На Земята завършва най-топлата година за последните 174 години, а най-вероятно и за последните 125 000 години. Непреодолими горещини обхванаха Финикс и Аржентина. В Канада бушуват горски пожари. Наводненията в Либия отнеха живота на хиляди хора. Зимната ледена покривка в тъмните морета около Антарктида беше на безпрецедентно ниско ниво.
Тазгодишните глобални температури не просто подобриха предишните рекорди. Те ги оставиха в прахта. От юни до ноември живакът месец след месец се покачваше извън класациите. През декември температурите до голяма степен останаха над нормалните: В голяма част от североизточната част на САЩ тази седмица се очакват пролетни условия. Ето защо учените вече пресяват доказателствата - от океаните, вулканичните изригвания, дори замърсяването от товарните кораби - за да видят дали тази година може да разкрие нещо ново за климата и какво правим с него.
Една от хипотезите, може би най-обезпокоителната, е, че затоплянето на планетата се ускорява, че последиците от изменението на климата ни връхлитат по-бързо от преди. "Това, което търсим, са множество потвърждаващи доказателства, които сочат в една и съща посока", казва Крис Смит, климатолог от университета в Лийдс. "След това търсим причинно-следствена връзка. И това ще бъде наистина интересно."
Какво означава за планетата тазгодишното "изумително" затопляне на океана? Световният океан е най-топлият в съвременната история, при това с необичайно голяма разлика. Колкото и екстремни да са били температурите тази година, те не са изненадали изследователите. Изчислителните модели на учените предлагат диапазон от прогнозни температури и горещината през 2023 г. все още е в рамките на този диапазон, макар и в горната му част.
Националната администрация за океански и атмосферни изследвания публикува 18-ата си годишна оценка на арктическия регион. Според доклада 2023 г. като цяло е била шестата най-топла година в Арктика от началото на надеждните записи през 1900 г., а това лято е било най-топлото в региона. Със способността си да съхраняват затоплящия планетата въглерод, защитените територии като горите на Борнео и Амазонка могат да бъдат важен буфер срещу изменението на климата. Сега, високо в орбита, нова програма на НАСА помага на изследователите да изчислят по-точно колко въглерод тези резервати задържат в атмосферата.
Шестдесетте държави, които се намират в Дубай за преговорите на ООН за климата, се ангажираха да подобрят ефективността на новите климатици с 50% и да намалят емисиите на парникови газове, свързани с тези машини за охлаждане, с почти 70% - последното от множеството глобални обещания, които целят да се справят с изменението на климата.
Учените вече могат да използват климатични модели, за да прогнозират до една година предварително кога високите температури на океана ще повишат риска от заплитане на китове и риболовно оборудване, което застрашава живота на животните. Топлата вода изтласква по-хладната вода, предпочитана от китовете и тяхната плячка, в близост до брега, където рибарите поставят своите капани.
Емисиите на парникови газове, които водят до затопляне на планетата, се увеличават въпреки дългогодишните ангажименти на държавите да ги намалят. Въглеродният диоксид, отделян при изгарянето на изкопаеми горива, се очаква да нарасне с 1,1 % през 2023 г. в сравнение с 2022 г., установиха изследователи от Глобалния въглероден проект.
Световната здравна организация съобщи, че през 2022 г. в света са регистрирани около 249 млн. случая на малария, което представлява увеличение с пет милиона спрямо 2021 г. Тези нови случаи са концентрирани в пет държави, като в три от тях климатичните промени са имали пряк принос за това.
Сама по себе си една изключителна година не би била достатъчна, за да се предположи, че нещо в компютърните модели е дефектно, каза Андрю Деслър, атмосферен учен от Тексаския университет. Глобалните температури отдавна се колебаят нагоре-надолу около устойчива тенденция на затопляне поради циклични фактори като Ел Ниньо - климатичен модел, който се появи през пролетта и се засили след това, вероятно сигнализирайки за предстоящи нови рекордни горещини през 2024 г.
"Позицията по подразбиране трябва да бъде: "Моделите са прави", казва д-р Деслър. "Не съм склонен да кажа, че сме "нарушили климата" или че се случва нещо странно, докато не се появят повече доказателства." Едно от нещата, които изследователите ще наблюдават, е дали не се случва нещо неочаквано при взаимодействието на двете основни климатични влияния: затоплящият ефект на парниковите газове като въглеродния диоксид и охлаждащият ефект на други видове промишлено замърсяване.
През по-голямата част от последните 174 години хората са изпълвали небето както с парникови газове, така и с аерозоли, или малки частици от комини, ауспуси и други източници. Тези частици са вредни за белите дробове при вдишване. Но в атмосферата те отразяват слънчевата радиация, като отчасти компенсират ефекта на въглеродния диоксид, който задържа топлина. През последните десетилетия обаче правителствата започнаха да намаляват замърсяването с аерозоли по причини, свързани с общественото здраве. По оценка на учените това вече е довело до ускоряване на повишаването на температурата от 2000 г. насам.
В един много обсъждан доклад от миналия месец изследователят на климата Джеймс Хансен твърди, че учените са подценили значително колко повече ще се затопли планетата през следващите десетилетия, ако държавите почистят аерозолите, без да намаляват въглеродните емисии.
Аргументи като тези на д-р Хансен е трудно да бъдат потвърдени от моделите през последните десетилетия, казва Рето Кнути, физик по климата от швейцарския университет ETH в Цюрих. През последните години учените откриха също, че глобалното затопляне се определя не само от това колко топлина се задържа близо до земната повърхност, но и от това как и къде тази топлина се разпределя по цялата планета. Поради това е още по-трудно да се заключи с увереност, че затоплянето е на път да се ускори - каза д-р Кнути. Докато не приключи сегашният Ел Ниньо, "едва ли ще можем да направим окончателни твърдения", каза той.
Определянето на точния мащаб на въздействието на аерозолите също е трудно.
Част от начина, по който аерозолите охлаждат планетата, е като правят облаците по-ярки и отклоняват повече слънчева радиация. Но облаците са дяволски сложни, появяват се и изчезват и оставят малко следи, които учените могат да изследват - каза Тианле Юан, геофизик от НАСА и Университета на Мериленд, окръг Балтимор. "Това е основната причина, поради която проблемът е труден", казва той.
През тази година аерозолите са обект на особен интерес заради международен регламент от 2020 г., който ограничава замърсяването от кораби. Д-р Юан и други се опитват да установят с колко регламентът може да е повишил глобалните температури през последните години чрез ограничаване на аерозолите, отразяващи слънчевата светлина. Аргументът на д-р Хансен за по-бързото затопляне се основава отчасти на реконструкциите на климатичните промени между ледниковите периоди през последните 160 000 години.
Използването на далечното минало на Земята, за да се направят изводи за климата през следващите години и десетилетия, може да се окаже трудно. Все пак дълбоката история на планетата подчертава колко необикновена е настоящата епоха, казва Бърбел Хьониш, учен от Обсерваторията за Земята Ламонт-Дохърти в Колумбийския университет.Преди 56 млн. години например геоложки сътресения са добавили въглероден диоксид в атмосферата в количества, сравними с тези, които хората добавят днес. Температурите са скочили. Океаните стават по-кисели. Видовете масово загиват.
"Разликата е, че тогава са били необходими около 3000 до 5000 години, за да се стигне до това, казва д-р Хьониш, в сравнение с няколко века днес. След това на Земята е било необходимо още повече време, за да неутрализира излишния въглероден диоксид: около 150 000 години.
Comments