идентифицира 14 анклава в страната, където въоръжените групировки се борят за териториален контрол, в сравнение с осем през 2022 г. Анклавите са отдалечени, въпреки че обхващат цялата ширина на страната, включително тихоокеанското крайбрежие, откъдето се осъществява контрабанда на наркотици за САЩ и други държави.
Въоръжените групировки се разпространяват, докато правителството на Петро води с тях преговори за мир, в които администрацията му обявява прекратяване на огъня. Това често кара колумбийските сили за сигурност да се объркват кои синдикати да преследват, казва Мария Виктория Льоренте, директор на организацията „Идеи за мир“.
„За мен това е най-голямото предизвикателство“, казва тя. „Как да се намесиш в контекст, в който една група има споразумение за прекратяване на огъня, а друга - не?“
Царят по въпросите на мира в Колумбия, Оти Патиньо, не отговори на запитванията за коментар. Но в интервюта за колумбийската преса той се съгласи, че въоръжените групировки „искат да доминират на територията и да живеят от незаконни дейности“. Той призна, че ELN е прибягнала до „задълбочаване на войната“, но заяви, че „пълният мир е все още жив“.
Милициите се разраснаха, тъй като количеството на листата на кока и кокаина, произведени в Колумбия, достигна исторически връх. През 2023 г. страната е произвела 625 000 акра кока и близо 3000 тона готов наркотик, съобщи ООН миналата година. Постъпленията са неочаквана печалба за въоръжените групировки, твърдят американски и колумбийски военни служители.
Службата на омбудсмана по правата на човека твърди, че четирите основни въоръжени групировки в Колумбия вече имат повече от 20 000 членове - бойци и невъоръжени работници, които се трудят в логистиката и снабдяването с провизии. През 2022 г. тези четири групировки са имали около 13 000 членове.
Докато някои въоръжени групи в миналото са защитавали марксизма и са работили за сваляне на държавата, днес те са съсредоточени главно върху задържането на територии, където процъфтяват от изнудване на бизнеса, отвличания и пренасяне на контрабанда. „Колкото по-дълго незаконната икономика служи като средство за постигане на дадена цел, толкова повече незаконната икономика се превръща в цел сама по себе си“, казва Синтия Арнсон, учен, занимаващ се с преследването на мирните споразумения в Колумбия, от Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон.
Битката за кокаина накара ELN през последните дни да нападне своите съперници, както и цивилни граждани, в отдалечения регион Кататумбо, граничещ с Венецуела в източната част на Колумбия. Групировката обикаля от врата на врата земеделските общности, като търси хора, които смята за врагове, и ги убива. Загиват около 80 души, а десетки хиляди напускат домовете си.
Правителството реагира, като обяви извънредно положение и изпрати хиляди войници, за да се изправят срещу ELN и да евакуират селяните.
„Ще се борим за националния суверенитет“, заяви Петро, който през последните дни посети Хаити и отбеляза, че тя е основен център за кокаин, доставян в САЩ от Кататумбо.
В Кататумбо, състоящ се от различни малки земеделски градчета, жителите говорят за живот в общности със слабо държавно присъствие.
Леал, бившият кмет, разказва, че общността все още чака държавата да построи обещания 43-километров път, свързващ родния му град Тибу с регионалната столица Кукута. За да се занимава с какъвто и да е бизнес в града си, всеки - от собствениците на магазини до таксиметровите шофьори - трябва да иска разрешение от ELN и остатъците от FARC, които се борят за контрол над региона, каза той.
Леал, който е бил заплашван и е избягал от града си през 2023 г., сега живее в Кукута, където хиляди разселени от неотдавнашното насилие търсят подслон. „Това ще продължи да се случва, ако държавата не направи това, което трябва да направи“, казва той.
Самият Петро, бивш партизанин от несъществуващото вече движение М-19, съсредоточи инициативата си за „пълен мир“ върху едновременното ангажиране на въоръжените групи в разговори и предлагане на стимули, водещи до тяхното разоръжаване и реинтеграция в обществото.
Политиката бе подложена на остра критика от онези, които отблизо следят мирните преговори в Латинска Америка и са работили по преговорите с ФАРК, които се увенчаха с успех благодарение на лостовете, които държавата имаше срещу партизаните.
С помощта на САЩ в края на 2000-те и началото на 2010-те години Колумбия силно отслаби ФАРК, като уби много от командирите ѝ и накара хиляди бойци да дезертират. Това принуди групировката да направи отстъпки, които доведоха до сключването на мирно споразумение.
Политиката на Петро, напротив, даде възможност на групировки, които приличат повече на мексиканските наркокартели, отколкото на ФАРК, да укрепнат, като в същото време симулират интерес към мирните преговори, казват анализатори, които следят отблизо политиката на правителството.
„Не можеш да третираш организации, чиято мотивация и поведение по същество са криминални, като старомодни бунтовници, с които можеш да преговаряш за политическа програма“, казва Серхио Харамийо, който като комисар по въпросите на мира в правителството на Сантос преговаряше с ФАРК. „Те нямат стимул за това. Те нямат никакви стимули да се трансформират в нещо друго и да се откажат от оръжията си“.
Анализаторите на мирния договор казват, че правителството на Петро и неговият предшественик, администрацията на Иван Дуке, също така не са успели да изпълнят разпоредба в споразумението от 2016 г., която би отслабила въоръжените групировки: модернизация на отдалечените региони, които никога не са виждали държавно присъствие. В някои от тези региони въоръжените групи сега са фактическа държава.
В неотдавнашен доклад на организацията „Идеи за мир“, която проследява напредъка на мирния процес през последните осем години, се констатира, че колумбийското правителство е изразходвало едва 17,9 % от приблизително 1 млрд. долара годишно, предвидени за програмите за развитие на селските райони по споразумението. Само 1,5 % от семействата са преминали изцяло към отглеждане на законни култури от кока. Докладът показва, че убийствата в селските райони продължават да са много, а въоръжените групировки все по-често набират деца.
„Не можеш просто да вземеш една държава и да я преместиш в отдалечен район“, каза Ллоренте от „Идеи за мир“. Според нея за това са необходими време, търпение и финансиране. „Това е нещо, което трябва да се изгради от нулата“, каза Ллоренте.
Comments