Рим е любов. Рим е нищо друго освен любов, невъзможен да бъде описан с думи, това е място, което може само да се чувства. Това е любов към човека, към обществото, към цивилизацията, към институциите, на които е стъпил съвременният свят. Това са безкрайни истории, цветове, вкус, мирис, каменни улички, малки дворчета и хилядолетни църкви, пълни с цветя, хора по улиците вечер, радващи се на живота, река и толкова много ритъм. Не, не, това не е град, това не е място, това е мечта продължаваща хилядолетия, безброй мечти, осъществени и разбити за един град, който се опита да даде на всички любов.
Ако има крайъгален камък, около който се е оформил съвременният Западен свят и хуманиизмът, то това е Рим, град с 10 000 годишна история. Само си представете 2 000 години назад, град с население 1 500 000 жители. При положение, че тогава градовете с 20 000 души са се смятали за мегаполиси от рода на Париж и Лондон. Това е мястото, в което се е родило съвременното право, формирала се е дефиницията „върховенство на закона“, сенат и на толерантни обществени отношения. Това е мястото, което ни е дало Християнството, развило се като социална институция, която има културна, образователна и социална роля в обществото и на което дължим понятието Социализъм днес. Християнството като основа на социалната отговорност, социалната справедливост, икономическата справедливост, човешка гордост. Това е мястото, формирало съвременната наука, дало от древността модерната архитектура (думата е древно римска- arch, арка), урбанистическо планиране, пътища, канализации, напоителни системи, стъкло, осветление, машиностроене, воени технологии. Древноримските архитекти и инженери Витрувиус, Гален, Клавдий Птолемей. Дом на астрология, астрономия, география. Римските философи Цицерио, Петрарка, Марк Аврелий, Сенека, Порфирий, Плутарх… Рожденото място на изкуството, на балета, на операта, на уличният театър, Джото… Не не, това не е Византия, страхливо отцепила се от Рим, за да си осигури няколко века оцеляване, в които доразвива идеята за империума и тоталитаризма. Центърът на съвременната Западна цивилизация, безусловно е Рим!
Трудно ще ви бъда екскурзовод в този град, това ще бъде една дълга разходка. Не вярвайте на тези, които се опитват да ви обяснят любовта. Ще ви я покажа през моите очи, както и тези на един поклоник на живота и любовта, Фелини. Да вземем такси от летището и да се отправим в един хотел, който препоръчвам, поне за две нощи „ Palazzo Cardinal Cesi“, намира се на 10-тина метра от площад Св. Петър и входа на Ватикана.
Сутрешно кафе в градината на Palazzo Cardinal Cesi. Това е бил домът на Кардинал Кезеи, където и в момента се намира една от библиотеките на Ватикана.
(Ако имате късмет може да видите папата, аз попаднах на него по никое време, понеделник, 3 следобяд, някаква доста неочаквана служба.)
Може да поиграете шах с бездомните в двора на Светата Курия. Между другото те са на особена почит, не само в Рим, но и в Лондон, както и в Щатите. Според мен, това е напомняне, отражение на християнската вяра и корените на смисъла. Съпричастност към хората на улицата, защото всички сме равни пред Бог, нали? А за любовта…. няма университети и дипломи или я има в сърцето, или не, както и човещината?
Това е недалеко от Ватикана, в квартал Трастевере, където е безплатната пералня за безомни, създадена лично от Папа Франциск. А на пейката отпред е статуя на бездомник, завил се на пейка. Само краката му са останали отвити… забелязахте ли дупките от пирони по тях…
След църквата, ако не успеете да се промушите и да видите ватиканската Библиотека, препоръчвам Biblioteca Casanatense, историческа, наречена в чест на кардинал Жироламо Касанате, върху чиято лична колекция от книги е в основата на изградането ú. Любовта към книгите, знанието е това което изгражда Хуманизма и Ренесанса, както и е причината за последвалата революция на Гутенберг.
Определено си заслужава да се заглеждате по стените докато се разхождате. Италия е мястото родило не един или двама талантливи графити, от времето на Микеланджело до днешният k2m и не по-малко талантливия c215. Но идеята за изкуството в Рим, може да се опише в едно изречение от проекта WALLS: „Винаги ще се борим с креативни средства за красотата и културата, дори и в най- непривлекателните стени на нашия град.“
Футболът е също религия, страст, но всеки може да отиде да гледа Рома или Лацио, а защо не поиграете футбол неалеко от Колизеума. Безплатно сборище на гастербайтери от Латинска Америка и нереализирани футболни гении. Супер приятна компания от Перу, Чили и Аржентина, които позволиха на един български дилетант да се включи в играта, въпреки че ми скриха топката.
Обожавам прозорчетата и цветните пранета. Да седна в някое от кварталните кафета или ресторантчета, да хапна паста или просто за чаша кафе, да си поговоря за живота с някой от съседната маса страстно за политика или футбол. Мога да правя дори само това в Рим. Да надникнеш, дори и през завесите в живота на някого. А отвън да ти се хили едно крилато магаре. Което пък ми напомни на съвета, който Джон Стайнбек получил от един свой учител, „че ще стане писател, когато на магаретата им поникнат криле“.
