Япония се стреми към нов рекордно висок бюджет за отбрана, докато Китай регулира военните си действия в близост до Тайван, а Северна Корея продължава ядрените си атаки - като се очаква този ход да изпрати ясно послание както на съюзниците, така и на противниците ѝ.
Министерството на отбраната съобщи в петък, че иска бюджет, надхвърлящ 8,5 трилиона йени (58 млрд. долара) за фискалната 2025 г., тъй като Япония смята да закупи десетки малки безпилотни летателни апарати, да започне масово производство на ракети с по-голям обсег и да включи „съзвездие“ от малки сателити, за да изгради „способности за контраудар“.
Бюджетната заявка, която е с около 10 % по-висока от миналогодишната рекордна сума от 7,7 трилиона йени, е третата част от петгодишен план за разходи в размер на около 43 трилиона йени, тъй като Япония се стреми да изразходва 2 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана до 2027 г.
Според наблюдатели искането, което все още трябва да бъде финализирано от Министерството на финансите, изпраща сигнал както към приятелите, така и към враговете.
„Това е важно послание за по-дългосрочен ангажимент към обявения по-рано план за увеличаване на отбраната, което показва, че това не е еднократен жест, а практична и надеждна програма за укрепване на отбраната“, каза Джеймс Шоф, експерт по отбраната във Фондацията за мир „Сасакава“ в САЩ. „Това би трябвало да спомогне за засилване на възпирането, така че противниците да не се изкушават да използват сила за решаване на спор с Япония или нейни близки приятели.“
В последното искане се очертават и плановете за формиране на нова голяма „група за информационна война“ на Силите за морска самоотбрана, която да консолидира подразделения с разузнавателни, кибернетични, комуникационни, метеорологични и океанографски функции, като се има предвид кибернетичното подразделение на 10-и флот на ВМС на САЩ - което има подобни мисии.
Освен това, в очакване на преименуването на Силите за въздушна самоотбрана в Сили за въздушно-космическа самоотбрана през фискалната 2027 г., искането очертава създаването на „бригада за космически операции“ на ASDF, която да отговаря за космическата област.
Тези стъпки изглеждат като бърза, но необходима еволюция на компонентните командвания на Силите за самоотбрана, въпреки че тази промяна вероятно ще трябва да бъде ускорена, когато през март следващата година бъде създадено Съвместно оперативно командване и възникне необходимост от повече комбинирани функции и способности.
Междувременно се очаква да се даде голям тласък и на японските способности за контраудар, като се иска да бъдат отпуснати общо 970 млрд. йени за противостоящи оръжия, включително 17 млрд. йени за подобрена версия с по-дълъг обсег на произвежданата в страната ракета за изстрелване от кораб Type 12 и 3 млрд. йени за управляеми ракети за подводници, като и двете ще започнат да се произвеждат масово през следващата фискална година.
Поискани са и над 35 млрд. йени за разширяване на системата за пълномащабно производство на хиперзвукови ракети през фискалната 2025 г., както и 316 млрд. йени за разработване на високоскоростни плаващи оръжия.
Тези възможности теоретично позволяват на Япония да поразява отдалечени вражески бази и други обекти, въпреки че правителството се фокусира върху възпиращия ефект на оръжията.
Според наблюдатели оръжията са особено важни за възпиране и защита на отдалечените югозападни острови на префектура Окинава, включително тези в близост до демократичен Тайван.
За първи път в искането за бюджет са включени и 323 млрд. йени за разработване на „спътниково съзвездие“, което може да открива и проследява хиперзвукови ракети и да събира информация за цели на нападение за целите на контраудара.
Макар че представителите на отбраната не посочиха конкретен брой сателити, които ще съставляват съзвездието, според съобщения в медиите системата, която рязко ще засили способностите на Япония за събиране на информация, може да включва около 50 сателита, които ще работят заедно по интегриран начин, като често ще преминават над определени цели.
Според представители на отбраната разработването на системата е планирано да започне в края на следващата финансова година, като се очаква спътниците да бъдат изстрелвани поетапно, а съзвездието да започне да функционира пълноценно до финансовата 2028 г.
