Pilgrim Куба- Пост Утопия



(Кубинската Душа- карикатура на Ангел Боливан, живеещ в Мексико, карикатурист в Ел Универсал)

Ако ви говорят за Куба, като за място с трастика, военни, ред, дисциплина, не им вярвайте, тези хора нищо не знаят (или просто им се иска да е иначе), нито за Куба, нито за революцията на този остров, нито за едни сърдечни и емоционални хора, които обичат много сладоледа.



Да се разходим тази събота до легендарния Остров на свободата.

Една от най-популярните легенди там е за вечната любов, за която дори смъртта не е преграда, за свещенонто кубинско семейство и вярата в Бог. Ла Милагроса разказва за Амелиа и Хосе, обичащи се от деца. След сватбата им в началото на 20-ти век, Амелиа умира при раждането заедно с новороденото. По традиция, майката и бебето са погребани заедно, в горбището на Хавана-Колон. Хосе всеки ден е на гроба и им говори, за своята обич, като използва старинен обичай. Няколко години по-късно известният кубински склуптор Хосе Вилалта Сааведра подарява на скръбящия Хосе статуя в реален размер изобразяваща Девата държащя младенеца в лявата си ръка и огромен кръст с дясната, поставят я на гроба на Амелиа. В следващите 40 години, до смърта си, той не пропуска и ден да посети семейството си. Когато умира, волята му е да бъде погребан с тях. Отваряйки гроба, тялото на съпругата му е намерено напълно запазено, както и на малкото бебе, което тя държи притиснато до гърдите си. Това чудо, превръща гроба в свещено място, събирайки поклоници от цяла Куба.



(Туркуино Кабаре, хотел Хавана Либре)

За престоя ви в Хавана, няма как да не ви препоръчам култовият хотел Хавана Либре. Това е първата резиденция на Фидел Кастро след Революцията през 1959 год. Хотелът първоначално се е казвал Хавана Хилтън, струващ $24 милиона, проектиран от световноизвестния архитект Уелтон Бекет, построен през 1958 год., смятан за едно от бижутата на Куба. Фидел, се настанява за шест месеца в президенския пентхауз и превъща хотел в щабквартира на новия режим. След национализацията му е променено и името. След 90-те е преостъпвен на две испански хотелски вериги да го менажират.

Разхождайки се из старият град, срещайки се с хора, вие ще усетите прилики, а и нещо различно. Не се поддавайте на предрасъдаци и клишета, Куба е доста по-различна от режимите в Източна Европа, въпреките съществените прилики. Много очакваха след падането на Берлинската Стена, и режима на Фидел Кастро да падне. В действителност, от 1989 до 1992 икномиката се срива драматично от 8.1 милярда на 2.2 милярда. Намалената икономическа и военна помощ от Съветския Съюз възлизала само на 1/8 от брутният продукт. Най- същественото различие е че комунизма в Куба не е бил гарантиран и не е бил повлиян от Съветският Съюз. Режимът в Куба, практически, е подкрепян и от хората, които разбират позитивите и негативите му. През 1992 год. в най-дълбоката икономическа криза, авторитетното списание Foreign Affairs, посочва че само една пета от хората се оплакват, а останалите са доволни от това което имат. Но кубинците, се чувстват достатъчно свободни да критикуват открито държавната политика.



(Фидел Кастро на плажа Варадеро, недалече от Хавана, през 1964 год., когато отваря за туристи. Той ги смущава малко със собствените си забавления, гмуркане и риболов. Life, август 28, 1964)

