Pilgrim Англия- Духовното Пътуване



Ако ми се прииска да ви разкажа за душата на Англия, хората, културата, това са трите неща, които бих използвал – пъбовете, кафе културата и църквите...


(Пейката с два Обелиска на самотен остров насреща.)


...Но пътя към Голгота е винаги самотен, затова сега ще използвам и един плаж, с една пирамида в краят му, с пейка отдолу загледана самотно в морето, два обелиска и отлив разкриващ пътя към най-сюрелистичния остров, на който може да попаднете.

Разстоянието от Лондон до Беруик упон Туиид е най- удобно, а и живописно с влак. Началната точка ще бъде Кинг Крос (Кръстопътя на Кралете, идващ от статуята на крал Джордж IV, починал през 1830 год., когато е и поставена), гарата построена през 1862 год. за Световното Изложение в Лондон (спонсорирано от Кралското Общество за Изкуство, Производство и Търговия- интересно как изкуството е част от производството и търговията, не мислите ли?) си е достатъчно запълнена със съдаржание за пътешествие към душата на един остров. Въпросното изложение на търговията е изпълнено с изкуство, открито е със симфоничен оркестър изпълняващ произведение специално композирано за събитиенто от Уилям Бенет, дирижирано от Проспер Сеинтон. Пианистът Ернест Пауер има всекидневни рецитали на сцена на изложението. Специална изложбена зала е създадена, която не позволява на светлина да рефлектира върху картините. Дори се провежда международно съзтезание по шах. И това всичко, благодарение на търговията и индустрията.


(Станция Кингс Крос - Кръстовище на Крале)


Цената на билета започва от £60, горещо препоръчвам местата до прозореца. Между другото, ако има деца във вашето пътешествие, от същата гара, между перон 9 и 10 се намира перон 9 и ¾, поне според Дж. К. Роулинг, която твърди че от там можете да вземете влак до Хогуардс. Ако все пак сте попаднали на правилната композиция, след около 3 часа и половина, минавайки през Кембридж, Йорк и Нюкасъл ще се озовете в Беруик над Туиид (градът над реката, хвърлете монета от високия мост, за да се върнете отново), откъдето ще ви бъде нужно такси, още £20-тина и времевият интервал от 9 сутринта до 5 следобяд за да се озовете на живописния остров. През останалото време прилива покрива ивицата асфалт, която свързва острова със сушата.


(Крепоста Линдисфарн)

За нощуване, пробвайте „Короната и Котвата“, точно до руините на стария манастир (За да се насладите на мястото, препоръчвам минимум две нощувки, а защо не и повече). Типичен Англииски Ин- пъб на първия етаж и стаи на втория, а от прозореца се открива невероятна гледка. Ако обичате фотографията, това е мястото, залези, изгреви, пейзажи, природа, крепост, развалини…. Прекарайте час два в пъба, пробвайте местната крафтед бира, фиш енд чипс, разходете се по пустите тъмни улици, насладете се на тишината и самотата. След пандемията, съм уверен, че клаустрофобия от това да бъдеш затворен на остров през ноща, надали някой би изпитал. Вече сме свикнали и да бъдем сами и със себе си, свещ и книга. Така че очаквайте частици емпатия към монасите в манастира срещу прозореца, от когото само големи камъни са останали. А на сутринта, задължително след като сте посрещнали изгрева, хапнете типичната английска закуска, яйца на очи, сосидж (типична английска наденичка), хашбраун (картофени крокети), фасулени зърна в доматен сос, леко запържени домати, чаша портокалов сок и миризмата на пъба приютявал пътници като вас от столетия.



