Pilgrim Котките на Истанбул



Свещената Природа!

Ние можем да измерим и оценим сърцето на някого по отношението му към животните!



Попадайки в Истанбул, вие в един момент осъзнавате, че сте попаднали в Рая, може и да не е този на хората, но поне е този създаден от хората за животните. С отношение, с внимание, но най-вече с любов. Няма как да не ви направи впечатление не само храната която е навсякъде, малките къщички (напомнящи ми за едни живи параклисчета отправени към Майката Природа), но най-вече свободата и достойнството на животинките по улиците, които спокойно идват до вас, за да бъдат погалени не от глад, а за малко топлина, която ви дават на вас и си тръгват когато пожелаят.



За Кучетата!

В Турция, както и по света един от най-популярните обитатели на Истанбул е кучето Божи, което обича да пътува в градския транспорт. Филми за него са снимали най-големите телевизионни мрежи, медиите по света му се радват не по-малко от местните жители.



За Котките!



Но нека поговорим за котките, защо те са навсякъде и така обичани в Истанбул? Тяхното владение може да се проследи до началото на владичеството на Отоманците, които им отредили равно място до тях. Причините колкото и да са културни и религиозни, толкова могат да се отнесат до практичност. Основно място заема способността им да ловуват вредителите – мишки, плъхове и по-големи буболечки.



А както знаем и както са знаели едни от основоположниците на съвременната медицина (която идва от Арабският свят, както и огромно научно богатство), тези вредители пренасят болести.



Но мишката е и основен враг на интелигентността, поради простата причина, че обожава хартия. А огромните библиотеки, пълни с древни свитъци знание е било нужно да бъдат съхранени.



А английската поетеса, писател, историк и пътешественичка от началото на 19-ти век, Джулия Пардо, казва за отоманците, че след британците са най-четящите хора на света. Така че хартията е трябвало да бъде спасявана от верните приятели – котките.


За Хората! Негласното правило – какво означава да бъдеш свободен!


Котките живеят навсякъде и всички им оставят храна и предоставят убежище. Защото има едно негласно правило в Истанбул: „Котката е на всички и не принадлежи на никой!“ Което означава, че всеки трябва да се грижи за нея, да и предоставя това от което има нужда, но Никой не може да претендира за собственост над нея!



Поради това негласно правило, котките, които ще срещнете в Истанбул са изключително спокойни, нямат никакъв страх от хората, дружелюбни са и много обичат да бъдат галени. И едно предупреждение – в Турция има специален закон относно отношението ви към котките, за грубост, а не дай Боже нещо повече ви грози Затвор!



За отношението!

Котките не са по-малки медийни звезди от кучетата. Препоръчвам ви документалния филм Кеди, които проследява живота на 7 истанбулски котки.



А в Инстаграм може да намерите огромно разнообразие на котешки звезди от Турция със стотици хиляди последователи.


Котката от развалините на Ефесус.

Томбили- е една от най-известните котки на Истанбул и в нейна чест е изваяна статуя. Името ѝ означава дебелана и зад него има огромно послание за това какво тези пухени красавици означават за хората в Турция.



И една от най-големите звезди на Инстаграм бе обитателката на Света София – Гли.


Името ѝ Гли, което означава Обединени в Любовта и го дава археоложката Дафне Бали, която е като родител на мяукащата звезда. Гли имаше брат Пати и сестра Казим, а майката им бе Софи. Родени са през 2004 година, като за живота им са разказани многобройни истории в Интернет.

Гли умира 2020 година, като е погребана на много специално място в двора на Света София. Има ли още какво да ви разкажа за отношението към животните на един хвърлей от нас, приятели!? Замислете се за това, следващия път когато сте по улиците на нашите градове, замислете се ние за какво използваме и как се отнасяме към животните. Замислете се нашите „управляващи“ как се отнасят към природата, към живото, към зеленото. Дали за тях тя е само ресурс, нещо което може да се добива, преработва, вземе?



Има една поговорка в Турция, която напълно изразява социалния статус на котките. Тя казва, „Ако убиеш котка, трябва да построиш джамия за да бъдеш простен от Бог!“

Няма морал в това да показваме на децата си животни в клетки и нивото им на дресировка, това е признак за липсата на душевност и варварство. Няма гордост, камо ли мъжественост в това да сложиш на гърба си пушката и да отидеш с приятели да убивате животни, защото това ви носи удоволствие в живота. Истинският тест за човечност, за нашия морал е отношението ни към тези, които зависят от нашата милост!


227 граждански организации в Турция през 2020 година започват петиция за пълната забрана на лова и риболова. В сърцето на Анадола, провинция Тункели, ловът е забранен още през 2019 година. Местното население, смята живота на дивите животни за свещен и не желае те да бъдат убивани. В Турция има строг закон касаещ домашните животни. Неговата основна цел е защита на животните и осигуряването на добри условия за живот. Внимателно са регулирани видовете, които могат да се отглеждат, като се забранява всякаква форма на агресия и насилие срещу тях. Напълно е забранено отглеждането и продажбата на видове, които са агресивни в своята същност, като питбули например.

С тази статия бихме искали да поставим началото на една инициатива. Да започнем петиция, с която да доведе до Пълната Забрана на Лова и Риболова в България! Смятаме че това е една тоталитарна отживелица от един режим, в който хора и животни бяхме част, ресурс от едни резервати, които няма място в едно модерно общество, каквото искаме да бъдем, нали? Бихме се радвали за коментари на foundation@artngls.org