Париж ми звучи толкова банално и тривиално. Хич ме няма във високопарните, празни лозунги, тип Балкантурист. Всичко се знае за това място, даже е казано повече отколкото е. Да, градът е красив, кафенетата са истински бижута (въпреки че моят тип е друг: по-хаотичен и бохемски, а не напарфюмиран), нощният живот си струва, клубовете за по така, развлечения са на топ ниво, жените са невероятни, също така и разкрепостени (слабо казано), един ден няма да ви стигне, сигурно и цял живот. Не ми се говори за музеите, паметниците и монументите, това е нашенска схема с ала носталгични препратки към плановия туризъм и държавно финансиране. Да бъдем честни със себе си, та днес вие имате възможност да бъдете във всеки един музей онлайн.
(Това е виртуална разходка из Лувъра. Възможно е да я направите с виртуални очила. Не се лъжете от историите на екскурзоводи висшисти, как те ще ви късат билетчета и ще ви разказват това, което искат да чуете, разбира се заради билетчетата. Това е направено от хора, които в действителност обичат изкуството, културата и историята и я съхраняват и предават по най-добрия начин в най малкия детайл. Всичко останало е за усвояването или прибирането (даже от вашия джоб) на едни пари. А всичко останало, ако трябва да направим реалити чек, е добре прекарано време.)
Нали ви интересува изкуството, историята, културата, а не да се тагнете от някакво място, изкуството е онлайн, във висока резолюция, в целият си блясък с богато съдържание и история отзад. С историята е по същия начин, стига да искате, вече държим необятен източник за информация в джобовете си. Съвременният човек и всичко, което го интересува са изживявания. Докато на съвременния бюрократ му дай проекти за реализиране.
(Това е обогатена реалност. Цялата информация се появява, на където завъртите камерата. Ако искате може да се задълбаете, ако не всичко, което ви е интересно ще го разберете. )
Много, много отдавна е имало едни задължителни обекти, които е трябвало да посетите. Това е било за хората, за всички – отивате, въртите се всички в кръг около обекта и се прибирате в къщи, видях го, ооо… неминуема гордост. Даже в свободното ви време ви е блъскала идеологична пропаганда. Както и задължителна информация, която е трябвало да знаете, всички едно и също, повтаряте едни и същи фрази, 100 пъти и те вече са истина, изпитано, нали? Разбира се и брошури, книжки, ключодържателчета, сувенирчета, които е трябвало да купите, от онзи търговец близък до културтрегерите. Ох, и като ми каже само някой, когато отидеш в Париж, трябва да видиш Лувъра, а в Лондон Националната Галерия, в Петербург Ермитажа, и ми се иска да кажа един куп неща… Но като се замисля – та ние продължаваме да слушаме музика от преди 40 години, да гледаме филми от преди 40 години, да си мечтаем за кренвиршите и магазинерките от преди 40 години, да имаме извратени мечти за от преди 40 години…. А светът се е търкалял толкова бързо от преди 40 години е все едно от преди 200. Но вече имате свободата дори и да не отидете в бленувания Париж, да видите и да научите много, свободно, безплатно, веднага, сега. Затова такова оплюване има срещу онлайн обучението, защото вие се превръщате в свободни хора. Няма нужда вече някой да ви налива в главата правилното знание, да ви налива в главата „истината“…
Много, много отдавна е трябвало и да прочетете един лист книги, за през лятото, ама едно време. Днес сте свободни, част сте от други свободни хора, просто бъдете свободни. Но нека да ви разкажа една приказка за Париж, хората, свободата и прекрасните парижанки, който за мен са много по цени от Айфеловата Кула.
(Виртуална разходка из Парижката Св. Богородица, заедно с Окултос)
Имало една църква в центъра на Париж, едно време, много, много отдавна. Тази църква била храм, по стените ѝ се криели картините на художниците, там била и музиката на града, там се съхранявали и книгите, там се говорели неща за невидими неща, там имало някакво чудо като дух, душа и емоция. В това място се говорело за възвишени неща, за правилно и неправилно, за морал, етика, нравственост, човешки постъпки, грях и изкупление. Това е по времето, когато Луй XIV е тънел в разкош, шутовете са забавлявали рицарите и велможите, около отрупаните маси с прасенца, кюфтета, сьомга и пълни кани с вино. Та, Виктор Юго разказва интересната история, за един физически недъгав човек, Квазимодо, гърбушко (адско създание за хората, според Юго), за неговите опити да помогне на една социално недъгава жена от ромски произход – Есмералда. Есмералда била доста красиво, изключително красиво създание, бедна, но красива, незащитена и разбира се популярна из мъжката част на благороден Париж. Силните мъже на деня се надпреварвали, кой пръв да я поиска, а единственото и убежище било Парижката Св. Богородица…. Няма да ви разказвам за греховете, заради който са я обесили…
(Виртуална разходка във времето из Париж, благодарение на Окултос и UBISOFT)
Тази църква, както и много други, е палена от хората много пъти, защо ли – не зная… Но малка историческа справка: Френската Революция (и Дехристенизацията на Франция) започва с атаки срещу „църковната корупция“ и богатството на свещениците. По време на две годишния период познат като „Терора“, анти църковното достига непознати висини в съвременната Европейска история. 30 000 свещеници са прогонени от Франция, стотици избити, църковно имущество и земя конфискувани, безброй църкви опожарени… Да ви звучи познато?
(Илюстрация към историята на Виктор Юго за Парижката Св. Богородица)
Когато се разхождате из Париж, а и не само, обърнете внимание на свирепите създания живеещи по стените на църквите и си спомнете за гърбушкото, за „адското създание“ Квазимодо, което биело камбаните на църквата и за прекрасната ромка Есмералда…
(Това е от Парижката Св. Богородица)
(Това е от една друга църква, каква само страшна рогата коза. Явно плаши гражданите, това свирепо създание.)
(Това не е от Париж, а от Шотландия е, но ми е любимо, затова го споделям с вас.)
От телевизора, от виртуалните очила, от таблета, от телефона, ти читателю, днес в този момент, можеш да бъдеш, където и да си пожелаеш. Можеш да видиш всичко, да научиш безброй истории. За теб вече няма граници и прегради! В последните 30-тина години се случиха чудеса, ние живеем във времето на една друга революция, която ти позволява да пътуваш, да отделиш душата си от тялото, да виждаш далечни места, без физически да си там. Наслаждавай се на чудесата наоколо, тепърва предстоят безброй нови, само бъди достатъчно смел да поискаш ти да бъдеш щастлив…
Коментари