top of page

Хунтата губи позиции в Мианмар


Почти две години и половина след преврата през февруари 2021 г., който свали демократично избраното правителство на Националната лига за демокрация, военната хунта на Мианмар губи контрол над голяма част от страната. Хунтата вече е загубила големи територии от етнически милиции, които водят дългогодишни въстания в пограничните райони, както и от нови групи бойци, организирани в рамките на Народните милиции за защита, които се появиха след преврата. Сега тя е изправена пред заплахи дори в най-големите градове, където доскоро поддържаше брутален контрол. В края на Октомври един от най-мощните етнически въоръжени съюзи в Мианмар предприе координирана атака срещу дузина военни постове в северната част на щата Шан, по източната граница на страната с Китай. Според изявлението на организаторите - Алиансът на трите братства - с кодово име "Операция 1027", планират да утвърдят контрол в граничните райони. Съставен от Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар (MNDAA), Армията за национално освобождение на Таанг (TNLA) и Армията на Аракан (AA), алиансът е част от коалиция от седем етнически въоръжени организации, които поддържат тесни връзки с Китай и имат бази или територии в близост до границата на страната. Особена цел на операцията е трафика на хора и индустрията за кибернетични измами, която процъфтява в автономните милитаризирани зони по източната граница на Мианмар след военния преврат през февруари 2021 г., генерирайки милиарди долари за китайските банди, работещи в сътрудничество с мианмарската армия, нейните пълномощници и други въоръжени групи.


Сред последните проливни бури на мусоните през 2023 г. над Мианмар се сгъстява мъглата на войната. Все повече наблюдатели, които следят развоя на събитията в страната, рискуват да се изгубят в мрака. Съобщава се, че около 500 чужденци, включително близо 200 граждани на Тайланд, са задържани от силите на режима в град Лаукай, североизточната част на щата Шан, където боевете между хунтата и етнически съюз се изострят. Сред пленниците са 189 тайландци и други граждани на държави като Непал, Етиопия и Лаос. Чужденците наскоро са били спасени от онлайн измамници, работещи в района. Контролираното от хунтата звено за борба с трафика на хора обаче ги е изпратило във военни лагери, вместо да ги предаде на властите от съответните държави, твърдят хуманитарни работници. "Армията ги използва като принудителен труд за изграждане на бункери, копаене на окопи и пренасяне на дървен материал. На практика те са жив щит", казва пред "Иравади" човек, който се е присъединил към усилията за спасяване на жертвите.


Рано сутринта през март 2023 група войници от Мианмар влизат в село в източната част на страната, близо до границата с Тайланд. В продължение на няколко дни те са участвали в интензивни боеве с въоръжени групи, които се противопоставят на преврата от февруари 2021 г., при който военните свалят Аун Сан Су Чи и други демократично избрани лидери и завземат властта, като районът е подложен на интензивен обстрел и въздушни бомбардировки. На 11 март войниците обграждат храма и изискват от намиращите се в него да излязат. Те "ги застреляли ... снимали труповете и споделили снимките в социалните медии", заяви фондацията, като добави, че войниците твърдят, че са убили бойци срещу преврата.


Инцидентът, който е престъпление според международното право, е само едно от редица нарушения, извършени от войници под командването на генерал-лейтенант Аун Аун, според изследване, публикувано в сряда от Security Force Monitor (SFM), проект на Columbia Law Human Rights Institute в САЩ. Проучването, озаглавено "Под чие командване?", обхваща период от 12 години до 30 март 2023 г. и хвърля нова светлина върху прословутите потайни военни сили на Мианмар - разкрива връзките между войниците на ниско ниво, обвинени в нарушения на правата на човека срещу цивилни граждани, и техните командири и отвъд тях.


