Днес пътешествието ще бъде много хипарско, до дъното на костите на едно хипи. Ще бъде друг тип пътешествие, не каквито сме свикнали да правим, ще бъде философско и дълбоко, подобаващо за сърф. Погледнете само заглавието, няма да ви заведа на ресторант, на кино или на концерт, а ще ви питам да храним ли някакви вечни сърфисти.
Що за въпрос, да храним някакви мързеливи хедонисти, загледани в звездите и удоволствието, а още повече в Хавай или Тенерифе? Но това е пътешествие за пътешественици и мечтатели, чрез което ще се опитам да ви покажа, защо толкова често ви тласкам да излизате извън отъпканите пътеки. И да налея, още повече, масло в огъня – Липсва ни точно тази култура, точно това поколение диви, надскочили материалното мечтатели. Не ни са нужни имитаторите, пионерчетата, които следват модните тенденции, адаптивни прагматици, модерни Бай Ганьовци, нагаждачи създадени от един друг строй… но те никога няма да разберат, какво означава да си свободен и да имаме свободно общество. Имаме нужда от истински хипари.
Но за да се обоснова защо се нуждаем от хипарите, днес ще ви отведа на едно от най-шантавите пътешествия и то наблизо, много наблизо. Вечно топлото Тенерифе е дестинацията. Все едно сте в Африка, а всъщност сте в Европа. Казабланка е на един хвърлей разстояние, Маракеш…. Рай – приютил безброй млади и стари студени от Англия, Германия и Скандинавия. Това няма да е организирано пътуване, няма да късаме билетчета и да ви пудрим с истории (само за да ви бръкнем по-дълбоко в джобовете) от времето на Балкантурист, видиш ли ти колко е хубав масовият туризъм. Забравете соц маркетинга, мрежовата търговия, пирамидите, фараоните и дрън-дрън историите предавани от уста на уста, къде трябва всички да ходите като стадо. Светът е голям, отворен и много хубав, а вие може да сложите хавлията където си поискате. На Тенерифе онези на шезлонгите са малко и са заградени, като в онази много красива българска дума „егреци“.
(Няма нищо по-добро да си качиш краката някъде и да си ги снимаш. Това се нарича футфи в случая кално футфи с мирис на сол и свобода.)
По разни такива приятни кътчета е пълно не само с туристи, но и с хора, които се преселват в Рая, но може ли всеки да си го позволи? Има ли цена да достигнем и живеем в обетованата земя? Трябва ли да си платиш, за това удоволствие? Трябва ли нещо да направиш в замяна? А ако си див хипар сърфист, надали…. Това което искаш е голямата вълна, слънцето залязващо в хоризонта и готина музика. Всичко друго за тебе е илюзия, правенето на кинти е само, за да можеш да си доставяш все повече и повече удоволствия от този живот. Може да сбъркате хипито с някое парвеню, опитващо се да имитира лайф стайл, но дългата коса, правилната музика и някой друг лаф, прочетен във Фейса не те правят хипар, правят те позьор. Хипитата са друга порода хора, надарени с възможността да виждат неща, които повечето хора не могат, с които правят живота ни различен, те са солта в постната манджа на менюто в Балкантурист, за истинските говоря, не за ментетата.
(Хипарски или пиратски автобус, някъде из Тенерифе.)
Е да де, как така някой няма да работи, ще лежи на плажа, а ние всички ще работим? Нали заради това е създаден масовият туризъм и почивните бази. Работиш – разписана карта за 10 дена на море, работиш – разписана карта за 10 дена на планина. Не дай Боже, да получава и социални помощи не работейки, а излежавайки се на плажа. Това е социален паразитизъм. Чакайте, обикновено в цивилизования свят въпросът не е гражданите на една страна дали могат да получават помощи, а преселниците, безделници, за това говорехме. Въпреки че при нас нещата стоят иначе, без да се замисляме кой проби социалната ни система… Та през 1971 год. в Хавай е въведено едногодишно условие за пребиваване и получаване на социални помощи. Това нововъведение е насочено срещу така наречените хипита на социална помощ. В този период се наблюдава наплив на сърфисти, които се наслаждават на морето и улеснената социална система. Хавайският губернатор Уатсуорт Иее, заявява: „Не трябва да има паразити в Раят.“ Само не уточнява в кой Рай и има ли нещо свързано с християнския такъв или е нещо хедонистко, май важното е че е твоят индивидуален такъв, не това което са ти дали от работата.
(Хипарска комуна в Ла Калета, Тенерифе. Само внимавайте, какво ви дават да пушите и какви гъби са сложили в салатата.)
