Pilgrim За пилигримите и свещените дни на пътуването



Днес ще поговорим за пътуването, за ваканцията и за хората на пътя. Но ще започнем отзад напред. Спомням си, не една и две последни вечери, преди едно пътуване да завърши, преди ваканцията да приключи. Моментите преди да се кача на самолета, оправянето на куфарите, раницата, това което оставяш в стаята, това което взимаш обратно със себе си. Колко пъти ми се искало да зарежа всичко, с което съм пристигнал, багажа донесъл със себе си.



Спомням си и началото на не едно дълго пътуване, едни прескачания, от едно място на друго. Това с което тръгнах и това с което се завърнах на вече непознато място. Ние вземаме или даваме на пътя? Какво прави пътешествието свещено изживяване? Къде е духовното в едно пътуване? В това което са ви казали, че трябва да бъде или в това което вие сте изживели?



(Пътят на Камино- пилигримски маршрут в Европа. Смята се, че чрез извървяването му може да бъде получена Индулгенция – опрощаване на грехове. В края на пътя е катедралата в Santiago de Compostela. В съвременното право има понятие за пълнолетие – да може да носи последствия за постъпките си, което включва качеството вменяемост – да разбира и ръководи постъпките си. Пътуването, надали ще ви опрости греховете, но определено може да ви помогне да разберете себе си.)

Стереотипи и ритуали

Някъде в медиите прочетох, че малките хора търсели комфорт, популярност, пари. Докато големите хора, търсят себе си. Такива били хората тръгнали по духовния път – Ел Камино. Според някаква легенда, бил точно под Млечния път и отразявал неговата енергия… колко сме над материалното и колко сме високо, а другите ниско? Суета или тежки куфари, кутии с изпокъсани обувки, скрили ги под леглата или дълбоко в гардеробите, нежелаещи с носталгия да ги изхвърлим… На 9-ти септември всички излизате и марширувате, на 3-ти март всички излизате, вземате знамената и марширувате, на 24-ти май всички взимате знамената излизате усмихнати и марширувате. Днес е малко по-различно, но почти същото, в петък не се пере, защото неделя е „еди какво си“, а на „трапезата трябва да има точно 12 ястия“, „като обиколите три пъти“…. Не ви ли е писнало да ви диктуват, какво и как да правите? Имаме календар с дати, маршрути – слушаш и изпълняваш. Живеем в 21-ви век, век на ярки индивидуалности, изобретения и нововъведения всеки ден, на динамичен и конкурентен свят. Пилигримството е лично пътешествие и преживяване, което ни дава, но и ни взима. Пътя го започваме и завършваме сами. Ние ръководим и отговаряме за постъпките си. А съдбата ни предоставя различни избори, пътечки или дори възможността да се впуснем през полето, за да наберем красив букет цветя.



(The Kumano Kodo, Япония- 17 км, различни пътища се пресичат в Японската планина, няма правилен път, по който да поемете. Важното е че имаме възможност да пътуваме, да избираме различни маршрути, да се губим по тях в планините. В пилигримството, ние нямаме адресни регистрации, нямаме рестрикции. Няма го този, който да ви диктува, правилно, неправилно, наляво и надясно. Важно е пътуването, откриването на мъхчетата обгърнали дърветата, храсталакът с причудлива форма, ручейчето шумолящо забравена песен. )

Да се наслаждаваш, да изпитваш удоволствие

Спомням си един диалог между Сократ и Хипиас.

Сократ: Тогава трябва ли да кажем, че е по-подходящо, когато правим нещата, които правим да изглеждат красиви, когато ги правим красиви или нито едно от двете?

Хипиас: Аз смятам, че е важно да правим нещата да изглеждат красиви. Това е същото, като да сложиш добре изглеждащи дрехи и обувки, дори ти да си ужасен. След това, въпреки всичко изглеждаш красив.

Сократ: Следователно, ако красотата е причината за доброто, добротата би трябвало да се генерира от красотата. Следва, че ние трябва да се отнесем сериозно към красивото, защото това, което се поражда от него е доброта, заслужаваща да се преследва.



(Връх Кайлаш, Тибет, 52 километров маршрут около върха, свещен за няколко религии- Хиндуизъм, Будизъм, Янизъм. Наричан – „Кристала“ или „скъпоценният камък в снега“. Намиращ се на 6656 м. връх, се смята за най-голямата построена от човека пирамида. Регионът е под контрол на Индия, Китай и Непал и достъпът е ограничен. Върхът е забранен за изкачване, няма записано изкачване, смята се че само чист човек, може да го изкачи, след като се превърне в птица и долети до него. Това не е ли пътуване с вашата фантазия, силата на въображението, на това да открием невижданото и непокореното, да го разкажем, да го нарисуваме?)

