„Какво му е хубавото да си седиш сам в стаята? Ела да послушаш музика. Старче, Животът е Кабаре, ела в Кабарето.“ Мюзикълът Кабаре
Днес пътешествието ще бъде по-различно, ще отворим Портала към миналото, към бъдещето, към всички посоки. Вратата е отворена, нека пътешествието започне сега. Моля, не прекалявайте с кренвиршите, ще друса.
Всяко пътешествие започва навътре към нас. Вашите очи и душа, това което ще видите и това което ще разберете. Това което ще почувствате и това на което ще се насладите. Не позволявайте на дребни мошеници, имитатори на идеи да ви отнемат удоволствието и радостта от живота. На демагози, морални стожери, готови да отнемат животи, само и само да запазят мазнинката около ханша си. Животът е ваш, наслаждавайте му се свободно! Скъсайте всички планове, забравете имената… чувствайте. Когато пътуват, много хора сядат предварително, изготвят маршрути, планират всичко до последната минута. Но те вече са извървели пътя предварително. Те знаят всеки един момент, какво следва или биха искали да знаят. А когато не се случва така, както са планирали, се дразнят, смущават, безпокоят. Не е важно да решите къде отивате, а просто да тръгнете. Всичко останало е манифестация, парад под строй, равнис, преброй се, козирувай, вас в това ви няма, някой „професор“ ви диктува какво да виждате, какво да правите, какво да говорите, какво да изпитвате, кого да харесвате и кого да мразите, вас ви няма.
Отварям си Фейса и какво да видя: „Осъзнат пътешественик, обикалял света 25 години, проникнал енергийно в други култури, построил къща за духовно израстване“ – осъзнато(много важно е, не дай- боже да е неосъзнат, плаващ или би/двустранен в мнението си), даже със снимки, как в Перу, пътешественикът, се облича в местни народни носии и потури. Или един друг такъв, върнал се заради енергията, заравяли с жена си краката си в земята, разпъвали ръце и се хранели от Космоса. Всеки от нас познава такива шамани на директна връзка с космическата енергия… Замислих се, идвам в България, отивам си на село, обличам кукерските дрехи, окачвам звънците, качвам се на Перперикон и усещам „енергията“ на България. Отивам в Перу и им я предавам, преподавам и те са „Wow“, какво място магическо е само България, wtf. И после се чудим защо тези от Qanon атакуваха Капитолия със стълби и говореха неща, който трудно можех да ги подредя в параграф. Затова поканих в днешното пътешествие Людмил, съученик от езиковата, поживял и видял (за да сме двама) не само енергийните полета и вибрации на света около нас.
(Шаманите в САЩ, обявили се против световния заговор)
„Парите карат Света да се върти“ се казваше в мюзикъла Кабаре. Днес със сигурност, парите са горивото в самолета на пътешественика, това е възможността да бъдеш и да видиш. Шампанско, блясък, красиви актьори, щастие, опиянение. Така ли е? Само това ли е? Животът кабаре ли е, феерично приключение ли е? Или парите са зло? А може би алчността е коренът на злото или завистта? Липсата на съпричастност? Разбирането за света, само черно-бяло ли е около нас, наши-ваши? Знаете ли, за да поговорим за горивото на пътешествието, ще е по-лесно да опростим нещата и да говорим за свободната воля и липсата на свободна воля. Парите, онази илюзорна хартийка, непокрита с никакво злато и богатства, нека да бъде свободната воля. А всемогъщата държава с всемогъщия владетел седнал на високия трон отгоре, нека да бъде липсата на свободна воля във формата на решаващ заради вас, какво и колко ви е необходимо, какви са ви заслугите, колко медала и награди сте получили. Огромният въпрос е, какво ние правим с възможностите, които сме получили, искаме ли да се превърнем в онзи всемогъщия на трона, всички да си казват- „Глей го тоя, колко е голям!“ без да има нужда да казваме „Ама, ти знаеш ли аз кой съм“ или искаме да видим повече свободни и щастливи хора около себе си?