Социалният проблем на бъдещето е как да бъдат събрани заедно най-голямата индивидуална свобода, тази на действието, заедно със общото владеене на земните блага и общото участие на всички работещи за общо благосъстояние. Това е вълнувало столетия наред едни от най-светлите мислители. Говоря за философи, школи, хора терзаещи умовете си със свободата. Въпреки че у нас, я заради келепир, я геополитика, толкова девалвира тази дума, сигурен съм че ще ме разберете.
(Джон Стюарт Мил, Автобиография(1806- 1873, Английски философ, политико- икономист, и общественик. Един от водещите мислители в историята на либерализмът, автор на Система на Логиката, Принципи на Политическата Икономика, Утилитаризмът, За Свободата, Три Есета за Религията и други. Да ви прилича на Хипи, въпреки че са го вълнували въпроси за свободата, за личната свобода?)
Доста вода е изтекла от времето на Мил, но въпросът е един и същ, индивидуалната свобода. Въпреки че ни продават някакви други идеи, поради патетични, користни причини. Или защото така им се иска да са бюрократи. Некадърни, дребни измамници ни заблуждават с някакви изсмукани от пръстите и преписани от някого теории за равенство. Но равенство не е всеки да има същото, равенство не е в еднаквия доход, владение и закон. Равенството също не е и борбата за равни права, добра диета, здравеопазване, образование, несправедливо отношение, уважение на индивида, дискриминация на етническа, расова, религиозна или личностна база, премахването на предаването и унаследяването на привилегии през поколенията. Равенството се намира в простирането на социална предпазна мрежа, под обществените порядки, която не позволява, на който и да е от членовете на обществото да пропада в каквото и да е тресавище губейки възможността си да живее пълноценен живот и търси личното одухотворяване от него. Някой бе казал, че маймуната е еволюирала в човек, когато се е научила не само да троши кости, но и да лекува строшените такива. Аз бих добавил, когато маймуната е започнала да зачита и уважава удоволствието и щастието на другите.
(Книжки за четене на плажа, свободен размен. Кой каквото прочел, оставил за някого другиго.)
Погледнете днес една от най- свежите идеи за Безусловния Основен Доход – или така наречения Основен Доход. Това е сума гарантираща прескачането на прага на бедността и заплащана на всеки гражданин, без значение на неговата социален и семеен статус и без значение от неговите или нейните работни умения или възможности за работа. А у нас дебата е за 50 лв. на пенсионерите, които трябваше да са до изборите, а те изборите край нямат. Не ви ли е жалко това? Не ви ли е жалко, че не мечтаем за това, а говорим постоянно за корупцията, която е пропила обществото ни. Казано с други думи – индивидуалният минимален доход се предоставя без значение от желанието за работа и не се интересува от етични или морални въпроси свързани с индивидуалния избор. Неприемливо за социален ред, построен на феодални отношения. Но мислите ли си, че някой ще ни пита, како ни се иска. Въпреки че ще обърка някоя друга дребна сметка, но… представете си още 5 години пандемична обстановка, та няма ли вие самите да го искате точно това?
(Хипарка по скалите на Тенерифе. Само искам да ви обърна внимание на хамака, по-важен е от палатката.)
Но какво означава тази свобода? Разглеждайки англосаксонския модел на Добро Общество, индивидуалното спасение от множеството социални капани може да бъде достигнато чрез неимоверна работна етика и много усилия да се достигне максималната полезност на всеки член на обществото спрямо останалите членове. Пуритански Модел, който доказва своята висока цена през 19-ти/20-ти век по времето на Индустриалната революция. Пуританската етика дава нужната динамика и рационалност за успешна конкуренция между различни политически и идеологични региони в световната икономика, не търсейки доминиране, а рационална ефективност и продуктивност. Но иронията в краят на 20-ти и началото на 21-ви век е провалът на Източноазиатските икономики модели, които се опитват да имплантират същите рамки като пуританите в своето развитие. Отговорът може би се крие в преминаването на развитите Западни икономики след краят на Втората световна война към развитие, базирано на услуги, капитал и знание, изоставяйки морала на рационалния и индивидуален принос, необходим във фабричното производство за сметка на индивидуалното самоопределяне и креативност. Време му е на Китай да покаже колко са му глинени краката. Може да не е днес и утре, но ще е скоро, ако иска да се запази като супер сила, а не да бъде бързо избухнал и изсъхнал вулкан като Япония. Свърши се със социалното планиране, прочетохте ли, от април 2021 вече могат да имат 3 деца, защото застарявали, а балона са го надули. А е тежка история, да имаш над половин милиард пенсионери, искащи да живеят „бели“ старини, нали? Да пътуват до Тенерифе, да ходят на ресторант и сладкарнички, да си правят каквото си искат, като в белите страни. Освен, ако не послушаме един, наш бизнесмен, радващ се че пандемията ще облекчи пандемичната обстановка, като ги редуцира.
