top of page

Pilgrim За пилигримите и свещените дни на пътуването

  • Снимка на автора: iliyan kuzmanov
    iliyan kuzmanov
  • 9.10.2022 г.
  • време за четене: 6 мин.

Актуализирано: 19.06.2023 г.



Днес ще поговорим за пътуването, за ваканцията и за хората на пътя. Но ще започнем отзад напред. Спомням си, не една и две последни вечери, преди едно пътуване да завърши, преди ваканцията да приключи. Моментите преди да се кача на самолета, оправянето на куфарите, раницата, това което оставяш в стаята, това което взимаш обратно със себе си. Колко пъти ми се искало да зарежа всичко, с което съм пристигнал, багажа донесъл със себе си.



Спомням си и началото на не едно дълго пътуване, едни прескачания, от едно място на друго. Това с което тръгнах и това с което се завърнах на вече непознато място. Ние вземаме или даваме на пътя? Какво прави пътешествието свещено изживяване? Къде е духовното в едно пътуване? В това което са ви казали, че трябва да бъде или в това което вие сте изживели?



(Пътят на Камино- пилигримски маршрут в Европа. Смята се, че чрез извървяването му може да бъде получена Индулгенция – опрощаване на грехове. В края на пътя е катедралата в Santiago de Compostela. В съвременното право има понятие за пълнолетие – да може да носи последствия за постъпките си, което включва качеството вменяемост – да разбира и ръководи постъпките си. Пътуването, надали ще ви опрости греховете, но определено може да ви помогне да разберете себе си.)

Стереотипи и ритуали

Някъде в медиите прочетох, че малките хора търсели комфорт, популярност, пари. Докато големите хора, търсят себе си. Такива били хората тръгнали по духовния път – Ел Камино. Според някаква легенда, бил точно под Млечния път и отразявал неговата енергия… колко сме над материалното и колко сме високо, а другите ниско? Суета или тежки куфари, кутии с изпокъсани обувки, скрили ги под леглата или дълбоко в гардеробите, нежелаещи с носталгия да ги изхвърлим… На 9-ти септември всички излизате и марширувате, на 3-ти март всички излизате, вземате знамената и марширувате, на 24-ти май всички взимате знамената излизате усмихнати и марширувате. Днес е малко по-различно, но почти същото, в петък не се пере, защото неделя е „еди какво си“, а на „трапезата трябва да има точно 12 ястия“, „като обиколите три пъти“…. Не ви ли е писнало да ви диктуват, какво и как да правите? Имаме календар с дати, маршрути – слушаш и изпълняваш. Живеем в 21-ви век, век на ярки индивидуалности, изобретения и нововъведения всеки ден, на динамичен и конкурентен свят. Пилигримството е лично пътешествие и преживяване, което ни дава, но и ни взима. Пътя го започваме и завършваме сами. Ние ръководим и отговаряме за постъпките си. А съдбата ни предоставя различни избори, пътечки или дори възможността да се впуснем през полето, за да наберем красив букет цветя.



(The Kumano Kodo, Япония- 17 км, различни пътища се пресичат в Японската планина, няма правилен път, по който да поемете. Важното е че имаме възможност да пътуваме, да избираме различни маршрути, да се губим по тях в планините. В пилигримството, ние нямаме адресни регистрации, нямаме рестрикции. Няма го този, който да ви диктува, правилно, неправилно, наляво и надясно. Важно е пътуването, откриването на мъхчетата обгърнали дърветата, храсталакът с причудлива форма, ручейчето шумолящо забравена песен. )

Да се наслаждаваш, да изпитваш удоволствие

Спомням си един диалог между Сократ и Хипиас.

Сократ: Тогава трябва ли да кажем, че е по-подходящо, когато правим нещата, които правим да изглеждат красиви, когато ги правим красиви или нито едно от двете?

Хипиас: Аз смятам, че е важно да правим нещата да изглеждат красиви. Това е същото, като да сложиш добре изглеждащи дрехи и обувки, дори ти да си ужасен. След това, въпреки всичко изглеждаш красив.

Сократ: Следователно, ако красотата е причината за доброто, добротата би трябвало да се генерира от красотата. Следва, че ние трябва да се отнесем сериозно към красивото, защото това, което се поражда от него е доброта, заслужаваща да се преследва.



(Връх Кайлаш, Тибет, 52 километров маршрут около върха, свещен за няколко религии- Хиндуизъм, Будизъм, Янизъм. Наричан – „Кристала“ или „скъпоценният камък в снега“. Намиращ се на 6656 м. връх, се смята за най-голямата построена от човека пирамида. Регионът е под контрол на Индия, Китай и Непал и достъпът е ограничен. Върхът е забранен за изкачване, няма записано изкачване, смята се че само чист човек, може да го изкачи, след като се превърне в птица и долети до него. Това не е ли пътуване с вашата фантазия, силата на въображението, на това да открием невижданото и непокореното, да го разкажем, да го нарисуваме?)