(Манифестация за Деня на просветата (Повечето Светлина и Знание), когато „уж“ всички трябваше да бъдат щастливи, като всеки получава според нуждите и заслугите си. Социалната държава, се превърна в държавата, всичко бе част от държавата. А нашата воля, бе подчинено на добруването на народа, не нашето лично, а на всички като цяло. И спряхме да се замисляме, какво е комунизъм, какво е социализъм, фашизъм, капитализъм, какво е феодализъм, и какво е тоталитаризъм. Защото съдържанието бе заменено от илюзорни емоционални мантри, пудрещи нашите възприятия, за да позволят на някой аферист да се облагодетелства малко повече от нашата наивност.)
(Въпросът е да откриете на картинката инакомислещия и имащ възможност да избере своето поведение на тази снимка? Този който има различно мнение, който решава че не му се марширува, мързи го, отбива се отстрани и сяда на тротоар или още по-еретично, на тревата в парка, пали цигара, отваря си бира и си слага слушалките и започва слуша музика от iPadа. И моля ви, не си го представяйте да дъвче от ония истински кренвирши, които бяха едно време в кварталните магазини. Кренвиршът си е кренвирш, а имаме колбаси от цял свят и е крайно време да ни е яд, че нямаме наши пробили навън. Баста с тази носталгия, която не ни дава да вървим напред. Въпреки че образът може да е и хептен извратен- вегетарианец например или даже нещо по-страшно… джендър – психиатрична диагноза по времето на този парад, подлежащ на лечение, клинично и медикаментозно.)
Портала в миналото или образование за едно светло бъдеще
Имаме гост в днешното пътешествие по дирите на парите. Людмил е едно поколение преди мен, видял доста повече от мен от онова предишното време, възпитаник на най-престижното учебно заведение в Пазарджик – ЕГ „Бертолт Брехт“. Успял, също, да обиколи целия свят, да прави бизнес къде ли не, и то за десетки милиони, да има доста интересен поглед върху света и да е върл поклонник на кабаретната музика, като мен. За него най-доброто място за живеене е България и спомените му са повече от позитивни. Началото на 90-те са една Бонанза, един Клондайк, където и човек да забие кирката – или злато, или петрол. Маси за билярд, фабрики, богати и позиционирани роднини, интелект и съобразителност, езици и високо ниво на комуникация, това е само част от историята на Людмил.
(На кафе в Езолигенция – разговор за парите с Людмил. Както и с още един събеседник, една от най- интересните и ерудирани фигури в Пазарджик, колкото и да е странно, май- единственият поклонник в тези ширини на Костов, с когото си разменяме негови книги като апокриф, пфу пфу, щях да се изпусна че харесваме Симеон Дянков, за което се гори на клада)
Това което ме впечатли в него бе, че на въпроса – „Какво научи от езиковата и Икономическия университет във Варна?“, ми отговори – „Нищо… Правех всичко наобратно“. Прямота и искреност, без увъртане, типично за човек видял и свободния свят навън. Даже ми разказа забавна история от последната си година в университета, когато вече успешно се е занимавал с бизнес, а професорът го е попитал за формулата за оптимална стокова наличност. На което той откровено отговорил че няма, че в бизнеса такова животно не съществува, камо ли формула. Получил двойка, все пак формулата се преподавала от професора, който навярно продавал и учебници с нея. Въпросът е че професорът не е видял и частица от това което е видял Людмил в света на бизнеса. И доколко са адекватни професорите, при които изпращаме децата си да се учат на бизнес? А другите специалисти? Колко „start up-a“ (начинаещи компании) се раждат в нашите университети, колко иновации и изобретения имаме? Не се ли е превърнало образованието ни в едно печатане на дипломи за по няколко хиляди лева, някое друго курсче, някой бакшиш покрай кандидатстудентските изпити и някой-друг родител, плащаш луди пари да подготви детето си за университета? Бях сметнал на една позната, около апартамент за частни уроци, за да прати дъщеря си архитектура. Толкова богата държава и хора ли сме в нея? За справка, целият курс за обучение в Канада, едни от най-добрите университети в света е $26 000. А в малката Mississauga, Ontario средната заплата на архитект е $120 000 на година. А в България си надплатил целия канадски университет, още преди да си започнал университета в София. Царят е гол, другарки и другари…
(Пирамида и слънцето отгоре)
Пирамидите
Реалността у нас ми напомня пирамидалните структури, наречени „multi-level marketing“ или Схема на Понци. Схема на Понци е термин, който днес се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Печалбите не идват от закони инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори от парите, които идват от новите инвеститори. Името Понци, идва от Чарлз Понци, амариканец от италиански произход, който през 20- те години на 20 век създава незконен бизнес модел, посредством който краде милиони от своите инвеститори. Схемата работи само дотогава, докато има постоянен приток от нови инвеститори, влагащи нови пари. Никой не се замисля, че индустриализацията след 44 та е базирана на национализация на имущество и огромни заеми които ни костват златните резерви.