(Вулканичните плажове на Тенерифе)
Загледан във вулканичните плажове на Тенерифе, се замисляш как се раждат диамантите, какво прави диаманта толкова ценен, колко време му е необходимо да се формира?… Нали креативният човек е като диамант, труден за откриване и изключително трудно подлежащ на обработка и култивиране. Един изобретател и едно нововъведение, може да промени живота на поколения напред и да се окаже много по-ценно от тоталитарното поколение дисциплинирани работници във фабрики. Диамантът (от гръцки несломим) е скъпоценен камък, минерал, характеризиращ се с много висока химична и физична устойчивост, най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлина и най-голям показател на пречупване на светлината. Процесът на извличане на диамантите е един от най-тежките и ресурсно интензивни методи. Неговата стойност се определя от дългия процес на образуване, рядкостта и неговите характеристики. Изисква използването на най-съвременните инженерни инструменти, комбинирайки в себе си наука и изкуство. Не се ли раждат така и талантите, гениите, тези които променят обществото ни? Замисляли ли сте се какъв е критерият за развито общество – брой иновации на глава на населението. А у нас ни вадят някакви призраци от нафталина.
(Коста Адеже- магазин за диаманти. Между другото, не ви е нужно да седите на плажа и да чакате няколко милиона години да се формира диамант, просто се разходете до някой от магазинчетата за бижута по островите. А и както бе казала една известна блондинка, Мерилин Монро- „диамантите са най- добрият приятел на блондинките“.)
В западния преход към икономика, базирана на интелект се появява се ново държавно образувание – Социалната държава, която цели да предостави необходимата защити на вече интелектуално израсналото общество. Това не е изимитиран модел, случил се след революция родила безброй чиновници харчещи чужди пари, това е вековно революционно развитие на обществото, тръгнало от Запад. Целта на социалната държава е не сако да предпазва гражданите, но и да промотира високонравствени ценности. Позволявайки на държавата да комбинира различни програми борещи се с бедността, като помощи за храна, жилище, детски надбавки и други в един опростен и универсален поток, който се разпростира върху всички. Например, само в Щатите в момента различните програми борещи се с бедността са 79.
(Томас Пейн, проводник на американски хипарски идеи)
През 18-ти век, Томас Пейн (1737-1809, американски революционер, политик, философ и основоположник на новата държава) развива идеята за универсално плащане на всички граждани, базирано на колективен дял от земните ресурси. Форма на интелектуален консерватизъм, които редуцира държавата и позволява на гражданите поне на теория да получат повече контрол върху техния живот. Идеята просто да се дават на хората пари посредством негативен данък върху доходите е доразвита от видни икономисти като Джордж Стиглър, Фридрих Хайек и Милтън Фридман през средата на 20-ти век. Фридман обвинява сегашната система за социално подпомагане не само в това че създава повече бедност, но и в това че подлага на морално изпитание, най-вече с честността хората в нужда. Посочвайки че честният човек е изправен пред сериозна дилема дали да приеме нископлатена работа или да продължи да се ползва от социалните облаги, вкарвайки го в омагьосаният кръг на бедността. В 1967 год. Мартин Лутър Кинг Джуниър казва, че “решението на бедността е да се премахне напълно чрез широко дискутираното решение – гарантиран доход”. Днес повече от 1 000 икономисти от 125 американски университети подписват харта за прокарване на национална система на гарантиран доход.
(Една от сградите на училището по изкуства, на малък хипарски остров на Тенерифе. Нужни ли са ви коментарите? А нас ни залъгват с трици и напомпани оди на хитри комсомолчета от време оно. Ми не искам, искам ако не сме като Швейцария да сме като малкия хипи Рай- Тенерифе, поне.)
В момента работеща подобна програма е Постоянният фонд на Аляска, който изпраща годишни дивидентни чекове на своите жители. В Швейцария се проведе гласуване за предоставяне на безусловен основен доход (без значение от възраст и финансово състояние). Подобни идеи се обсъждат в Испания, Холандия и Канада. Финландия провежда експеримент, в които дава на 10 000 човека $625 на месец, заменяйки получаваните социални помощи.
(Университета на Ла Лагуна, Тенерифе. Опитвам се всяко пътешествие да показвам модерни университети и техните кампуси. Защото ако трябва да съм честен, ми е мъчно с нашия Студентски Град, с нашите 54 университета, останали си далече в миналото.)