Пак според Foreign Affairs, Кубинската партия учи няколко важни урока от провалените режими в Източна Европа. 1. Прави колкото е възможно по-малко политически реформи. 2. Отървавай се от шлаката в партията възможно най-бързо, преди обстоятелствата да те принудят да го направиш, 3. Разправяй се възможно най- твърдо с нелоялните, 4. Не позволявай формалната опозиция да стане организирана. Следвайки тези правила, Комунистическата партия в Куба оцелява за разлика от всички останали, които след подетите реформи бяха пометени от новата вълна. Реформата на Кастро е минимална – елиминира дискриминацията срещу религиозните и лични свободи, както и козметично демократизира избора на депутати от гражданските квоти (процедурата, практически не позволяваща опозиционни кандидати да достигнат до власт). В медиите, посланието в следващите 20-тина години от падането на Съветския Съюз е повече от лаконично. Пресата е залята с негативни примери, колко е болезнен постсъветският път към капитализъм, превръщайки режима в стабилно, олигархично управление. Същевременно, Куба се превърна в още един туристически Карибски остров, непредставляващ съществена заплаха за никого, поддържайки добри отношения с едни от главните съюзници на САЩ. А и разстоянието между Маями и Куба е само 500 км., антената на телевизора и радиото винаги са били насочени към живота на долу.



(Фидел се люлее по чорапи и пуши пура, докато Селиа Кастро – неговата съпруга, си драска в скицника, проект на ресторант във Варадеро.)



Няма как да не ви препоръчам един бар за следобеден коктейл – Ел Флоридита, е в Старата Хавана, където Хемингуей открива любимото си дайкири, след като е писал с дни преди това. На стената ще го видите заедно с неговият приятел Фидел. Цялата тази атмосфера в Куба (не само слънцето и плажа), магически реална, е като инкубатор за писатели. Една от най-известните книги на кубинския писател Леонардо Падура Фуентес е “Адиос Хемингуей“, който е бил неговото първо велико влияние. И както Фуентес казва, „Ърнест ме накара да повярвам, че животът на писаталя е изключително забавен.“ И в действителност, в Куба писането е забавно, както всичко останало. Фуентес е носител на многобройни международни награди и със стиснати палци, чакаме Нобеловата награда. Но да погледнем и други щастливи писатели, например Алехо Карпентиер, който за разлика от „Магическият Реализъм“ на Маркез, създава „Прекрасната Реалност“, едно социално, между-културно, политико Южно Американско, Кубинско литерантурно делириумно повествование. Защо не зарежете бара и не поседнете на някоя от пейките до океана, полъхвани от бриз и с книга в ръка? Вземете „Инфантевия Ад“, чийто автор Инфанте е носител на наградата Сервантес. Не забравяйте да отделите време и на Аренас и Падура в разходките си из кубинската душевност, няколко книги в повече няма да притежат.


Определено, най-същественото случило се в кубинската интелектуална еволюция след края на 80-те е свободата в религиозните вярвания, и това хората да могат да бъдат такива каквито искат да бъдат. Така че да се разходим из красивата Хавана и да отидем на един от най-впечетляващите християнски ритуали – Сентериа.



(Заедно с жрица на Сантериа, преди ритуала в Хавана, Куба, 2010 год.)

Сантериа е жива, това е Куба. Може да я намерите в автобусите, на работните места, в бръснарниците, на концертите, но нейният храм е в домовете на кубинците. Ползвайте градският транспорт в Куба, там е пулса на това място. Срещайте се с хората, те правят този остров колоритен и незабравим. Сантериа няма централна организация, тя е апокрифна, но има над 100 милиона последователи по цял свят и е позната също като Ла Регла Лукуми и Царството на Оша. Сърцето на религиозното вярване е в Куба, но огромна част от последователите и са в САЩ. Това не е гето религия, на бедните и необразованите, въпреки че корените и тръгват от робите (в Нигерия) превозвани от Африка, смесили традиционните си вярвания (Йоруба) с католицизма. Има полицаи в Ню Йорк, който се молят на бащата на всички светии (Ориша), преди да поставят пистолета на колана си. В Щатите ще намерите адвокати, държавни служители, артисти, в чиито домове се намират олтари с цветя, ром, сладкиши и пури. Революцията петнайсетина години се опитва да се бори със Сантериа, но в последствие не успя. Циниците на острова се шегуват, че това е защото вярата носи на острова твърда валута.