Завършете с нощна разходка из празните улици на Вечния Град. Храмът на Венера е най-големият известен римски храм, намира се до Колизеума. Но вие може да намерите Венера и през нощта, една, две…
А на сутринта, да поемем из Рим отново. Дори само 100-тиците мостове по река Тибър, могат да си отнемат отделно пътешествие с историите, които всеки един от тях носи. Та дори и легендата за основаването на Рим е свързан с тази река. Ромул и Рем са изоставени на брега на реката, където са намерени и отгледани от вълчица. А това е Ponte Vittorio Emanuele II, построен 1886 год. в чест на първия крал на отново обединена Италия.
Разходете се до пирамидата на Цестиус. Гробница на свещеник от един от четерите главни култа на Римската империя, този на Аполон, построена е 18 години преди Христа, висока около 25 метра и дом за многобройно котешко поселение. Имайте в предвид, че Египет дълго време е част от Римската империя. А една от най-шарматните любовни истории е между Клеопатра, Марк Антоний и Цезар.
Рим е бил дом на безброй култове и религии, много от който тънат в забрава или са познати на малцина вече хилядолетия. Римската империя е изграждана чрез сила, но е поддържана чрез толерантност и богата култура. Всички субекти на империята са имали право да изповядват своите вярвания и те са били почитани в столицата. Уважението, както и Римското право е важен взаимен процес (до момента, в които ти почиташ моите богове, ние почитаме и уважаваме твоите вярвания). Така че когато се говори за ЕС, като за наследник на Древния Рим, на античната цивилизация, на Ренесанса имайте предвид уважението и зачитането на всички култури и вярвания, който са част от него.
Докато се разхождате, купете автентични подаръци. Препоръчвам ви магазинчето за кукли в пресечките до Вила Медичи. Може да си намерите своя Пинокио, направите опит да вдъхнете живот на бездушнато парче материя.
Похапнете от някоя малка пекарня, въпреки че неаполитанската кухня е моят фаворит.
Разходете се до обсерваторията над Рим, гледките си струват. Има малко кафене, за да вземете глътка въздух и голям парк, простиращ се надолу до градската част.
След разходките през дневния Рим не искате ли да се позабавлявате, да минете през оживените му нощни улици.
Трастевере през нощта, чаша вино, бутилка просеко и да изчакаме към нас да се присъедини нощният ни гид. Може да прескочите и потанцувате в Alkazar, който е наблизо или може да се насладите наживо изпълнения италиянски соул, РнБ, Джаз… Или на чаша уиски в Shari Vari Playhouse, Circolo degli Illuminati, Goa Club. А за по-смелите препоръчвам традиционно римския Flirt Club, сигурен съм че поклонникът на античността Фелини с удоволствие ще ви намери там. Бъдете смели, не се страхувайте, дори и в забавленията, вие сте хора, а в Рим, човекът е поставен на пиедестал.
Ако ще обикаляме Рим през нощта, нека това да бъде с Фелини. Филмов гении, обявен през 60-те за преродения Дявол. Да започнем пътешествието през сладкия Рим с филма му „Животът е Прекрасен“. Един от шедьоврите на съвременното кино, носител на Златна Палма от Фестивала в Кан през 1960-та. Историята е за журналист на име Папарацо, който за да разбере живота на хората, за които пише го изживява, както те го живеят. Ето ви един малък, изчерпателен римски разговор от филма:
Папарацо: Какво харесваш най- много в живота?
Силвия: Харесвам много неща. Но има 3 неща, които обичам най- много: Любов, Любов и пак Любов.
Ще чуете много хора да обвиняват Западното общество в упадналост, материализъм и империализъм. О да, за да бъде лъжата възприета, трябва да има и доза истина. Упадъчно е желанието за любов и удоволствие в това да сте хора в най-чистата ви същност, а не както някой отгоре ви е казал, че трябва. Но материално, това е вече твърде много! Това че мислиш с любов и към ближния и желаеш той да има всичко необходимо, за да живее достойно с гордост, не, не, това до някъде е материалност, но си е чиста проба човешко. Въпреки че сте отнели правото на този отгоре или отпред да се грижи по своя преценка за всички. Но това е общество, в което правото е за всички, изградено от свободни индивиди, надарени със свободната воля. Това е и Империята – общество, институции, което е изградено от идеали и принципи, ценностна система много по-силна от волята на този с властта или простичко казано Цивилизация.
Ще ви цитирам отново този гении Фелини и идеологията Рим:
„Не Бъди като мен. Спасението не лежи между четири стени. Твърде съм сериозен, за да съм дилетант и прекалено дилетант, за да бъда професионалист. Дори и най-мизерният живот е по-добър от онова сигурно преживяване в организирано общество, където всичко е калкулирано и перфектно… Човкек съгласил се да живее така вече не е Човек, той е нищо повече от Червей! Аз не вярвам в твоята агресивна, лепкава, материална любов! Не я искам, нямам нужда от нея! Това не е любов, това е бруталност!“
Това е страстта към живота, наслада, получаването на удоволствие от всеки миг, радостта във всичките и измерения. Но това е и римското изобретение, идеология наречена Хуманизъм, това е Леонардовият човек поставен в центъра на всичко, това е Римското право, римските цивилизационни отношения в едно общество, в което всеки индивид е свободен да бъде щастлив, до момента в който не пречи на щастието на другите.
Снимано някъде в Рим
Автор: Илиян Кузманов
Comments