Директорът на МИТ (най-добрият технологичен университет в света) Инициатива за Дигитална Икономика, сравнява задаващата се нова Икономическа дигитална революция и свързаните с нея интелектуални промени, с това което Индустриалната революция направи с нашите мускули – простичко елиминира нуждата от тях за прехраната ни. Само за справка, не е трудно да се повярва, че в следващите няколко десетилетия, нашите автомобили няма да имат нужда от решенията ни в управлението им, за да стигнат от точка А до точка Б, позволявайки на шофьора да се превърне в пътник, който би рационализирал времето си максимално полезно. Но какво ще се случи с тези хора, които изкарват прехраната си с шофиране, само в Щатите те са 3.5 милиона? Въпросът за ефективността не е някаква етично морална метафизика, а гореща и злободневна тема. В есето си “Преформиране на Егалетаризмът” Самуел Боуел (Професор по Икономика, Масачузетски Университет) и Херберт Жинтис (Изследовател на Поведенческа Икономика, Масачузетски Университет), твърдят че повишаването на производителността ще доведе до равенство и свобода. Като печелившите от този процес теоретически ще компенсират губещите. Но според тях, такова разместване и изравняване трудно би намерило политическа подкрепа и да бъде живото-способно в продължителен период.
(Тенерифе преди буря.)
Сбърканият модел на ЕС или 1 милиард в България е различен от един милиард в Норвегия
Представете си 1 милиард дадени на слаборазвита страна днес и съответно на развита либерална демокрация, базирана на вековни принципи за равенство. Почти факт е че слаборазвитата държава най-вероятно дори ще увеличи драстично разстоянието между бедните и богатите слоеве в своето общество. Докато развитото общество, най-вероятно ще съумее да увеличи тези средства, превръщайки ги в постоянен източник на блага за всички свои граждани.
(На Карнавал в Тенерифе, не го пропускайте. Мястото е Санта Клара. И не забравяйте, че за клоуните и акробатите най-важно е мрежата отдолу, която им позволява да правят невероятните пируети…. enjoy it!)
Създаването на предпазна мрежа ще позволи на много хора да живеят по-лесно, а на други да се отдадат на абстрактни форми на щастие, като мисловния процес например. Също така ще улесни обществото от изчезването на нископлатени професии неизискващи умения, поради навлизащата нова технологична революция. Все още има големи дупки, които трябва да бъдат запълнени – например, линията на бедността в Щатите е $ 11 945, орязването на социалните програми ще осигури около трилион $, но необходимите са $2.14 трилиона. Най-дискутираната идея е разликата да бъде запълнена от данъчното облагане на роботизираните работни места, които ще заменят ниско квалифицираните работници. Но най-важното е че ако интелигентен човек (Факт е че високият коефициент на интелигентност предполага нисък емоционален коефициент) знае, че има на какво да падне, без да се удари в дъното, би разкрил напълно своя потенциал. Същото се отнася за всички индивиди с интелектуални и артистични таланти и заложби- свобода да творят.
Дилемата за Лудия и Мързеливия
Като аргумент срещу основния доход може да бъде използвано разрушаването на инициативата, посредством злоупотреби и вредни социални стратегии. Но да поставим например два противоположни типажа граждани – Лудият и Мързеливият – в дилемата на безусловния доход. Лудият постоянно ще бъде недоволен и ще търси максимална реализация и придобиване на все повече блага, за да постигне неговия предполагаем добър стандарт на живот. Докато мързеливият, който се задоволява с нисък социален статус, но за сметка на това ще търси приятно прекарано време. Така че допълнителният доход ще доведе до удовлетворение и на Лудия и на Мързеливия. За лудия месечната стипендия ще бъде допълнение към неговия доход и той ще може да добие още повече блага. Докато за Мързеливия месечният доход ще му даде спокойствието да прави това което му харесва. Мързеливият така или иначе не се характеризира с висок коефициент на полезност, добавяйки и към това ефекта на “трагедията на общото”. А в съвременната променяща се и модернизираща се работна среда неговата контрибуция и коефициент на ефективност биха били минимални. Фактът е че полезността на всеки индивид в едно общество с безусловно гарантиран доход ще се увеличи.