(Понци схема)
Но въпроса е кой лъже по-добре и кой се лови най-много на демагогии и обещания за светло и богато бъдеще. (То и политиката ни е такава, на принципа на мулти-левъл ми предлагаха да съм ангажирал приятели да гласуват, wtf!) Видиш ли ти, щели да дойдат едни хора, прочели вагони книги, минали през спиралите нагоре в йерархията и ще оправят обществото ни за петилетка или малко повече. И ти трябва да им вярваш, защото тяхната истина ти обещава много светло бъдеще, без труд и усилия, само има едно или две „но“. Както се бе изразил един умен човек – „the money goes up, the s**ts goes down“. А те решават, какво ще правят с твоите пари.
Наскоро, един човек се бе свързал с мен и говореше за това как променял живота на хората и искал да ги образова, разбира се срещу хонорар. Учтиво се опитах, да обясня, че аз цял живот съм се занимавал с бизнес, което е и основата на социалния бизнес. Но, упорито, той продължи, че искал да научи хората да ловят риба. Не до там учтиво обясних, че аз вярвам, че преди да учиш някого как да лови риба, ти трябва сам да си достатъчно добър рибар. А когато вече започнеш да помагаш на други, го правиш с реалния ти придобит опит, споделяш времето, принадлежностите, та дори и лодката. Но въпреки всичко, дори и без минута в бизнеса навън, той се опитваше да ми продаде уроци и да претендира, че е бизнес, а не схема. Както и политиците без минута опит или допир до живота ви, опитващи се да ви продадат светли мечти. Ах тази светлина, как маркетингово работи.
(На днешния ден е пуснато в продажба, първото издание на „1984“)
Пирамидата наречена държава – или до Унгария и обратно
В Свят без избор, държавата ти дава колкото ти е необходимо. Тя решава кой колко да получи, според това, колко допринася. Но не много повече от другите, за да се създава чувство за равенство в бедността. Тя не обича сдруженията/компаниите – де факто – бизнеса. Силната държава не обича синдикатите, всичко което може да бъде алтернатива и опозиция. Те използват епитети, конспирации, охулване, омаскаряване… Привържениците на тоталитарната държава, ще ви говорят за индивидуални занаятчии, но понятие за компания, акции и дивиденти ще липсват, защото оня горе им е дал благословията и точка. Те са привърженици на Орбан, който раздава пари на жените да раждат повече трудещи се хора (не да са щастливи, това като понятие е грешно, имайте предвид, че преди 40 год. в България любовта е квалифицирана като психично разстройство, даже имахме такъв фестивал – „Любовта е Лудост“, семейството е функция на държавата, точка, другото е капиталистически разпад), но в същото време си затварят очите, за олигархичния кръг от роднини и приятели създаден около него. Това не се вижда, като трите маймунки – „не чувам“, „не виждам“, „не казвам“.
