Pilgrim Истанбул – забравете за Ню Йорк



Истанбул е град, като никой друг! Това не е град, това е мост, това е пресечната точка, бримка, през която Изтокът среща Запада, това е мястото, в което можем да видим историята, както и бъдещето. Независимо че 98% от населението е от мюсюлмани на Синята Джамия ще видите LCD екрани показващи времето в Париж и Токио. Най-космополитният град на Турция има повече милиардери от Ню Йорк, Москва и Лондон. Пред моловете може да видите последни модели Астон Мартин или Бентли, пред рекламите на Гучи, Армани, Луис Витон и Диор. В Старбъкс (520 лиценза за кафенета на Северно Американската верига. Най- много в Европа, почти колкото всички останали взети заедно на Стария Континент, факт показващ как бързо се променят и адаптират вкусовите предпочитания, а и потребителските възможности), ще намерите лате с локум. Това което го прави различен от Дубай или Абу Даби е неговото чувство за история, съвместило усещането за съвремието, в което са се намърдали Microsoft, Apple, IBM, Intel, Ford, Hyundai, Volkswagen, Uniliver… и разбира се петте мега завода на Coca Cola. Но това е наследството от комерсиалните традиции на една търговска империя и умението и да се адаптира и балансира между толкова много агресивни съседи, на един толкова оживен кръстопът. Шанс и бреме да бъде поставена в Центъра на Света.


(Музеят на Модерните Изкуства, Истанбул) Започнете своята разходка в Истанбул от Музея на Съвременните Изкуства, там донякъде може да разплетете тази хомогенна контрастност.


(Парковите пространства са бенчмарк за прогрес и развитие, както и за нивото на цивилизованост на едно общество. В Истанбул те са чудеса на архитектурата, демонстрирайки визия за бъдещето, което е определено много зелено. Забравете за алеите, паметниците и фонтаните от соц ландшафт дизайнерите, препитаващи се на гърба на безхаберната администрация и някой друг заблуден студент, това е паралелна реалност.)

Поглед в Бъдещето Обърнете внимание на развитието и срастването на поколенията. Нашето бреме е, че в последните 150 години имаме поколение след поколение, което е превърнало в мастър клас тоталното отричане на всичко от преди него, само и само да се докопа до властта и да харчи ли харчи…. Но да се върнем в Истанбул, загледайте се, зелено, високо, променящо се с изключителна скорост, много вода, огромни паркови пространства, контрастиращи на хипер населеност…. млад, образован, динамичен, модерен… Архитектура, на която всеки космополитен мегаполис би завидял … Образование, медицина, съвместяване на хуманността, с търговията… Но търговията е свобода, поне за някои култури… Замислете се, как на нас се представя нашият съсед, у нас, от кого какъв образ му се гради и защо? Не мисля че е само заради лисицата и гроздето, което е високо…


Започвам от бъдещето с разходката из един град, толкова близо до нас и същевременно толкова далече. Разходката този път ще бъде провокация към стереотипите, с които сме свикнали да боравим. Провокацията би била успешна, ако по някакъв начин ви позволи да видите, малко повече от това което ни е казано че е. Не за друго, а замъглява ни хоризонтите.


(Това е проекта за органичната библиотеката на Техническия Университет на Истанбул.) Но нека малко да поговорим за „зеленото“. На Зелените у нас болката е, че не могат да спрат кемпера си поради презастрояване на някой от малкото ни диви плажове, докато са в отпуска… Просто въпрос на визионерство и простор на въображението. Но нека говорим за „зеленото“ в Турция.