Сантериа се обуславя на мъдроста на Ориша, който е създал вселената, обитавана от по-малко свещени оришас. Подобно на светците, те притежават определени човешки характеристики, и са в състояние да творят чудеса. Всеки човек има свой ориша (светия), или няколко. Чрез контакт със своя ориша, ние получаваме разбиране за себе си и можем да израстнем личностно. Според Сантериа, това е и начина не само да станем по-добри, но и да променим нашето семейство и общество към добро.



(Домашен олтар на ориша, чез който може да се постигне баланс и хармония в семейният живот според Сантериа. Ритуалите изискват музика, жертвени гълаби, ром и пури. Ошива съществуват, само ако вярващите ги почитат. Може да ви бъде организирана частна церемония, но не забравяйте да дадете повече от това което са ви поискали, в Куба бакшишът е проявление на уважение, навсякъде.)



(Кубинкста Рап сензация Оришас, докарваща публиката до масов делириум.)

Сантериа не е индивидуална религия, тя е общественобазирана, започваща от олтара в къщи, но минава през обществото. За да разберете ролята на музиката и хората ви препоръчвам да посетите Международния музикален фестивал в Хавана. Позабавлявайте се с, не до там религиозното в текстовете си, рап трио Оришас в невероятния парк под моста, в предградията на столицата, където е фестивала. Това което ще ви направи впечетление е духовната сила на представлението, това как музиката по невербален начин свързва кубинците по неподправен начин, по който се забавляват. Оришас може да ги зърнете и на кубинския Хип- Хоп Симпозиум. Все пак имайте предвид, че Хавана е избрана от Юнеско за Креативен град на музиката, така че музиката е религия.

Еволюция в Съзнанието



(Първата транс сватба в света бе на 5-ти май, 2017 год. в Матанзас, Куба. На снимката са Синди Бургеоас от Канада, Алексиа Салвадор от Бразилия, и Алисон Робинсон от САЩ. Кубинският президент Мигел Диаз-Канел, който подкрепя брака между всички хора, защото божията любов е еднаква за всички. В интервю за Телевизия Телесур, добавя че трябва да се елиминират всички форми на дискриминация в обществото. Ние минаваме през масивна еволюция в мисленето и много табута в нашето общество са разрушени.)

Радикално се е променил Островът на свободата след революцията от 1959 год. няма ги първоначалните опити за изправителни лагери, които трябваше да „изправят“ инакомислещите и различните. Покрай религиозната разкрепостеност на острова, без табута се говори за сексуалността. Като главен защитник на човешките права на острова е дъщерята на Кастро – Мариела.



(Мариела Кастро – един от най-големите адвокати по човешките права на Острова на Свободата. )

Да отидем на концерт в Хавана



(Ролинг Стоунс, 2016 год., Хавана, Куба. 500 000 души публика, танцуващи, пригласящи в екстаз на Мик, Кейт, Рони и Чарли….)

Революция в модата по улиците на Хавана



(Ревю на Шанел за сезон 2016-2017 по улиците на Хавана. Карл Лагерфелд лично представя колекцията „Пътешествие в Куба“, на ул. Паесео дел Прадо, на фона на френската архитектура, тогава бяха поставени и осем бронзови статуи на лъв – главният фетиш на Мадмоазел Шанел. )

Разхождайки се по пъстрите улици на Хавана, вие със сигурност ще попаднете на много красиви хора, но ако сте късметлия може дори и на някой икони в модата.



(Тони – внукът на Фидел Кастро, е един от дефилиращите в ревюто на Шанел)

По улиците на Хавана вие ще намерите и забавленията.

Ла Рампа, също така наричана Аве 23 е една от най-натоварените улици в Хавана, не само с трафик, но и със забавления. Около кино Яра, и срещу сладоледената къща ще откриете доста позитивна енергия. Тъй като средната заплата в Куба е $30 на месец, местните предпочитат да се забавляват бюджетно на улиците.