(А пропагандата изглежда по този начин, докато унищожим конкуренцията)
Лицемерието е култ, страхливото говорене зад гърбовете на хората, доноси, интриги, очерняне е начин на живот. Те са смели само на приказки, до момента, в който са на гребена на вълната, после онзи отгоре се превръща във враг, започват да плюват и него, докато се пребоядисват. Въпросът е че нацията е обединена, консолидирана, около една фигура (партия, идея), която преразпределя, после я изгаряме ритуално докато назначим нова. Силният владетел взима от когото си пожелае (национализацията по време на Хитлер, национализацията у нас 1944 год., национализацията в СССР, национализацията във Франция и т.н.) и прави с общото, каквото реши за необходимо, за да задоволи основните им потребности, но придворните буржоа де факто са печелившите, суверена им е параван. Те затова мечтаят за буржоазна държава.
(Карикатура от 30те, Те не обичат банкерите, за тях това е злото. Без значение, какво е допринесъл финансовия сектор. По принцип няма нужда от никакви сектори и разделение на властта. Тя е една и идва от един човек, по волята на народа.)
Всеки опонент е обявяван за враг на народа, враг на истината и т.н. Обикновено враговете се съдят от народния съд, от чието име този на трона оперира, и ако имат късмет, получават шанса да бъдат изправени в някой лагер. Децата на враговете са наричани гулаци. Инакомислещ и различие не се търпят и не съществуват. Партията е място да получиш от кокала, наскоро го чух от един променил си възгледите на 180 градуса, комсомолски. Замисляли ли сте се защо Унгария се отделя от Австро-Унгарската империя? Много интересен въпрос, дори и в това на което тя прилича в момента.
(Бал в операта във Виена – една носталгия по традициите и обноските в общуването. За съжаление в Австрия тъгуват по това, в България тъгуваме по Гайди§Потури)
Австрия – доверие и честност
Вторият бизнес на Людмил е с голяма австрийска компания – „Доверие и честна дума“, това са ключовите думи. Няма „бла-бла“, няма мастити чичковци, които да ти продават лекциите си за по 30 лева. Австриеца пристига с куфар на изложение, на което Людмил е наел централния щанд, и от куфара на колелца сглобява щанд и скрива топките на всички. Практично, ефикасно, откровено в целта. Няма да намерите университет по света, където да научите значението на тези две думи – доверие и честност. Всичко останало е пирамидална структура, целяща да проникне дълбоко във вашия джоб и да достигне дълбоко до всичко, което имате в него. Пирамида, която решава, кое за какво да се изхарчи, от вашият джоб, разбира се. Бизнес се върши с една честна дума в нормалните страни – устното споразумение има силата на договорни отношения. А у нас, за съжаление, думите са девалвирали до своето дъно.
(Това е Доха – водещ Световен център за съвременно изкуство.)
Дубай – Каквото е решил Бог
С Людмил си говорехме доста за религията и ролята ѝ в бизнеса. Но особеността, с която той определи Дубай бе – отговорът който се давал за всичко: „Каквото реши Бог“. Дори, дали ще дойдат с точност на бизнес среща, в крайна сметка, все пак има Бог и в това. Което за Людмил, който се определя като австрийски възпитаник, точността зависи от него. Моята реакция бе: не употребяваме ли твърде много клишета и стереотипи относно хората? Или просто на нас са ни пълнели главите с глупости – онези са такива, онези с не знам си какво, ние сме такива, а те са много примитивни. Не бе ли построено така образованието ни – на принципа на кухи и гръмки фрази. Въпросът е къде сме ние 32 години след онова време с манифестациите, с лозунгите и къде са те? Да те карат да маршируваш, да висиш с часове с ръка за почит на Острова, са само част от спомените на Людмил от онова време, в което едни хора бяха решили, че от нас ще правят машини, по простата причина навярно, че е най-евтино. И все още има хора, които се възбуждат от мисълта за казарма (не професионална модерна армия), където всички влизаха различни, а излизаха еднакви.