На нас, съвременните пътешественици, времето ни е ограничено, а моментите за приключения и преследване на нещо ценностно се случват обикновено през малкото ваканции, които можем да си позволим. Удоволствието и радостта, това е което ни остава от тези малки моменти. Събирайте тези моменти, независимо къде сте. Не да се разпишете, защото другите го правят. За тях няма да получите диплома и сертификат, няма да ви дадат медал от спартакиада, няма да ви оцени някой мастит твърдоглав професор виждал, но не изпитал това което ще изпитате вие, това си е само за вас, много лично.



(Хуаринга, Перу – 14-те свещени лагуни, обитавани от доктори- вещери. Един от най- интересните пилигримски пътища в Южна Америка. Пътят минава през вода, планини и през срещите с лечителите. Това е път към изцелението, към лекуване на рани, не изтриване на белези, просто по-малко да ви болят ожулените колена и лакти.)

Какво означава думата ваканция на английски- holidays? Holy- свещен. На старо- английски означава holig- healthy (здрав), wholesome (здравословен, благотворен), holistic (цялостен, комплексен). Days- ден. Следователно, мястото, на което по време на своята ваканция си се чувствал добре е свещено. Търсенето на добрите усещания и задоволство е олицетворение на съвременния смисъл на свещените дни. Дни, в които влагаме духовно пътешествие, където главната цел е достигането на лично удовлетворение.

Съвременните номади


(Остров Некер, Хавай – препоръчвам го за пилигрими хедонисти)

Повечето от съвременните номади се задоволяват да получат социално удовлетворение не от това което правят, а от това което са или изглежда, че са. Това все още ни учат и на скамейките в училищата и университетите, да бъдем като някого, да подражаваме, не да изпитваме удоволствие в откриването на нови хоризонти и в това което правим. Клеймото е и върху пътуването, кое е по-качествено, кое ще ви извиси. Но кой би отказал няколко седмици на място, като на притежавания от Ричард Брансън остров Некер, например? И моля ви, не ми казвайте, че ако на везните са месец по пътищата или месец в Некер, ще изберете космическата енергия. Това ми звучи лицемерно, като мантрите отпреди 40 години, че видиш ли всички трябва да сме бедни и щастливи в бедността си. Ама моля ви и облечени в бяло, хапващи тревица и черпещи енергия от космоса, въртейки се в кръг. Една невинна писателка обясняваше, колко много сме изпуснали, как човек живеел в лодка и бил щастлив, а ние имаме всичко, но не щастие. Ми в комунални блокове отново, защото там хипнотизирано е извора на щастието, докато не сме във фабриката разбира се. Бедни и щастливи или богати и щастливи, аз лично предпочитам да не ми пълнят главата с ала-бала. Защото обикновено ни карат да бъдем щастливи в бедността си, доста богати хора, на които просто им е по-лесно да ни научат да бъдем щастливи в мизерията, отколкото да искат да ни подадат ръка да се изправим. Ще се върна към Аристотел, който казва, че едно от най-важните решения в нашия живот е това за което си харчим парите. Ако има проблем, той е в решенията ви, в упражняването на най-ценното ви – свободата да избирате, а не някой да решава вместо вас.

Музика и Движение


(Карнавала в Ню Орлеанс- това е място за музикалното пътешествие)

Днес сме свидетели на една култура в движение, на един диалог между различни култури, вярвания, религии, традиции, символи. Това не е война, не е доминиране на някого над някого, а опознаване, дифузия и съхранение. Това е обогатяване на всички нас с частица от нещо повече. Та, колко от вас са се замисляли, че джазът идва от Африка и че чрез музиката са съхранени традиции и обичай на огромна група хора. Докато днес, не ни е нужно столетие, за културна еволюция. Ние учим, опознаваме, усъвършенстваме се. Когато сте на ново място, четете местни вестници, местни автори, опитвайте се да разберете как този нов свят е устроен, но не само от призмата на инфантилни кукли Барбита, а като от хора, опитващи се да разберат, усетят душата на някого или просто да усещат душата (soul- душа, и жанр в музиката)



(Сао Паоло, Бразилия – изключително добро място за поклонение, забавление, запознаване с чужди култури…)

Християнство или важният си Ти

Ако разглеждаме пилигримството от гледна точка на Християнството. То не е дружинен поход, манифестация на чавдарчета или скок на марш от казармата. Според проф. Бенжамин Скот, християнството определено е религия на движението и любовта. Според него, това учение не се състои в етична и морална система, а в силата на чистата и безегоистична любов, като основен принцип не е законът и правилата, а мотивацията.


(Отидете да поиграете волейбол на плажа, животът е прекрасен)


Ако любовта е най-святото (holy) нещо, тогава стремежът да я достигнем е главната цел на всяко едно пътешествие, дали то било няколко дни на Бахамите или в нашата душа (разбира се ако вярвате в духовното, иначе, отворете си календара и вижте какво и как трябва да правите днес). Така че най-добрият начин да прекарате свещено, по пилигримски, свещените дни на нашата ваканция е да бъдете влюбени.

Автор: Илиян Кузманов