"В много райони на страната почти всеки един човек, който някога е бил в армията, е ставал свидетел на отвличания, убийства, изнасилвания или случаи на изтезания, за които се твърди, че са извършени от части под негово командване", се казва в доклада. "Това е особено вярно в районите с дългогодишни конфликти и опасения за нарушения на правата на човека." В доклад на ООН, публикуван през август, се посочва, че около 120 000 души са били въвлечени в трафика на хора в Мианмар, където са принудени да измамват хора по целия свят и са подложени на злоупотреби, включително изтезания, сексуално насилие и други форми на "жестоко, нечовешко и унизително отношение".


В тази индустрия китайските граждани са жертви както на трафик, така и на измами, и през последната година китайското правителство оказва все по-голям натиск върху военните в Мианмар да се справят с проблема. Според доклад, публикуван миналия месец от Института за стратегии и политики - Мианмар, независим мозъчен тръст, през последните месеци Китай е започнал серия от трансгранични операции, в резултат на които са арестувани и репатрирани над 4500 души.


Макар че операция 1027 има потенциал да допринесе за постигане на целите на Китай във връзка с кибернетичните измами, според анализатори тя може да даде и нова енергия на движението срещу преврата в Мианмар, известно още като Пролетна революция, което има за цел да премахне военния режим и да създаде федерален демократичен съюз.


Появиха се доклади, в които подробно се описват многобройните слабости на мианмарската армия, като брутални въздушни нападения, засади по време на сухопътни операции и убийства на военни лидери и служители в градовете. Това е довело до нисък морал в армията и чести дезертьорства. Експертът по въпросите на Мианмар Йе Мьо Хайн стига до заключението, че въоръжените сили са намалели до около 150 000 души, като само около 70 000 от тях са останали бойни войници. Невярното отчитане на числеността на силите в армията е широко разпространено и дори някои от леките пехотни дивизии на хунтата не успяват да се справят и са с недостатъчен състав. При това ниво на войските вече не е разумно да се предполага, че една отслабена армия ще преодолее съпротивителното движение.


След преврата в Мианмар през февруари 2021 г. хунтата отговори на ненасилствените протести с бруталност, като в крайна сметка премина към масови убийства и арести. Етническите въоръжени организации в страната продължиха да съществуват, но много от тях бяха отслабени от загубата на територии от въоръжените сили през предходните години. Въпреки това, с няколко малки изключения, етническите въоръжени организации оставиха настрана част от историческата си враждебност една към друга и започнаха да работят заедно, обединявайки се срещу общ враг и нанасяйки все повече сериозни щети на уморените и разочаровани сили на Татмадау.


Силите за народна отбрана се превърнаха в ефективни бойци по-бързо, отколкото мнозина си представяха, отчасти благодарение на обучението и подкрепата, предоставени от етническите милиции. Те са особено опитни в нападенията "удари и бягство" срещу военни конвои, в нападенията срещу служители на хунтата и в използването на социалните медии за убеждаване на войници да дезертират. Тъй като сега Татмадау се сражава на толкова много фронтове, етническите милиции си възвърнаха големи територии, които бяха загубили през годините.


Международната обстановка също може да се обърне срещу хунтата, което допълнително застрашава нейното управление. След преврата повечето водещи развити демокрации, включително САЩ, наложиха санкции на хунтата. Сега обаче много от тях предоставят помощ и на правителството в изгнание, правителството на националното единство, а в близко бъдеще може дори да предоставят несмъртоносна помощ на силите на PDF.


По време на преврата в Мианмар Тайланд се управляваше от коалиция от подкрепяни от военните партии начело с министър-председателя Прают Чаноча, който сам дойде на власт чрез преврат през 2014 г. Сега, след неотдавнашните избори в Тайланд, коалиция от продемократични партии "Движение напред", която спечели най-много места на изборите реши да подпомогне прилагането на приетия неотдавна от Конгреса на САЩ Закон за Бирма, който разрешава предоставянето на несмъртоносна подкрепа за съпротивителните сили в Мианмар. Дори Китай, който подкрепя хунтата и разглежда Мианмар като стратегически важна инвестиционна дестинация, залага и на двете страни, a Русия в момента е изправена пред собствени проблеми и може би няма да може да доставя оръжие в чужбина дълго време.


bottom of page