(Откриването на Арт Дубай, 2021 год. И само като се замислим, че има около нас расистки плямпала, разказващи че тези хора са в каменната ера)
Също така се замислих се и се опитах да си доразвия с него тази конфигурация – къде е Бог в нашия живот, дали всичко зависи от него, дали той решава какво да ни даде и какво да вземе, или всичко зависи от нас, и ние сме тези, които контролираме всичко, дори и детайла и секундата. Разказах му за играта на покер, която е възпитала в мене много добродетели и ми е дала, по някакъв начин, да разбера ролята на Бог в моя живот. На масата сме много играчи, ние не си избираме картите, които получаваме на всяко раздаване (а раздаванията са безброй), ние получаваме карти, кой по-добри, кой по-лоши. Но от нас зависи как ще изиграем картите, които са ни се паднали, много добри карти са пропилявани от слаби играчи, както и от такива със слаби нерви, и от такива с алчни и стиснати души, не умеещи да блъфират и да носят на блъф. Така че, какво е едно Кабаре без маси за покер, дори и отзад в някой килер?
САЩ
Попитах Людмил, къде е най-доброто място за правене на бизнес. Отговорът му бе „разбира се че САЩ“. Въпреки че данъчното бреме е доста височко, все пак това е родината на съвременния бизнес, а за Людмил това са били мулти милионни договори, огромни възможности, живот като в кабаре. Там е бил друг наш съученик – Ромео, негов добър приятел, имащ вече бизнес с лимузини и живеещ на макс. Необходимо е било, просто, да се качат още едно ниво по-нагоре и те го правят с трясък.
(Марк Зукърбърг, подписва с още 40 изключително богати американци, през август 2010, обещание, към което продължават да се присъединяват хора със състояния по-големи от национални правителства. (https://givingpledge.org) Обещанието е да дарят 99% от богатствата си за благотворителност. Това е и в основата на свободния човек и капитализма, между впрочем, стоящ на другата страна на пирамидалните държавни образования. Свободен съм да правя, но и да помагам, да решавам сам проблеми – колко романтично само.)
Аз имам изкривяване (историк съм) и винаги ми е интересно да се върна малко назад. Бизнесът и парите в САЩ нямат нищо общо с манифестациите за 24 май у нас, с онзи парад на суетата, в който трябва да излезем и да покажем, да дефилираме, това което имаме, това което сме постигнали. И така до манифестацията на 9-ти септември. От парад на парад, от демонстрация на сила, на култура, на просперитет, до следващия. Замисляме ли се, че това ни е остатък, бреме, от един друг строй. Людмил разказваше за първото си посещение в Тайван, когато отива с негов съученик със скъпи дипломатически куфарчета, а не знаят как да си пуснат лампите в стаята и да извикат такси. Но се чувстват „голямата работа“, което им пречи дори да си поискат помощ от някого. Ама как, ние всичко знаем, всичко можем, как ще питаме и слушаме? Според Людмил, а и според мен, това ни тежи доста. Ние разбираме и от спорт, и от политика, и от това как да сменим бушоните, дори когато няма бушони, та дори от стойностна култура и с колко мъже е спала актрисата Мария Бакалова, която не заслужава Оскара, поради морално-осъдителни причини.
(Уорън Бъфет, мулти милиардер, един от най-богатите хора в света, дарил 99% от милиардите си за благотворителност. В неговия 20 годишен автомобил, сам. Децата му сами си изкарват парите в McDonalds, сами си купуват коли, The American Way, съвсем различен от онзи с феодала и неуките крепостни селяни около него, вярващи на инфантилни демагогии. И не яде деца, не ги отвлича в Норвегия, не е сатанист, или поне не беше едно време)
Социализмът не е multi-level marketing, както и капитализмът
Нека да вземем няколко урока от основателите на САЩ. Въпреки че са оплювани от тези който притежават единствената истина, най-умните, притежаващи единствения продукт, това което ще промени живота ви, това което трябва да притежавате и знаете. Няма да говоря за социалната държава, в момента в САЩ (тя е светлини години преди нас), а ще се поровя из историята на Америка:
(Това ми е любимо – „злият демон “ от Microsoft, също от съзаклятниците обещали 99% от състоянието си за благотворителност, хрисимо чака за бургер. М… да, има червена звезда на мястото, от което си купува сандвич, всичко е ясно нали, конспирация? Някой велик, местен велможа ще го нарече позьор. А в същото време ще се кланя и изпитва похотливо блаженство на кортежите на Путин, например, и къщата му за милиарди. )
Имай резервен план – Александър Хамилтън, първият финансов министър, създава централната банка, за да подсигури, че дълговете ще се плащат винаги. Между другото, САЩ никога не са се банкрутирали, за разлика от тези които им отправят обвинения. Хамилтон поставя основата на първата Застраховка живот – през 1706 год. Александър има 7 деца и живее на една държавна заплата, разбирайки, какво би се случило със семейството му ако него го няма.
