Канада не е Торонто, той е прекалено Америка, Канада е Монреал. Това е място преплитащо всичко, което Ню Орлеанс, можеше да бъде, даже и джаз. Това е френското и английското от Европа, под покрива на Северна Америка. Това са най-големите американски компании, Електроник Артс, CGI, Юбисофт там са Пфайзер, Ролс Ройс, това е Цирк дьо Солей, най- голямото цирково училище в света, това е Бомбардие.
Това е мястото, в което когато почнете да търсите най-добрите компании в Google, ви излизат не най-големите, а най-добрите места за работа. Най-доброто, е това с мисъл за теб! Всяка година, компаниите се състезават да попаднат в топ 100, за най-привлекателното място, където вие, да ти, обикновеният човек би се чуствал най-добре, да работиш. Критериите са според това което работникът получава. Социален пакет, почивка, условия, удобства, приятна обстановка, най-вкусно обедно меню… Всичко е за човека, за този който трябва да изпита удоволствие на работното си място. Това не е ли социализъм(доста интересно понятие, винаги ми е говорело общество, а не политика)? Барни Сандърс (кандидат за президент на САЩ), постоянно дава примери с Дания и Скандинавските страни… Но това е Северна Америка, в която „упадъчният“ капитализмът успява да развие един различен, прагматичен Социализъм, който не само не позволява на бизнеса да изпадне в амок, но и го насърчава да бъде по-добър в това което работникът получава, по един доста по различен начин. Инициативата идва отвътре, от самите компании, които са в една постояна надпревара, кое е най-доброто място за работа. А не това което държавата им е казала, че трябва да бъде.
(Хотел Фермонт Кралица Елизабет)
Започнете престоя си в Монреал с Хотел Фермонт Кралица Елизабет. Това е Канада; европейски дух, британски кралски обноски и северноамерикански лукс с нотка за Холивуд. Централната локация, ви позволява да откриете целия град. На няколко минути сте от стария град, порта, около вас е Парк Жан Драпо, Канала Лашин, нощния живот, огромните шопинг молове и всички предпоставки за едно приключение. Не, социализма по канадски, не означава, че всичко е еднакво и сиво, означава че има ужасно луксозни места, изключително богати хора, като същевременно дори и най-бедният получава $12 на час и може да си позволи да нощува във Фермонт.
Ползвайте обществения транспорт, пътувайте с метрото, с автобусите. Наемете си колело или автомобил. Ако излизате извън Монреал ползвайте железопътния транспорт, надали ще намерите по-поразително приключение. Нивото на цивилизованост, винаги е бил развитият публичен транспорт, а това е навярно върхът. Няма да видите по улиците ревю на луксозни автомобили, като в Монако например, но ще намерите един луксозен транспорт за всички. Ще видите безброй електро автомобили, умни, с мисъл за вас и вашето здраве.
(Едно от най-зашеметяващите пътешествия в Канада е със железница)
Ако сте взели влака, защо не отидете за ден да погледате китовете малко по-надолу от Монреал. Riviere du Lup, от там с лодка може да се спуснете към едно преживяване, което си струва.
(На няколко часа от Монреал, където реката Ст. Лорен се слива с океана е място за китове и снимки.)
Монреал е цирк, лунапарк, фестивали, фойерверки… Погледнете в календара, лятото е красиво и топло, наситено със събития, които да ви правят щастлив. Националното цирково училище, и техният представление на завършващите студенти е нещо което си заслужава да се посети. Но все пак, имате постоянна сцена на Цирк Дю Солей, който е създаден от монрелаците Ги Лалиберте и Даниел Готие, през далечната 1984-та. В началото на лятото в Монреал е Международният джаз фестивал, най-големият в света, поставил рекорд в Гинес през 2004. Над 650 концерта (450 безплатни), повече от 3000 изпълнителя от цял свят, два милиона посетители, 20 сцени… През юни и юли е най-големият в света фестивал на фойерверките, провежда се над един от най-големите увеселителни паркове в света Ла Ротонда, събирайки три милиона посетители всяка година. Препоръчвам да си планирате посещението около някое от тези събития, генериращи печалба за града, за държавата, за провеждането, за артистите, внасящи не взимащи, не създадени изкуствено, а на живо… Социализъм по северноамерикански.
(Най-големият в света фестивал на фойерверките)
Монт Роаял
Не може да не ви е направил впечатление хълмът издигащ се до небостъргачите, това е Монт Роял, на чието име е кръстен градът, в който няма по-висока сграда от хълма. Това е и ориентирът, до, зад, под, от север, юг. Разходете се до него и си изберете посока, накъде да се спуснете. Не само че е огромен парк, но от самия връх се открива една от най-живописните гледки. Не забравяйте, че парковете са за да се разхождате в тях, забравете за пътеките и пейките, газете тревата, лежете на нея, тя е за вас. Ще откриете безброй хора, половината град препичащ се на слънце.