(Мега Соларната Електроцентрала на Карапинар – най-голямата в света- 1GW, стойност $1.4 милиарда, площ 2600 футболни игрища, 2 милиона емисии спестени на година, печалба $100 на година, покрива нуждите на 600 000 домакинства. Част от стратегията на Турция за преминаване към възобновяеми източници. Не се работи на парче, а мащабно. До 2023 година, 43% от нуждите на Турция ще бъдат покрити от възобновяеми източници. Зелената стратегия означава, не унищожаване на това което го има и оставяне на заетите в секторите без работа, а грамотни инвестиции.) Да започнем от автомобилостроенето, в което Турция е един от световните лидери, производствен хъб, бълващ по 900 000 автомобила годишно в 180 страни. Но да погледнем електромобилите, пропускайки инвестицията на Форд за $2.4 милиарда, който очаква 2/3 от всеки продаден автомобил в Европа 2030 да бъде електрически. Да погледнем местното производство, конгломерата между пет местни супер компании, формирали мегакомпанията ТОГГ, който инвестира $3.7 милиарда в изграждането на електромобили. Амбицията е до 2030 година, да имат пет различни модела. ТОГГ, според топ специалисти в бранша, ще бъде основен конкурент на ТЕСЛА и Фолксваген (също с мега завод в Турция). Между другото Форд и Коч, произвеждат батерии и за ТЕСЛА.


(Паркоман, Истанбул- парково пространство, което се слива с естествената среда. Креативна среда за една от най-иновативните и прогресиращи икономики в Европа.)


(Паркоман, Истанбул)


(Това е Университета Коч, студентският кампус до Истанбул, за високоинтелигентна икономика, определено е нужна не само среда, но и образование.)




(Медицинският Филиал на Университета Коч в Истанбул. )

(Това е част от най-модерната болница в Истанбул – университетската болница на Университета Медипул. Кръглото е отделението на Бърза Помощ, отгоре каца вертолет линейка.)


(Това е операционен кабинет в една от университетските болници.)


(Университетската болница на Американския университет John Hopkins в Истанбул) Разходка из миналото Миналото няма как да не присъства във вашата разходка из Истанбул, но пробвайте да се отървете от училищните стереотипи, които са ни наслагвали. Насладете се на едно мистично изживяване… Миналото и Бъдещето, това не е линейна прогресия, крива, формула или аксиома…. Времето е врящ котел, бълбукаш, а малки и големи мехури се показват на повърхността, други се опитват да си проправят път и така един безкрай…. Миналото не е само истории, книги, подредени от псевдо специалисти в категории, раздели, определения. Етикети, поставени на папките с информация от чиновници, невиждащи по-далече от носа си…. Креативността е хаос, безбрежие, което ражда идеи…


(Любима от Истанбул! Бях си наел квартира с тераса, а срещу мен бе Св. София… Пристигнах рано сутринта, купих си айран и геврек, хвърлих раницата и се качих недоспал на терасата, свалих маратонките и изпънах крака, а до тях се намърда котка, загледа се натам, на където гледах аз… Мистично изживяване…)

…. Как се нарича усещането, когато се загледате в залеза? Как се нарича това състояние? Изживяването, което ви позволява да погледнете зад реалността, да виждате по друг начин, всичко което уж знаете и сте научили? Феномен, който е тормозил умовете на толкова много философи. Интроспекцията на реалността, на рационалното, на възприятията…. Да, вие осъзнавате настоящата реалност, на момента… но етично състояние на ума и сетивата. Насладете се на красивата чашка кафе, на бъркотията около вас, на чам фъстъка в баклавата, на чайката крачеща гордо по улицата, на трамваите по Тексим, на шаренията в малките пазарчета…


(Беше супер забавно, когато в един бар, в района на Бешикташ, докато си пиех сутрешното кафе, една котка се качи на бара и се загледа в мен, все едно искаше нещо да ми каже или очакваше нещо от мен, след това елегантно слезе и изчезна на някъде).

Няма нужда да бъркаме мистичното изживяване с религиозното изживяване. Да, в действителност, мистичното, е сериозно застъпено в религиозните традиции на юдаизма, християнството, исляма, индийските религии и будизма. Но това е понятието за всеобхватността, за природата, за любовта, за Бог. Липсват онези граници присъстващи в дуалистичните традиции, където всичко е строго регламентирано, субекта Бог е стриктно разделен от субекта човек, всичко си има име и обяснение, дори и вашите емоции. Мистичното, ви прави свободни във възприятията, в усещанията, в преживяванията, в допира ви до заобикалящия свят. Това е преживяване зад пропагандните добро и зло, светлина и мрак, преживяване, което ви позволява да се докоснете до всеобхватния Бог.