(Това е Тенерифе…)
Но много по-сериозни са концептуалните въпроси, които се появяват от понятията за работа, свободно време и социалните институции, който отговарят на тези въпроси. Елиминирайки държавните институции като метод на редистрибуция на наличните фондове и ресурси би предоставило на теория повече гъвкавост и свобода на разумните индивиди. Въпросът е също социалните институциите, който имаме днес в състояние ли са да достигнат сами до заключение, че тяхното историческо време е изтекло и да се преформират откривайки постепенно път за система, която реално предоставя помощ и равенство на всички социални слоеве. Достигането до момента на безусловния минимален доход, не само ще е върховният момент на социалната държава, но ще бъде и етап в човешкото развитие равносилен на отмяната на робството. Либертерински подход към истинската свобода, която дава на всеки възможността за преследване на своето понятие за щастие.
Кои са заинтересованите страни за запазването на статуквото?
Дори виждайки всички аргументи и ползи от повишаването на продуктивността – реакцията е негативна, на първо място срещу пожертването на ресурси от имащите на това което е придобито до момента във формата на бъдеща инвестиция, която би засегнала всички. Въпросът е кой са губещите и кой печелившите от една радикално нова социална система, която би редуцирала до минимум способите за злоупотреба със властта и общите ресурси. Дали трябва да се разчита на разумната и обоснована преценка на гражданите в едно демократично общество (като референдумът в Швейцария например) за преминаването към такова преразпределение на ресурси, продължавайки през демократичните методи, базирани върху мнозинството гласоподаватели, а и добре би било да се погледне Европейския Съюз като цяло. През 1961 Европейският Съвет приема Европейска Социална Харта, През 1989 е приета Харта фундаментални социални права, през 2017 се обсъждат почти идентични законопроекти за справедлива (или дори адекватна) минимална работна заплата, а не за еретично звучащ минимален гарантиран доход. 56 години политически импотентни усилия довеждат до почти нищожен напредък, но с лекота и всеобща подкрепа успяват да създадат откъслечни клъстери, борещи се за всичко друго, но не и за равноправие и съперничещи си по корупция със слаборазвити региони от третият свят.
(Някак си ми е хипарско ама много. Футфи, с дънки.)
Кой има по-голяма стойност хипито или производителят на пилета милионер?
Губернатор Иее явно е бил изправен пред дилемата да избере какви хора да идват в екзотичния Хавай, тези които си купуват причудливи сърфове и живеят на шията на другите и предпочитат да съзерцават залязващото слънце и звездното небе или тези който си купуват скъпи къщи, посещават скъпите ресторанти и бутици в Хонолулу. Но губернаторът не трябва да забравя, че днешният свят го дължим на тези който са се бунтували срещу обществото, което са виждали, не са могли да се адаптират в него и са предпочитали да гледат звездите.
(Дори и да не сте хипитата, не пропускайте да се позабавлявате на някой от островите.)
В заключение ще се опитам да покажа, какво е зависимост и свободата, която ражда диаманти. Зависимост- според Merriam-Webster е положение да разчиташ на някой друг или да бъдеш определян от външни фактори. Зависимостта може да бъде финансова (икономическа система, модели, съвместни програми, икономическа взаимопомощ и безброй други финансови инструменти) както и интелектуална (културно влияние, научно течение, зависимост от открития, който предопределят нов начин на живот, нови начини на откриване на щастието и още безброй нематериални влияния и пътеки, който повечето хора следват). Човек може да бъде определян от семейство, заобикаляща го среда, която налага свой псевдо морал или разбирания, противоречащи от универсалните права и свободи на индивида, обичай или традиции, различни от общоприетите закони и норми и които са необходими да бъдат съблюдавани, за да бъде част от микро-социумни групи. Свободен (според Merriam-Webster) е положение, в което човек е определян само от себе си и своята натура и характер. Положение, в което човек няма задължения и наложени условия.
(Намирайте радостта във всеки момент, онази за която не трябва да плащате на Балкантурист, който ще ви съставя програмата. Във всеки момент, навсякъде. Бъдете свободни!)
Забележителна е трансформацията и замяната на революционния стремеж със стремежа за самоусъвършенстване в краят на 60-те. Радикалната политика и връзката и с популярната култура се размива с рок музиката. Започва чисто индивидуално преследване на свободата и личното изживяване. Боб Дилън разказва, че му е писнало от колективният радикализъм, от постоянното анализиране на какво иска да каже с текстовете си, от това че е бил наричан Биг Буба на Протеста, Главният Свещеник на Протестът, Царят на Недоволните. Разграничаването от колективното лява на индивидуалните хипита минава през „Кой ще спре дъждът“ на Фогетри, които търси подслон във Вирджиния от бурята, говорейки метафорично за златните окови и петилетките, чудейки се кои ще спре дъжда. А Ленън направо го казва, вземайте си портретите на Мао, няма да успеете никъде и с никой.
Comments