Това е невероятна възможност за вас да се смесите с местната култура, да завържете лесни приятелства и да получите невероятни спомени от изключително колоритни улични партита. Ще откриеете красиви млади хора, просто забавляващи се от сърце. Евтина бутилка ром, музика, лек морски бриз и веселие до сутринта.





(Нощният живот в Хавана между Авенида де лос Президентес и Ел Тропикал, е нещо уникално. )

Ако не потанцувате с тълпата, защо не погледате, кубинците се славят като ненадминати танцьори – мамбо, танго, салса, ча- ча и румба. Но и балета, там е международно признат и един от най-големите културни експорти. В Куба балета е почти толкова популярен, колкото бейзбола, спорт чрез който голяма част от звездите се озовават в САЩ. Но докато в Щатите балетът по принцип се смята за елитно изкуство, то в Куба дори таксиметровите шофьори са добре запознати с представленията, балерините и балетистите участващи в тях и могат да споделят със вас разпалено къде и какво се случва. Карлос Акостас е в Кралския балет в Лондон, Лорена Феижо е в балета на Сан Франциско, Алехандро Вирелас е в Барселона, Лолипа Араужо след Марсилия отива в Националния Балет на Лондон….

2112




(Балът от завършването на Националното Балетно Училище на Куба, Хавана, Националния Театър, 2015 год.)

А пък ако извадите късмет – през две години е Международният балетен фестивал в Хавана. Там може да се насладите на Кралския балет на Лондон, Ла Скала Милано, Американския балетен театър…

Докато се навъртате около кино Яра, и ако е някъде към края на декември, защо не влезете да гледате някой филм от програмата на Международния фестивал на Новото Латиноамериканско кино? Билета е само $0.10, пуканките още по-евтини, а филмите са горещи. А след това се върнете отново на партито отвън.



(Международният Фестивал на Новото латиноамериканско кино, в програмата последната година са включени 21 филма, 19 късометражни, 18 сериала, 31 документални, 23 анимационни и 30 постера.)

Свободният Дух

По улиците може да срещнете доста колоритни, забавляващи се кубинци. Но ако някой е с коса нагоре и целият в татуси, това е кубинската пънк суб култура, родена в 80-те. Тогава, местните младежи, слушащи нелегални рок радио станции от Флорида, започват да ги наричат Фрикас. Във Фрика модата най-важното е прическата и модификациите по тялото. Може да потърсите книгата на Джулия Кук, Другата Страна на Рая – животът в Новата Куба, в която тя разказва за кубинските пънкари.

Имайте предвид, че освободеният дух, неминуеме е развъдник за гениалност и изключително образована и креативна научна мисъл. По улиците, забавляващите се студенти, са бъдещето на този остров, като Пренса Латина, е постоянен представител на Куба в Юнеско. Тя е в основата на прокарването на етичната переспектива в разработването на изкуствения интелект. Като учените в Департамента по Наука и Изкуствен интелект на Университета на Холгуин, Куба и тяхната съвместна работа със Университета на Гранада, Испания. Кубинксият Advance Technologies Application Center. За кубинската медицина, легендите са истина. В Хавана е Националният център за медицинска генетика, Кубинският център по невронауки и експерименталната и напреднала медицина. Това което те правят, съвместявайки най-напреднали технологии с изкуствен интелект, е пробиви за този малък остров и в лекуването и в производството на лекарства.

Но явно свободният дух, има и общо с нивото на слънце, плажове и коктейли. Така че, нека духът е безграничен и щастлив….



Едуардо Пименто, е кръстникът на йогата в Куба. Може да попаднете на него в едно от многобройните йога студия, които ще ви покажат доста по-различни асани на плажа. Той е голяма забава и винаги готов за разговор, като същевремено е един от най- талантливите трвньори в света.



(Спомен от Варадеро… излишно е да разказвам за дълги плажни ивици, кристална вода, невероятно обслужване в хотелите и много, много слънцее…)

Автор: Илиян Кузманов