(Изгревът от Ин Короната и Котвата)

Обичате ли да се разхождате? Улички, рибарски лодки, стара крепост издигаща се в единия край, поля пълни с бягащи диви елени…. Но да ви заведа на чаша вкусно кафе, изпечено на място в една палатка, точно до масите зад каменен зид. Да не ви подлъгва размерът, той няма значение в Англия, тя винаги е успявала да излиза на ринга с най- тежките, независимо от миниатюрния си ръст, а и да вдига ръкавиците победоностно след като е свалила гиганта още в първият рунд със зрелищен нокаут. Тази малка невзрачна пекарна с двайсетина седящи места на пейки, които сами са си изковали, определено нескъпарска кафе машина, кексчета и кроасани изпечени на място, камина с две кресла около нея пред бара за студените зимни дни, да това същото малко невзрачно, неглиже място, продава пакетирано кафе из цяла Англия, превръщайки го в мултимилионен бизнес. Причината е проста, кафето се продава, не заради зърната, а заради историите, които стоят зад него, заради духовната стойност, заради малките хора, които в двора си го пекат, заради човека, който е в средата на уравнението. Определено в английския дух не присъстват фабрики, заводи, въпреки че от тази индустриализация започна големият подем, но те си останаха само един трамплин в историята, за малкия човек, който прескочи многократно ръста си. И това е на остров, за когото не сте и предполагали че съществува. Но независимият дребен бизнес е институция, почти с религиозен характер. Това е олицетворението на свободния малък човек, пред когото се открива морето от възможности. Зад каменния зид, мен ме посрещнаха няколко приветливи младежи, от Германия, дошли за лятото да учат език и да работят. Поговорете си с персонала, това е част от културата, те ще ви разкажат интересни истории, вие им разкажете. Английската кафе култура разговаря, тя ви кара да се отпуснете, да се почуствате като в къщи. Там няма началници и подчинени, има приятели, много усмивки и много често доста смислени разговори.



(Пилигримс Кафе)



(Пекарната в двора на Пилигримс Кафе)

Това е за разума (даващ свободния избор, идеята за свободата), породен от идеите на просвещението и социалният договор, който балансира догмата на църквата. Но излизайки от догмата идва вярата, която е съхранявала хилядолетия книжовното, изкуството (иконопис, църковна музика, не онази придворна шутовщина, писане, преписване и книгоразпространение) дори под догматични форми, духовното и абстрактното в морето на варварските набези, които заливат Стария континент и останките на древния Рим. Между другото, това е същият остров от сериала Викинкги, спомняте ли си сезон едно, откривайки Англия и ограбвайки първият манастир, да това е същият манастир от руините виждащи се през прозореца. Около руините, може да намерите няколко малки църкви, хостели за съвременни пилигрими, и един цял остров напомнящ на една огромна църква боготворяща природата. За вярата в Англия, само ще добавя един почти незабележим факт – една трета от държавните основни училища са „духовни училища“, като 68% се менежират от Англиканската Църква. Няма да изброявам безбройните детски градини в църквите и техните дворове, магазинчета и кафета, неподправен живот, без доза догма, чиста проба душевност.



(Църквата Света Богородица и останките на старинен манастир от преди 1400 години, където са се помещавали монаси, почитащи култа към Свети Кутберт. Може да се види и средновековният манускрипт- Линдсфилското Евангелие)



(Плажа и пирамидата с пейката в края)

Но да отидем на плаж, взехте ли си сърфа? В Англия и то на остров до границата с Шотландия. Да, да, пясъкът е като коприна. След полята с елените, зайци, лисици хитро подаващи глави от храстите идват дюните и се открива плажа. Не, това е плаж много по-пълен със съдържание от онзи на Лео Ди Каприо. Там някъде в края е самотна пирамида и пейка, гледаща към далечният Египет. А отдолу е пясъкът и вълните. Ако е лято, насладете им се, няма да сте сами, но удоволствието ще е пълно, първично и диво, неподправено.

Места наблизо. Бихте могли да посетите Хадриановата стена и Митринските храмове намиращи се по нея.



Митрински Храм намиращ се до Хадриановата стена.


Строежа на стената започва 122 год. пр. Христа от император Хадриан. Представлява фортификация на Римската провинция Британия. Това е най- голямата римска архитектура във Великобритания, простира се на 117 км. разтояние, като на всеки 5 римски мили (7.5км) се е намирал форт (военен гарнизон). Освен защитно съоръжение, фортовете са били центрове за търговия с племената от страна на Каледония (днешна Шотландия).


(Съвремени Пилигрими)


Почуствахте ли се пилигрими, не само туристи, които ще снимат нещо за Фейсбук и няколко лайка повече, само трябваше да минем по един таен път и да намерим един остров пълен с душа.

Автор: Илиян Кузманов