Диверсификация на Активите – след лошата реколта на тютюн през 1760, Вашингтон пръв официално залага на диверсификацията, независимо, колко добре се представя в момента дадена култура, винаги е по-добре да заложиш на няколко.
Инвестирай в това, в което си добър – съвременният гуру на бизнеса Уорън Бъфет, винаги е следвал тази максима на Бенджамин Франклин. Франклин стартира малка печатница, печатайки само един алманах, но в крайна сметка това бизнес начинание, което му доставяло невероятно удоволствие, се превръща в първата медийна империя в САЩ.
Не прави това което правят съседите ти – Хамилтон и Бен Франклин са рани примери на парадиране с натрупаният капитал. Те се опитвали да впечатляват гостите си със скъпи вина, приеми и къщи. Но Уилсън Бранд, професор по история в Остин, Тексас, разказва за Бен Франклин, който е едно поколение по-възрастен и отношението му към трудно натрупаните пари е съвсем различно. Бранд казва: „Франклин, както много други хора, трудно натрупали своите пари, започват да се отнасят много внимателно към тях. Те са работели тежко и нямаха намерение просто да ги прахосват“.(TheMoney.com, Jacob Davidson, 2016)
(Steve Woznia, един от основателите на Apple. С този симпатяга, сме учили в Конкордия, Канада, завършихме заедно, бе решил да се до образова. Не, той не е „сатанист“ (поне, не беше едно време), не яде деца, не е „рептил“, не е писал плана Ран, няма желание да ни чипира, освен доброволно като си купите поредният iPhone. Аз през цялото време на следването си, работех в университетския Gym, а той идваше понякога късно вечер и разказваше забавни истории. Спомням си една за сестрата на Steve Jobs, която в раните златни дни на компанията и се развалил домашният mac, тя се опитвала да го смени или да получи някакъв дискаунт. Стив бил непоклатим, какво означава че му е сестра, всички хора трябвало да следват едни и същи правила. За мене тази история бе фрапантна, още повече от мястото, от което идвах, тук сме шуреи и баджанаци, а за съжаление и звучи като някаква фантастика такива история.)
Ще завърша с един откъс от една моя книга, с една Будистка Сутра за парите, който и е един своеобразен спомен за Тибет и Далай Лама. Надявам се да няма почитатели на Китай, Далай Лама доста ядове е брал там, преди да загуби Тибет:
Според една сутра за Буда, Уга му казал: „Най-просветени на Земята, аз имам приятел, който е изключително богат и това е възхитително“. На което Буда му задал въпрос: „Колко съкровища той има?“. Уга отговорил: „Най-просветени на Земята, той има 100 000 златни жълтици и безброй сребърни“. Буда се засмял и му казал: „Уга, това ли е истинското богатство? Според мен това е много преходно. Един ден може да има пожар, който да изгори всичко, или наводнение, което да отнесе натрупаното, крадец може да го отмъкне или държавни служители да го конфискуват. Знаеш ли, причината, поради която хората не се чувстват свободни, не е поради това, че нямат богатства, а поради това, че са силно привързани към тях.“
Автор: Илиян Кузманов
Comments