
Ако искате да избягате от жегите, това е място за вас. Прохладно, не много населено, а през нощта студено. Много гори, поляни, зъбери, върхове, ако обичате разходките разбира се. Става и за работа, дори 5G има, разбира се ако сте си сложили ваксина с чип към правилния оператор. Пренесете офиса за седмица или две, за да охладите системите.

Пампорово е на 1650 м височина, между върховете Снежанка (1925 м), Мургавец (1858 м), Орлето в родното място на Орфей. Което означава, че някъде там е пещерата спускаща се към Ада, в който попада любимата му Евридика. Не далеко е и Дяволското Гърло, за което се носят загадъчни легенди.

9/10 Хотела: Построен върху земя, която е подарък на Олимпийската ни Шампионка от Община Смолян. Нещо средно между семеен хотел и забележителност. Не всеки ден можеш да видиш, да си поговориш, да останеш на гости на Олимпийски Шампион по Ски. Въпреки че не съм скиор, за мен бе невероятно преживяване, та аз си го спомням този медал, спомням си я и нея, спомням си как се радвах за нея, уникален експириънс след толкова време!

9/10 Гледката: Дълбочина, единственият минус е че пропускате и залеза и изгрева. Повечето стаи имат изложение, което си струва.
10/10 Чистота: Перфектно. Още повече на всякъде ще видите и Дафовска в кухнята, до жените които чистят, зад рецепцията, дори и в шаби- шика който е навсякъде, нейният подпис. Невероятна работна етика и желание, олимпийско.

8/10 Релакс: Има спа зона, сауна, масаж, но трябва да си го букнете предварително. Но в крайна сметка, природата, какво друго ви трябва?
10/10 Персонал – Слънчев, десетката е заради хората в кухнята и за това че хранят котките. Въпреки че не могат да се отърват от котката Цветелина.

6/10 Забавления – Интернета работи перфектно. Нося си мини прожектор и киното винаги ми е безплатно. Има няколко ресторанта наоколо, но вземете си компания с вас, забавна.

9/10 Закуската – Всичко необходимо, а и непременно да опитате домашната торта на Дафовска, тя я прави, уникална.

10/10 Наблизо – Обсерваторията Рожен- задължително посетете. Дори само заради гледката. Телевизионната кула, това е мястото за залез. Широка Лъка, за да хапнете пататник, мурморец (местните палачинки) и още куп родопски вкуснотии.

Публикувам ви част от интервю с Екатерина Дафовска за хотела и хотелиерството. Цялото интервю очаквайте другата седмица. В него ще говорим за доста други интересни неща :
Красиво е, ние сме на петия етаж, но не виждаме изгрева на слънцето…
Като си смени зимата траекторията изгрява от тук и се вижда от терасите.
Как избрахте това място?
А как, това е подарък от общината.
А Вие имахте ли възможност да го избирате или… защото е много хубаво място?
Общината ми даваше в Чепеларе, пък аз ги помолих ако има на Пампорово и тука имаше едно единствено място.
Добре, Вие на толкова много места сте били, зимно курорти със ски писти, къде най Ви харесва?
По принцип не съм била в Алпийски курорти, защото нашите трасета, а и в биатлона са в по-малки населени места. Олимпиадите са в малко по така места, макар че и повечето олимпиади ги правят на също нови места, последните са в чисто нови зимни курорти. Пионг Чанг, Китай всичко е от нулата направено.
А какво прави един курорт истински курорт, хубав?
Е, природата основно. Зимата да има сняг, изкуствен задължително, защото вече зимен курорт без сняг няма, не може да има, поне в Европа.
Кое е по-лесно спорта или хотелиерството?
Нито едното, нито другото (смее се). Това казвам в спорта 15 години имам трудов стаж и в хотела зимата ще направим 15-ти сезон. Тука е денонощно натоварване, защото сме 24 часа, постоянно. Докато в спорта имаш работа, почивка, работа, почивка иначе няма как да се възстановяваш, а в частния бизнес няма такава. Гледаш всички работници, всичко да е задоволено и всички да са наред, пък себе си на последно място. Голяма е разликата, но хубавото е, че успяхме, успяваме де, дай Боже да успеем да избутаме големия кредит, който го направихме.
А къде е по-голямо личното удовлетворение, когато взимаш медали или когато успяваш в бизнеса?
На мен лично повече спорта ми харесва, защото там ми е силата, това ми е сърцето. Докато хотелиерството е в последствие и повече на Ники, на мъжа ми, то всъщност благодарение на неговия опит се хванахме да го правим, иначе аз никога нямаше да тръгна без опит да правя хотел. Но като има на кой да се опреш и имаш опора е друго.
Kommentare