(Нощен Истанбул, някъде надолу към Босфора)

Да вземем например любовта, можем ли да я вкараме в рамката на рационалните възприятия и обяснения или това е мистично изживяване? Някои философи, поставят мистицизма в полето на не рационалността, като го свързват с емоциите. Но само някои, други като холандския философ Фрист Стаал например, смятат че това е неоснователно отхвърляне на цяло течение във философията. Да не забравяме, че дълго време всичко у нас е намирало рационално обяснение, даже и това да обичаме… Дълго време се е смятало, че да си влюбен, да обичаш е ментална дисфункция, психиатрична анормалност… Да не говорим за ролята на Бог в живота ни, която е била чиста проба диагноза.


(По улиците на Истанбул през нощта до вратата на нощен клуб.) Неописуемото, това което не мога да ви разкажа, да ви предам с няколко изречения, с абзаци, дори и с книга… Въпрос зададен от философите Платинга и Яндел, за връщането по-назад от всичко казано или дефинирано. Къде е истината за нашата реалност, намира ли се извън концептуализирането? Не лежат ли там основите на изкуството, на литературата, на музиката?


(Какво е това по стените на Истанбул – изкуство, образ, послание; от кой, защо, има ли някакво шиб**но значение? Какво е другото с обясненията с букварите всяка година, които купувате на детето си, с таксите за обучение, за уроци, с безбройните безполезни дипломи, които всеки си издава, сертификати за по 10 стотинки, за преподаване, за разбиране… това не беше ли от едно друго време, с което сме се сбогували?)

Какво е парадокс, как ще го обясните? Съзнанието да достигне положение, далеч след мисленето и немислимото? Умът необременен от усилието, нестремящ се към мисли, нито към изпразването си от тях? Неконструктивното осъзнаване, възприемането на света извън концептуалната линия? Преживявания без интерпретация… Това не е ли парадоксално?


(Кафенета, книги, вестници, картини, музика, хаотично разхвърляни навсякъде… това е важна част от този мегаполис, успял по мистичен начин да съвмести минало и бъдеще.) Разбрахте ли какво исках да кажа с всичкото това хаотично на моменти писане? Какво бе това лирично отклонение във философията на мистицизма? Провокация, за да се насладим на изживяванията си, без значение къде сме, необременени от уж рационалното и правилното. Усещане за нещо повече, което ни позволява органично да израстваме. Да теглим една балканска на тази отровна, дуалистична, планова теорема, с правилни, неправилни, наши, ваши, специалисти и неспециалисти, тези които диктуват и тези които изпълняват… И в крайна сметка, м**** му, не трябва ли нас хората (те другите си ги доставят) да ни вълнуват и други неща, като това да сме добре, да сме емоционално обогатени от преживявания и спомени, да бъдем щастливи?


(Мога да се губя в този град, в безбройните улички, осеяни с малки кафенета и ресторантчета. Отиваш за едно – да поседиш срещу църквата Света София, например, а получаваш толкова много изживяване, дори това, че забравяш за какво бе дошъл…)

Всичко в този свят е непостоянно, това не е твърдение а факт, научно обоснован. Имаме ли нужда от акцентиране върху меродавни твърдения? Най- готините градове, са тези които ви карат да се чувствате свободни, тези в които не ви поставят рамки и ограничения, а ви позволяват да бъдете щастливи. Търсете своите си изживявания, търсете това което ви доставя удоволствие и къде може да го намерите в изобилие….


(Международният Фестивал One Love в Истанбул) Няма по-добро място от учене на търговия от пазара, онзи наситеният с хора, хаотичният, мръсният с тъмни улички, с тераси с раздърпано пране, неизмити прозорци и широки улици, затрупани с музиканти, просяци, измамници, търговци, стока… Прекрасно място, в което можем да научим цената на парите, толкова непонятно за бюрократите… от къде тръгват дребните суми, малките сметки, семействата, които седем дни в седмицата, година след година прекарват живота си на тези места с надежда да попаднат на вълшебния килим или лампата с джина… Хубаво е да знаем цената на парите, преди да ги харчим… както и да се отнасяме с уважение към тях, както и към малките, но свободни хора… така може би и ще разберем, какво означава думичката свобода.