Общо около 103 млрд. йени са поискани и за безпилотни средства - ключов елемент от тазгодишното бюджетно искане. Японски официални лица сигнализираха пред репортери преди публикуването на искането, че отбранителната институция на страната е наясно как безпилотните летателни апарати трансформират войната, поради което Токио планира да даде на безпилотните системи ранна и значителна роля в ССО.
„Безпилотните средства са иновативни „променители на играта“, които дават възможност за асиметрично превъзходство във въздуха, по вода и в морето, като същевременно ограничават човешките загуби“, заявиха от Министерството на отбраната. „Те могат също така да преодоляват различни препятствия, да действат непрекъснато за по-дълги периоди от време и да създават безпроблемна позиция за разузнаване, наблюдение и разузнаване.“
Безпилотните средства се разглеждат и като „коз“ срещу намаляването на населението и проблемите с набирането на войници, с които се сблъскват ССО, заявиха от министерството.
От общата сума министерството търси 3 млрд. йени за придобиване на малки ударни безпилотни летателни апарати, способни да нанасят удари по кораби и самолети на нахлуващите сили - очевидно по подобие на програмата „Репликатор“ на Съединените щати, която е насочена към разполагането на хиляди евтини, интелигентни и автономни военни безпилотни летателни апарати в различни области, за да се противодейства на военното предимство на Китай по отношение на личния състав и пилотираното оборудване и да се възпре потенциална инвазия в Тайван.
Шоф вярва, че „точно това се случва“, макар да подчертава, че не става въпрос толкова за това Япония да следва стратегията на САЩ, колкото за случай, в който американските военни и ССО „разглеждат едно и също предизвикателство, една и съща реалност и стигат до подобно заключение“.
„Конфликтът в Източна Азия може да избухне бързо, а Китай може да вкара много хора и материали в боя набързо, ако иска“, каза той. „Наличието на асиметрични способности - в идеалния случай сравнително евтини системи, в голям брой, лесни за разгръщане - ще бъде ценно възпиращо средство за изненадваща ескалация от страна на противника.“
дори ако възпирането се провали, то може да спечели време за съюзниците да изградят стабилна отбрана.
„Това е ясен урок от опита на Украйна“, каза Шоф. „Той има още по-голям смисъл за Япония, която изпитва затруднения да постигне целите си за набиране на SDF.“
Набирането на кадри е постоянен проблем за японската армия, която се бори с намаляващата раждаемост в страната и с нарастващата конкуренция с частния сектор за намаляващ брой кандидати. За фискалната 2023 г. Министерството на отбраната съобщи миналия месец, че броят на наетите служители на SDF възлиза на 9 959 души, което е само 51 % от целта на министерството.
Проблемите с набирането на персонал в SDF не могат да дойдат в по-лош момент за Япония.
В последната си Бяла книга за отбраната, публикувана миналия месец, страната предупреди, че възможността в Източна Азия да възникне „сериозна ситуация“, подобна на руското нахлуване в Украйна, „не може да бъде изключена“ - мнение, което широко се възприема като подчертаване на опасенията от конфликт за демократичен Тайван.
Наред с многократните изпитания на все по-модерни ракети и други оръжия от страна на ядрената Северна Корея, министърът на отбраната Минору Кихара заяви, че Япония „навлиза в нова ера на криза“.
Тези предизвикателства накараха Токио да прокара драматични промени в отбранителната политика, включително увеличаване на бюджетите, тъй като разхлабва десетилетията следвоенни ограничения, които дълго време му пречеха да играе по-силна роля в сигурността на Източна Азия.
Що се отнася до петгодишния план на страната за разходите за отбрана, около 42 % от него вече са приведени в действие, като разходите за отбрана, включително за бреговата охрана, през фискалната година до март 2025 г. ще възлизат на 8,9 трилиона йени, или 1,6 % от БВП - доближавайки се до златния стандарт от 2 %, към който се стремят много западни държави.
Основното предизвикателство обаче се оказва набирането на достатъчно приходи, които да покрият всички планирани разходи, като се очаква повишаване на корпоративния данък, данъка върху доходите и данъка върху тютюна, макар че времето за това все още не е определено.
Очаква се този въпрос да бъде основна тема на спора в президентските избори на управляващата Либерално-демократическа партия следващия месец, като новият лидер, който почти сигурно ще бъде назначен за министър-председател, вероятно ще бъде натоварен с решението по този въпрос.
Comments