(Монт Роял)
Вземете си кафе или нещо за ядене от някой магазин, книга за четене и се излежавайте половин ден. Ако все пак е прословутата канадска зима е наоколо, снегът ще ви позволи да се пързаляте на воля, дори и с чувал. Всичко хубаво в живота е безплатно, винаги взимайте тази максима с вас на път.
(На върха със приятели…)
Монреал е цветен, азиатци, източноевропейци, африканци, северно-американци, прекарващи времето забавно и заедно. Ако се чувствате по някакъв начин расистки настроени, изпълнен сте с омраза и завист, не харесвате разнообразието, надали ще ви хареса това пътешествие, а и ще се почувствате много самотни и неразбрани. Но това чувство да не сте на мястото си, ще бъде с вас в целия цивилизован свят.
(Малката Италия)
Малката Италия е малко по-отдалечена от центъра, на Север по булевард Жан Тално, започвайки от пазара Жан Талон. Мястото, в което първоначално се заселва италианската общност в Монреал. Пицарии, кафенета, пазарчета, и приятно прекарано време. Отбийте се до парка на Данте, където е и църквата Мадоната на Дифеза.
(Китайският Квартал)
Китайските квартали в северноамериканските мегаполиси са уникална атракция днес. Монреалският се намира в центъра на града, ще намерите безброй сувенири, нещо екзотично за хапване и какво ли още не. Забавното е че първо кварталът е бил Еврейският Квартал на Монреал, първите китайци идват 1877 год., а евреите лека полека се изнасят в южното подножие на Монт Роял.
(Уестмаунт)
Разходка в Уестманунт, чиста красота, в южната част на Западен Монреал. Уникални Викториански и нео- Тудор къщи. Колкото по-нагоре към върха се изкачвате, толкова по-големи и скъпи ще стават къщите. В подножието на квартала се намира парка Уестмаунт, в който е и кварталната библиотека, съвместяваща наподобяващи оранжерии места за четене и отдих. Имайте предвид, че в целия цивилизован свят, библиотеките са местата, където можете да прекарате дори цял ден. Вътре задължително има кафене, много удобни места за четене, а и никой няма да ви направи забележка, ако дремнете някъде. Същото се отнася и за театрите. Това са центрове за хора, с живот от рано сутрин, до късно вечер. Не се учудвайте, ако някой се е намърдал удобно на земята, изтегнал се е някъде, спи, яде, чете, говори си с приятели. Там не се ходи под строй, а за удоволствие.
(Утрамонт)
Утрамонт, или в превод зад планината, е квартал намиращ се в северозападната страна на Монт Роял. Зелен и спокоен артистичен квартал с красиви исторически къщи и много кафета. В този квартал е Университет Монреал. Канадският премиер Пиер Трудо (баща на сегашния премиер) е роден в там. Голяма атракция е гробището Монт Роял. Имайте предвид, че гробищните паркове са изключителна туристическа атракция в старите градове по света. Дори начина на съхраняване, отношение и грижа за хората, които вече ги няма между нас говори страшно много за цивилизоваността на мястото, където се намирате. Грижата, за тези които не са нужни и не допринасят на обществото, разкрива отношението на обществото към всеки един негов член. Ние сме общество, защото се грижим един за друг, не защото имаме нужда един от друг. Онова с етикетите, паразитите, нашите и вашите, допринасянето и ползата, не е общество, това е друг вид структура и отношение, недоразвито интелектуално, феодално-робско с мирис на фашизъм и Чарли Чаплински хумор…
(Гробът на Леонард Коен)
Някъде там разхождайки се ще намерите и гроба на една от най-невероятните личности на Монреал, световната Рок енд Рол звезда, Леонард Коен… музикант, поет, писател…. много от текстовете му са дълбоко религиозни, дори прекарва част от живота си като будистки монах…. ‘As he died to make men holy, let us die to make things cheap’.
(И всичко е любов на края…)
(Есенна разходка из гробището на Монреал…)
(Университетът McGill, свободното време прекарано в Студентски Град.)
Лятото около McGill Университет е пълно с млади, умни и красиви хора. Кампусът се намира в подножието на Монт Роял, около центъра. Както в библиотеките, така и в кафетата, може да прекарвате безобразно много часове, зареждайки си лаптопа, използвайки безплатния интернет, четейки, дремейки на някоя маса, излежавайки се на удобно диванче, дори и само на един чай, без никой да ви направи забележка. Всичко е направено, за и само за хората. А бизнеса и институциите са там, за да ви служат, никога не го забравяйте. Човека след работа е на пиедестал, а когато работи и обслужва, той поставя на пиедестал тези, за който работи. Проста, взаимна максима. Няма шефове, а по-добри служители.