На нас, съвременните пътешественици, времето ни е ограничено, а моментите за приключения и преследване на нещо ценностно се случват обикновено през малкото ваканции, които можем да си позволим. Удоволствието и радостта, това е което ни остава от тези малки моменти. Събирайте тези моменти, независимо къде сте. Не да се разпишете, защото другите го правят. За тях няма да получите диплома и сертификат, няма да ви дадат медал от спартакиада, няма да ви оцени някой мастит твърдоглав професор виждал, но не изпитал това което ще изпитате вие, това си е само за вас, много лично.



(Хуаринга, Перу – 14-те свещени лагуни, обитавани от доктори- вещери. Един от най- интересните пилигримски пътища в Южна Америка. Пътят минава през вода, планини и през срещите с лечителите. Това е път към изцелението, към лекуване на рани, не изтриване на белези, просто по-малко да ви болят ожулените колена и лакти.)

Какво означава думата ваканция на английски- holidays? Holy- свещен. На старо- английски означава holig- healthy (здрав), wholesome (здравословен, благотворен), holistic (цялостен, комплексен). Days- ден. Следователно, мястото, на което по време на своята ваканция си се чувствал добре е свещено. Търсенето на добрите усещания и задоволство е олицетворение на съвременния смисъл на свещените дни. Дни, в които влагаме духовно пътешествие, където главната цел е достигането на лично удовлетворение.

Съвременните номади


(Остров Некер, Хавай – препоръчвам го за пилигрими хедонисти)

Повечето от съвременните номади се задоволяват да получат социално удовлетворение не от това което правят, а от това което са или изглежда, че са. Това все още ни учат и на скамейките в училищата и университетите, да бъдем като някого, да подражаваме, не да изпитваме удоволствие в откриването на нови хоризонти и в това което правим. Клеймото е и върху пътуването, кое е по-качествено, кое ще ви извиси. Но кой би отказал няколко седмици на място, като на притежавания от Ричард Брансън остров Некер, например? И моля ви, не ми казвайте, че ако на везните са месец по пътищата или месец в Некер, ще изберете космическата енергия. Това ми звучи лицемерно, като мантрите отпреди 40 години, че видиш ли всички трябва да сме бедни и щастливи в бедността си. Ама моля ви и облечени в бяло, хапващи тревица и черпещи енергия от космоса, въртейки се в кръг. Една невинна писателка обясняваше, колко много сме изпуснали, как човек живеел в лодка и бил щастлив, а ние имаме всичко, но не щастие. Ми в комунални блокове отново, защото там хипнотизирано е извора на щастието, докато не сме във фабриката разбира се. Бедни и щастливи или богати и щастливи, аз лично предпочитам да не ми пълнят главата с ала-бала. Защото обикновено ни карат да бъдем щастливи в бедността си, доста богати хора, на които просто им е по-лесно да ни научат да бъдем щастливи в мизерията, отколкото да искат да ни подадат ръка да се изправим. Ще се върна към Аристотел, който казва, че едно от най-важните решения в нашия живот е това за което си харчим парите. Ако има проблем, той е в решенията ви, в упражняването на най-ценното ви – свободата да избирате, а не някой да решава вместо вас.

Музика и Движение


(Карнавала в Ню Орлеанс- това е място за музикалното пътешествие)

Днес сме свидетели на една култура в движение, на един диалог между различни култури, вярвания, религии, традиции, символи. Това не е война, не е доминиране на някого над някого, а опознаване, дифузия и съхранение. Това е обогатяване на всички нас с частица от нещо повече. Та, колко от вас са се замисляли, че джазът идва от Африка и че чрез музиката са съхранени традиции и обичай на огромна група хора. Докато днес, не ни е нужно столетие, за културна еволюция. Ние учим, опознаваме, усъвършенстваме се. Когато сте на ново място, четете местни вестници, местни автори, опитвайте се да разберете как този нов свят е устроен, но не само от призмата на инфантилни кукли Барбита, а като от хора, опитващи се да разберат, усетят душата на някого или просто да усещат душата (soul- душа, и жанр в музиката)



(Сао Паоло, Бразилия – изключително добро място за поклонение, забавление, запознаване с чужди култури…)

Християнство или важният си Ти

Ако разглеждаме пилигримството от гледна точка на Християнството. То не е дружинен поход, манифестация на чавдарчета или скок на марш от казармата. Според проф. Бенжамин Скот, християнството определено е религия на движението и любовта. Според него, това учение не се състои в етична и морална система, а в силата на чистата и безегоистична любов, като основен принцип не е законът и правилата, а мотивацията.


(Отидете да поиграете волейбол на плажа, животът е прекрасен)


Ако любовта е най-святото (holy) нещо, тогава стремежът да я достигнем е главната цел на всяко едно пътешествие, дали то било няколко дни на Бахамите или в нашата душа (разбира се ако вярвате в духовното, иначе, отворете си календара и вижте какво и как трябва да правите днес). Така че най-добрият начин да прекарате свещено, по пилигримски, свещените дни на нашата ваканция е да бъдете влюбени.

Автор: Илиян Кузманов

Kommentare


TheAngelGroup.png

The Angel Today is a research organisation fully funded by The Angel Group London. The Angel Today develops analyses and solutions to public policy challenges and tackling information propaganda and cultural sabotage to help make our societies safer, happier and more prosperous. The Angel Today is a nonprofit, nonpartisan organization committed to the public interest.

bottom of page