Pilgrim Лондон



„Тук ще намерите всичко, което животът може да предложи, ако сте се уморили от Лондон, значи сте се уморили да живеете“. Сър Самюел Джонсън


Да ограничим посещението си в Лондон в два дни, пристигаме, взимаме всичко, което можем и изчезваме. Като пиратски набег – между другото срещу хотела, който ще ви препоръчам, от друга страна на реката е фрегатата на Капитан Дрейк, така че пиратството тук е на огромна почит. Хотелът нека да бъде Гражданинът М, идеална локация, невероятен разчупен лоби бар, в който може да прекарате часове и никой няма да ви досажда на главата, рецепцията е навсякъде и никъде, определено подходящо за това което ще видите навън. За съжаление в хотела ще трябва да си платите, ако не решите да спите в лобито (теоретично е възможно 😉 ).

Канари Уорф – Най голямата Арт Галерия на открито в Лондон – вход Безплатен



(Джулиян Уилд, Надраскани Форми)

Канари Уорф е новото финансово сърце на Лондон, туптящо в ритъма на старото Сити. Имайте предвид че ултра модерният квартал до края на 70-те е бил само портове за банани, цитруси, риба… а крановете все още мога да бъдат открити между небостъргачите, превърнати в арт композиции. Но това е типично за Англия, а именно рециклирането до дупка и правенето на пари от нищото. Забавен факт е че те бяха единствената страна организирала олимпиада и излязла на печалба от нея. Даже бих добавил, Олимпиадата облагороди целия Източен Лондон (най-бедната част от града), където се намира и Канари Уорф.

Така че не се учудвайте, когато ви давам съвети да икономисате от това или онова или пък да излезете от отъпканите пътеки, за да видите нещо повече, от това което екскурзоводът ще ви покаже. А и на това са способни свободните хора, да оптимизират, да не харчат и да не ги водят никъде под строй, да не им казват, какво е хубаво и какво не. Та свободният човек, дори и от едно пътешествие да излезне на плюс или поне обогатен.



(Камила Уалала- Уловен от Цветовете, създадено за да бъде част от Лондонският Фестивал на Стените,

в момента постояно изложено в Канари Уорф, Моста на Адмамс Плаза.)

След тези цветове, да си зададем въроси? Какво е изкуството, някаква елитарна, скъпа форма на търговски взаимотношения, билетчета? Или начин за комуникация вътре в обществото ни? Как може най-голямата Арт Галерия на открито в Лондон, да е безплатна, без вход и изход, разхвърляна из цял един квартал, в който парите са на изключителна почит? Председателят на Борда на Директорите на Канари Уорф Груп, Сър Джордж Якубеско казва: „Изкуството е важна част от усещането за мястото Канари Уорф. То е важен начин да вдъхновява и да комуникира с нашите жители, посетители и хората, които работят в нашия квартал.“



Лин Чадуик- Двойка в седянето – една от многобройните творби,

които може да видите, снимате и да поседите заедно…



Един от многобройните паркове между небостъргачите, ако ви е нужно място да почетете книга,

да посвирите на пиано или да си изпиете кафето с приятели на някоя пейка…


На кино в Канари Уорф – Киното на Обикновения Човек – можете да пиете кафе, да си хапвате, да се изтягате, да пиете вино или бира, докато гледате филм. Може да го намерите в Крос Рейл Станцията. Да, това е в станция на метрото!

Камден Таун – свърталище на талантливи артисти с големи мечти – Вход Безплатен



Това е мястото, в което след портовете за банани можете да прекарате вечерта си. Разходете се по пазарчетата, разгледайте дреболийките, бижута, дрехите, които са изготвени на ръка от местните артисти. Хапнете в някоя от безбройните сергийки, на които се приготвя пред вас храна буквално от цял свят. В Камден, постоянно се случват някакви алтернативни събития, фестивали, изложби… Това е квартал, в който може да намерите интересни клубове и да послушате музика на живо.



1966, афишът пред Кръглата Къща, Камден, Лондон- Дебютът на Пинк Флойд.