(Университетът Concordia, 46, 000 студенти от цял свят, superpower му е технологии, бизнес и зелено)
Малко по-надолу от McGill е университета Конкордия, кампуса Сър Джордж Уилямс. Кръстен е на създателя на YMCA, един от най-големите в света социални бизнеси, образователни центрове и спортни комплекси за бедни, който е и основоположник на университета. През 2019 год. университетът получи най-голямото си дарение, $30 милиона, от анонимен дарител. Част е от кампанията Следващо Поколение на университета да събере $250 милиона, за развитие на ново поколение идеи, студенти, нов тип университет готов да срещне бъдещето. Изследвания, тинк- танк, нови академични програми, иновативен хъб, социалният импакт на бизнеса. Програмата ще помогне за интегрирането на нов тип дигитално образование. Аз самият съм завършил този университет, през 2011 год., и тогава образователната им платформа бе толкова интерактивна и разнообразна, че това което виждам в момента в България като онлайн обучение, ми се вижда като изкопаемо от Ice Age, нямам си на идея, какво точно имат предвид с бъдещето на интерактивното образование, но определено е нещо изключително „wow“.
Монреал е спорт
(Ако попаднете през зимата в Монреал, идете да се пързаляте)
Това е мястото, домът на един от най-добрите хокейни отбори Montreal Canadians, футболният CF Montreal, но това е само върхът на айсберга, наречен северноамерикански спорт, а там всичко започва и свършва с образованието. О да, спорта е здраве, спорта ви позволява да се наслаждавате на по-качествен живот, да ти, обикновения човек. Нали това е идеята на социализма (социум-общество), всички да живеем един по-добър живот. Да използваме носталгията, въпреки че съм ѝ голям противник. Спомняте ли си, какъв беше тук спорта, преди 40-тина години, работнически. Всяко предприятие имаше отбор, имаше работнически състезания, градски, национални. Спортисти не се купуваха и продаваха, нямаше ги космическите заплати. Еми това го има и в Канада и САЩ, същото, но много по-добре развито. С малката разлика, че всички нива до професионалното са свързани с образованието.
(Лорент Дювернай- Тариф, лекар.)
Един от най-известните атлети от Монреал, футболист (американски футбол) Лорент Дювернай- Тариф, завършил медицина в един от най-престижните университети в света МкГил (топ 10). Само накратко да ви разкажа за спорта в Канада. Ако попаднете на някой стадион, всичките спортисти са завършили минимум бакалавър, в най-престижните образователни институции. Всеки един спортист, започва кариерата си от училищния спорт, минава през колежанския и завършва в университетския, преди да попадне в професионалната лига (баскетбол, футбол, хокей…)…образованието е култ. Няма купуване и продаване на играчи, както едно време. Има драфт, работещ на принципа, последният има право на пръв избор от по-долното ниво, тоест взима най-силния атлет. Просто спорта е институция, която служи на обществото, не е гладиаторска борба и е нужно да се покаже, че идеята е спортът, а не парите. Това пак е в едно от най- капиталистическите и „упаднали“ общества. Има таван на заплатите, което позволява на тази година Мурисия да бъде шампион, след като предишната Барселона е станала, без Меси и Роналдо да са милиардери. Спорта, носи огромни приходи и популярност на колежанския и университетския спорт, които са де факто „В“ и „Б“ група. Огромна публика, телевизионни права, реклами, огромен пай за образованието. Е това вече е капитализъм в социализма, изкарваш, развиваш социалното до дупка.
А университетите си изкарват от много друго. Световното ниво им носи студенти от цял свят. А техните студенти, имената им са навсякъде, библиотеки, зали, градинки. Защото веднъж завършили, те не прекратяват връзката си с институцията, която ги е направила това което са. Те дават, и продължават да дават, не техният отбор, а тяхното училище да бъде номер едно. Ето това е социализъм, по капиталистически, фенове, подкрепящи тяхното училище. Един континент, изграден от свободни хора, със свободна воля и свободна инициатива, разчитащи на държавата, за друго от това което сме свикнали да я приемаме.
Спорта е за всички хора в Монреал. О, да, баскетбол за хора с увреждания, тенис на маса, състезания за деца. Спомням си спортния комплекс до в къщи (малко повече съм поживял в Канада, почти 7 години), в който имаше малък басейн за хора със затруднения, а в големия специален коридор, позволяващ плавно спускане на човек със специални потребности. Спомням си, рано сутрин, асистентите, помагащи на тези хора да се спускат, да плуват, грижата, която се изразяваше във всеки детайл. Липсата на безполезни, изключително скъпи съоръжения, само за да се вземат и усвоят едни пари. Това май, като понятие даже липсва там, там се прави за теб, част от това общество, за да бъдеш добре и щастлив.
(Квартално състезание по баскетбол, Монреал, Канада)
Монреал е зелен, ама много зелен. Изглед от първата ми тераса там. В един момент градът отгоре се превръща в едно голямо зелено.
Автор: Илиян Кузманов
Comments