Кварталът е мека на контра културата. През 1976 год. се смята, че е родното място на Английския Пънк – на 4-ти юли, 1976 в Кръглата Къща забиват Американските Дъ Рамонс, подгрявани от Дъ Странглърс. Следващата нощ те са на сцената на Дингуол – по-малък клуб, но уикендът се превръща в диво шоу, в чиято публика са местните Дъ Клаш, Секс Пистолс, Дъ Дамнед и Криси Хайд.



Докато кръстосвате улиците на Камден, от едини до друг клуб или пазар, не може да не забележите изкуството по стените, нацапаните тухли, пластиките от анонимни или разбунтувани артисти срещу статутквото. Може да е градска легенда, че Бански рисвуа в началото на кариерата си по стените в квартала. Но днес можете да разпознаете графита от Бристол – Чеба на някоя четириетажна сграда.



Чеба от Бристол



Графитът Кранио от Бразилия



Графитът Ош е наполовина Чилиец, наполовина Германец

На другия ден бих завършил моята безпланта Арт разходка из Лондон в Тет Модерн. Но ще ви се наложи да си платите за кафето, кроасана, а чашата вода ще бъде безплатна. Разбира се, просто може да поснимате Ст. Пол, а да хапнете в хотела.

Ако сте ме послушали да останете в М, само ще ви се наложи да се поразходите малко. Спуснете се до Тауър, след това през моста, хванете на дясно по Темза, не се отплесвайте много, защото няма да ви стигне времето.



Тет

Определено сблъсакът с Музея на Съвременното изкуство ще провокира въпросителни още от далече. Как от една изоставена и ненужна фабрика се създава изкуство, което формира новата идентичност на едно цяло поколение. Във фабриката може да намерите тонове бетон, стомана и произведения на Уархол, Лихтенстеин, Бонард, Матис, Пикасо и Ротко. Началото е сложено от прословутото „Министерство на Забавлението“ или иначе казано Департаментът по Национално Наследство, създадено от Джон Мейджър в началото на 90-те. На 15-ти декември 1992 год. е приет Законът за Националната Лотария, създавайки фонд за Националното наследство с чието финансиране е реновирана фабриката и е създаден Музеят на модерното изкуство, който успява да привлича два пъти повече посетители (5.7 милиона на година) от основния си конкурент в Ню Йорк.



Фабриката преди и днес.



Столът (1969), Алън Джонс, изложено в Тет

Наслаждавайте се на съвременното изкуство, където и да се намирате, не се редете на опашки, търсете различното, което не е в рамката, а вие като порядъчни туристи да си платите билетчето и да се снимате до картината, която струва еди колко си, защото скъпарската галерия ви е казала или учителката ви го е дала в листа за лятото.

В изкуството няма граници и норми, канонът е талант – да можеш да се изразиш. Като креслото в изложбената зала на Тет, празна зала и стол, но то е и стол и жена, и феминистка, и произведение, и десен, и декор, и протест, и каквото си пожелаем, стига да можем да прострем въображението си над него. Столът е манифестация на въображението и фантазиите, което всеки от нас притежава без изключение. А без граници на въображението всичко е възможно, без форми ние можем да си обясним всичко.

Има една тенденция в изкуството, която говори за малкия, дребен, тъжен човек, прекланящ се пред титаничното. Модерното изкуство, напротив, то не ни сваля на колене, не се кланяме на онези горе, то ни дава криле, говори за големия, огромен човек с безграничен вътрешен мир.



Колко сме големи ли, велики, постигнали, хора...? Всички възможни числа се намират между едно и две, защото разстоянието е осеяно с ½, ⅓, 1/15, 1/125 и така до безкрай. Бащите на квантовата физика виждат вселената като безкрайна плетеница, безброй частици, миниатюрни, вплетени една в друга, който само вятърът, божието дихание ги размества в причудливи форми. Но това не е безкрай, квантовата теория е толкова остаряла вече, това е ясно, подредния пъзел. Имаме нужда да си обясним вселената, като абстрактна картина на причудлив художник, който няма желание да каже нищо на никого, а просто рисува това, което му харесва. В крайна сметка, можем ли да обичаме по дефиниция? Може ли дефиницята да ни отговори на въпроса, какво е любов? Можем ли да отворим речника и да намерим правилната, нашата дефиниция какво е любов, написана от някого другиго? Това е и изкуството, необяснимо и свободно, като онази неразумна любов.

Автор: Илиян Кузманов